Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
02.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15078 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от О.Б.Б. АД, с която са предявени установителни искове срещу М.С.М.-В.
по чл.422 ГПК за съществуването на вземания, както следва:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 172438,87 лв., представляваща вземане за
неизплатена част от заета сума по договор за банков кредит от 16.10.2006 г., изменен
с допълни споразумения от 25.01.2008 г. и 27.03.2012 г.;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 31337,05 лв., представляваща вземане за
възнаградителна лихва върху заетата сума за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015
г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 7680,12 лв., представляваща неустойка за забава за периода
28.03.2013 г. – 19.02.2015 г.;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 36 лв., представляваща вземане за нотариални
такси.
Ищецът твърди, че по силата на договор
за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 16.10.2006 г. се е
задължил да предостави кредит в размер на 189900 лв. на съпруга на ответницата,
който се е задължил да върне заема до 28.10.2031 г. С допълнително споразумение
от 25.01.2008 г. е изменен размерът на уговорената възнаградителна лихва, а с
допълнително споразумение от 27.03.2012 г. кредитът е преструктуриран поради
просрочие. Тъй като обслужването на кредита отново е било просрочено, банката
го е обявила за предсрочно изискуем в пълния му размер. Вземането му срещу
ответницата произтича от солидарната й отговорност по чл.32, ал.2 СК за
задължения, поети от нейния съпруг-кредитополучател за задоволяване на нужди на
семейството. Претендира разноски.
Ответницата оспорва иска. Излага
съображения, че има единствено качеството ипотекарен длъжник с оглед учредената
от нея и съпруга й ипотека в полза на банката за вземането по процесния договор
за кредит, но не е съдлъжник по кредита. Счита, че солидарната й отговорност не
би могла да се обоснове и от нормата на чл.32, ал.2 СК, тъй като средствата по
отпуснатия на съпруга й целеви кредит не са разходвани за нужди на семейството.
С тях не е реализирана целта, за която са отпуснати – застрояване на поземлени имоти, които са
семейна имуществена общност, а вместо това са били предоставени в заем от
съпруга й на трето лице. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК:
Между страните не е спорно, а и се
установява от представения Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 16.10.2006 г., че между ищеца и И. С. В. валидно е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на И. С. В. сумата от 189900 лв., а кредитополучателят
се е задължили да я върне в срок до 28.10.2031 г.
Договорът е подписан от ответницата в качеството й на съпруга на
кредитополучателя. Между страните не е спорно, че към момента на сключване на
договора за кредит кредитополучателят И. С. В. е бил в брак с ответницата М.С.М.-В.,
който, видно от представеното решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г.
на СРС, е бил сключен на 13.08.1995 г. и прекратен на 22.05.2013 г.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
Съгласно т.4 от договора банката се
е задължила да осигури средствата по посочена банкова сметка ***.10.2006 г.,
като не е спорно между страните, че кредитът е бил усвоен.
С допълнително споразумение № 1 от
25.01.2008 г., сключено между банката и кредитополучателя, размерът на
възнаградителната лихва е намален от 12,25% на 8,2% годишно.
С допълнително споразумение № 2 от
27.03.2012 г., сключено между банката и кредитополучателя, кредитът е
преструктуриран: за период от 12 месеца, считано от 28.04.2012 г. е уговорен
размер на месечната вноска от 1233,06 лв., а за следващите 223 месеца, считано
от 28.04.2013 г. – от 1725,15 лв., включващ главница, лихви и съответната част
от такса годишно управление (т.2). Страните са постигнали съгласие, че ако
кредитополучателят не допусне частично/пълно просрочие на повече от 1 от
първите 12 вноски, банката ще му предостави възможност за промяна на размера на
оставащите 223 вноски, изразяваща се в намаляването му на 1641,79 лв. месечно,
считано от 28.04.2013 г. (т.3 и 4), а при неизпълнение на това условие,
уговореният погасителен план в т.2 ще запази своето действие (т.5).
Не е спорно, че е кредитополучателя
е спрял плащанията по договора, а и се установява от съдебно-счетоводната
експертиза. Поради просрочие кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, видно
от представената нотариална покана, връчена на 18.02.2015 г. на
кредитополучателя И. С. В..
От съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че неплатените задължение по договора възлизат на: 172438,87 лв.
главница; 31337,06 лв. възнаградителна лихва за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015
г.; 7680,12 лв. наказателна лихва за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015 г. и 36
лв. нотариални такси, заплатени от банката във връзка с обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Спорно е по делото следва ли да бъде
ангажирана отговорността на ответницата за връщане на предоставения на съпруга
й банков кредит.
В случая страна по договора за
кредит в качеството на кредитополучател е съпругът на ответницата, която
притежава и качеството ипотекарен длъжник, обезпечил със собствено имущество вземането
на кредитора, поради което ответницата не е страна по договора за кредит,
независимо че е подписала същия в качеството й на съпруга на кредитополучателя.
Съгласно чл.32, ал.2 СК обаче съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Видно от договора за кредит, същият
е отпуснат за ремонт/реконструкция на недвижими имоти, представляващи: поземлен
имот с графична площ от 1732 кв.м., находящ се в гр.София, СО – район „Овча
купел“ и съставляващ поземлен имот с пл. № 608, който имот е идентичен с
описаната в документа за собственост ливада с площ от 1,733 дка с № 032031 в
землището на Горна Баня, местност „Русолете“, и поземлен имот с графична площ
от 1736 кв.м., находящ се в гр.София, СО – район „Овча купел“ и съставляващ
поземлен имот с пл. № 578, който имот е идентичен с ливада с № 032032 в
землището на Горна Баня, местност „Русолете“. Посочените имоти са закупени от И. С. В. с нотариален акт № 67, том
IV, рег. № 3087, дело № 610 от 10.06.2005 г. и нотариален акт
№ 189, том II, рег. № 7450, дело № 335 от 12.08.2005 г. по време на брака му с ответницата, поради
което са придобити в режим на СИО, а кредитът, отпуснат за
ремонт/реконструкция на имоти в режим на СИО, безспорно има за цел задоволяване
на семейна нужда. С подписване на договора за кредит ответницата не е станала
страна по него, но то има значение на удостоверително изявление, че е запозната
със съдържанието му, а следователно – и с целта на кредита, за обезпечаване на
който заедно със съпруга си е учредила в полза на банката ипотека върху същите
тези имоти с нотариален акт № 187, том № 5,
рег. № 10595, дело № 826 от 18.10.2006 г.
Ответницата не оспорва, че целта на
отпуснатия кредит е ремонт/реконструкция на недвижими имоти, за които се
установи, че са придобити в режим на СИО. Оспорва кредитът да е бил използван
по предназначение, като твърди, че имотите не са били застоени, а средствата са
били предоставени от съпруга й в заем на трето лице. Това възражение обаче не
може да се противопостави на кредитора. Използването на средствата за цел,
различна от тази, за която са били предоставени – за задоволяване нужди на семейството,
би имало значение във вътрешните отношения между бившите съпрузи с
оглед регресните права, които възникват в полза на съпруга, удовлетворил
кредитора, по отношение на другия съпруг в производството по чл.127, ал.2 ЗЗД,
вр. чл.32, ал.2 СК. Използването на предоставения кредит за друга цел, която не
е насочена за задоволяване нужди на семейството, не изключва произтичащата от
императивната норма на чл.32, ал.2 СК солидарност на съпрузите по отношение на
банката. В този смисъл е и представената от самия ответник съдебна практика –
решение №211/23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №177/2011 г., IV ГО, ГК, в което изрично се сочи, че в отношенията си с
кредитора всеки от солидарните длъжници
дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло. В решението се говори за оборване на презумпцията за
равна задлъженост в отношенията между съпрузите, а не за противопоставяне на
това възражение срещу кредитора.
На следващо място следва да се
отбележи, че представените доказателства не доказват пълно и главно, нито дори
правят вероятно твърдението на ответницата, че средствата от банковия кредит са
използвани от кредитополучателя той от своя страна да предостави заем на трето
лице – търговско дружество. Липсва съвпадение както по сума, така и по момент
на сключване на договора за заем. От представените писмени доказателства –
договор за заем от 22.02.2011 г., сключен между И. В. и Д. ЕООД, изменен с анекс
№ 1 от 25.10.2011 г. и анекс № 2 от 20.12.2015 г., удостоверение за декларирани
данни от 11.11.2015 г., изд. на И. В. от ТД на НАП, извлечение от сметка на И. В.
в Р. ЕАД, счетоводния баланс, който е част от ГФО на Д. ЕООД, както и
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че през 2011 г. И. В. е
предоставил на Д. ЕООД заем в размер на 215141,30 лв., декларирал е пред НАП
това обстоятелство през 2015 г., а към момента заемът е върнат изцяло по банков
път. Банковият кредит от друга страна е усвоен през 2006 г. От всичко това
не може да се направи извод, че заемът
към третото лице е бил предоставен със средствата по кредита, усвоен 5 години
преди предоставяне на заема и несъответстващ му по размер.
С оглед установените от писмените
доказателства и счетоводната експертиза задължения за главница, лихва,
неустойка и такса, които не и спорни между страните и изводите на съда за
наличие на солидарната отговорност на съпрузите за предоставения банков кредит,
съдът приема искове за основателни. Възраженията, свързани с липса на
предпоставки за издаване на заповед по чл.417 ГПК и допускане на незабавно
изпълнение, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство - те подлежат
на разглеждане по друг процесуален ред.
Предвид изхода на спора на банката
се дължи и заплащането на заявената законна лихва върху неиздължената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2015 г. до
окончателното изплащане на установеното по делото вземане.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. На ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 8672,05 лв.
разноски в заповедното производство, от която: 4229,84 лв. държавна такса и
4442,21 лв. адвокатско възнаграждение, както и сумата от 13341 лв. разноски в
исковото производство.
С оглед изхода на спора на
ответницата не се дължат разноски.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М.С.М.-В., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на О.Б.Б. АД, ЕИК********, адрес: ***,
както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 172438,87 лв., представляваща вземане за
неизплатена част от заета сума по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 16.10.2006 г., изменен с допълни споразумения от 25.01.2008 г.
и 27.03.2012 г., ведно със законната
лихва от 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 31337,05 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015 г.;
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата
от 7680,12 лв., представляваща
неустойка за забава за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015 г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 36 лв.,
представляваща вземане за нотариални такси.
ОСЪЖДА М.С.М.-В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на О.Б.Б. АД, ЕИК********,
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 8672,05 лв., представляваща съдебни разноски за заповедното производство
и сумата от 13341 лв., представляваща
съдебни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: