Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98
10.02.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1073 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ж.А.М. ***, с
посочен съдебен адрес:***, против Решение №264 от 28.09.2022 г., постановено по
АНД № 480 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи,
че при постановяване на съдебния акт съдът пропуснал да обсъди в цялост и
съвкупност всички събрани по делото доказателства. В случая съществено били
нарушени процесуалните правила и императивната разпоредба на чл.13 и чл.14 от НПК. От събраните по делото писмени доказателства, както и от установените
факти и обстоятелства, разгледани в тяхната логическа съвкупност и относимост,
не се установявало наличието на приетото от първоинстанционния съд и
постановения в тази връзка съдебен акт. Навеждат се доводи, че процесното
наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно, издадено при
неправилно приложение на материалния закон (ЗАНН и ЗЧОД) и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, регламентиращи
административнонаказателното производство и порочни действия на констатиращия и
административнонаказващия орган. Нарушени били разпоредбите на чл.34, чл.52 и
чл.53 от ЗАНН. Не били приложени относимите за случая разпоредби на чл.27 ал.1
и ал.2 и чл.28 от ЗАНН. Не били спазени и приложени разпоредбите на чл.41,
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и разпоредбите на ЗЧОД. Съдът не се произнесъл по спора
относно приложението на разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, относно
начина на съобщение и съставянето на АУАН в отсъствието на
административнонаказаното лице. Излагат се съображения, че соченото в АУАН и НП
нарушение не било установено. Твърди се, че било налице явно несъответствие
между фактите и обстоятелствата със сочените от административнонаказващия орган
нарушения и материалноправни норми на ЗАНН и ЗЧОД, действащи към момента на
соченото нарушение и издадените АУАН и НП. Навеждат се доводи, че в случая
деянието, за което Ж.М. бил наказан, представлявало „маловажен случай“. По
подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и на наказателното постановление, алтернативно, в
случай, че се установят допуснати съществени процесуални нарушения от районния
съд, както и липсата на произнасяне по наведените с жалбата доводи и основания,
се моли да бъде върнато делото на районния съд за ново разглеждане. Претендира
се присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответникът не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази
с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни
основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 264 от 28.09.2022
г., постановено по АНД № 480/2022г., Районен съд – Хасково
е потвърдил Наказателно постановление № 426 от
18.03.2022г., издадено от Директор на Главна Дирекция „Национална полиция“ –
гр. София, с което на Ж.А.М., за извършени нарушения на чл. 50 ал.5 т.3, т.4,
т.5, т.6, т.7 и чл.50 ал.7 изр. второ от Закона за частната охранителна дейност
(ЗЧОД) са наложени пет административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева,
на основание чл.75 ал.2 от ЗЧОД и едно административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева, на основание чл.82 от ЗЧОД.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а вменените нарушения на наказаното лице се явяват
доказани от обективна и субективна страна.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа
всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата,
мястото на нарушенията и в какво се изразяват същите, както и нарушените
разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има
направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и на фактическите
обстоятелства, при които са били извършени, поради което не е възможно да се
стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не се нарушава правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Безспорно е, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, но
дори и да се приеме, че е налице нарушение на процедурата по съставянето на
акта по смисъла на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, предвид и представения болничен
лист, то това нарушение не е от категорията на съществените, така, че да се
обуслови извод за отмяна на оспореното НП, доколкото същото по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на наказаното лице. В случая съставеният АУАН е
надлежно предявен и връчен на касационния жалбоподател и правото на защита на
лицето в проведеното административнонаказателно производство не е ограничено.
Същият не се е възползвал от правото си да реализира предоставените му от
закона възможности да възрази (чл.42 т.8 и чл.44 ал.1 от ЗАНН), гарантирани с
предявяването на акта от контролните органи, а наказателното постановление е
издадено след изтичане на срока за представяне на възражения от нарушителя.
Съгласно чл.75 ал.2 от ЗЧОД, физическо лице, регистрирано като
едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на
юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява,
което преди сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на
едноличния търговец или юридическото лице не изпълни задължението си по чл. 50,
ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
В чл.82 от ЗЧОД е предвидено, че за неизпълнение на друго задължение,
произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи
частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на
юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция, в размер от
200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко
наказание.
В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че Ж.А.М. е управител на
„Секюрити Хасково СОТ“ ООД, ЕИК *********, гр. Х., и като такъв следва да изпълнява задълженията си по
чл.50 ал.5 и чл.50 ал.7 изр. второ от ЗЧОД.
Съгласно чл.50 ал.5 от ЗЧОД, преди сключването на трудовия договор
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, изисква от лицето по ал. 1 и 2 да
представи: 1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1; 2. документ
за завършено образование; 3. свидетелство за съдимост; 4. служебна бележка от
окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че
не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; 5.
медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след
преглед от лекар-психиатър; 6. медицинско удостоверение за физическото му
клинично здраве; 7. документ за професионална квалификация по професия
"Охранител" или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4,
издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.
Според чл.50 ал.7 от ЗЧОД, документите по ал. 5, т. 3 – 6 и ал. 6
трябва да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия
договор. При сключване на договора лицето представя декларация, че не е
привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
От тълкуването на цитираните разпоредби се обуславя извод, че
най-късният момент, в който следва да бъдат представени така посочените
документи, е датата на сключване на трудовия договор. Видно е от материалите по
делото, че на 30.07.2021г. в гр. Х.
„Секюрити Хасково СОТ“ ООД, представлявано от управител Ж.А.М., е сключило
трудов договор с Н.П.А., като последния е назначен на длъжността „охранител“.
Към датата на проверката на контролните органи, в трудовото досие на лицето са
били налични свидетелство за съдимост от Районен съд Хасково, удостоверение от Окръжна
прокуратура Хасково, че лицето не е привлечено като обвиняем; медицинско
удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър,
които документи са с дата 02.08.2021г. и 03.08.2021г., т.е. след датата на сключване
на договора. Съответно няма как тези документи да са били изискани и
представени преди сключване на трудовия договор, доколкото към този момент няма
данни да са съществували. Към трудовото досие е приложена диплома за завършено
средно образование и професионална квалификация „заварчик“. С посочения
документ не се удовлетворява изискването на чл.50, ал.5, т.7 от ЗЧОД, тъй като
същия не удостоверява наличие на завършена професионална квалификация по
професия „Охранител“ или успешно преминат курс от системата на професионалното
образование и обучение. Не са били налични към датата на проверка и медицинско
удостоверение за физическото му клинично здраве, както и декларация от лицето,
че не е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
При така установеното безспорно се налага извода, до
който е достигнал и районният съд, че вменените на касатора нарушения са
осъществени, както от обективна така и от субективна страна.
В тази връзка, правилно е била ангажирана отговорността му за посочените
нарушения. Наложените наказания са правилно определени, в минималния предвиден
в закона размер.
Правилно съдът е приел, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в обжалваното решение са изложени
подробни съображения в тази насока.
Ето защо оспорваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 264/28.09.2022г., постановено по АНД № 480 по описа на Районен
съд – Хасково за 2022г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.