№ 800
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 14 от 18.10.2021г., постановено по търг.дело № 132/2020г. на
Софийския окръжен съд, ТО, IV първоинстанционен състав, „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е осъдено да плати на П. М. Ц. сумата 25 500 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания,
причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
12.02.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
25 500 лева до претендираните 50 000 лева, както и е отхвърлен акцесорният иск
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 25
500 лева за периода от датата на ПТП – 06.07.2019г. до 11.02.2020г. С решението
на Софийския окръжен съд „ДЗИ-Общо застраховане” е осъдено да плати на Е. С.
Г. сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от
телесни увреждания, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата 10 000 лева за периода от датата на настъпване на ПТП-06.07.2019г.
до 11.02.2020г. ; „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на адв. Е.П.
от САК сумата 1035,30 лева-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на П. М. Ц., съразмерно с уважената част от исковете, както и
сумата 830 лева-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на Е.Г., съразмерно с уважената част от исковете, както и да плати по
сметка на Софийския окръжен съд сумата 1420 лева-държавна такса и сумата 213
лева-деловодни разноски; П. М. Ц. и Е. С. Г. са осъдени да платят по равно на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обща сума 81,67 лева разноски за производството
1
пред СОС и общо сума 81,67 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението на Софийския окръжен съд е постановено при участието на
„Булстрад Виена Иншурънс груп” АД-трето лице-помагач на ответника „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД.
Въззивна жалба против решението е подадена от „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД, чрез пълномощника юрк. Р.И., в частта, с която дружеството е осъдено да
плати на П. М. Ц. сума над 14250 лева до присъдените 25 500 лева и на Е. С. Г.
сума над 2000 лева до присъдените 10 000 лева, като обезщетения за
неимуществени вреди, причинени при ПТП. Жалбоподателят сочи, че при
определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД.
Смята, че с оглед събраните доказателства относно получените при ПТП телесни
увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, възрастта
на пострадалите, обществено-икономическата обстановка в държавата към датата
на инцидента и съдебната практика за подобни случаи, справедливото
обезщетение, дължимо на ищеца Ц. е в размер 19 000 лева, а на ищцата Е.Г.-2 000
лева. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, позовавайки се
единствено на епикризата на П.Ц., че при ПТП той е получил контузия на таза,
като не е съобразил заключението на СМЕ, според което липсват данни за
подобна травма, получена при ПТП. Иска да бъде отменено решението в
обжалваните части и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени-по
отношение на П.Ц. за разликата над 14 250 лева (при отчетено съпричиняване
25%) до присъдените 25 500 лева, а по отношение на Е.Г.-за разликата над 2000
лева до присъдените 10 000 лева. Претендира и разноски за тази съдебна
инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци П.Ц. и Е.Г. не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Решението на Софийския окръжен съд в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е осъдено да плати на П.Ц. сумата 14 250 лева, а на Е.Г.
сумата 2 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания
от телесни увреждания, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане, като
необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. М. Ц. и Е. С. Г. с искова
молба, с която против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД са предявени искове с
правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищците обезщетения за неимуществени вреди, причинени при ПТП на
06.07.2019г., както следва: на П.Ц. сумата 50 000 лева, а на Е.Г. сумата 10 000
лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на
увреждането-06.07.2019г. до окончателното плащане.
2
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2019г. около 12,30 часа на
автомагистрала Хемус в района на км 17+500 е настъпило ПТП между л.а.
„Хюндай Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т. и л.а.„Сузуки Вагон“ с рег.
№ ***, като в резултат на удара между двете МПС, л.а.„Сузуки Вагон“ се
отклонява вдясно и удря намиращите се в най-дясната пътна лента пешеходци-П.
М. Ц. и Е.С. Г., които били на платното, тъй като отивали да окажат помощ на
катастрофирали преди това лица. Твърди се, че вина за настъпване на инцидента
има водачът на л.а. „Хюндай Соната”, който управлявал автомобила с
неразрешена и с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, не намалил
скоростта, приближавайки л.а. „Сузуки Вагон” и реализирал удара с него.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът Ц. получил скалпова рана-челно
вдясно; контузия на главата; контузия на таза - недислоцирана фисура на
пубисната кост; разкъсно-контузни рани в областта на дясната ръка; открита рана
на окосмената част на главата; охлузвания и други съчетани повърхностни травми
по тялото. Сочи се, че пострадалият бил настанен за болнично лечение, била
извършена оперативна интервенция –антисептична обработка, ревизия на чужди
тела и поставяне на шеф на раните на дланта, като и била приложена
медикаментозна терапия и предписан строг постелен режим за 20-25 дни. Ищецът
твърди, че през първите дни след инцидента страдал от постоянно главоболие и
болки в тялото, лежал през цялото време, болките му пречели да спи, приемал
обезболяващи, а към днешна дата-продължавал да изпитва затруднения-имал
накуцваща походка, чувствал неудобство при физическа работа, не можел да
извършва обичайните си дейности. Твърди, че ПТП се отразило отрицателно и
върху психическото му здраве-станал раздразнителен, нервен и неспокоен, а при
всяко пътуване изпитвал стрес.
В исковата молба се твърди, че при ПТП ищцата Е.Г. получила разкъсно-
контузна рана на лявата ръка, охлузвания и други повърхностни травми по тялото,
изпаднала в шок и преживяла силен емоционален стрес.
Твърди се, че към 06.07.20019г. за л.а. „Хюндай“ имало сключен с ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради
което на 11.11.2019г. ищците сезирали ответника с искане да им бъдат изплатени
обезщетения за причинените при ПТП вреди, но застрахователното дружество
нито определило, нито платило обезщетения. Предвид изложеното искат да бъде
осъдено „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да им плати претендираните суми, както
и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователен договор по застраховка ГО по отношение на л.а. Хюндай, но
оспорва твърденията в исковата молба, че са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило, като твърди,
че липсват доказателства, които да установяват причината за инцидента; оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение у водача на л.а.„Хюндай“,
наличието на пряка причинно-следствената връзка между ПТП и получените от
ищците телесни увреждания. Твърди, че са налице данни, че ПТП е настъпило
поради нарушение на правилата за движение по пътищата и от страна на другите
участници -от водача на л. а. „Сузуки“ и от водача на МПС с рег. № ***. При
условие на евентуалност твърди, че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и
3
противоправно поведение на водача на л.а. „Сузуки“, който нарушил правилата за
движение по пътищата като отнел предимството на водача на л. а. „Хюндай“ и в
този смисъл ПТП настъпило при условия на независимо съизвършителство.
Оспорва размера на претендираното от ищеца Ц. обезщетение, като смята, че то
не е съобразено с принципа на справедливостта. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
Ц., като твърди, че последният, като водач на МПС с рег. № *** бил спрял
автомобила си в крайната дясна лента без поставен светлоотразителен триъгълник
и без включен авариен сигнал, като същевременно неправомерно се движел като
пешеходец по платното за движение. Оспорва твърдението, че при ПТП от
06.07.2019г. е пострадала ищцата Е.Г., а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното от нея обезщетение предвид
характера на причиненото телесно увреждане. Смята, че законната лихва върху
обезщетенията, в случай, че бъдат уважени главните искове, не следва да се
присъжда от датата на ПТП.
Конституираното, като трето лице-помагач „Булстрад Виена Иншурънс
груп” АД-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на водача на л.а. „Сузуки Вагон“ не взема становище по
исковете.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.07.2019г. на автомагистрала „Хемус“, км 17+500 с посока на
движението от София към Варна е настъпило ПТП с участието на л.а. „Хюндай
Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т., л.а.„Сузуки Вагон“ с рег. № ***,
управляван от Б. А. П. и пешеходците П. М. Ц. и Е. С. Г., вследствие на което на
пешеходците са причинени телесни увреждания.
Обстоятелствата при които е настъпил пътния инцидент не са спорни пред
тази съдебна инстанция. Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, гласните
доказателства-показанията на свидетеля Д.Т. и въз основа на заключението на
приетата САТЕ, изготвено от вещото лице инж.А. Д., САС приема за установен
следния механизъм на ПТП: на 06.07.2019г. около 12,30 по автомагистрала
„Хемус“ в района на км 17+500, в дясната лента за движение в посока от София
към Варна се движи л.а.„БМВ“ с рег. № ***, управляван от ищеца Ц.. След този
автомобил, на голямо разстояние, също в дясната пътна лента се движи л.а.
„Сузуки Вагон“ с рег. № ***, управляван от водача П., а след него се движи л.а.
„Хюндай Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т.. Вещото лице инж. Д. е
установило, че платното за движение в този участък било еднопосочно, с три
ленти за движение в посоката, като лявата и средната лента били с широчина по 4
м всяка, а дясната пътна лента била с широчина 3,20 метра, като лентите били
отделени помежду си с единична прекъсната линия МЗ, прав участък. Посочило е,
че вдясно на дясната пътна лента се намирал крайпътен банкет и вдясно на него
имало водосточна канавка с широчина в горния край 1,8 метра. Придвижвайки се
по гореописания начин, в един момент водачът на л.а. „БМВ“-ищецът Ц., спрял
автомобила в дясната лента за движение. Това било забелязано от водача П. на л.а.
4
Сузуки, движещ след л.а. БМВ. Водачът П. задействал спирачната система на
автомобила, при което Т.- водач на движещия се отзад л.а. „Хюндай“,
възприемайки тези действия, направил опит да избегне удара. Независимо от това
удар настъпил между челната дясна част на л.а. „Хюндай“ и задната лява част на
л.а. „Сузуки“. При удара челната част на л.а. „Сузуки“ се насочила вдясно по
отношение първоначалната му посока на движение, при което водачът изгубил
контрол над управлението и автомобилът навлязъл в дясното крайпътно
пространство, като при движението си с челната си част ударил движещите се там
пешеходци П.Ц. и Е.Г.. Инж. Д. е изчислил, че към момента на удара, а и преди
това с оглед липсата на фиксирани следи, л.а. „Хюндай“ се движел със скорост
110 км/час. Според експерта причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на л.а. „Хюндай“, който в зоната на ПТП не спазил
минималната надлъжна дистанция, която в конкретните пътни условия и скорости
на движение била около 55 метра. Посочил е, че при описания механизъм на ПТП,
за водача на л.а.„Сузуки“ инцидентът е бил непредотвратим, а Т., като водач на
л.а. „Хюндай“ е имал възможност да предотврати ПТП, независимо с каква
скорост се е движел, предвид сухото асфалтово покритие, слънчевото време,
правия участък, нормалната видимост, както и движението на л.а.„Сузуки“ със
същата скорост като тази на л. а. „Хюндай. Обяснил е, че Т. е имал възможност да
предотврати ПТП, ако движейки се зад л.а.„Сузуки“ при дистанция най-малко 55
метра, е предприел действия за намаляване на скоростта на движение на
управлявания от него автомобил или пък за извършване на маневра за
изпреварване или заобикаляне. Според инж. Д. ударът между л.а.„Сузуки“ и
пешеходците е настъпил или в дясната част на дясната пътна лента, или в зоната
на банкета, намиращ се вдясно на дясната пътна лента, но по делото липсват
данни къде точно са се движели пешеходците. Посочил е, че спирането на л.а.
„БМВ“ е било сигнализирано с аварийни светлини, но не е имало поставен
светлоотразителен триъгълник.
По делото е представена медицинска документация. Според епикриза на
П.Ц., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД-София пострадалият е бил на
лечение в периода от 06.07.2019г. до 10.07.2019г. с диагноза контузия на главата;
разкъсно-контузни рани в областта на дясната ръка и контузия на таза-
недислоцирана фисура на пубисната кост. В епикризата са описани
изследванията, които са направени на пострадалия, включително КТ на глава и
первикален отдел на гръбначния стълб, от което изследване е установена
среднинно разположена интерхемисферна фисура. Представени са два броя листи
за преглед на пациента Е. С. Г., като от този, издаден на 06.07.2019г. се установява
по анамнестични данни, че след удар при ПТП Г. е получила разкъсно- контузна
рана в областта на лакътя. Представени са и рентгеново и образно изследване на
Г..
Въз основа на представената медицинска документация в
първоинстанционното производство е изготвена от вещото лице д-р В.Т. СМЕ, от
чието заключение се установява, че при ПТП на 06.07.2019г. ищецът П.Ц. е
получил: контузия на главата със скалпова рана на челото вдясно, която е
обработена хирургично; разкъсно-контузни рани на дясната ръка и контузия на
таза, като е посочено, че след проведеното КТ изследване не е потвърдена
фисурата на пубисната кост, а ищцата Е.Г. е получила разкъсно-контузна рана на
лакътя на лявата ръка. Вещото лице е установило, че и при двамата пострадали са
5
налице мекотъканни увреждания, като болезнеността при П.Ц. е била по-силна
предвид богатата инервираност на лицето, като е продължила с намаляващ
интензитет за срок около 20-25 дни. Лекарят е посочил, че предвид характера на
раната на челото на Ц., която е с отслояване от подлежащите черепни кости, ще е
налице усещане за изтръпване на кожата в тази зона, болезненост при излагане на
студено, както и намалена чувствителност при допир, които могат да се
наблюдават и месеци след травмата, без да може да се конкретизира този срок.
Установено е, че и при двамата пострадали е приложена хирургична обработка на
раните, като в медицинската документация няма данни за настъпили усложнения
в зарастването. Според експерта подобни увреждания заздравяват за срок около
25-30 дни. Установил е, че в рамките на 20-25 дни е имало болезненост и известна
ограниченост в движенията на засегнатите крайници. Обяснил е също, че в
резултат на получените разкъсно-контузни рани след зарастването им и
приключване на възстановителните процеси се образуват ръбци, които ще останат
доживотно без да оказват някакво функционално влияние на ищците.
В откритото съдебно заседание вещото лице д-р Т. е уточнил, че не се
очакват остатъчни прояви от травмите и при двамата ищци, както и че по делото
няма данни и при двамата да са настъпили усложнения от причинените
травматични увреждания.
За установяване на неимуществените вреди и техния интензитет в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят В. И. И.-съученик, приятел и съквартирант на ищеца твърди, че
за първи път след инцидента го видял в болница и от медицинския персонал бил
уведомен за състоянието му след ПТП. Сочи, че след изписването от лечебното
заведение полагал грижи за П. заедно със сестра му, защото той не можел да се
обслужва сам. Спомня си, че повече от месец ищецът не можел да се грижи за
себе си, да се изправя, имал нужда от помощ при къпане и др. и че в този период
му правели инжекции в корема, обезболяващи и медикаменти за разреждане на
кръвта. Твърди, че инцидентът се отразил негативно и на емоционалното
състояние на ищеца, до ден днешен все още бил предпазлив и при възможност
избягвал превоз с личния си автомобил, а когато свидетелят шофирал ищецът
правел забележки да се намали скоростта и са се спазва дистанция. Сочи, че
принципно Ц. бил твърд характер и не желаел близките му и най-вече родителите
му да го виждат безпомощен и слаб, за това отказал те да го посещават. Твърди
също, че преди произшествието Ц. бил активен спортист и още от ученик
спортувал, но сега вече бил доста ограничен в това свое хоби, защото все още
изпитвал болка при физически натоварвания. Сочи също, че ищецът има видими
белези от травмите на челото и в областта на китката и предмишницата, както и че
се оплаква от болки при промяна на времето, когато се налага по-дълго време да
стои прав изпитвал дискомфорт; притеснявал се от белезите, които има по лицето
и ръцете.
Свидетелят И. твърди също, че познава Е. покрай връзката й с П.Ц. и че след
ПТП я е видял в болницата, като тя била изпаднала в шок, а след като се прибрала
от болницата в квартирата, където живее заедно със свидетеля и ищеца се
оплаквала силни болки от травмата на лакътя и приемала обезболяващи. Твърди,
че също се грижел за нея заедно с майка й, която идвала да я посещава, защото
имала нужда от помощ при къпане. Поддържа, че емоционалното й състояние
било тежко, често плачела, притеснявала се от травмите си и че заради тях не
6
може да извършва ежедневните си дейности, тревожела се и тъй като не може да
помогне на приятеля си П., когато той най-много имал нужда. Сочи, се към
момента ищцата също се притеснява да пътува, също била доста предпазлива и
изпитвала страх, като избягвала да ползва автомобил.
Страните не спорят, че към 06.07.2019г. за л.а. Хюндай Соната с рег. № *** е
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество,
както и че на 11.11.2019г. ищците отправили към ответното дружество
застрахователна претенция за плащане на обезщетения за неимуществени вреди,
причинени при ПТП.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД- застраховател на деликвента Д. Д. Т.-водач на л.а.
„Хюндай Соната”, спрямо увредените ищци, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредените ищци - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП-неспазване на необходимата дистанция;
причиняване на ПТП и увреждания на ищците; вредоносен резултат-причиняване
на неимуществени вреди на пострадалите-болки и страдания от настъпилите
увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Това е така, тъй като решението на СГС е влязло в сила, в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД да плати на ищеца Ц. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП на 06.07.2019г. в размер 14 250 лева, а на ищцата Г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
12.02.2020г. до окончателното плащане.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба на застрахователното дружество е за справедливия размер на
обезщетенията за неимуществени вреди, които се дължат на пострадалите при
ПТП.
Претърпените от ищците неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията,
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
7
причинените на ищците телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер, установен от СМЕ и от останалите приети писмени доказателства-Ц. е
получил: контузия на главата със скалпова рана на челото вдясно; разкъсно-
контузни рани на дясната ръка и контузия на таза с фисура на пубисната кост, а
ищцата Г.- разкъсно-контузна рана на лакътя на лявата ръка, като и двамата са
получили мекотъканни контузии по телата; вида и продължителността на
проведеното лечение и свързаните с това ограничения за пострадалите-на ищец Ц.
е проведено 5 дневно болнично лечение, при което хирургично са обработени
ракъсно-контузните рани и домашно амбулаторно лечение, на ищцата Г. също
хирургично са обработени раните и тя провела само домашно амбулаторно
лечение; продължителността на лечебния и възстановителен период, установена
от СМЕ - общо за около 25-30 дни. САС съобрази и установените от СМЕ и
гласните доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както и
обстоятелство, че по време на лечебния и възстановителен период ищците са
изпитвали затруднения при елементарното си битово обслужване и са имали
необходимост от чужда помощ. При определяне размера на дължимите
обезщетения САС съобрази становището на д-р Т., че с оглед характера на
мекотъканните увреждания болезнеността при П.Ц. е била по-интензивна,
предвид богатата инервираност на лицето, както и че този ищец ще усеща
изтръпване на кожата в зоната на раната на челото, болезненост при излагане на
студено и намалена чувствителност при допир в продължение на месеци с оглед
характера на тази травма (с отслояване от подлежащите черепни кости).Съдът
съобрази също обясненията на вещото лице медик, че раните са зараснали, че и
при двамата ищци не се очакват остатъчни прояви от увредите, както и че липсват
данни да са настъпили усложнения от причинените травматични увреждания.
САС съобрази също и установените по делото негативни преживявания на
ищците след процесния пътен инцидент и промяната в психическото им
състояние след ПТП, установени от обсъдените гласни доказателства. САС
напълно споделя извода на състава на СОС, че в пряка причинна връзка с ПТП
ищецът Ц. е получил контузия на таза с фисура на пубисната кост. Тази травма,
описана в епикризата, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД-София, както се
посочи вече, е констатирана след проведеното КТ изследване на глава и
первикален отдел на гръбначния стълб (изрично описано в епикризата), от което
изследване е установена среднинно разположена интерхемисферна фисура.
(според медицински речник фисурите са травми на костите, при които тяхната
цялост не е прекъсната).
Съдът взе предвид възрастта на пострадалите към датата на ПТП-24 -
годишен е бил Ц., а 29-годишна е била Г., обстоятелствата, при които е настъпил
инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 06.07.2019г.,
лимита на застрахователните покрития към същата дата, както и съдебната
практика за подобни случаи. Отчитайки всички тези фактори съставът на САС
намира, че сумата 20 000 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените
и доказани в процеса неимуществени вреди, а сумата 5 000 лева би обезщетила
ищцата.
Следва да бъде посочено, че действително от най-съществено значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на
ищеца Ц., е разкъсно-контузната рана на челото с отслояване от черепните кости и
контузията на таза. Тези травми сочат за нарушено качество на живот в
8
продължение на лечебно-възстановителния период и няколко месеца след него с
оглед заявеното от д-р Т. усещане за изтръпване на кожата в зоната на раната на
челото, болезненост при студено време и намалена чувствителност и обосновават
размер на обезщетението до 20 000 лева. Над този размер до сумата 34 000 лева,
САС намира, че претенцията е необоснована с оглед вида и медикобиологичния
характер на травмите. Негативните последици от причинените при ПТП увреди е
сведен до минимум, като се установи по делото, че процесът на лечение и
възстановяване е протекъл благоприятно и липсват данни за настъпили
усложнения или трайни негативни последици от уврежданията. Поради това
преценката на субективните в случая обстоятелства, както и обективните фактори,
отнасящи се до завишените нива на застрахователните покрития и обществено-
икономическите условия на живот през 2019 г., не обосновават завишаване на
определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД над посочения размер 20 000 лева.
Пред въззивния съд няма спор, че пострадалият Ц. е съпричинил
настъпването на вредоносния резултат-като водач на л.а.„БМВ“ е спрял
автомобила си в крайната дясна лента без поставен светлоотразителен
триъгълник, а не е паркирал на наличния в района на ПТП банкет. Не се спори
пред САС и че с това си поведение ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП
и че приносът му, съотнесен с този на деликвента е 25 %. Предвид това,
определеното на П.Ц. обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с
25 % и на този ищец се присъди сумата 15 000 лева.
Поради изложеното, искът на П.Ц. следва да бъде уважен за сумата 15 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. до окончателното
плащане, а искът на Е.Г. до сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 12.02.2020г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на
П. М. Ц. сума над 15 000 лева до 25 500 лева и в частта, с която застрахователят е
осъден да плати на адв.Е.П. сума над 609 лева до 1035,30 лева; в частта, с която
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на Е. С. Г. сума над 5 000 лева
до 10 000 лева и в частта, с която застрахователят е осъден да плати на адв. П.
адвокатско възнаграждение над 415 до 830 лева, както и в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да плати по сметка на СОС държавна
такса над 800 лева до 1 420 лева и разноски над 120 лева до 213 лева. Вместо това
следва да бъде постановено решение, с което исковете на П.Ц. и на Е.Г. по чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД се отхвърлят съответно за разликата над 15 000 лева до 25 500
лева и за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева. В останалата обжалвана част
решението на СОС следва да се потвърди.
При този изход на спора въззиваемите ищци следва да бъдат осъдени да
платят на застрахователното дружество още по 78,33 лева всеки от тях-разноски
за производството пред СОС, както и 280 лева за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство и 308 лева за платената държавна такса, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14 от 18.10.2021г., постановено по търг.дело № 132/2020г.
на Софийския окръжен съд, ТО, IV първоинстанционен състав, в частта, с която
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да плати на П. М. Ц. сума над 15 000
лева до 25 500 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП
на 06.07.2019г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от
12.02.2020г. до окончателното плащане; в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане” е осъдено да плати на Е. С. Г. сума над 5 000 лева до 10 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно
със законната лихва върху разликата, считано от 12.02.2020г. до окончателното
плащане; в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на
адв. Е.П. от САК сума над 609 лева до 1035,30 лева; в частта, с която „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на адв. Е.П. от САК сума над 415
лева до 830 лева; в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
плати по сметка на СОС държавна такса над 800 лева до 1 420 лева и разноски
над 120 лева до 213 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. М. Ц., предявен против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.07.2019г. за
разликата над 15 000 лева до 25 500 лева , ведно със законната лихва върху
разликата, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. С. Г., предявен против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.07.2019г. за
разликата над 5 000 лева до 10 500 лева , ведно със законната лихва върху
разликата, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. М. Ц. и Е. С. Г. да платят на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
още по 78,33 лева, всеки един от тях, разноски за първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 18.10.2021г., постановено по търг.дело
№ 132/2020г. на Софийския окръжен съд, ТО, IV първоинстанционен състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. М. Ц. и Е. С. Г. да платят на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
сумата 588 лева разноски за въззивното производство.
Решението на САС е постановено при участието на „Булстрад Виена
Иншурънс груп” АД-трето лице-помагач на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11