РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Свиленград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200240 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2599/2021 от
16.02.2022 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Ф. К. (F. K.), роден на ***************година в
Република Турция от град *****************, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С.М., за
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 5 060 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ е отнет в полза на Държавата нарязан тютюн за
пушене – 10 кг (пункт ІІ).
Жалбоподателят Ф. К. чрез процесуалния си представител – адвокат
С.М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за
незаконосъобразен – издаден в нарушение на процесуалните норми и в
противоречие с материалния закон.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ф. К., не се явява.
За него се явява адвокат М., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
като датата на нарушението, посочена в Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и в НП била различна. Претендират се
разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно
призован на посочения съдебен адрес, изпраща представител – Старши
юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му като относно
датата на нарушението сочи, че това е датата на пристигането на
жалбоподателя на пункта. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. В дадения срок Старши
юрисконсулт Делчев представя Писмени бележки, в които сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му като относно датата на нарушението сочи, че това е датата на
пристигането на жалбоподателя на пункта.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.12.2021 година, около 23.00 – 23.52 часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили”, на път от Република Турция през Република България за
Федерална Република Германия пристига моторно превозно средство (МПС) -
товарен автомобил марка „Мерцедес - Венц” с регистрационен номер МА
К1002, собственост на К. К. от град Манхайм, Федерална Република
Германия и управляван от турския гражданин – жалбоподателя Ф. К., който
2
пътува сам. Жалбоподателят Ф. К. декларира превозвания товар като
представя необходимите документи – Транзитна декларация Т1, ЧМР и
Фактура, приложени по делото ведно с превод.
Преди започване на митническата проверка жалбоподателят е поканен
устно от митническия служител – свидетелят Ив. Ж. Ст. на турски език, който
владее говоримо, да декларира носените от него вещи, стоки и валутни
ценности. Водачът К. освен превозвания по документи товар, декларира и
цигари, които са задържани със съответния документ и поставени под
митнически режим.
Превозното средство е селектирано за пролъчване с ренгенова апаратура
като е отбелязана отметка с подозрение за проверка.
Около 02.00 часа на 11.12.2021 година на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗМ е извършена митническа проверка на автомобила и багажа на водача, при
която в кабината на автомобила под леглото са открити укрити
недекларирани 10 кг нарязан тютюн за пушене без български акцизен
бандерол. Установява се че са на жалбоподателя предвид изявлението му в
тази насока.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 3886 от
11.12.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Ф. К., ведно с превод на същото, сочи, че
процесният тютюн взел за лична употреба, а не за продажба.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен
и връчен лично АУАН № 2558/11.12.2021 година, в който е посочена като
дата на нарушението 11.12.2021 година. Жалбоподателят не сочи възражения
против констатациите в Акта. При съставянето и връчването на АУАН
присъства и свидетелят К. Ст. К.. След съставянето на АУАН,
жалбоподателят Ф. К. е запознат със съдържанието му чрез извършване на
превод на турски език от свидетеля София Николова Тодорова.
Процесният тютюн е иззет с Разписка № 0211232 от дата 11.12.2021
година.
Проверката приключва в 06.50 часа на 11.12.2021 година.
3
С Приемателно–предавателен протокол от дата 11.12.2021 година,
процесният тютюн е предаден на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Митница Бургас.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена е продажната цена на стоките – предмет на нарушението, в
общ размер на 2 530 лв. съгласно чл. 4, т. 6 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС), вр.чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
регистриране на цените на тютюневите изделия.
На 11.04.2022 година в Деловодството на АНО е входирана Молба от
адвокат С.М., ведно с приложено Пълномощно, в което сочи, че нарушителят
желае издаденото в бъдеще НП да бъде връчено на служебния адрес на
адвокат М., т.е. е посочен съдебен адрес.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас издава процесното НП № 2599/2021 на 16.02.2022
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН като за дата на нарушението е посочена
10.12.2021 година; както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно
връчено на жалбоподателя на съдебния му адрес на 15.04.2022 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне с посочване на датата на
получаване и че е получено лично от съдебния адресат С.М., се намира
приложено в Административнонаказателна преписка (АНП). В Известието за
доставяне липсва подпис на адвокат М., но предвид факта, че възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство, Съдът намира, че това не е съществено
процесуално нарушение.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй
като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 5 060 лв. (минималният размер от 200 % от продажната
4
цена на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
1091/32-246841 от 02.08.2021 година, Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на
тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известно на Съда.
Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ –
Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален
административен акт - Заповед.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 11.12.2021 година актосъставителят Ив. Ж.
Ст. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Митница
5
Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 30.05.2022 година. Лицето, подписало НП – Стефан Николов
Марашев, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-
Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Митница
Бургас.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с тези, наведени от
адвокат Милхалев в пледоарията му пред настоящия състав:
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно
процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се
образува със съставяне на АУАН, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон
наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен
срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези –
деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази
връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване
на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е
недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде
наказано за административно нарушение със същата правна квалификация, но
с дата или място на извършване на нарушението, различна от посочената в
АУАН. Датата на деянието не може да бъде извеждана от контекста на
посочените актове чрез тълкуване волята на АНО.
Казано по друг начин – от обективна страна административното
нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си,
която следва да бъде посочена в АУАН и НП, които са
6
писмено обективирани волеизявления, така както изискват чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична . Посочването на
този факт относно обективната страна на административното нарушение е от
значение както за защитата на административнонаказания субект, който има
право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за
да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед
законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на
доказване на всеки един от елементите (обективна и субективна страна) на
твърдяното нарушение.
Както вече бе посочено АУАН има обвинителна функция и
именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се
развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение,
извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно. АУАН има обвинителна функция и с него
се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение
както от фактическа, така и от правна страна. В случая с НП е направено
различно описание на деянието от фактическа страна като е посочена друга
дата на извършването му и по този начин се изменя повдигнатото с АУАН
административно обвинение. В тази връзка следва да се посочи, че е
необходимо да е налице пълна идентичност между Акта, поставящ началото
на административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв чрез
НП, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното
лице. В конкретния случай в АУАН е посочена дата на извършване на
нарушението 11.12.2021 година, а в НП е застъпено, че то е извършено на
10.12.2021 година, т.е. наказващият орган на практика е предявил на
жалбоподателя Ф. К. ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно
от описаното в съставения АУАН. Последното обосновава извода, че става
въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално
нарушение при издаване на НП, тъй като по този начин е ограничена
възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение
е наказан, за да организира адекватно защитата си. Безспорно е налице
разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН
и тази, посочена в НП, което съществено опорочава
административнонаказателната процедура, тъй като на практика Ф. К. е
7
санкциониран за нарушение, извършено на 10.12.2021 година, каквото
формално няма установено с АУАН. Отделно от това е налице и друго
противоречие във фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП – в
първия документ е посочено, че К. е пристигна на МП на 10.11.2021 година, а
във втория – на 10.12.2021 година, което също създава допълнителна
неясното относно датата на нарушението.
Както вече бе посочено административнонаказателната процедура по
ЗАНН е строго формална и повечето от правилата, въведени от законодателя
в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и
водещо до незаконосъобразност на издадените Актове. Различието в
посочване на задължителния реквизит - дата на извършване на нарушението в
АУАН и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в административната фаза на
производството.
Горното нарушение на административнопроизводствените правила не
може да се приеме за техническа грешка. Именно поради строгата
формалност на процеса по налагане на административни наказания,
регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК,
законодателят не е предвидил въобще института „техническа грешка” и не е
предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието на посочената в НП
дата на деянието не следва да се приема в случая за техническа грешка.
Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите,
които се установяват от доказателствата по делото, да се „санират” подобни
пороци на НП, тъй като биха се променили елементи от обективния състав на
нарушението, за което наказващият орган е наложил наказание.
Констатираното нарушение съществено нарушава от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере
за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя
Съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно
законосъобразността на Акта по същество на спора.
Така допуснатото нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата
на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че
НП се издава и когато е допусната нередност в Акта, стига да е установено по
8
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не
такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай.
Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на
атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, защото въпросите свързани с извършването
на нарушението, включително датата на деянието, самоличността на
нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено
производство. Допуснатото нарушение на закона е свързано с правото на
защита на жалбоподателя и представлява съществен недостатък, който
опорочава изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
АНО е да проведе законосъобразна процедура, завършила със
законосъобразни актове. Допуснатото съществено нарушение при издаването
на НП се явява формално основание за неговата отмяна.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не
възприема тезата на АНО, че датата на нарушението е 10.12.2021 година –
когато жалбоподателят е пристигнал на МП „Капитан Андреево”, защото с
пристигането си той не е осъществил състава на визираното нарушение,
нарушението е осъществено когато в хода на митническата проверка е
установено наличието на недеклариран нарязан тютюн за пушене и когато е
имал възможност да го декларира, а не е сторил това, което несъмнено е
станало на дата 11.12.2021 година, а не на посочената като такава в НП.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че е спазена административната процедура по съставяне
на Акта и издаване на обжалваното НП. Действително в АУАН на едно място
е посочено, че жалбоподателят пристигнал на МП „Капитан Андреево” на
10.11.2021 година, което съставлява нередовност на Акта. Но Съдът би приел,
че сама по себе си тази нередовност не би била предпоставка за
постановяване на незаконосъобразно НП, тъй като би приел че намира
приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и тъй като датата на
пристигане на МП няма отношение към елементите от обективна страна на
процесното деяние. Посочените мотиви биха били отнесени и до допуснатото
идентично нарушение в Протокола за извършена митническа проверка.
Действително в Приемателно-предавателния протокол е посочено, че
9
процесните стоки се предават в склад на Териториална дирекция Южна
морска, но това не би представлявало съществено процесуално нарушение,
тъй като на Съда е служебно известно, че на 31.07.2021 година е извършена
промяна в организацията на Агенция „Митници” и актуалното наименование
е Териториална дирекция Митница Бургас. В посочения документ липсва и
подпис на предалия процесните стоки митнически служител – това също не
би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като е положен
печата на този митнически служител и е посочен неговият персонален номер,
който е индивидуален за всеки служител на Агенция „Митници”. Не
представлява съществено процесуално нарушение и фактът, че в Искането и в
Становището на митническите служители относно продажната цена на
процесните стоки е посочен грешен номер на АНП, тъй като оценените стоки
съвпадат напълно с процесните.
Съдът би приел, че е имало извършен превод на АУАН, тъй като
съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, АУАН е бил
преведен от преводач – свидетеля София Николова Тодорова, която е провела
с жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за С. и К. не са
възникнали съмнения, че жалбоподателят не разбира случващото се в
момента. Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за
получаването му – българският адвокат С.М.. Липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, Съдът
би приел, че не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв
акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от
показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил осигурен
преводач от турски език на жалбоподателя и такъв реално е участвал, то
спазено е изискването на процесуалния закон. Настоящият въззивен състав би
счел, че не е задължително в административното производство да бъде
използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като подобно изискване
липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК. Не би било
налице нарушаване правата на жалбоподателя, тъй като актосъставителят С. е
разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия преводач – свидетеля
Тодорова, съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно турски, с
което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Тези изводи на Съда не биха се променили и предвид
10
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че при съставянето на
АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на
атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната
хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не би довел до различни правни изводи, тъй
като този подход не би засегнал правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая и тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
При издаването на Акта и НП биха били спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на Акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване.
Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение,
тъй като представлява тютюнево изделие – нарязан тютюн за пушене по
правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна
цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 2 530
лв. - общо за цялото количество от 10 кг, според представеното Становище, в
което е материализирано това заключение, ведно с Искане. От съдържанието
на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от
АНО за процесното тютюнево изделие на основание чл. 4, т. 6 от ЗАДС,
вр.чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на
тютюневите изделия – 253 лв./кг. Последната не се оспорва от жалбоподателя
и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на
настоящото производство, не биха се намерили основания да не бъде приета
така посочената от АНО стойност за правилно и законосъобразно определена.
11
От показанията на свидетелите Ив. Ж. Ст. и К. Ст. К. (митническите
служители, осъществили митническия контрол и последвалата митническа
проверка), по несъмнен начин би се доказало, от обективна страна, че на
жалбоподателят е осъществил процесното деяние. Също така би се приело за
установено, че той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през
митническия контрол, а именно на дата 11.12.2021 година, нито устно, нито
писмено процесния тютюн. Точно обратното, тютюнът е бил скрити под
леглото в кабината на товарния автомобил, като реалното му наличие там и
разкриването му е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. Поради това,
Съдебният състав би приел, че така осъщественото деяние от жалбоподателя,
по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на
нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и
то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в
превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за
които се дължи акциз, по вид конкретно – нарязан тютюн за пушене, без
знанието и разрешението на митническите органи. Всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение,
несъмнено и няма спор, би бил и жалбоподателят, възникнало за него още в
момента на започването на формалностите по митнически контрол, но същото
той не е изпълнил, както безспорно би се установило от свидетелските
показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките би било
категорична индиция за незнанието от страна на митническите органи, т.к.
тази информация е била укрита от тях. В случая доказан би бил и
квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на
превозваните стоки – нарязан тютюн за пушене, а като такива представляват и
акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз. Количеството на процесната
стока сочи на търговски характер, доколкото би било изключено да е с
предназначение за лични и семейни нужди или подарък. Категоричен и
закономерно обоснован от събраните по делото доказателства би бил и
правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя Ф. К..
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
12
което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не би могло да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно
равностойността на своя предмет – нарязан тютюн за пушене.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се
касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет
–нарязан тютюн за пушене, той и акцизна стока, в количеството си – 10 кг,
фактически многократно надвишава минималното допустимото за
необлагаем внос, както и начинът на превозването му, би следвало да се
отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение.
Горните изводи на Съда не биха се променили предвид факта, че в
Личното си обяснение жалбоподателят е посочил, че тютюнът е за лична
употреба, тъй като и при тази хипотези е трябвало да го декларира.
Административното наказание по пункт І от обжалваното НП би било
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от
продажната цена на процесния нарязан тютюн за пушене съобразно
Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така проведената
индивидуализация, според Съда би била правилна и законосъобразна. Така
наложеното с обжалваното НП наказание в пункт І, Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 30.05.2022
година свидетели – Ив. Ж. Ст., К. Ст. К. и С. Н.Т.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
13
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Ив. Ж. Ст.,
К. Ст. К. и С. Н. Т.. Не се установява първите двама от посочените свидетели
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на Ив. Ж. Ст., К. Ст. К. и С. Н.Т.не биха се намерили, а единствено
поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си.
По отношение на НП в частта му по пункт ІІ:
И при двата варианта на разсъждение НП е законосъобразно и правилно в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет
на нарушението (пункт ІІ). Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6
от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи
указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО,
позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение,
обвързано с приложението й, т.е. доколкото процесните стоки се явяват
предмет на митническа контрабанда, което по аргумент от чл. 233, ал. 6 от ЗМ
прави недопустимо друго разпореждане с тях.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 700 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
14
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от
ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от
ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №
1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал.
2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 3 е 583 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно
заседание и написване на Жалба, т.е. налице е несъответствие между размера
на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 583 лв.
Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане
на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
15
юрисконсулите по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание,
представяне на писмени доказателства и на Писмени бележки, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. Фактът,
че по делото участваха двама процесуални представители на АНО не променя
горните изводи на Съда.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
отменено в частта му по пункт І и потвърдено в частта му по пункт ІІ, следва
в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 291.50 лв., а в полза на АНО – 40 лв., или по
компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 251.50 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в
чиято структура се намира издателят на обжалваното НП), Съдът намира, че
следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и
АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени
Списъци на разноските от тяхна страна.
В случай на потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от
страна на жалбоподателя би било неоснователно, респ. искането за
присъждане на разноски на АНО би било основателно в цялост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2599/2021 от 16.02.2022 година на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Ф. К. (F. K.),
роден на *********** година в Република Турция от град ***********, за
16
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 5 060 лв. (пункт І).
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 2599/2021 от
16.02.2022 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта с която от Ф. К. (F.K.), роден на
************** година в Република Турция от град ****************, на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ е отнет в полза на Държавата нарязан тютюн за
пушене – 10 кг (пункт ІІ).
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. К.
(F.K.), роден на ********** година в Република Турция от град
*****************, сумата от 251.50 лв., представляваща част от извършени
от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 240/2022
година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17