№ 8
гр. гр.Несебър, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100286
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Г.Й.Т.
против П. В. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г., с адрес: с.
Р., ул. „......................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. .... В исковата молба се твърди,
че ответника е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и страна по валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост с адрес: с. Р., ул. „................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. ..., със
заведена партида в базата данни с аб. № 981789. Наред с това се твърди, че в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежава качеството „потребител“ във възникналото
облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на
придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4,
предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет-страницата
на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при
осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен
в близост до самия водомер. Твърди се, че съществува и възможност за „самоотчет“,
когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си
устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти,
имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора
два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в
законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали
1
отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и
пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят
дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от
25.06.2019 г. на стойност 80,57 лева и фактура № ********** от 28.10.2019 г. на
стойност 29,94 лева, задълженията по които не били заплатени в 30-дневен срок от
датата на издаване на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция в общ размер на 28,44 лева, считано от 26.07.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба- 16.03.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди П. В. Л. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 110,51 лева, дължима по
издадени фактури за периода от 25.06.2019 г.- 28.10.2019 г., с отчетен период по
фактури 29.09.2017 г.- 27.09.2019 г., сумата от 28,44 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.07.2019 г. до 15.03.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 16.03.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника Л. особен представител, с който се изразява становище за допустимост,
основателност и доказаност на иска. С оглед на това моли съда да се произнесе с
решение, с което да уважи исковата молба.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на с. Р., общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на това обстоятелство, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, представляващ ателие ап. ..., находящ се с. Р., ул. „.......................,
комплелс „..................“, бл. 1, ет. 2, е представената по делото справка от Служба
вписвания. В този смисъл, като собственик ответникът притежава качеството
потребител на ВиК услуги. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто
източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо
сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора,
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в
собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
2
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в неспорените справка и фактури се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитират от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- ищеца, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактурирането. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиС оператор- ищеца, са в сила от 29.09.2014 г., поради което същите важат за всички
потребители на вода и ВиК услуги, какъвто е ответникът в настоящото производство.
По делото не се спори, че ответника е титуляр на партида с абонатен № 981789
на имот, находящ се в с. Р., ул. „................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. ..., по
отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за
ползвани ВиК услуги за периода от 25.06.2019 г. до 28.10.2019 г., с отчетен период по
фактури от 29.09.2017 г. до 27.09.2019 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 981789, с титуляр П. В. Л.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1670/16) са правени
отчитания за периода 29.09.2017 г.- 19.06.2019 г., когато водомерът бил „видян“ от
служители на ищцовото дружество, както и за периодите 20.06.2019 г.- 27.09.2019 г. и
28.09.2019 г.- 17.01.2022 г., при които са дадени данни от клиента. С оглед на
гореизложеното се установява, че до водоснабдения имот, находящ се в с. Р., ул.
„......................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. ..., с абонатен № 981789, е доставено
фактурираното количество вода.
Видно от Решение № БП-Ц-20/30.11.2017г. на КЕВР цената на услугата за
доставяне на вода на потребителите, считано от 01.12.2017 г. била без ДДС за 2018 г.-
2021 г.: 1,287 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0286 лв. на куб.м.- за отвеждане, и
0,557 лв. на куб.м.- за пречистване. Видно от Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР
цената за услугата за доставяне вода на потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1,335
лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,380 лв. на куб.м. - за отвеждане и 0,559 лв. на
куб.м. - за пречистване. Видно от Решение № Ц-20/28.12.2018г. на КЕВР цената на
доставяне вода на потребителите към 2018г. била без ДДС: 1,399 лв. на куб.м.- за
доставяне на вода, 0,477 лв. на куб.м.- за отвеждане на вода, и 0,619 лв. на куб.м.- за
пречистване на вода.
По делото са представени фактура № ********** от 25.06.2019 г. и фактура №
********** от 28.10.2019 г., от които се установява, че за водомер (1670/16) за периода
29.09.2017 г.- 31.12.2017 г. били начислени цени от 1,287 лв. за вода, 0,286 лв. за канал
и 0,557 лв. за пречистване, за периода 01.01.2018 г.- 31.12.2018 г. били начислени цени
от 1,335 лв. за вода, 0,380 лв. за канал и 0,559 лв. за пречистване, за периода 01.01.2019
г.- 19.06.2019 г. и периода 20.06.2019 г.- 27.09.2019г. били начислени цени от 1,399 лв.
за вода, 0,477 лв. за канал и 0,619 лв. за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества са остойностени
правилно за посочените периоди.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на
110,51 лв., ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на
3
исковата молба- 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.07.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба- 16.03.2022 г., възлизащо общо в размер на 28.44
лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лв., съобразно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес: с. Р., ул. „......................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. ..., да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Г.Й.Т.
сумата в размер на 110.51 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода
за обект с адрес: с. Р., ул. „......................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. ..., дължима
по издадени фактури за периода от 25.06.2019 г. до 28.10.2019 г., с отчетен период по
фактури от 29.09.2017 г. до 27.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 16.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 28.84 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.07.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба - 16.03.2022 г.
ОСЪЖДА П. В. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес: с. Р., ул. „......................., к-с „..................“, бл. 1, ет. 2, ап. ..., да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Г.Й.Т.,
сумата в размер на 350 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за
особен представител- 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 100 лв., съобразно
чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4