В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Стою Згуров | |
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правни основания чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, предявени от Г. А. К., срещу “..............” , Г.З., с които се претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на професионалните заболявания-“Вибрационна болест първи към втори стадии.Варици на долни крайници ХВНК III клас по СЕАП. Десен хумероскапуларен периартрит.Язва на дуоденома. Силикоза и заболяване на горните крайници”, причинили трайна неработоспособност на ищеца, в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2009г. до окончателното й изплащане, и обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в закупуването на лекарства и диетични храни считано от 14.12.2009г. до дата на подаване на исковата молба-21.07.2010г. в размер на 2000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2009г. го окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв.Д., като поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощника адв.А., който оспорва исковете, като сочи, че в полза на ищеца вече е налице влязло в сила решение, въз основа на което той е бил обезщетен от доверителя му за претърпените от него неимуществени вреди от професионалното заболяване. Златоградският районен съд, след като взе предвид, изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът Г. А. К. е работил като подземен товарач от 1966-1968г., а именно 2г. и един месец; като подземен помощник копач от 1968г. до 1970г.-1 година и 8 месеца; като подземен копач от 1970г. до 1991г. –двадесет години, в ДПМ “.................”, “...........” и “..............” видно от представеното и прието по делото копие от трудовотата му книжка.В тази книжка е посочено, че Г. А. К. е роден на 23.12.1946г. От експертно решение на НЕЛК №...../14.12.2009г. /л.-10/ е видно, че професионалното му заболяване “Вибрационна болест първи към втори стадий” е констатирана с Протокол на ДК №..../10.05.1988г., а в него е бил цитиран друг протокол без посочена година, за констатирано заболяване “Вибрационна болест първи стадий” , а с Протокол №... от 28.11.1991г. заболяването “Невритис нерви акустиум билатералис първи към втори стадий”.В решението на НЕЛК е посочено, че е констатирано заболяването “Силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма” съгласно еписриза ИЗ №.../26.11.09г., като е посочено, че заболяването отговаря на характеристиките на ищеца, а именно-с продължителен стаж в рискова работна среда, в рудниците “............”, “.................” и “...........” към ДМП “.................” от 1996г. до 1991г, силикозоопасни, със съдържание на силициев диоксид 22,3-73,5 %, при средногодишна запрашеност под граничните стойности, което обуславя късното развитие на заболяването, но в регламентирания гратисен период съгласно списъка на професионалните болести. В експертното решение, като общи заболявания на ищеца, т.е. такива които нямат професионален характер са посочени, “Варици на долните крайници ХВНК III клас по СЕАП.Десен мероскапуларен периртрит.Язва на дуоденума. От отговора на исковата молба, се установява, че ответното дружество е правоприемник на работодателя на ищеца, тъй като в него се признава факта, че Г. А. К. е водил дела по предявени искове с правно основание чл.200 КТ, срещу дружеството, което адв.А. представлява, и по които дела с №../1988г. и №...1992г. и двете по описа на Златоградския районен съд, са налице влезли в законна сила решения.Видно от решение №.../28.07.1992г. постановено по Г.д.№../1992г. по описа на Златоградския районен съд и Решение №.../29.09.1992г. постановено по в.Г.д.№.../1992г. по описа на Смолянския окръжен съд, “..............” клон З., правоприемник на което е дружеството ответник в настоящото производство е осъдено да заплати на Г. А. К. от Г.Н. с ЕГН * обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.200 КТ в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.11.1991г. и обезщетение в размер на 667 лв. ведно с 6% годишна лихва считано от 01.11.1990г. до 01.02.1991г., а след тази дата съответната законна лихва до окончателното изплащане на сумата, за професионалното заболяване “Невритис нерви акустиум билатералис първи към втори стадий” констатирано с Протокол №.../28.11.1991г.В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че Г. К. е страдал от 1988г. и от професионалното заболяване “Вибрационна болест първи към втори стадии”, за което по Г.д.№.../1988г. по описа на Залтоградски районен съд му е присъдено обезщетение.С въззивното решение първоинстанционно е потвърдено и е влезнало в законна сила.От удостоверение №.../21.10.2010г. /л.62/ издадено от Златоградския районен съд е видно, че на 22.05.1988г. е било образувано Г.д.№.../1988г. с ищец Г. А. К., от Г.Н. и ответник .................... II Р/У Г.З., като предмет на делото е бил предявения иск с правно основание чл.200 КТ, като делото е приключило с решение №.../21.06.1988г., с което ответника .................. е осъдено да заплати на ищеца Г. К. сумата от 800 лв-неимуществени вреди и 458,10 лв. –имуществени вреди, като това решение не е обжалвано и е влезнало в законна сила. От заключенията на вещото лице д-р Б. по назначената му съдебно-медицинска експертиза и от обясненията му дадени в съдебно заседание се установи, че професионалните заболявания на ищеца са вибрационна болест I-II стадий; Двустранен неврит на слуховите нерви I-II стадий.Слухопротезиран и Силикоза I-стадий.В заключението е посочено, че претърпяваните болки и страдания от ищеца вследствие на болестта Силикоза се изразяват в постоянен задух, кашлица, експекторация и бодежи в гърдите, като прогнозите за излекуване са неблагоприятни, налице е причинно следствена връзка между заболяванията и работата на ищеца в рудниците на “..................” .От заключението се установява, че останалите констатирани заболявания, за които се претендира обезщетение, а именно “Десен хумероскапуларен периартрит.Варици на долни крайници и Язва на дуоденома” биха могли да се дължат както на физиологични възрастови изменения, както и на неблагоприятни предразполагащи фактори, но те не са с професионален характер.От допълнителното заключение на вещото лице д-р Б. /л.66/ се установява, че приеманите лекарства от ищеца във връзка с лечението на професионалните му заболявания-Теотард, Симбикорд за инхалация и Нутоастма са на обща стойност от 59,82 лв. месечно, но те се заплащат 100% от здравната каса, след консултация с пулмолог, която е налице в документацията свързана с изписването им на ищеца, при което последният следва да заплаща, за да се снабди с тях, единствено такса от 0,17 лв. при представянето на рецептурната бланка. От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза не се установяват релевантни за изхода на делото обстоятелства, поради това, че с нея не е извършена оценка на стойността на необходимите и закупувани специални храни от ишеца, за да поддържа твърдяната от него специална диета.Оценени са лекарства, които би следвало да се приемат, но с оглед на заключението на вещото лице д-р Б., от което е видно какви лекарства приема ищецът и че те се поемат от Здравната каса, а посочените стойности на лекарствата за общите заболявания са без значение за изхода на делото, защото те се приемат за заболявания, които няма професионален характер.Единствено по отношение на оценените витамини Милгамма до 2 опаковки месечно дражета, или ампули до 10 бр. месечно на стойност 3,10 лв., това заключение следва да бъде ценено, поради това, че приемането на витамините, би следвало да бъде причислено към диетата, която ищецът следва да поддържа. По отношение на друга специална храна, която ищецът приема и за закупуването на която е предявил иска си за обезщетяване на имуществени вреди, последният не ангажира доказателства и в тази му част иска остана недоказан. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: В настоящото производство се установи, че единственото ново професионално заболяване на ищеца е“Силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма” съгласно епикриза ИЗ №...../26.11.09г., и Експертно решение на НЕЛК №..../14.12.2009г. /л.-10/. Съдът не възприема заключението на вещото лице д-р Б. /л.28/, на основание чл.202 ГПК, по отношение на началния момент на констатирането на професионалното заболяване -“Вибрационна болест I към II стадии.В това заключение вещото лице е посочило, че заболяването “Вибрационна болест I-стадий е регистрирано през 1988г., чрез протокол на ДК, а през 2008г като Вибрационна болест I-II стадий с доказан професионален характер и придружаващо заболяване силикоза.Тези данни вещото лице е посочило, че са отразени в Експертното решение, само че в него е посочено, че професионалното заболяване на ищеца- “Вибрационна болест първи към втори стадий” е констатирана с Протокол на ДК №.../10.05.1988г., а в него е бил цитиран друг протокол без посочена година, за констатирано заболяване “Вибрационна болест първи стадий”, а с Протокол №... от 28.11.1991г. е установено професионалното заболяване “Невритис нерви акустиум билатералис първи към втори стадий”.В това решение на НЕЛК е посчено, че е констатирано забоялването “Силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма” съгласно епикриза ИЗ №......./26.11.09г., като е посочено, че заболяването отговаря на характеристиките на ищеца, а именно-с продължителен стаж в рискова работна среда, в рудниците “..................”, “..............” и “...............” към ДМП “..................” от 1996г. до 1991г, силикозоопасни, със съдържание на силициев диоксид 22,3-73,5 %, при средногодишна запрашеност под граничните стойности, което обуславя късното развитие на заболяването, но в регламентирания гратисен период съгласно списъка на професионалните болести.Поради изложеното и при съпоставянето на заключението на вещото лице в тази му част е експертното решение на НЕЛК и с представените и приети, като писмени доказателства решения №.../28.07.1992г. постановено по Г.д.№.../1992г. по описа на Златоградския районен съд и №..../29.09.1992г. постановено по в.Г.д.№.../1992г. по описа на Смолянския окръжен съд, се налага извода, че професионалното заболяване “Вибрационна болест първи към втори стадий” е констатирано и признато за такова с Протокол на ДК №.../10.05.1988 г., а силикозата на 26.11.2009г. По отношение на възражението релевирано от пълномощника а ищеца, че последния не е водил дела по чл.200 КТ, срещу ответника за получаване на обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени преди за професионалните заболявания “Вибрационна болест първи към втори стадий” констатирана с Протокол на ДК №.../10.05.1988 г. и “Невритис нерви акустиум билатералис първи към втори стадий” констатирано с Протокол №.../28.11.1991г., съдът намира, че то е неоснователно, въпреки че действително сегашният единен граждански номер на ищеца е различен с този, който е посочен в решение №.../28.07.1992г. постановено по Г.д.№../1992г. по описа на Златоградския районен съд.В диспозитива на това решение е записано, че единния граждански номер на Г. А. К. от Г.Н. е *, а в съдебно заседание съдът констатира, че според личната му карта сега този номер е *.От друга страна в представената от ищеца трудова книжка е записано, че той е роден на ..............г., и в случая и в нея е налице несъответствие с актуалното му ЕГН, защото според последното той би следвало да е роден на ..............г., а не на ...............г.Съдът достигна до извода, че ищецът Г. А. К. по Г.д.№.../1988г. и по Г.д.№.../1992г. и двете по описа на Златоградския райоен съд и ищецът по настоящото дело са едно и също лице, макар да е налице посочено вече разминаване в единния му граждански номер, както и в обстоятелството, че той е започнал работа, през 1956г., а не през 1966г.Този извод на съда се налага най-вече от изложеното в мотивите на решение №.../28.07.1992г. постановено по Г.д.№.../1992г. по описа на Златоградския районен съд, където е посочено, че Г. К. е страдал от 1988г. от професионалното заболяване “Вибрационна болест първи към втори стадии”, за което по Г.д.№..../1988г. по описа на Златоградски районен съд му е присъдено обезщетение и че професионалното му заболяване “Невритис нерви акустици билатералис първи към втори стадий” е констатирано с Протокол №.../28.11.1991г. и тогава е признато за професионално.Този същият протокол е цитиран и в представеното от ищеца в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК №.../14.12.2009г. /л.-10/., поради което за съда е безпорно установено, че става въпрос за едно и също лице.Обстоятелството, че ЕГН-то на това лице е записвано по различен начин, може би се дължи на техническа грешка, но е възможно самият ищец да го е променил. Така съдът намира, че след като се установи, че заболяванията “Варици на долни крайници ХВНК III клас по СЕАП”; “Десен хумероскапуларен перÞартрит и “Язва на дуоденома”, не са професионални, за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди не може да бъде ангажирана отговорността на работодателя, поради което по отношение на тях, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.Не се установиха и други заболявания на горните крайници, поради което и в тази му част искът по чл.200 КТ следва да бъде отхвърлен, като недоказан. По отношение на заболяването “Вибрационна болест първи към втори стадии”, съдът намира, че обезщетение също не се дължи от ответното дружество на ищеца, защото неимуществените вреди от това професионално заболяване вече са обезщетени, като по този въпрос е постановено и влязло в сила решение по Г.д.№.../1988г. по описа на Златоградския районен съд.Съдът счита, че в случая производството по делото в тази му част, по отношение на това заболяване не следваше да бъде прекратено поради наличието на влязло в сила решение, между същите страни със същия предмет, защото в исковата молба се твърдеше, че това заболяване е признато за професионално с решението на НЕЛК от 14.12.2009г., поради което е относно основателността на тази претенция се произнесе по същество. В настоящото производството не се установи и наличието на ексцес на това заболяване, то е такова каквото е било и през 1988г., поради което няма и настъпили неимуществени или имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване към настоящия момент.Поради изложеното и по отношение и на това заболяване, което безспорно е професионално, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Както вече беше посочено в настоящото производство се установи, че единственото ново и професионално заболяване на ищеца е“Силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма” съгласно епикриза ИЗ №..../26.11.09г., и Експертно решение на НЕЛК №....../14.12.2009г. /л.-10/.Освен това от заключението на вещото лице и от ЕР на НЕЛК, става ясно, че това заболяване е професионално и възникването му, макар и доста по –късно е в причинно- следствена връзка с работата, която ищецът е извършвал при ответното дружество.Поради изложеното, за това професионално заболяване имуществената отговорност на работодателя следва да бъде ангажирана, като съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това заболяване, изразяващи се в болки и страдание, е сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.12.2009г. до окончателното й изплащане.Поради това и предявеният иск по чл.200 КТ е частично основателен. По отношение на претенцията за заплащането на претърпени имуществени вреди изразяващи се в допълнителните разходи, които ищецът прави за закупуването на лекарства и диетична храна, съдът намира, че той е частично основателен до размера на сумата от 22,89 лева, защото в производството се доказа, че ищецът е заплащал допълнително за лечението на професионалното му заболяване силикоза, по 3,10 лв. на месец за витамини и по 0,17 лв. такса при представянето на рецептурната бланка.Така 3,27 лв. на месец са допълнителните разноски на ищеца, и при положение, че претенцията за обезщетяване на имуществените му вреди е за седем месеца преди завеждането на иска, то и размерът на имуществените вреди, за които беше доказано в производството по делото, че са дължими е 22,89 лева, поради което за разликата над тази сума до размера на претендираните 2000 лв., следва да бъде отхвърлен, като недоказан. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимите държавни такси върху уважената част от иска, а именно по иска с правно основание чл.200 КТ за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди причинени от професионалното заболяване силикоза в размер на 200 лв., и 50 лева, по обективно и кумулативно съединения иск по чл.86 ЗЗД за заплащането на законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2009г. до окончателното изплащане на задължението.Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Златоградския районен съд и сумата от 38,81 лева, представляваща съразмерно с уважената част от иска, разноски по делото за възнаграждения за вещите лица по назначените медицинска и икономическа експертизи, за които от бюджета на съда са изплатени 170 лв. На основание л.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете и разноските по делото за заплатени адвокатски възнаграждения.Видно от приложения договор за правна защита, сключен между ищеца и адв.Д., заплатеното възнаграждение е 1100 лв., при което съразмерните с уважената част иска и дължими от ответното дружество на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение възлиза на 251,14 лв.В полза от ответното дружество разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, защото не е представено доказателство за това, че договореното адвокатско възнаграждение в преложения договор за правна защита и съдействие действително е заплатено към приключването на съдебното дирене в първата инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Златоградският районен съд Р Е Ш И: ОСЪЖДА “...............” Г.З., с ЕИК *, седалище и адрес на управление:Г.З., У.”С. С.” №2, представлявано от Р.ХБ. и И.А.А., да заплати на Г. А. К. с ЕГН * и адрес:Г.Н. У.”А.” №.., СУМАТА от 5000 лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на професионалното заболяване “Силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2009г. до окончателното изплащане на вземането. ОСЪЖДА “..............” Г.З., с ЕИК *, седалище и адрес на управление:Г.З., У.”С. С.” №.., представлявано от Р.Х.Б. и И.А.А., да заплати на Г.А.К. с ЕГН * и адрес:Г.Н. У.”А.” №.., СУМАТА от 22,89 лв./двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на професионалното заболяване “Силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма”, за закупуването на витамини и заплащането на такса при представянето на рецептурна бланка за периода от 14.12.2009г. до 21.07.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2009г. до окончателното изплащане на вземането. ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.К. с ЕГН * и адрес:Г.Н. У.”А.” №.., срещу “.............., с ЕИК *, седалище и адрес на управление:Г.З., У.”С. С.” №.., представлявано от Р.Х.Б. и И.А. А., обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ, за обезщетяване на претърпениете неимуществени вреди от заболяванията -“Вибрационна болест първи към втори стадии”, ”Варици на долни крайници ХВНК III клас по СЕАП”, “Десен хумероскапуларен периартрит”, “Язва на дуоденома”, “Силикоза” и “заболяване на горните крайници” за размера на претенцията над 5000 лв. /пет хиляди лева/, до размера на претендираните 20 000 лв./двадесет хиляди лева/, и за претърпените имуществени вреди вследствие на същите заболявания за периода от 14.12.2009г. до 21.07.2009г., състоящи се в заплащането на лекарства и диетични храни за размера над 22,89 лв. /двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ до претендираните 2000 лв./две хиляди лева/, и кумулативно съдените исÛове с правно основание чл.86 ЗЗД, за заплащане на законната лиха върху тези суми считано от 14.12.2009г. до окончателното изплащане на задълженията. ОСЪЖДА “............” Г.З., с ЕИК *, седалище и адрес на управление:Г.З., У.”С. С.” №.., представлявано от Р.Х.Б. и И.А.А., на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд-З. сумата от 288,81 лв. /двеста осемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща разноски по делото за държавни такси и възнаграждения за вещи лице, изчислени съразмерно с уважената част от исковете. ОСЪЖДА “.....................” Г.З., с ЕИК *, седалище и адрес на управление:Г.З., У.”С. С.” №.., представлявано от Р.Х.Б. и И.А.А., да заплати на Г.А.К. с ЕГН * и адрес:Г.Н. У.”А.” №.., сумата от 251,14 лв. /двеста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки/, представлява разноски по делото за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от иска. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-С. Районен съдия:/п/ |