РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1817
гр. Пловдив,
20 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Б.К.и участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА адм. дело № 505 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, протеста и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Трети от АПК.
2. Образувано е по жалба на Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, ***, представлявана от управителя Г.И.Й., предявена чрез адв. И.Г.Й.
против чл. 15 и чл. 40, ал. 2 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на Община Хисаря (Приета от Общински съвет Хисаря с Решение № 566, т. 2,
взето с Протокол № 62 от 22.07. 2014 г., изменена и допълнена с Решение № 163,
Протокол № 19/19.07.2016 г., изменена и допълнена с
Решение № 361, Протокол № 42/05.09.2017 г.,изменена и допълнена с Решение №
503, Протокол № 58/17.04.2018 г. от Общински съвет Хисаря).
Поддържа
се, че фондацията има правен интерес от обжалване на нормативния
административен акт, признат по силата на § 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на Закона за хората с увреждания, с оглед на факта, че дейността ѝ се изразява в предоставяне на правна
помощ на и за хора с увреждания и защита на правата и интересите на последните
с всички допустими от закона средства, в цялата страна, като овластяването за
изпълнението на тази „застъпническа роля”, е по
силата на закона.
По
същество се поддържа, че чл. 15 от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря е свързан
с хората с увреждания, поради което съобразно изискването на действалия към
датата на приемана на наредбата чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с
увреждания (отм.), проектът на същата е следвало задължително да бъде
съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява изпълнението
на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в случая е
следвало да даде задължително становище по проекта на Наредбата. Това според
жалбоподателя в случая не е сторено. По отношение на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря,
се поддържа, че същият противоречи на чл. 178д от Закона за движение по
пътищата, тъй като двете разпоредби регулират едни и същи обществени отношения.
Подзаконовата разпоредба обаче, прави това по различен начин, а това обосновава
извод за нейната материална незаконосъобразност.
Искането
е оспорените нормативни текстова на Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря да бъдат отменени,
като се присъдят сторените разноски по производството.
3. Ответният Общински съвет Хисаря – не
взема конкретно становище по спора.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лица, имащи право
на оспорване, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане. В този
смисъл Определение № 6815 от 08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4939 по
описа на Върховен административен съд.
ІІІ. За фактите:
6. Наредбата за реда за спиране, престой
и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря е приета
с Решение № 566 взето с Протокол № 62 от 22.07.2014 г. на Общински съвет Хисаря.
Посоченото правно основание е чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 19, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата и чл. 99, ал. 1 от Закона за движени по пътищата
(ЗДвП).
7. Като преписка по приемане на
Наредбата, по делото са представени:
-
Решение № 566 взето с Протокол № 62 от 22.07.2014 г. на Общински съвет Хисаря;
-
Докладна записка от инж. П.Г., Кмет на Община Хисаря вх. № 186 от 08.07.2014 г.
до Общински съвет Хисаря за приемане на Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря. Към
предложението и приложен проект на наредбата;
-
Протокол № 62 от заседание на Общински съвет Хисаря, проведено на 22.07.2014 г.,
на което е взето с 9 гласа „за“ и 5 „въздържали се“ Решение № 566 на Общински
съвет Хисаря, но въпросният протокол не е представен в цялост.
8. Въпреки дадените от Съда указания и
осигурена процесуална възможност, други данни и доказателства не се заявиха и
не се представиха по делото, включително и относно участие или даване на
становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за процесната
наредба.
9. Жалбоподателят оспорва така приетата
наредба, в частта й по чл. 15 (предвиждащ, както следва „(1) Във всяка
зона се осигуряват фиксирани
и обозначени със знак
Д21„Инвалид” места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или
управлявани от хора с увреждания. (2) На
местата по ал.1,
могат да престояват
само автомобили, снабдени
с карта, удостоверяваща правото на
ползване на такова
място. Картата задължително съдържа регистрационния номер на автомобила и
международния знак „Инвалид”. Тя трябва да бъде поставена в долният десен ъгъл
на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ
видимостта на изображението отвън. (3) Карта за паркиране на местата,
определени за превозните средства,обслужващи хора с увреждания и използване на
улеснения при паркиране, се издава от Кмета на Общината или от упълномощено от
него лице. (4) Картата за паркиране по ал.2 трябва да отговаря на изискванията
на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка98/376/ЕО на
Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с увреждания. (5)
Лица с трайно намалена работоспособност 50% и над 50% с постоянен /настоящ
адрес на територията на Общината, желаещи да ползват карта за паркиране,при
условията на ал.3, подават заявление до Кмета на община Хисаря, като прилагат
необходимите документи, определени със заповед. (6) Картата за паркиране на
местата, определени за превозните средства,обслужващи хора с увреждания и
използване на улесненията при паркиране,издадено от друга държава -членка на Европейския
съюз, е валидна на територията на Република България, ако е издадена в
съответствие с изискванията на препоръката по ал. 4. (7) Картата по ал. 2 се
издава за определен срок, като срокът не може да бъде по дълъг от срока,
посочен в експертизата на ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК и РЕЛК.“) и по чл. 40, ал. 2 (според който „за паркиране на ППС в нарушение на изискванията на
настоящата Наредба, върху специално
обозначено място, определено
за паркиране на ППС,
обслужващо хора с увреждания, на извършителя се налага глоба
в размер на 50 (петдесет) лева“).
10. Оспорването е съобщено,
чрез публикуване на обявление в бр. 55/19.06.2020 г. на „Държавен вестник“ и в
сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в
сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство
не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към
оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
ІV. За правото:
11. Легална дефиниция на понятието
нормативен административен акт е дадено в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК.
Правилото обявява за такъв всеки подзаконов административен акт, който съдържа
административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой
адресати и има многократно правно действие.
Няма
съмнение и спор, че атакуваната наредба е нормативен административен акт, който
се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно
действие.
12. Общинските съвети са овластени да
издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК. В този
смисъл, процесната наредба, чиито текстове се оспорват, е акт на компетентен
орган. Самата наредба е приета с решение взето съобразно разпоредбите на чл.
27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум – на гласуването са
присъствали 14 общински съветници от общо 17, от които 9 са гласували „за” и 5
от общинските съветници са се въздържали.
Изложеното
до тук обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на
процесния нормативен акт са спазени правилата на процесуалния закон.
13. При приемането на разглеждания
нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно
основание за отмяна на оспорените чл. 15 и чл. 40, ал. 2 от процесната наредба.
13.1. Касае се за нарушаване на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ред. ДВ, бр. 46
от 2007 г.), приложима в настоящото производството по препращане от чл. 80 от АПК, според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта.
С
оглед документите, описани в предходната част на настоящото решение, тези
изисквания на закона, не се установи да са били спазени. Казано с други думи,
по делото не се установява съставителят на проекта на нормативния акт да е
публикувал на интернет страницата на Община Хисаря заедно с мотивите, съответно
доклада, още по-малко се установява на заинтересованите лица да е предоставен
най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
13.2. На следващо място, според чл. 26, ал.
1 от ЗНА, в приложимата редакция, изработването на проект на нормативен акт се
извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и
съгласуваност.
Според
чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове,
органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с
мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени
организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според
чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на
Наредбата), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава
задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с хората с увреждания.
Съобразно
чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018
г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна
агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София.
Според
чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, Агенцията за хората с
увреждания: участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с
правата на хората с увреждания и дава становища по тях.
В
чл. 51, ал. 3 от Конституцията е установен принципа, според който, старите
хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и
лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на
държавата и обществото.
Въз
основа на възведеното в Основния закон правило, както отмененият Закона за
интеграция на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закона за
хората с увреждания, уреждат като основна функция на Агенцията за хората с
увреждания - изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с
увреждания.
В
рамките на така установената в закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, установяват конкретно правомощие (тоест право и
задължение) за Агенцията, да участва и да дава становища по проекти на
нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и
двете норми, както на отменения, така и на действащия закон са императивни,
което ще рече, че становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен
акт е задължително, независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то
не е изрично определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на
чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който „съгласуваността“ е възведена, като принцип в
процеса на изработването на проект на нормативен акт.
В
този смисъл, националното законодателство е съответно на изискванията на чл. 4,
§ 1, б. „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със
закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.),
според който, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат
необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното
упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без
каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите -
страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни,
административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата
конвенция.
Изпълнението
на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел
създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания,
социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа
на хората с увреждания и техните семейства. В контекста на това разбиране,
невземането на становище от Агенцията за хората с увреждания по проекта за Наредба
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на Община Хисаря относно разпоредбите, имащи за адресат хората с
увреждания, следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на
административно-производствените правила. Впрочем, в случая не се твърди и не
се установява, Община Хисаря или Общински съвет Хисаря дори да са
уведомили Агенцията за хората с
увреждания за намерението си да бъде приета процесната Наредба.
14. Освен изложеното, следва да се
констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на Община Хисаря, се явява и материално
незаконосъобразно. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че същата
противоречи на нормативен акт от по-висока степен.
Според
чл. 40, ал. 2 от Наредбата, за паркиране на ППС в нарушение на изискванията на
настоящата Наредба, върху специално
обозначено място, определено
за паркиране на ППС,
обслужващо хора с увреждания, на извършителя се налага глоба
в размер на 50 (петдесет) лева.
В
същото време в чл. 178д от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в
размер 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Повече
от очевидно е, че процесната наредба преурежда по различен начин вече уредени в
закона обществени отношения, което е в противоречие както с чл. 8 от Закона за
нормативните актове (според
който всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение), така и
с разпоредбата на чл. 76 от АПК (предвиждащ, че общинските съвети издават
нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение).
15. Изложените до тук
съображения обосновават крайния извод на съда, че оспорените чл. 15 и чл. 40,
ал. 2 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на Община Хисаря,
са приета при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби, което от своя страна е основание за тяхната отмяна съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК.
V. За разноските:
16. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 638,50 лв. – заплатените държавна такса за
образуваното съдебно производство, държавна такса за публикуване на обявление в
Държавен вестник и адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ чл. 15 и чл. 40, ал. 2 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на Община Хисаря, (Приета от Общински съвет Хисаря с Решение № 566, т. 2,
взето с Протокол № 62 от 22.07. 2014 г., изменена и допълнена с Решение № 163,
Протокол № 19/19.07.2016 г., изменена и допълнена с
Решение № 361, Протокол № 42/05.09.2017 г.,изменена и допълнена с Решение №
503, Протокол № 58/17.04.2018 г. от Общински съвет Хисаря).
ОСЪЖДА Община Хисаря, да заплати на Фондация
„Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, ***, представлявана от управителя Г.И.Й., сумата от 638,50 лв., представляваща
извършени разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България.
Решението
да се обнародва в срока и по реда на чл. 194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.