№ 332
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900722 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 21000/19.10.2021
г. от Л. П. ХР., ЕГН ********** и ИЛ. ПЛ. ХР., ЕГН **********, двамата с
местожителство в ************************************ за осъждането
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, да заплати на всеки от тях
сумата 40000.00 лв., застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Н.П. П.,
брат на първата ищца и вуйчо на втория ищец, настъпила при ПТП, на
10.11.2016 г., около 13:30 ч., на път II-74, в района между с. Дралфа и
разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, по вина на С.Р., водач на
л.а. „Ауди А7“, ДК № ******, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 08.10.2018 г. – датата на завеждане на застрахователна
претенция до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендират се разноски.
Ищците заявяват следния механизъм на настъпване на ПТП: На
посочената дата, час и място при сухо, слънчево и с добра видимост време,
водачът С.Р., управлявайки л.а. „Ауди А7“, ДК № ****** застигнал
маркировъчна машина „Хофман“, ДК № *******, която се движела с 5 км/ч, в
средата на пътното платно. На платформа в задната част на машината стоял
Н.П., който поставял конуси по осевата линия. Застигайки машината Р.
предприел маневра изпреварване отляво, но се наложило да прекрати
маневрата, тъй като забелязал, че пред нея има непрекъсната линия и
изпреварването не било разрешено. За целта предприел намаляване на
скоростта и престрояване зад маркировъчната машина. Поради недостатъчна
надлъжна дистанция между машината и лекият автомобил възникнал сблъсък,
който бил челен за автомобила и заден за машината. В резултат на удара П.
паднал върху пътното платно с разчленен от тялото долен ляв крайник и
1
впоследствие починал. Като причина за проишествието се сочи нарушение на
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП като водачът Р. не
реагирал своевременно да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре и по непредпазливост причинил смъртта на П..
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от Р. автомобил при ответника като произшествието попада
в границите на периода на валидност.
Първата ищца твърди, че между нея и починалият й брат били налице
отношения, които надхвърляли нормалната връзка между брат и сестра. От
ранна детска възраст тя и брат й били изключително близки, отгледани в
задружно семейство като станали още по-близки след смъртта на баща им.
След тежък развод ищцата и децата й заживели в едно домакинство с
починалият й брат и тяхната майка като поч. П. полагал фактическа и
финансова грижа за ищцата и нейните деца и бил глава на семейството. Тази
специална и силка връзка била разрушена от смъртта на брат й.
Вторият ищец твърди, че връзката с починалият му вуйчо била
изключително силна особено след развода на родителите му, когато неговият
вуйчо бил силният мъжки образ, който помагал на детето да премине през
трудния период. Грижата на починалият му вуйчо замествала до голяма
степен липсата на бащина грижа и опора и загубата му се отразила
изключително трудно и все още пази спомена за човека, който се грижил за
него.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение,
сключено със собственика на лекия автомобил „Ауди А7“, ДК № ******.
Оспорва правото на двамата ищци да получат застрахователно обезщетение
като излага, че не са налице критериите посочени в ТР № 1/2016 г., а именно:
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и обичайни
взаимоотношения между брат и сестра и брат и детето на неговата сестра.
Оспорва твърдяния от ищците механизъм на настъпване на
произшествието като твърди, че водачът на л.а. “Ауди А7“ не се е движил с
превишена за пътния участък скорост. Отделно от това твърди, че
маркировъчната машина се е движила на заден ход, участъкът от пътя не е
бил надлежно обозначен във връзка с извършваните ремонтни работи, което
било ограничило възможността за реакция на водача на застрахованото МПС.
Още сочи, че е налице съпричиняване във вредоносния резултат от страна на
постр. П., който в нарушение на всякакви правила и норми е седял на
платформа в задната част на машината и е поставял конуси на пътното
платно, без да е обезопасен по никакъв начин.
В случай, че са налице основания за присъждане на обезщетение на
ищците, заявява че те следва да бъдат определени в рамките на въведения с
пар. 96, ал. 1 ПЗРКЗ, лимит до 5000.00 лв. Оспорва се претендираното
обезщетение за забава с начална дата – 08.10.2018 г., както и се прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва, съобразно
разпоредбата на чл. 111 ЗЗД. Поддържа се, че ответникът не е в забава, тъй
като ищците не са представили всички необходими документи за установява
2
предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради което и
неоснователно се претендира законна лихва от датата на смъртта на
пострадалото лице.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ответниците депозират
допълнителна искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба
твърдения и оспорват възраженията на ответника, наведени в отговора, в т.ч.
и възражението за съпричиняване. Изразяват становище по доказателствените
искания на ответника.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители,
поддържат твърденията и възраженията си, изложени в исковата молба,
допълнителната такава и отговора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ауди А7“, ДК № ******; -
че на 10.11.2016 г., около 13:30 ч., е настъпило ПТП, на път II-74, в района
между с. Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, при
което е пострадал и впоследствие починал Н.П. П..
За настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица от
10.11.2016, който е представен по делото. В протокола е отразено, че при
произшествието настъпило на същата дата е пострадал Н.П. П., който е
починал.
За ангажиране наказателната отговорност на виновния за
произшествието водач на л.а. „Ауди А7“, ДК № ****** – С.Д. Р. е водено
нохд № 64/2017 г., на ТОС, което е прекратено поради настъпила смърт на
подс. Р. в хода на производството.
За установяване на твърдяните родствени връзки между ищците и
починалия Н. П. е представено удостоверение за родствени връзки №
*************** г.
По делото са представени писмени доказателства (л. 21), от които се
установява, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция
спрямо ответника, достигнала до него на 08.10.2018 г. Не са налице данни по
претенцията да е налице произнасяне или да е постановяван отказ.
По делото е представен Притокол № 5101-03-260#4/14.12.2016 г. на
НОИ, ТП – Варна за резултатите от извършено разследване на злополуката
станата на 10.11.2016 г. с Н.П. П., както и приложения към него. (л. 170-180).
От представеното Удостоверение № ********** от Община Варна се
установява, че административния адрес
************************************ към датата на ПТП е регистриран
като постоянен, респ. настоящ на двамата ищци и на поч. Н. П..
За установяване на твърдяните болки, страдания и изключителна
близост, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищците – С.Ж.С., без родствени
връзки с ищците и И.Н.П. брат на първата ищца и вуйчо на втория.
Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на
3
непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приетите за
установени факти и обстоятелства. Показанията на св. П.а се ценят при
отчитане на родствената й връзка с ищците.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение неоспорено от страните,
е приобщено към доказателствата по делото и се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че в
резултат от настъпилото на 10.11.2016 г. ПТП на Н.П. са причинени тежни и
множество травматични увреждания, довели до остра кръвоизливна анемия и
смърт при наличие на пряка причинно-следствена връзка.
За установяване механизма на настъпване на ПТП и във връзка с
релевираните възражения за съпричиняване, е назначена автотехническа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда
като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. От заключението се установява следния
механизъм на ПТП: На 10.11.2016 г., около 13:30 ч., на територията на
община Търговище, на път II-74, между селата Дралфа и Подгорица, в
землището на с. Подгорица, непосредствено преди железопътнияп релез е
настъпило ПТП между пътно-строителна машина „Хофман“, рег. № ********
и л.а. „Ауди А7“, ДК № ******, управляван от С.Р. като лекият автомобил,
заемащ дясна пътна лента е застигнал и блъснал с предна централна част,
задната централна част на маркировъчната машина. Към момента на удара
машината се намирала над осевата линия с оглед полагане на втора ляво
странна прекъсната линия в посоката за движение на автомобила. Вследсвтие
на застигащия удар с предна част на автомобила, спрямо задна част на
машината, била причинена смъртта на Н. П., намиращ се в задната част на
машината, на рампа предназначена за полагане на конуси и наблюдаване на
работния процес на бояджийския апарат.
Експертът посочва, че основна причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на автомобила, който не е съобразил
скоростта си за движение с извършваната от машината дейност и
предписаната временно скорост за движение. При извършване на заобикаляне
на машината, водача на автомобила не е съобразил минималната странична
дистанция от машината със скоростта си на движение, в резултат от което не
е имал възможност технически да предотврати настъпване на ПТП.
Изнасянето в ляво над осевата линия към момента на удара не е било
технически необходимо, тъй като заобикалянето отдясно на машината е било
при по-голяма странична дистанция в границите на пътното платно.
Автомобилът е имал възможност да използва и пътния банкет, застрал с чакъл
и разположен на нивото на пътното платно.
Вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на л.а. „Ауди А7“,
преди настъпилия сблъсък, е била не по-ниска от 90 км./ч., а тази на машината
около 6 км/ч, с оглед работния процес по полага на маркировка всредата на
пътното платно. Експертът посочва, че в района на пътния участък в огледния
протокол е описано наличие на временно поставени двупосочно, знаци
обозначаващи пътна отсечка в ремонт и въведена временна максимална
скорост за движение на автомобилите от 40 км/ч. Така при движение със
съобразена за пътния участък скорост, водача е имал 3 пъти по-голяма
техническа възможност за предотвратяване на произшествието, за сметка на
избраната скорост не по-ниска от 90 км/ч.
Експертът посочва, че в случай, че пострадалият не се е намирал на
4
рампата в задната част на машината, то той не би понесъл конкретните тежки
наранявания.
При разпит в с.з. експертът пояснява, че технологичният процес по
полагане на маркировка изисква наблюдаване на изчертаваната черта зад
машината, което не може да бъде осъществявано от водача на машината.
Последният може само да пусне работния процес, но не може да наблюдава
дали пистолетите, подаващи боя и перлички (за да бъде боята
светлоотразителна) работят коректно. Още сочи, че при конкретната машина
полагането на конусите се извършва ръчно като конусите са също
светлоотразителни и се полагат на части от маркировката. В работен ход
машината се движи с около 5 км/ч, т.е. почти с човешки ход. Работникът,
изпълняващ функцията по наблюдаване на работния процес и полагане на
конусите, може да се движи до машината и да взема конуси или да стои прав
върху площадката, на която се събират конусите, в задната част на машината.
В техническите характеристики на машината изрично било заложено при
движение на машината на заден ход в задната й част да няма хора. В
конкретния случай, доколкото е имало начало на полагане на маркировка, към
момента на удара машината е била в работен процес и се е движила напред,
поради което и не са били налице технически неизпълнени характеристики по
работния процес.
При така възприетото по фактите, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявените искове черпят правното си основание от
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност
обстоятелствата, че към датата на произшествието – 10.11.2016 г., е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ауди А7“, ДК № ******; -
че на 10.11.2016 г., около 13:30 ч., е настъпило ПТП, на път II-74, в района
между с. Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, при
което е пострадал и впоследствие починал Н.П. П., не са били предмет на
5
спор между страните.
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е застрахователно събитие, което се
явява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1
КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Между страните не са били предмет на спор и роднинските връзки
между Л.Х., И.Х. и починалият Н.П., съответно брат на първата и вуйчо на
втория.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд в хипотезата на чл. 300 ГПК, настоящият състав на съда дължи
произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно
причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания,
съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: На 10.11.2016 г.,
около 13:30 ч., на територията на община Търговище, на път II-74, между
селата Дралфа и Подгорица, в землището на с. Подгорица, непосредствено
преди железопътнияп релез е настъпило ПТП между пътно-строителна
машина „Хофман“, рег. № ******** и л.а. „Ауди А7“, ДК № ******,
управляван от С.Р. като лекият автомобил, заемащ дясна пътна лента е
застигнал и блъснал с предна централна част, задната централна част на
маркировъчната машина. Към момента на удара машината се намирала над
осевата линия с оглед полагане на втора ляво странна прекъсната линия в
посоката за движение на автомобила. Вследствие на застигащия удар с предна
част на автомобила, спрямо задна част на машината, била причинена смъртта
на Н. П., намиращ се в задната част на машината, на рампа предназначена за
полагане на конуси и наблюдаване на работния процес на бояджийския
апарат.
Съдът намира, че с поведението си водачът на л.а. „Ауди А7“, ДК №
******, е станал причина за настъпване на ПТП и е нарушил свои основни
задължения като участник в движението по пътищата, разписани в
разпоредбите на ЗДвП, а именно: - да не създава опасности за движението, да
не поставя в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал. 1, т. 1); - да се
съобразява с временната пътна маркировка и въведената с нея организация на
движението (чл. 7, ал. 1); - да контролира непрекъснато ППС, което управлява
(чл. 20, ал. 1); - при избиране на скоростта за движение да съобразява
конкретната пътна обстановка и да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
В случая, водачът, пренебрегвайки тези свои задължения е шофирал в
пътен участък в ремонт със скорост двукратно надвишаваща обозначената от
40 км/ч – 90 км./ч., при което е застигнал и блъснал с предна централна част,
задната централна част на маркировъчната машина. Това поведение на
виновния водач е в причинна връзка с причинените на Н. П., травматични
увреждания, довели до неговата смърт.
Релевираните от страна на ответника възражения във връзка с
механизма на произшествието останаха неподкрепени от събраните в хода на
производството специални знания. Както вече бе посочено, категорично се
установи, че посоката на движение на маркировъчната машина е било напред,
а не назад, предвид отпочнатия процес по нанасяне на маркировка на пътното
6
платно, както и че скоростта на движение на лекия автомобил към момента на
удара е била не по-ниска от 90 км./ч.
Съобразно разрешението на въпроса за активната материално правна
легитимация дадено в ТР № 1/21.06.2018 г., т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Необходимостта от разширяване на кръга на лицата, преди действието
на чл. 493а КЗ – от 07.12.2018 г., е наложено от Директива
2009/103/ЕО/16.09.2009 г., относно застраховката "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка и Директива
2012/29/ЕС/25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
По приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост в съдебната практика с Постановление № 4/25.05.1961 г.,
Постановление № 5/24.11. 1969 г. и Постановление № 2/30.11.1984 г. е
възприет ограничителен подход спрямо кръга на правоимащите. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД, обаче е справедливо да може да получи обезщетение за
неимуществени вреди всеки, който е създал с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпи морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.
Отричането на това право се отчита в Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г., по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС като противоречащо на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от
Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз, равенство на всеки пред закона. Поради
това, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.
лица, правото да получат обезщетение се допуска за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-
близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт).
Предпоставките съгласно тълкувателното решение на всички колегии на
ВКС относно правото на обезщетение се свързват с доказването на трайна и
дълбока емоционална връзка между починалия и всяко лице, което търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, с посочената задължителна за съдилищата съдебна
практика, материалната активна легитимация не е поставена в зависимост от
степента на родство, а от доказването на житейска ситуация, която да е
причина за особена близост, оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-
7
близките да получи обезщетение.
Във връзка с изложеното спорните въпроси са и относно критериите,
които обосновават извода за наличие на "особена близост".
Такава действително, не може да се извлича само от доказаната по
делото степен на родство. Степента на родство от своя страна е онази
"житейска ситуация", в която следва да е породена особената, трайна и
дълбока връзка, която е в основата на търпените продължителни болки и
страдания. Следователно родствената връзка сама по себе си, по-скоро следва
да бъде ценена като доказателство, а не като сравнителен критерий за
преценка дали близостта е "особена" или "обичайна" като правопораждащ
материалната легитимация факт. Обективният критерий, който се поставя в
ТР № 1/21.06.2018 г., по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е
съпоставимостта на претърпените от лицето болки и страдания с тези, които
търпят или биха търпели най-близките - съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително
осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ.
Съдът намира, че в конкретния случай не се установи
материалноправната легитимация на всеки от ищците в производството, на
увредено лице по смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, с право да получи обезщетение
за неимуществени вреди от настъпилата смърт на Н.П., брат на първата ищца
и вуйчо на втория.
От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпита на
св. С.С. и Ив. П.а, безспорно се установява, че двамата ищци и поч. Н. П. са
живели в едно и също жилище на адрес **********************, състоящо
се от две стаи и трапезария и към момента на произшествието то е било
обитавано още и от втория син на ищцата – П. и от нейната майка –
свидетелката И.П.. От събраните гласни доказателства се установява, че
семейството е било задружно и между членовете му, в т.ч. ищците и поч. П.,
са съществували добри, хармонични и близки отношения, отличаващи се с
взаимна любов, привързаност, взаимопомощ и разбирателство. Установява се
още, че загубата на Н. П. се отразила тежко на семейството, че той все още
присъства в разговорите им и в негова памет ежегодно се прави помен. От
събраните доказателства обаче не се установяват конкретни житейски
ситуации, които да доведат до извода, че между починалият и ищците е била
налице по-силна житейска, емоционална и духовна връзка, в сравнение с
традиционната такава. В показанията си св. С.С. заявява, че поч. Н. бил и
баща и вуйчо за втория ищец – И.Х., с когото били много привързани един
към друг, заедно гледали футбол и, че Н. помагал финансово и бил
единствения мъж в семейството. Същевременно обаче тази свидетелка не се е
виждала често със семейството, тъй като живеела в друг квартал и е ходила от
време на време в жилището като се чували по телефона. Св. П.а пък сочи, че
всички държали много на Н. и след смъртта му едва издържали, но след като
минала година, положението малко се поуталожило.
Събраните доказателства водят до извод, че между ищците и поч. Н. П.,
са съществували нормалните за близката им родствена връзка отношения на
обич и привързаност, характерни за традиционните за българското общество
семейни отношения. Не се установява смъртта на брата на първата ищца и
вуйчо на втория ищец да им е причинила морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
8
родствената връзка между тях. Липсват доказателства ищците да са търпяли
от смъртта значителни морални болки и страдания, които се характеризират с
продължително проявление във времето и са различни от нормалните за
степента им на родство с починалия и нормално възприетите в обществото,
каквито разяснения са дадени в посоченото по-горе ТР № 1/21.06.2018 г., на
ВКС, тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, поради което и не се установява
наличието на изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г., на ВС
и ПП № 5/1969 г. на ВС.
Поради изложеното съдът намира, че материалноправната легитимация
на ищците не е доказана и предявените от тях искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода от спора, в съответствие с направеното искане и на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват направените в хода на
производството разноски, представляващи 400.00 лв., възнаграждение за
вещо лице и 360.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено
служебно от съда в хипотезата на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. П. ХР., ЕГН ********** и ИЛ. ПЛ. ХР.,
ЕГН **********, двамата с местожителство в
************************************ за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5 да заплати на всеки от тях
сумата 40000.00 лв. (четирдесет хиляди лева), застрахователно
обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от смъртта на Н.П. П., брат на първата ищца и вуйчо на втория ищец,
настъпила при ПТП, на 10.11.2016 г., около 13:30 ч., на път II-74, в района
между с. Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, по
вина на С.Р., водач на л.а. „Ауди А7“, ДК № ******, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от 08.10.2018 г. – датата на
завеждане на застрахователна претенция до изплащането, на осн. чл. 432, ал.
1 КЗ..
ОСЪЖДА Л. П. ХР., ЕГН ********** и ИЛ. ПЛ. ХР., ЕГН **********,
двамата с местожителство в ************************************ да
заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, сумата
760.00 лв. (седемстотин и шестдесет лева), разноски по делото, на осн. чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9