№ 6066
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100512000 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7585/25.04.2024г., постановено по гр. д. № 33014/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, съдът е осъдил ответника
К. Б. С., да плати на ищеца Б. С. П. сумата от 4000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди /страх, напрежение, безпокойство, постоянна
тревожност, неудобство, системно безсъние, нарушено чувство за сигурност в
собственото жилище, за достойнство и чест/, причинени от ответника чрез
вдигане на силен шум, включително през нощта и блъскане по входната врата
на апартамента на ищеца, които ищецът търпи в периода от началото на 2022г.
до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от 14.6.2023г. до
плащането, като и сумата 1475лв. – разноски по делото.
Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ответника К.
Б. С., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение. Твърди се, че
същото е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения, че по
делото не са доказани подаваните сигнали срещу ответника, а от
постановлението за отказ да бъде настанен за принудително лечение по Закона
1
за здравето се установявало, че срещу ответника бил подаден сигнал, че е
психично болен, но след проверка твърденията били опровергани.
Приобщените чрез СТЕ сигнали до спешния телефон „112“ не установявало,
че ищецът е обект на противоправно поведение, а служителят на телефон
„112“ бил ползван за правни съвети, като без основание ответникът бил
окачествяван като „психично болен“. Неправилно били кредитирани
показанията на св.В., доколкото не присъствала на конфликт между страните,
а пресъздавала чути от трети лица обстоятелства, а в частта, в която дала
показания, че чувала как ответникът тропа в апартамента си, то не можело да
бъде възприето, че каквото и да е тропане е с такъв интензитет, че да наруши
обичайните нива на шум в дадена етажна собственост. Неправилно били
кредитирани и показанията на майката на ищеца св.А., също по съображения,
че не живеела на процесния адрес, изложените обстоятелства не почивали на
непосредствено възприети от нея факти, а от трети лица, които пресъздала,
вкл. в показанията ставало ясно, че не самият ищец се смутил, а жената, с
която живеел на семейни начала, която не била ищец. Съответно не изразявала
собствени впечатления и възприятия, а евентуално такива на трето за процеса
лице и доколкото не живеела с ищеца, то не можело да се направи заключение,
че възприела и твърдените от ищеца неимуществени вреди, в т.ч., че
последният не можел да спи, че се оглеждал, ослушвал, че „К. му бил в
главата“. Макар подобно на св.В. да не била обект на агресивно поведение от
ответника бланкетно посочила, че имало и други тормозени съседи, поради
което не можели да се направи извод за поведение в пряка причинно-
следствена връзка с твърдените неимуществени вреди. Цитираните показания
почивали на слухове и дедукции на база тях, което се потвърждавало и от
постановлението за отказ за вземане на мерки по Закона за здравето спрямо
ответника, в което били снети показания на управителя на ЕС, който го
определял като учтив и не проявявал агресия. Въпреки кредитирането на
показанията на св.В., в частта, в която същата е заявила знание за
междусъседски конфликт, съдът не кредитирал показанията на св.Стоименова
относно причините за конфликта, а именно че ответникът и майка му
неколкократно заявявали на ищеца за шум, вдиган от домашния любимец на
ищеца през късните часове от денонощието. И защото ищецът не вземал
мерки срещу поведението на отглежданото от него куче, с което се
нарушавало спокойствието на ответника и възрастните му родителите, за
2
които полагал грижи, се явявало причина за конфликт между съседите. Не
следвало да се тълкуват положително и квалифицирането на ответника като
„умствено изостанал“ и „психично болен“, както и безпочвените му жалби до
единния телефон „112“. Доколкото и разпитаните свидетели определяли
ответника като учтив, съответно не било доказано агресивно поведение, то
изводите на съда били необосновани и неправилни. По същия начин, въпреки
че от показанията на свидетелите ставало ясно, че дори и ответникът да вдига
шум, то същото се случвало рядко, за кратни интервали от време, то не
можело да се възприеме, че е налице системно нарушение над допустимите
нормални граници. Оспорва се като прекомерен и недоказан размера на
претърпените болки и страдания.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ищец, в който се твърди неоснователност на същата по подробно
изложени съображения, вкл. се поддържа, че след като ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, то възраженията почиващи на
фактическите твърденията са преклудирани.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в преживян страх, напрежение, безпокойство, постоянна тревожност,
неудобство, системно безсъние, нарушено чувство за сигурност в собственото
жилище, за достойнство и чест, причинени от ответника чрез вдигане на силен
шум през нощта, обиди, блъскане по входната врата на апартамента, закани за
побой, псуване, търпени в период от началото на 2022г. до предявяване на
иска (14.06.2023г.), ведно със законната лихва от исковата молба. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички предпоставки на исковата
претенция по чл.45 ЗЗД (противоправно деяние, вреди и причинно-следствена
връзка между поведението на дееца и причинените вреди), като вината се
3
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е негов съсед,
обитаващ апартамент (№ 75) под този на ищеца (№ 77), като в периода от
началото на 2022г. до подаване на исковата молба ответникът периодично и
безпричинно осъществявал системен тормоз, изразяващ се в системно, грубо
и продължително блъскане по пода на ищеца (таван на ответника) или по
тръбите, съпроводено с крясъци, викове с обидно и заплашително
съдържание, както през светлата част на денонощието, така и в тъмната част,
вкл. през нощта, така и системно и безпричинно обиждане при случайни
срещи в общите части на сградата или пред блока, за което конкретно се сочат
случаи на поведение на ответника с твърдения характер, за част от които били
сигнализирани на тел.112, съответно били подавани жалби към органи на
МВР и Прокуратурата, което било безрезултатно. Твърди се, че соченото
поведение на ответника причинило на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянно напрежение, страх за психическото и за
физическото му здраве, дискомфорт, стрес, страхове, безпокойство, нервност,
безсъние и постоянна тревожност, вкл. системното псуване и обиждане
накърнило чувството за чест и достойнство.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба, поради
което и въведените фактически твърдения /постоянен шум от отглеждано от
ищеца куче и подлагане ответника на високи нива на стрес, безпокойство и
тревожност/ към становище на ответника депозирани по делото се явяват
преклудирани и не подлежат на обсъждане, съответно като такива се явяват и
доказателствените искания, съответно събраните въз основа на тях
доказателства по делото чрез издадените съдебни удостоверения, както и
показанията св.Стоименова, доколкото са поискани (л. 24 на задна страница
изрично са поискани за доказване, че ищецът притежавал домашен любимец,
който вдигал шум, обезпокоявал живущите, както и че ответникът бил
подложен на високи нива на стрес, безпокойство и тревожност; поддържано в
п.с.з по делото, л.27 на задна страница) за доказване на възраженията по
въведени фактическите твърдения въведени след срока на отговор на исковата
молба (Вж. Решение № 106/12.10.2023г. по гр.д. № 367/2022г. на ВКС;
Решение № 18/ 10.03.2022 г. по.гр.д.№ 4024 от 2021 г. на ВКС на РБ и др.),
срещу което изрично се възразява и в отговора на въззивната жалба.
4
Прието по делото е постановление от 30.05.2022г. по пр.пр.6524/2022г.
(образувана на 14.02.2022г. по сигнал от ищеца за агресивно и несъответно
поведение от съсед) по описа на СРП, съгласно която е отказало да се внесе до
СРС по реда на чл.157 ЗЗдр. за настаняване на задължително лечение
ответника по делото. Свидетелските показания, дадени в хода на пр.пр.
6524/2022г. не могат да бъдат ценени и обсъждани по отношение на
настоящото гражданско производство, доколкото редът за събиране на гласни
доказателства е друг. Протоколът представлява официален свидетелстващ
документ, притежаващ формална и материална доказателствена стойност,
обвързваща съда, но по отношение на фактите и обстоятелствата, които са
били установени от длъжностното лице, т.е. за факта и датата на образуване на
преписката по сигнал на ищеца срещу ответника, за наличието на снети
сведения (не и по отношение на съдържанието им), съответно за
прекратяване на преписката. Това е така, доколкото принципът на
непосредственост при разглеждането на делото, прогласен в разпоредбата на
чл.11 ГПК, най-общо се отнася до това, че съдът не може да се позовава на
доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор,
т.е. не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания
събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на
постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите
органи и др. /Вж. Решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839 / 2014 г. на
ВКС и др./.
По делото е прието писмо от МВР, Дирекция „Национална система
112“, съгласно което има постъпили обаждания за нарушения на лице от адрес
гр.София, ж.к. ********, и от ищеца за периода от 01.01.2022г. до м.06.2023г.,
от един и същ телефонен номер от лице, представило се за Б. П., на дати, както
следва: 13.01.2022г. в 22,11ч; 03.02.2022г. в 17,37ч; 06.02.2022г. в 19,45ч., към
което писмо има представено веществено доказателство с данните за
звукозаписа и електронните картони. Информацията от същото е приобщена
чрез прието по делото заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, от
което се установяват обаждания от ищеца, както следва: на 13.01.2022г. от
22,11ч. по повод оплаквания за вдиган шум, блъскане по пода от съседи в
гр.София, ж.к. ********; на 03.02.2022г. от 17,37ч по повод оплакване за
съседа отдолу К., който се качил и започнал да рита по вратата, който имал
някакви проблеми, поради което са изпитвани притеснения, вкл. предишната
5
вечер блъскал през цялата вечер, поради което се иска идване на полиция; на
06.02.2022г. от 19,45ч. по повод оплаквания за съсед, който крещял и блъскал
и тормозил живущите в блока.
От уведомително писмо рег.№ 338400-4998/25.03.2024г. се установява,
че в книгите за получени и предадени сигнали в група „ОДЧ“ при 09РУ-СДВР:
на 03.02.2022г. в 14,47ч е регистриран предаден сигнал от Б. П., в който има
оплакване срещу съсед с психически заболявания, който ритал входната му
врата, бил насочен екип от МВР, който при посещение на адреса на
въпросното лице, което не отворило вратата; на 06.02.2022г. в 19,54ч е
регистриран предаден сигнал от Б. П. отново за тормоз от негов съсед, за което
бил изпратен екип на МВР, които съставили предупредителен протокол.
Прието като писмено доказателство е докладна записка рег.№ 33841-
6907/21.02.2022г. на МВР, СДВР, 09 РУ, относно извършена проверка по
приписка № 3384р-4927/2022г., от която се установява, че на 06.02.2022г.
около 19:55ч служители на ООП-СДВР били изпратени до адрес в гр.София,
ул. ********, за психично болно лице, което създавало шум, за което бил
съставен протокол по чл.65 ЗМВР на ответника.
От показанията на свид. В. /съседка на страните/, се установява, че по
повод поведението на ответника, което ескалирало от 2022г. били подавани
оплаквания до органите на реда, вкл. от свидетелката три пъти, както и от
останалите съседи. Същото се изразявало в крещене, блъскане, чукане все
едно с чук по стената, тропане, продължаващо 15-20мин, по няколко пъти в
месеца, което било достатъчно силно да „вдигне целия блок“, провокиращо
страх у съседите, вкл. употребявани били реплики с обиден и заканителен
характер. Не присъствала на директен конфликт между страните, но при
срещи с ищеца било споделяно, че ищецът е правил опити за разговори за
решаване на проблемите, но те заставали срещу него за кучето му, като в
резултат от поведението ищецът бил разтревожен, страхувал се и за жена си и
за детето си.
От показанията на свид. А. /майка на ищеца, ценени по чл.172 ГПК/, се
установява, че от средата на м.01.2022г. ответникът започнал да тропа с
огромна интензивност по тавана (пода на ищеца) с предмети, за което синът
звънял за съвет за уреждане на нещата като съвет, вкл. няколко пъти ходил при
кварталния полицай, завел преписка по ЗЗдр, подавал сигнали към 112, но
6
действията не били преустановени, вкл. знаела, че м.02 ответникът се качил и
ритал вратата им, крещял, псувал, вкл. при срещи заплашвал синът със
закани. Същото се отразило зле на ищеца, който първоначално се чудели как
да не вдигат шум, за да разберат дали не вредят по някакъв начин, но след като
се разбрало, че нещата продължили, се стресирал, не можел да спи, не бил на
себе си, вербалната му динамика се променила, бил уплашен той и жена му,
вкл. търсели начин да си сменят жилището.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
С оглед релевираните в жалбата на ответника оплаквания, въззивният
съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, като споделя изложените в
мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност
на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД в присъдения от първоинстанционния
съд размер от 4000 лв.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните
по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни, като във връзка с тях следва да
се добави и следното:
Въззивният съд не споделя изложените от въззивника - ответник
основни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на
материалния закон, включително и досежно кредитиране на показанията на
разпитаните свидетели на ищеца – св.В. и св. А., така и относно изводите
относно постъпилите сигнали за нарушения на ответника.
Оплакването във въззивната жалба на ответника, че не било доказано
7
подаване на сигнали срещу ответника, е неоснователно с оглед приобщените
докладни записки и уведомителни писма, съвкупно с приобщените чрез
приетото заключение по СТЕ сигнали до спешен телефон „112“. В последните
именно в достатъчна степен е индивидуализиран ответника с посочване на
малко име и адрес, а от съдържанието на сигналите, противно на
поддържаното във въззивната жалба, че били ползвани за правни съвети, се
установява именно оплаквания за вдиган шум, блъскане, крещене, тормоз,
ритане по вратата и изпитвани притеснения, за което се търси съдействие от
органите на МВР. Квалифицирането на ответника като „психично болен“,
„умствено изостанал" и подобни почива на субективната преценка на
сезиращия, обусловено от интензивността на поведението на дееца, което
съвкупно от събраните по делото доказателства правилно е оценено от
първоинстанционния съд като агресивно, предизвикващо страх у съседите.
Настоящият съдебен състав не намира за основателно и оплакването
срещу кредитиране показанията на св.В.. В същите се съдържа информация
касателно поведението на ответника, което поради естеството си (викове,
крещене, блъскане по стените, тропане достатъчно силно, че „да вдигне целия
блок, достатъчно силно, че да ме събуди през две стаи“, шумът е такъв, че „все
едно с чук се чука“, „заставане“ срещу деца и т.н.) и предвид продължителния
му и цикличен характер („след началото на 2022г…, в месеца се случва по
няколко пъти, по два пъти, понякога на два месеца веднъж, различно“),
предизвиквало страх от съседите, вкл. имало оплаквания и от св.В. и други
съседи, като са налице и показания относно преки наблюдения по отношение
на отразяване на поведението на ответника спрямо ищеца, в която част св.В.
описва ищеца като разтревожен, страхуващ се и притеснен. Съдът кредитира
показанията на св.В. в цялост, доколкото са убедителни, непротиворечиви и
логични. Съдът намира за неоснователно възражението, че тропането не било
с висок интензитет, че да наруши обичайните нива на шум в дадена етажна
собственост, с оглед показанията в частта, в която се описва като достатъчно
силно, че „да вдигне целия блок, достатъчно силно, че да ме събуди през две
стаи, шумът е такъв, че все едно с чук се чука“, съответно изразяващо се в
крясъци и викове. Обстоятелството, че не е присъствала на директен конфликт
между страните не е основание да не бъдат кредитирани, още повече, че в
исковата молба не се и твърди, че описаните деяния са били извършени в
присъствието на трети лица, доколкото в показанията се съдържа информация
8
за типичното поведение на ответника, в която връзка се дават показания
почиващи на лични впечатления на свидетеля.
Настоящият съдебен състав не намира за основателно и оплакването
срещу кредитиране показанията на майката на ищеца св.А.. Съдът приема
показанията на свидетеля А. за достоверни, тъй като, преценени по правилата
на чл.172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични и съответно на
останалия събран по делото доказателствен материал (приобщените чрез СТЕ
сигнали до спешен телефон „112“, докладни записки, уведомителни писма,
както и съвкупно с показанията на св.В., вкл. относно отразяване на
състоянието на ищеца, вкл. липсата на доказателства, които да внасят
съмнение в достоверността им), което дава основание на съда да ги кредитира
изцяло, вкл. в частта, в която се изнасят данни за личните впечатления на
майката спрямо състоянието на синът , причина за което е било поведението
на ответника. Същественото е, че субективните възприятия по отношение на
правнорелевантните факти касателно отразяване на поведението на ответника
спрямо ищеца са формирани непосредствено, включително се потвърждават и
от показанията на св.В..
С оглед горното, въззивният съд споделя изводите на СРС, че в случая
несъмнено се установява от съвкупния анализ на доказателствата по делото,
че ищецът е доказал поставените в негова доказателствена тежест факти –
противоправно поведение на ответника (нарушение на задължението по чл.6,
ал.1, т.4 ЗУЕС), неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между
поведението и вредите.
По отношение на оплакването във въззивната жалба на ответника, че
определеният размер за претърпените вреди бил прекомерен и недоказан,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се обезщетяват по
справедливост. С оглед критериите за определяне размера на обезщетение за
неимуществени вреди /Вж. т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968 г./ следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи вредите, конкретно съдът
следва да посочи обстоятелствата, както и значението им за определения
размер. В случая първата инстанция е мотивирала приетия размер, отчитайки
повтарящото се агресивно поведение на ответника, създаващо притеснения и
страх у ищеца, както и непредвидимостта и продължителността на
9
поведението в сравнително дълъг период от време. Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Въззивният съд намира, че определеното от СРС обезщетение в
размер на 4000 лева е съответно на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Това обезщетение е съобразено с обстоятелствата: сравнително
продължителния период от време, в който ищецът е бил поставен в състояние
на тормоз, стрес и уплаха, интензивността на поведението на ответника
(оценено като агресивно, съпроводено с крясъци, ругатни и закани, викане,
блъскане по стените, ритане на вратата,), вкл. периода на поведението (както
през деня, така и в тъмната част на денонощието), периодичността на
поведението, вкл. не преустановяване на същото, въпреки сезирането на
компетентни органи.
Поради съвпадане на крайните изводи, основание чл. 271, ал. 1, пр. I
ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият
ищец, който е доказал сторени разноски в размер на 1000лв.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7585/25.04.2024г., постановено по
гр. д. № 33014/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК К. Б. С., ЕГН:
**********, да заплати на Б. С. П., ЕГН: **********, разноски по в.гр.д. №
12000/2024г. по описа на СГС, II-Б състав, в общ размер на 1000лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11