Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Л. Ю. У., [ЕГН] от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. Б. АК - Пловдив против Решение № 1012-12-331#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1919-7/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4213/10.05.2024 г., в което юриск. С. по изложени съображения моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-331#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1919-7 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Л. Ю. У. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г. в размер на 8290.96 лева – главница и 2393.37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя, който в законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че Л. У. е подал заявление с вх. № Ф-01-689 от 31.08.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 29.08.2020 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1919/31.08.2020 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-н У. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1919-1 от 02.09.2020 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи от Ирландия и фишове.

По гореописаното писмо г-н У. е представил следните документи; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне да пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004., документи доказващи трудова дейност в Ирландия и копия от фишове за заплати, които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц1019-12-1954 от 10.09.2020 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление Л. Ч. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 30.08.2020 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 48903 от 24.09.2020 г., и U003 № 94624 от 25.09.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с разпореждане № 122-00-1919-1 от 24.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 07.10.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Л. У. са получени структурирани електронни документи U002 № 55301 и U004 № 55302 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост; от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доходи за периодите от 12.03.2020 г. до 27.08.2020 г. в размер на 13 389 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалиия кодекс с Разпореждане № 122-00-1919-2 от 07.10.2020 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на Л. У. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 г. до 29.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. При определяне на размера на паричното обезщетение е взето предвид, че в структуриран електронен документ U002 № 55301 от 07.10.2020 г. издаден от компетентната институция на Ирландия като причина за прекратяване на последното правоотношение от 30.08.2020 г. е посочена причина - неизвестно.

На 11.11.2020 г. с вх. № Ц1019-12-1954#1 в ТП на НОИ - Пазарджик, г-н У. е представил преносим документ U1, издаден на 29.10.2020 г. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост, причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“ и доход за периода в размер на 2 321 евро – месечно.

Предвид това чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД Н001 № 853865 от 16.11.2020 г. отново е изискано предоставяне па информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение от компетентната институция на Ирландия.

На 13.01.2021 г. е получен структуриран електронен документ (СЕД) Н002 № 107652, с който компетентната институция на Ирландия уведомява следното: „Причина за прекратяване в този случай е изтичане на договора“.

Предвид новополучените документи с разпореждане № 122-00-1919-5 от 22.01.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на Л. У., като е определен нов размер - 74.29 лв. дневно за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-867 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс г-н У. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 30.08.2020 г. На 10.07.2023 г. с вх. № 1029-12-867#1, г-н У. декларира, че е представил всички налични документи при отпускане на обезщетението.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-1964 от 18.06.2023 г., от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. На 03.10.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Retail“ уведомява: „Искам да потвърдя, че Л. У. от горния адрес е бил нает в „Keelings Retail“ като главен оперативен работник на постоянен договор. Летиф подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си“.

Предвид данните в новополучения от работодателя на г-н У. документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България на държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 757944 от 05.10.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г.

В ТИ на НОИ - Пазарджик за г-н У. е получен структуриран електронен документи U002 № 772512 от 19.10.2023 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението.

Жалбоподателят не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложил към депозираната жалба.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 № 772512 от 19.10.2023 г. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-1919-6 от 15.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Л. У..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО с издадено разпореждане № 122-00-1919-7 от 15.11.2020 г., с което г-н У. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г., в размер на 8290.96 лв. — главница и 2393.37 лв., - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

На основание чл. 54ж, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

По делото безспорно се установи, че Разпореждане № 122-00-1919-5/22.01.2021 г., на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО са изменени периодът и размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на Л. У., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.

Както се посочи в настоящото решение, с Разпореждане № 122-00-1919-6 от 15.11.2023 г., ръководителят на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Това ще рече, че Разпореждане № 122-00-1919-5/22.01.2021 г., не е отменяно с последващ акт от снабден с правомощията за това административен орган и следователно и понастоящем, същото има статуса на стабилен административен акт. С това точно разпореждане е определено на У. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 74.29 лв. дневно, която сума се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателя.

Казано с други думи, процесната парична сума в размер на 8290.96 лв. е получена от У. въз основа на влязло в сила и действащо понастоящем Разпореждане № 122-00-1919-5/22.01.2021 г.

Тук следва да се посочи, че изричната отмяна на Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г., няма за пряка правна последица и отмяна на последващото Разпореждане № 122-00-1919-5/22.01.2021 г., независимо, че с него е постановено изменение на първопосоченото разпореждане. Двете разпореждания са самостоятелни административни актове и каквато и да е последваща постановяването им интервенция спрямо тях, следва да бъде извършена с конкретно, с отделно волеизявление на снабдения с правомощията за това орган, респективно с решение на горестоящия в йерархията на администрацията орган или със съдебен акт в хода на обжалването им по административен или съдебен ред.

В случая, не се твърди и не се установява да е налице конкретен последващ административен акт или решение, с което Разпореждане № 122-00-1919-5/22.01.2021 г. да е било отменено или изменено.

Трябва да се приеме, че в случая не става въпрос за допусната техническа или друга някаква очевидна грешка, доколкото както в Разпореждане № 122-00-1919-6 от 15.11.2023 г., така и в обжалваното решение, конкретно се сочи, че отмененото разпореждане е именно Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г. Явно административните органи са с разбирането, че отмяната на Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г. има за последица и преустановяване на действието на Разпореждане № 122-00-1919-5/22.01.2021 г., което становище каза се, е неоснователно.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че действащият нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издадения му от компетентните ирландски власти документ U1. Действително, както е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ -Пазарджик, в заявлението за отпускане на обезщетение, като причина за прекратяване на трудовата заетост е посочено „изтичане срока на договора“, но това твърдение на У. е основано именно на удостовереното в получения от него документ U1. По повод на това заявление, националната администрация, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, е изискала от компетентната институция на Ирландия, предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на У. и именно с оглед официално удостоверените данни в получен структуриран електронен документ, а не въз основа на твърдението на жалбоподателя, на същия с първоначалното Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г. е отпуснато обезщетение в посочения размер.

При това положение, както У., така и националната осигурителна администрация са действали, съобразно удостоверените данни в наличните към този момент документи, потвърдени от компетентната ирландска администрация. Ето защо, ако се приеме, че в този случай, У. е действал недобросъвестно, то същият извод би следвало да се направи и по отношение на административния орган.

Предвид гореизложеното, жалбата за основателна, поради което оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски като е посочено, че адвокатската защита и съдействие е извършена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). С оглед обстоятелството, че в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36 от ЗАдв.

Предвид на това, с оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя своевременно искане, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева за заплатена държавна такса, както и на адвоката сумата от 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-331#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1919-7/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Л. Ю. У. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г. в размер на 8290.96 лева – главница и 2393.37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Л. Ю. У., [ЕГН] от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, [улица], направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на адв. А. Б. Б., [ЕГН], вписан в АК – гр. Пловдив с персонален номер № **********, адрес на управление на дейността гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 144А, ет. 5, офис 5, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.