Р Е Ш Е Н И Е
№ 260527, гр.Пловдив,14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в
публичното заседание на 15.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КАЛИБАЦЕВ
при секретаря М. Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 7327/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-008784 от 28.08.2020г., издадено от
Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което
на К.А.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗдвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни
точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата
и чрез процесуалния си представител адв. Б., моли Съда да отмени процесното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по
делото за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. По делото е депозирана писмена молба-становище от Началника на сектора, в която прави искане за потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление. Възразява за размера на адвокатския хонорар
до минимално предвидения в наредбата при уважаване на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 15.07.2020 г. около 23:30 часа в град Пловдив,
на ул. „Чорлу” до № 80, бил спрян за проверка от екип на Първо РУ
Пловдив, в който били свид. Г.А. и св. И. П. , лек автомобил „Форд
Мондео“, с рег. № *****, управляван от жалбоподателя К.А.И.. Последният осезаемо лъхал на алкохол, поради което било поискано
съдействие от служители на сектор „Пътна полоция“ при ОД на МВР Пловдив, сред които
бил св. П.П.. Водачът бил изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510
с ноемр ARNA-0178, който 23:54ч.
отчел 1.37 промила наличие
на алкохол в издишания въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0062383, с
екземпляр връчен на 00.15ч. на 16.07.2020г. За направените констатации свид. П.П.
съставил АУАН Серия GA № 264664/ 16.07.2020г. Предвид отчетения висок промил алкохол на водача и
неприетите резултати от дрегера, последният бил съпроводен от органите на реда
до УМБАЛ „Св. Г.“ АД, за извършване на изследване в рамките на 45 мин, от
връчване на талона. Междувременно било образувано Бързо производство за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. На следващия ден, излези и резултатите от
медицинското изследване, обективирани в Протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 411/17.07.2020г., вследствие
на което били констатирани 1,06 промила наличие на алкохол в кръв и урина. С
оглед последното, бързото производство било прекратено с Постановление от
21.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив, като преписката
била изпратена на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Впоследствие било
издадено обжалваното Наказателно постановление, с което К.А.И., на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, бил санкциониран с административно наказание „глоба”
в размер на 1000 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Като свидетел по делото
беше разпитан актосъставителят – св. П.П., на длъжност „*****“, който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатции. Свидетелят пояснява, че
екип от Първо РУ на МВР – Пловдив спрели за проверка водача на МПС, тъй като се
усъмнявали, че е употребил алкохол и
понеже нямали правомощия да съставят актове по ЗДвП, поискали
съдействие от сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив. Пристигайки на място,
колегите им посочили водача с установена самоличност. Потвърждава реда на
съставяне на акта и записаните му колеги като свидетели.
В качеството на свидетел
беше разпитан и И.П., от чиито показания се установява, че в процесното време и
място, при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В хода на проверката усетили, че
лъха на алкохол и при запитване от тяхна страна, водачът обяснил, че бил изпил
една ракия. При тестването му на място от колегите му, дрегерът показал
1,36-1,37 промила.
От своя страна Г.А.,
също разпитан като свидетел, в съдебно заседание потвърждава, че при проверка
на водача И. усетили, че лъха на алкохол и поискали съдействие от колегите си,
които имали компетентност за съставяне на актове по ЗДвП.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като логични, последователни, допълващи се едни
други и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Тази фактическа
обстановка с установява от събраните и приложени по преписката писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите П.,
П. и А..
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В конкретния случай се установява по
категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят И.
е управлява МПС под въздействие на
алкохол. Категорични са показанията
на всички разпитани свидетели, участващи в
установяване на нарушението, както, относно качеството „водач на МПС“ на
жалбоподателя, така и по отношение на това, че последният осезаемо миришел на
алкохол по време на проверката. Самият нарушител потвърждава, че е пил ракия. Категорично установено е и
количеството промил алкохол в кръвта му,
видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта №
411/17.07.2020г., а именно - 1,06 промила. Действително има
разминаване на този резултат с първоначално отчетения с Дрегер алкотест
7510 с номер ARNA-0178, който в 23:54ч. на 15.07.2020г. отчел 1.37 промила
наличие на алкохол в издишания въздух на водача, предвидено от законодателя
като престъпление, наказуемо по Наказателния кодекс. Посоченото разминаване,
обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е нарушило по
някакъв начин правото на защита на жалбоподателя, както твърди последния,
доколкото при наличие на два резултата, втория, от които по-нисък, е съвсем
логично, предвид изтеклия период от време, с изминаването, на който алкохолът
се е резорбирал от кръвта и се е разградил, което е дало и съответното
проявление в двете изследвания. От друга страна точно този резултат,
по-ниският, е взет предвид от наказващия орган при издаване на процесното наказателно
постановление, което е и в полза на водача -нарушител. Ето защо Съдът намира за
неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение в тази посока.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, с оглед наличната по преписката
оправомощителна заповед и в срок, съобразен със закона. Конкретния случай
засяга хипотезата в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която разпоредба указва, че административнонаказателното
производство не се образува със съставянето на акт, когато производството е
прекратено от съд или прокурор и е изпратено на наказващия орган. В рамките на
своите правомощия административнонаказващият орган е пристъпил към издаване на
наказателно постановление на 28.08.2020г. въз основа на постановлението на РП
Пловдив от 21.07.2020 г., осланяйки се на редовно
събраните доказателства в прокурорската преписка, доказващи по безспорен начин извършеното
нарушение. Именно постановлението за прекратяване на наказателното производство е послужило
като основание за издаване на наказателното постановление, меродавен момент и
за срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който безспорно е спазен. В случая, дори е
сторено в повече, като е приложено копие на АУАН по делото, нормално съдържащ
първоначалния отчетен по време на проверката резултат. На следващо място не може да се приеме
твърдението на жалбоподателя, че едновременно за едно и също деяние и нарушител
се води административнонаказателно и наказателно производство, тъй като
последното е прекратено на основание – неизпълнен от обективна страна състав по
чл.343б, ал.1 от НК, доколкото е приет по-благоприятният за жалбоподателя
резултат под 1,2 промила – 1.06 промила наличие на алкохол в кръвта.
Впоследствие и материалите по преписката са изпратени на Началника на сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, но вече с налагане на административно наказание. Що
се отнася до наведеното твърдение за сгрешените номера на бързото производство
и преписката в НП, действително е допуснато нарушение, същото, обаче не се
явява съществено, тъй като не е рефлектирало върху възможността на жалбоподателя
да организира защитата си, доколкото по категоричен начин от приложеното по делото
и цитирано въз основа на ПХЕ № 411/ 17.07.2020г. постановление на районния
прокурор става ясно, че е прекратено наказателното производство. Законът не поставя каквито и да било други условия в такава хипотеза.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. По
делото са ангажирани достатъчно, убедителни и непротиворечиви доказателства,
относно извършеното нарушение. Предвид
изложеното, съдът не констатира съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на привлеченото към отговорност лице и отразената в
прокурорското постановление фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото наказателно постановление. Обстоятелствената част на
последното от своя страна е в достатъчна степен пълна точна и ясна, така че
жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил санкциониран.
Настоящият случай не
може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тък като
установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
типичната такава за този вид нарушения. Отделно
от това съдът отчете и характера на процесното нарушение - касае за умишлено нарушение, с висока степен на обществената
опасност, по отношение на което е налице изключително висока обществена
чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите подобни нарушения по
пътищата. Нещо повече, видно от справката за нарушител/водач прави впечатление,
че настоящата проява на жалбоподателя не е изолирана, а напротив, същият
тенденциозно нарушава нормите на Закон за движение по пътищата, индикация, че
предходните му наказания не са изиграли поправителен ефект и допълнително
основание да не се приложи горецитираната норма.
Настоящият съдебен
състав не намира и основания за редуциране на размера на така наложените
наказания, които са фиксирани от законодателя. Нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина - за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., за този който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Доколкото в случая се
приема като установен резултатът, обективиран в Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта №
411/17.07.2020г., а именно 1,06 промила наличие на алкохол в кръв и урина,
наказанията са правилно определени и в съотвествие със закона.
Съдът не констатира допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
С оглед на гореизложеното, Съдът счита, че основателно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а
процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Доколкото по делото отсъства
направено искане за разноски от страната, както и извършени действия по защита от
представител в писмено становище или явяване в съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна
полза. Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,
претенцията на жалбоподателя за разноски, представляващи адвокатски хонорар, Съдът намира за неоснователна.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки. Ето защо съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-008784 от 28.08.2020г., издадено от
Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което
на К.А.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение по
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗдвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.