Решение по дело №59303/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7826
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20211110159303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7826
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110159303 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ищеца „ФИРМА 2000“ ЕООД, ЕИК *************,
срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК ***********, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер
на 100 лева предявен като частичен иск от вземане в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – щети причинени на собствени му лек
автомобил марка „КИА“ модел „К 5“, с рег. № СВ 0182 РМ, вследствие на ПТП, станало на
08.07.2021 г., в гр. София, на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Неофит
Рилски“, по вина на водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Каренс“ с рег. № СВ 4370
КВ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по полица
ГО със срок на валидност 24.02.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 15.10.2021
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 08.07.2021
г. в гр. София, на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Неофит Рилски“,
собственият му лек автомобил „КИА“ модел „К 5“ бил увреден от лекия автомобил „Киа“,
модел „Каренс“ с рег. № СВ 4370 КВ, застрахована при ответника, тъй като водачът му го
управлява с несъобразена скорост и без да упражнява достатъчен контрол върху МПС,
поради което реализирал удар в задната част на собствения на ищеца лек автомобил, който
бил спрял пред пешеходна пътека. Вследствие на ПТП на лекия автомобил били нанесени
щети – увреждане на задна броня, заден ляв рефлектор, външен ляв стоп, декоративна
лайсна на задна броня и спойлер на задна броня. Сочи, че към датата на ПТП за лекия
1
автомобил „КИА“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“, по която отговорност носи ответното дружество. Ищецът поканил
ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди,
както е образувана щета № 2000-5000-21-000327, по която са предоставени всички
необходими документи. Независимо от това към настоящия момент ответникът е изплатил
на ищеца само сумата от 906,72 лева, от дължимото според ответника обезщетение в общ
размер на 1906,72 лева. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати
сумата от 100 лева, частичен иск от цялото вземане в размер на 1000 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че изплатената сума от
906,72 лева покрива изцяло претърпените от ищеца вреди във връзка с това ПТП поради
което искът в по-висок размер е неоснователен. Прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за
разноските на насрещната страна.
С определение от 11.04.2022 г., постановено по делото, съдът е допуснал по реда на
чл. 214 от ГПК, изменение на размера на предявения иск, до сумата от 960,67 лева,
предявена като частичен иск от 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба в съда 15.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 960,67 лева предявен като частичен иск
от вземане в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
щети причинени на собствени му лек автомобил марка „КИА“ модел „К 5“, с рег. № СВ
0182 РМ, вследствие на ПТП, станало на 08.07.2021 г., в гр. София, на кръстовището между
бул. „Христо Ботев“ и ул. „Неофит Рилски“, по вина на водача на лек автомобил марка
„Киа“, модел „Каренс“ с рег. № СВ 4370 КВ, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество по полица ГО със срок на валидност 24.02.2021 г. до
23.02.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда 15.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда и
нейния размер, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5.
вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно,
действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
2
„Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и
застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на
вземането ведно с представяне на нужните документи, която е получена от последния.
Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина и да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.01.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочената дата, между
двата автомобила е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, лекият
автомобил марка „КИА“, модел „Х5“ е собственост на ищеца, лекият автомобил марка
„КИА“, модел „Каренс“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество и по образуваната щета на ищеца
е заплатена сумата от 906,72 лева.
В настоящия случай спорен по делото е единствено размерът на имуществената
вреда.
От изслушаната и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й.Й., на
което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателства, се установява, че увредени вследствие на ПТП
по застрахования при ищеца лек автомобил марка „КИА“, модел „К5“ са задна броня и ляв
стоп, като всички вреди по автомобила са в причинна връзка с механизма на ПТП. Според
заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 1867,49 лева.
Между страните не е спорно и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че въз основа на уведомление на водач на „Киа“ модел „К5“ до ищеца е
образувана преписка по щета № 2000-5000-21-000327, по която застрахователя на
гражданската отговорност на виновния вода, че платил на увреденото лице част от
дължимата сума, а именно 906,72 лева, което обстоятелство не е и спорно между страните.
Тази сума следва да се извади от дължимия размер, а остатъкът от 960,77 лева се дължи на
ищеца. Тъй като същият е заявил искане за осъждане на ответника за сумата от 960,67 лева
като част от вземане в общ размер на 1000 лева, искът, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК,
следва да се уважи в този размер, тъй като е в рамките на установената дължима сума.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
15.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
3

По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (лист 2 по
делото), 100 лева – държавна такса върху увеличението, 100 лева – депозит за вещо лице (л.
31 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие №
970508 от 11.09.2021 г. (лист 45), който служи за разписка, удостоверяваща заплащане на
сумата.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 610,00 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на „ФИРМА 2000“ ЕООД, ЕИК ************* , със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в
размер на 960,67 лева като част от вземане в размер на 1000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – щети причинени на собствени му лек автомобил марка
„КИА“ модел „К 5“, с рег. № СВ 0182 РМ, вследствие на ПТП, станало на 08.07.2021 г., в гр.
София, на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Неофит Рилски“, по вина на
водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Каренс“ с рег. № СВ 4370 КВ, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по полица ГО със
срок на валидност 24.02.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 15.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ФИРМА“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на „ФИРМА 2000“ ЕООД, ЕИК ************* , със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 610,00 лева - разноски за тази инстанция.
Сумата може да бъда платена по банкова сметка на ищеца BG 50 RZBB 9155 1003
1247 69.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5