Решение по дело №1845/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 173
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20185610101845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                          30.04.2019 год.               гр.Димитровград

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Димитровградският районен съд .............…….……….....… колегия в публичното  заседание на двадесет и седми февруари .........….…………………..........................

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            Районен съдия:  Андрей Андреев

                                                                  Съдебни заседатели:

                                                                                     Членове:

                                

при секретаря Теодора Димитрова ………....................…….. и в присъствието на

прокурора Л. Торньова ……......………..…………..…като разгледа докладваното от съдия Андреев .............................................…...….……    гр. д. № 1845 по описа

за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Искът е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

                        ИЩЕЦЪТ – Б.П.Т. *** твърди, че през месец септември 2017 г. срещу него било образувано досъдебно производство – БП № 655/2017 г. на РУ на МВР-Димитровград, за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК. На 20.09.2017 г. бил привлечен като обвиняем, а на 25.09.2017 г. бил изготвен и внесен обвинителен акт срещу него в РС-Димитровград, където било образувано нохд № 493/2017 г.  С Присъда № 15 от 01.03.2018 г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.143, ал.1 НК, като му било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, като бил признат за невинен за престъпление по чл.198, ал.1 НК. С присъда от 24.07.2018 г. по внохд № 205/2018 г. на ОС-Хасково първоинстанционната присъда била отменена изцяло и бил оправдан напълно. Бил предаден на съд без да е имало данни, още в началния момент на разследването, да е извършил съставомерни деяния. Органите на прокуратурата му причинили вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което бил изцяло оправдан, поради което следвало да бъде ангажирана тяхната отговорност на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Претърпял неимуществени вреди, бил сринат имиджа му  сред близки и приятели. Жената, с която живеел на семейни начала, от притеснение и стрес направила аборт. Бил с мярка за неотклонение, която му попречила да замине на работа в чужбина. Чувствал страх и несигурност. Моли след установяване на изложеното съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконното обвинение, ведно със законната лихва от влизане в сила на присъдата – 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски. 

 

 

                        ОТВЕТНИКЪТ – ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – чрез РП-Димитровград подава отговор, в който намира претенцията за  допустима, но неоснователна. Оспорва претенцията и по размер. Ищецът не посочвал кога присъдата по внохд № 205/2018 г. е влязла в сила, което обстоятелство било съществено относно началния момент за отговорността на държавата. Моли за приложение на чл.5 ЗОДОВ и за освобождаване от отговорност. Липсвала пряка причинна връзка между претендираните вреди и обвинението. Намира претенцията за завишена.

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        БП № 655/2017 г. по описа на РУ-Димитровград е започнало на 15.09.2017 г. срещу Б.П.Т. за това, че на 15.09.2017 г. в гр.Димитровград, обл.Хасково, чрез употреба на сила и заплашване отнел чужда движима вещ, а именно мобилен телефон марка „Sony Ericsson”, модел J110i, мобилен телефон марка „Nokia” и сребърен синджир от владението на К.И.Т. от гр.Димитровград, престъпление по чл.198, ал.1 НК.

                        С постановление от 20.09.2017 г. Б.П.Т. е привлечен като обвиняем за това, че на 15.10.2017 г. в гр.Димитровград чрез употреба на сила /избутал К.И.Т./ и заплаха /че няма да види повече дъщеря си жива и че може да прати някой в чужбина да я убие/ отнел от владението на К.И.Т. от гр.Димитровград, чужди движими вещи – мобилен телефон „Сони Ериксон”, модел „ J110i” на стойност 20.00 лева, мобилен телефон „Нокия” модел „7070d” на стойност 25,00 лева и сребърен синджир проба 925 с тегло 13.00 грама на стойност 51,87 лева, всичко на обща стойност 96,87 лева, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъпление по чл.198, ал.1 НК. Взета е мярка за неотклонение подписка.

                        Видно от приложената справка за съдимост ищецът не е осъждан. По БП е приложена характеристична справка, съгласно която Т. не се ползва с добро име сред съседите си, проявява агресивност.  

                        На 26.09.2017 г. в  РС-Димитровград е внесен обвинителен акт  против Б.П.Т., където е образувано нохд № 493/2017 г., за това, че на 15.09.2017 г. в гр.Димитровград  чрез употреба на сила /избутал К.И.Т./ и заплаха /че няма да види повече дъщеря си жива и че може да прати някой в чужбина да я убие/ отнел от владението на К.И.Т. от гр.Димитровград, чужди движими вещи – мобилен телефон „Сони Ериксон”, модел „ J110i” на стойност 20.00 лева, мобилен телефон „Нокия” модел „7070d” на стойност 25,00 лева и сребърен синджир проба 925 с тегло 13.00 грама на стойност 51,87 лева, всичко на обща стойност 96,87 лева, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.198, ал.1 НК. С разпореждане на съда от 27.09.2017 г. е потвърдена взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка”.

                        С присъда № 15/01.03.2018 г. по нохд № 493/2017 г.  Б.П.Т. е  признат за виновен в това, че на 15.09.2017 г. в гр.Димитровград принудил К.И.Т. от гр.Димитровград да извърши нещо против волята си – да предаде движими вещи на обща стойност 96,97 лева, като използвал за това заплашване – престъпление по чл.143, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от  три месеца, като го признава за невиновен и го оправдава по повдигнатото обвинение в това,че чрез употреба на сила отнел от К.И.Т. с намерение противозаконно да ги присвои движими вещи на обща стойност  96,97 лева – престъпление по чл.198, ал.1 НК. Изпълнение на наказанието е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

                        По въззивна жалба на Б.П.Т. е образувано внохд № 205/2018 г. на ОС-Хасково. С присъда № 29/24.07.2018 г. по делото е отменена присъда № 15/01.03.2018 г., постановена по нохд № 493/2017 г. на РС-Димитровград, в наказателно осъдителната част, в която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.143, ал.1 НК, вместо което подс. Б.П.Т. е признат за невинен в това, че на 15.09.2017 г. в гр.Димитровград принудил К.И.Т. от гр.Димитровград да извърши нещо против волята си – да предаде движими вещи на обща стойност 96,97 лева, като използвал за това заплашване, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава изцяло за престъплението по чл.143, ал.1 НК. Против присъдата не е бил подаден протест, поради което е влязла в законна сила на  09.08.2018 г.

                         По въззивното производство са били проведени три съдебни заседания, като първите две са били отложени поради неявяване на подсъдимия. За второто съдебно заседание е призовката за същия е върната в цялост с отбелязване, че по сведения на Катерина Рил, живуща на адреса, търсеното лице е извън страната от м. март 2018 г. Изготвени са справки за задграничните пътувания на лицето, съгласно които са регистрирани в АИФ излизания от страната през ГКПП Аерогара София и влизане през ГКПП Дунав мост. Последното излизане от страната е от 07.07.2018 г.     

                        По искане на ищеца беше разпитан в качеството на свидетел Катерина. От показанията на същата се установява, че с ищеца се познават повече от седем години, като до преди две години живеели на семейни начала, а сега били съпрузи. Септември месец 2018 г. нейна позната държала нейн телефон, който била изплатила и тя дължала пари за него, като съпруга й искал тя да си го плати. Така съпругът и бил набеден в грабеж, бил задържан в полицията. Б. тежко приел обвинението. След като бил обвинен в грабеж, предстояло му заминаване за чужбина, но тъй като бил обвинен не могъл да замине. Трябвало да замине в Германия в началото на 2018 г. януари месец.  Преди да му повдигнат обвинение работил в казино в гр.Хасково, бил изгонен от там, тъй като бил обвинен, че е крадец. Дълго време след това не успял да си намери работа. Свидетелката тежко го приела, защото забременяла и в следствие на делата загубила плода. Сега вече имали две бебета. Посочва, че не може да твърди, че причината за предишния аборт е точно тази, но според нея е от притеснения. Тогава нямали други притеснения. Съпругът и бил притеснен както по време на делото, така и след делото.  Сега съпругът й не работил, тъй като навсякъде го сочили като крадец. Градът бил малък и всички знаели. И в чужбина правил опити да започне работа, но неуспешно.

                        Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

                        От изложените в исковата молба обстоятелства се обуславя изводът на съда, че се касае за предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ -  държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

                        Отговорността за вреди, причинени вследствие на незаконно обвинение, при наличие на влязла в сила оправдателна присъда, се носи по принцип от органите, които отговарят за разследването, повдигането и поддържането на обвинението - в случая Прокуратурата на Република България.

                        В този смисъл по делото следва да бъде преценено налице ли са изискуемите от закона предпоставки с оглед реализиране отговорността на държавата. В тази връзка безспорно бе установено, че срещу ищеца по делото е  е било налице незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 НК.

                        Не е спорно, че съдебният акт, с който ищецът е оправдан е влязъл в сила.

                        Изпълнена хипотезата за закона – налице е било незаконно обвинение в извършване на престъпление, като лицето е оправдано. В случая, доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на вредите следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли - в случая претенцията е насочена срещу прокуратурата. 

                        Същественото в случая е, че се касае за незаконно обвинение и последващо оправдаване на лицето по него, което предпоставя нуждата от репариране на претърпените от ищеца неимуществени  вреди. Същите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

                        Не подлежи на коментар обстоятелството, че в резултат на незаконното обвинение лицето е претърпяло неимуществени вреди. Наказателното производство е започнало в началото на 15.09.2017 г., като с постановление от 20.09.2017 г. ищецът  Т.  е бил привлечен като обвиняем и е взета мярка за неотклонение подписка. 

                        Образуването на наказателно производство и привличането на лицето като обвиняем, безспорно се отразяват на емоционалното и психическо състояние на лицето, дават негативно отражение в ежедневието му. Както се установи от свидетеля, ищецът тежко приел обвинението, бил притеснен по време и след делото.

                        За престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. От привличането на ищеца като обвиняем до датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2018 г. е изминал период от единадесет месеца. В този период безспорно е установено, че обвиняемият е следвало да се явява, както пред разследващите органи, така и в съдебните заседания по делото, с оглед естеството на повдигнатото обвинение.

                        Съдът недоказани твърденията на ищеца, че имал възможност да замине на работа в Германия, което се провалило, тъй като бил с мярка за неотклонение. Ищецът е бил с мярка за неотклонение подписка и не му е била налага забрана да напуска пределите на страната. Същевременно категорично се установява, че същият не е участвал лично в въззивното производство, а от началото на месец март е заминал за чужбина, като се е завръщал в страната и отново заминавал. Т.е. воденото наказателно производство не е попречило на пътуването на ищеца в чужбина.

                        Отсъствието на ищеца от страната, е станало причина за отлагане и продължителността на въззивното производство.  

                        Не се доказа по несъмнен начин и изложеното в молбата, че жената с която живеел на семейни начала, от притеснение и стрес е направила аборт.

                        Безспорно повдигането на обвинение и воденето на наказателно производство спрямо лицето, освен че се отразява в емоционалното състояние на лицето, рефлектира в ежедневието, в семейството и близките. Но в случая отговорността е за вреди причинени на лицето, а не и за такива на трети лица и близки.

                        Остава недоказана и твърдяната от ищеца изолация  от приятелския кръг.        

                        При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът изхожда от факта, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което в последствие същият е бил оправдан, което безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило психическия и душевен мир, като в резултат на това обвинение същият е преживял негативни емоции.

                        Обезщетението трябва да отразява по балансиран начин посочените факти и обстоятелства, поради което съдът намери, че размер от 1 800 лева е достатъчен за да бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение срещу него, за което е бил изцяло оправдан. Този размер е достатъчен за да възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния му живот, както и да компенсира претърпените от него през периода от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда отрицателни емоции и преживяно напрежение, които е следвало да превъзмогва по време на воденото срещу него наказателно производство.

                        Ето защо съдът счита, че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Б.П.Т. сумата в размер на 1 800 лева, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва от 09.08.2018 г.

                        В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 181,80 лева – платено адвокатско възнаграждение и дт за образуване на делото.       

                        Мотивиран от горното, съдът

 

Р         Е         Ш       И         :

           

                        ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата да заплати на Б.П.Т. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2018 г., както и 181,80 лева деловодни разноски, като иска в частта до пълния размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

 

                        Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в 2-седмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН   СЪДИЯ: