Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 05.08.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 291 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.Д.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-0262-000591/ 17.09.2020
г. на Началника на РУ Елин Пелин към ОДМВР София, с което са наложени
административни наказания: 1. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП; 2. глоба в размер на 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се, че при заявен отказ на жалбоподателя да се подпише АУАН
следва да се предприемат последващи действия за връчването му по чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Твърди се, че в акта имало само един свидетел в нарушение на разпоредбите
на чл. 43 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се явява.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното
наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 03.08.2020 г. свидетелите З.В.Д.
и Н.Г.М.,***, спрели за
проверка автомобил, управляван от жалбоподателя В.Д.А.. Последният лъхал на
алкохол, поради което бил изпробван с дрегер, който отчел положителен резултат,
за което му бил съставен отделен АУАН. Жалбоподателят В.Д.А. не представил
СУМПС.
Срещу жалбоподателя е бил съставен
процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с
бланков № 944709 на 03.08.2020 г. от З.В.Д., младши автоконтрольор при РУ Елин
Пелин, за това, че на 03.08.2020 г. около 22.50 часа от с. Саранци по ПП-6 с
посока на движение към с. Долно Камарци управлява собствения си лек автомобил
„Мерцедес 200Е“ с рег. № СВ9661НС, като при извършената справка се установило, че водачът има неплатена
глоби по НП 19-4332-021571, връчено на 07.11.2019 г. и не представя СУМПС, с
което е нарушил чл. 190, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан
от актосъставителя З.В.Д. и свидетеля при
установяване на нарушението Н.Г.М., а жалбоподателят отказал да подпише акта и разписката за
получен препис от акта, като отказът му на 03.08.2020 г. се удостоверява с
подписа на свидетеля Н.Г.М.. В срока по
чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 20-0262-000591/ 17.09.2020 г. на
Началника на РУ Елин Пелин към ОДМВР София, с което са наложени административни
наказания: 1. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение
на чл. 190, ал. 3 ЗДвП; 2. глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че на
03.08.2020 г. около 22.50 часа от с. Саранци по ПП-6 с посока на движение към
с. Долно Камарци управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. №
СВ9661НС, като при извършената справка
се установило, че водачът има неплатена глоби по НП 19-4332-021571, връчено на
07.11.2019 г. и не представя СУМПС, с което е извършил: 1. водач, които
управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или
електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане; 2. не носи
свидетелството за управление на МПС от съответната категория.
Представени са заповеди за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0262-000246/ 03.08.2020 г. и №
20-0262-000246/ 03.08.2020 г. за налагане съответно на временно спиране от
движение на МПС до заплащане на дължимата глоба по чл. 171, т. 2, б. К ЗДвП и временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба
по чл. 171, т. 1, б. Д ЗДвП, които били връчени на жалбоподателя на 12.09.2020
г. според разписките по тях.
С решение от 26.03.2021 г. в сила от
22.04.2021 г. по АНД 292/2020 г. на РС Елин Пелин е било отменено наказателно
постановление № 20-0262-000590/ 17.09.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин към
ОДМВР София, с което на жалбоподателя В.Д.А. са наложени административни
наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Според писмо от 07.06.2021 г. от РУ
Елин Пелин не могат да представят справка за неплатени глоби от В.Д.А., тъй
като всички глоби били платени.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя
и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство - показания на свидетелите З.В.Д. и Н.Г.М., които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Служебното качество на свидетелите не е предпоставка за изначална заинтересованост,
дори напротив само по себе си обстоятелството, че определено лице е включено в
системата на държавния апарат, предполага, че трябва да притежава необходимите
нравствени и морални качества. В случая няма данни за заинтересованост на свидетелите З.В.Д.
и Н.Г.М..
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е е било връчено на жалбоподателя на 25.09.2020 г., а е било обжалвано
на 30.09.2020 г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител и са
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
че при заявен от него отказ да се подпише АУАН следва да се предприемат
последващи действия за връчването му по чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН акта
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта чл. 43, ал. 2 ЗАНН. В чл. 43, ал. 5 ЗАНН е предвидено, че „При подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване“. При отказ да подпише АУАН, след като
нарушителят е бил запознат със съдържанието му, не се връчва препис от същия,
като това е в резултат от недобросъвестното поведение на санкционирания,
отказващ да подпише акта. В случая е удостоверен отказът на жалбоподателя да
подпише акта и разписката за получен препис от акта по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като последният не може черпи права от това поведение. Дали и кога
нарушителят ще упражни правата си, е въпрос на неговата самостоятелна и
независима преценка, която няма отношение към процесуалната законосъобразност
на съставения акт.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в
чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че
актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него.
Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона
ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко
двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е
предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието
само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като
критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите,
съдържащи се в акта. В случая в съдебната фаза на производството показанията на единственият
свидетел Н.Г.М. и тези на актосъставителя З.В.Д. са единни и непротиворечиви,
поради което нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН не би следвало да се третира
като съществено.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Относно нарушението, визирано в пункт
първи от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 20
лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП:
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП не
съдържа административно нарушение, а указва срокът, в който сумата по
наложеното с влязъл в сила акт административно наказание глоба, следва да бъде
заплатена доброволно. След изтичане на този срок, не е налице административно
нарушение, а възможност да бъде започнато принудително изпълнение срещу
наказаното лице за събиране на сумата. Поради това нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП не съществува.
Относно нарушението, визирано в пункт втори
от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Нарушението по т. 2 от наказателното
постановление е категорично установено чрез показанията на свидетелите З.В.Д.
и Н.Г.М.. В случая
жалбоподателят не е представил СУМПС, а като водач на МПС е длъжен да носи
свидетелството за управление на МПС от съответната категория съгласно чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Правилно е посочена санкционната
разпоредба по т. 2 от наказателното постановление, като чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП
предвижда глоба в твърд размер от 10 лева за водач, който не носи определените
документи, сред които и СУМПС.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателя са наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на
чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно в частта за наложена глоба в размер на 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С оглед изхода на делото и частичната
отмяна на наказателното постановление не следва присъждат разноски в полза на
страните на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 вр. 1 АПК.
Мотивиран от изложеното съдът на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-0262-000591/ 17.09.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин към ОДМВР София в
ЧАСТТА, в която на В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП
за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-0262-000591/ 17.09.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин към ОДМВР София в
ЧАСТТА, в която на В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: