Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Добрич, 03.07.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

 При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №209 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.№ 1344/22.01.2019г. от ЗАД „***” , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез пълномощник, с която се предявява иск съдът да признае за установено между страните, че К.Р.С. с ЕГН **********,***, дължи на застрахователя сумите, за които е издаена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3726/2018г. по описа на РС Добрич, както следва:

-4835,27 лева, представляваща регресното вземане относно изплатеното от ЗАД „***” АД АД обезщетение на трето увредено лице за поправка на имуществените вреди, нанесени на л.а. ***вследствие на ПТП, виновно причинено на 12.01.2017г.  в гр. Добрич, на кръстовището на ***” от длъжника, управлявайки л.а. „***, собственост на ***, без валидна застраховка „Гражданска отговoрност, като длъжникът е нарушил правилата за движение по пътищата – не е спазил пътен знак Б1, ведно със законната лихва върху същото от 18.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението;

- 25 лева  - ликвидационни разноски;

         Претендират се разноските по делото и заплатеното адвокатско възнаграждение.

         ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

На 12.01.2017 г. в гр. Добрич, на кръстовището на ***» К.Р.С. като водач на МПС, марка „****, собственост на ***, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като поради неспазване на пътен знак Б1 блъска МПС с марка „***”, с ***.

Между ***, собственик на МПС, марка „***”, с *** е сключен договор за застраховка Каско, застрахователна полица № *** материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 30.07.2016 г. до 30.07.2017г.

Щетите, нанесени на л.а. марка „**”, с ***, собственост на «***са подробно описани в опис-заключение по щета № ***. Увредени са облицовка предна броня, фар десен, преден капак, калник преден десен, греда на д радиатор, челно стъкло, въздушни възглавници пътник и шофьор, колани предни ляв и десен, резервоар стъклоумивател, рог преден ляв и десен, конзола предна броня ляваи дясна, решетка предна броня, ЕБ възд. възглавница, въздухозаборник пред радиатор десен.

ЗАД “***” на 20.03.2017 г. е изплатило по банков път на „***, сервиза отстранил причинените щети сумата от 4835.27 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ***.

За ликвидация на щетата в ***” са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

В протокол за ПТП № ***/12.01.2017 г. като застраховател на МПС марка „***, собственост на *** по задължителна застраховка ГО е посочена полска застрахователна компания ***, на която е изпратена покана за плащане по предявената регресна претенция. В отговор на поканата е получено известие, че посочената в протокола за ПТП полица е невалидна. Горното установява за виновния водач К.Р.С. като водач на МПС, марка „***”, с *** собственост на ***, към момента на ПТП управлява без наличие на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност.

На длъжника е изпратена покана да заплати претендираните суми, но до настоящия момент регресната претенция на дружеството не е удовлетворена.

По реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 3726/2018г. за исковите суми.

         В СРОКА ПО чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, чрез назначения му особен представител”, с който оспорва предявения иск като неоснователен и по размер.

 Релевантни възражения на ответника:

 - управлявания от ответника автомобил, марка ОПЕЛ, собственост на фирма ’’***”  е имал задължителната застраховка Гражданска отговорност към 12.01.2017г. Видно от съдържанието на протокол за ПТП № ***/120102917г.,съставен от *** И., мл.автоконтрольор при Областна пътна полиция, гр.Добрич ответникът е представил на автоконтрольора и той е описал в протокола застрахователна полица № ***, издадена от полската застрахователна компания ***, със срок на действие от 16.12.2016 г. до 15.12.2017г. С Писмо с Изх.№ 1-1284/15.05.2018г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи уведомява ищеца ЗАД”***”, че МПС, управлявано от ответника, с полска регистрационна табела *** е застраховано при *** ***” и че номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Р.България за това дружество е ***

 -Ищецът не представя доказателства отправил ли е по надлежния ред регресна покана до полското застрахователно дружество. Приложеният документ, със заглавие „Предложение за подновяване на застраховка от 29.11.2016г.” не доказва твърдението на ищеца, че посочената в протокола за ПТП застрахователна полица е невалидна. Регресната покана до полското застрахователно дружество следва да бъде отправена чрез ***, но такъв документ не е представен по делото и не става ясно защо *** изпраща документа.

 -налице е съпричиняване на щетата от водача на автомобила, застрахован при ищеца, не само ответникът е виновен за настъпилото пътно транспортно произшествие. Оспорват се твърденията относно  механизма на причиняване на щетите. Изготвената схема на ПТП в Протокола, съставен от мл .контрольор Д.И. е неясна. Не са обозначени местоположението на знак”Стоп”, посоката на движение на автомобилите.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

   Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество с фирма  “***” е вписано в регистъра на търговските дружества на СГС по ф. дело № 2710/ 1992 год.  Дружеството е със седалище и адрес на управление гр. ***  и се представлява от изп. директори ***.. 

С пълномощно №154/2016г., изпълнителните директори упълномощили адвокат ***  да предявява от името на ЗАД “***” искове за вземания на дружеството, за подписва искови молби. 

От протокол за ПТП № ***/12.01.2017 г. се установява, че на 12.01.2017г. органите на КАТ са посетили местопроизшествие в гр. ***». На място са установени  К.Р.С. като водач на МПС, марка „***, собственост на ***, и МПС с ***, собственост на «***. На изготвената в протокола графика на ситуирането на автомобилите е отразено, че ответникът, вписан като участник 1 в местопроизшествието е навлязъл в кръстовище, неспазвайки знак Б1. При това е отразено съприкосновение с автомобила на участник 2 МПС с марка „***, движещ се по път с предимство.

От протокола за ПТП е установено, че увреденият лек автомобил бил застрахован при ищцовото дружество към момента на ПТП. В този смисъл е представена и застрахователна полица№ ***, удостоверяваща обстоятелството, че между ** и «**, собственик на МПС, *** е сключен договор за застраховка Каско, срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 30.07.2016 г. до 30.07.2017г.

От регистрационен талон ** се установява, че собственик на лек автомобил автомобил марка „*** е  «***.

На 13.01.2017г. «***,  уведомили ЗАД “***” АД за настъпилото ПТП, за което в дружеството била образувана щета №***/17/16.01.2017г. Извършен е оглед на увредения автомобил и е съставен опис - заключение за щетата, подписан от страна на застрахователя./л.11/.

ЗАД „***” с възлагателно писмо от 16.01.2017г. възложило възстановяването на автомобила в доверения автосервиз „***. На основание представена калкулация за нужните части и ремонтни дейности, ищецът е определил на увреденото лице „***да се изплати обезщетение в размер на 4835,27лв.

Видно от банково бордеро  от 20.03.2017г. сумата е наредена на „*** за извършения ремонт.

С приемно-предавателен протокол от 09.02.2017г. поправеният автомобил е върнат на собственика „***.

За ликвидация на щетата в ***” са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

    Видно от съдържанието на протокол за ПТП № ***/120102917г.,съставен от Д. И., мл.автоконтрольор при Областна пътна полиция, гр.Добрич ответникът е представил на автоконтрольора и той е описал в протокола застрахователна полица № ***, издадена от полската застрахователна компания ***, със срок на действие от 16.12.2016 г. до 15.12.2017г.

    С Писмо с Изх.№ 1-1284/15.05.2018г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи уведомява ищеца ЗАД”***”, че МПС, управлявано от ответника, с полска регистрационна табела ** е застраховано при ***” и че номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Р.България за това дружество е ***.

За посочената в протокола за ПТП застраховка Гражданска отговорност на „**“ е направено запитване чрез ЗД „**“, депозирано на 18.04.2018г. Отговорът на запитването е във вид на ел.поща, преведено от английски на български език. Установява се,  че застраховката на  не е валидна към датата на произшествието. Полицата за л.а. „***, собственост на *** е невалидна от 09.11.2016г. поради промяна на собствеността.

По искане на ищцовата страна от сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР -  Добрич е изискана и приложена като доказателство цялата административна преписка съдържаща актовете за установяване на санкциониране на водачите на автомобилите, участници в ПТП настъпило на 12.01.2017г. в гр. Добрич на кръстовището на ***“ между л.а. марка „*** и л.а. марка „***за което е съставен Протокол за ПТП № **/12.01.2017г. В преписката е приложен и Акт за установяване на административно нарушение №21/12.01.2017г. на К.Р.С. по повод процесното ПТП. Издадено е Наказателно постановление №17-0851-000021/19.01.2017г., което все още не е връчено на ответника.

Изслушаният по делото свидетел В.И.С. потвърждава, че участвал в ПТП през януари месец на 2017г. Инцидента станал на кръстовището към ***, до бившия „*** Свидтелят, управлявайки автомобила си се движил по булеварда, а другият автомобил не спрял на стопа, излизайки от второстепенен път от ***. При навлизането му на платното пострадала предницата от дясната страна на автомобила, управляван от свидетеля, конкретно облицовка на броня; десен фар; калник; греда над радиатора; челно стъкло; ремонтен к-т; и двете въздушни възглавници и на пътник, и на шофьор; двата предни колана са блокирани; казанчето за стъклото беше блокирало; двата предни рога на колата; конзолите; решетката на бронята; ЕБ въздушни възглавници; въздухозаборник пред радиатор десен.

При осъществения контакт на място ответникът  не заявил възражения по протокола, по съставения акт за нарушение.

В заключението на съдебно- автотехническата експертиза, неоспорена от страните по делото, вещото лице заключава, че съгласно данните съдържащи се в Протокол за ПТП № **  и скицата към него. повредите по товарният автомобил .$*** са причинени при кос уда, от дясно на ляво в предната част на автомобила от предната лява част на лекият автомобил ..***" c per. № ***. По данни на съшият Протокол, повредите no лекият автомобил „*** са в предната му лява и средна части на купето. Съгласно данните съдържащи се Опис на претенция Хе 50- 04020-***", повредите на товарният автомобил „*** в резултата на произшествието се намират в предната част на купето му, като в дясната му част те са по тежки. Съпоставяйки механизма на нанасяне на повредите по товарният автомобил „*** с установените повреди по същия автомобил в Опис на претенция Хе 50-04020-00018/17/16,01.2017 г. на ЗАД ..***", вещото лице заключава, че щетите съответстват от техническа гледна точка на данните, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, описани в протокола за ПТП и скицата в него.

Вещото лице изчислява, че за отстраняване на повредите по товарния автомобил „*** необходимо да се извърши ремонт на стойност 4 835.27 лв. /четири хиляди осемстотин тридесет и пет лв. двадесет и седем ст./.

По отношение на размера на разходите направени от страна на застрахователя ***” за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на преписката по щетата, се отбелязва, че претендираната сума от 25 лв. е в рамките на обичайната такава за извършване на оглед, оформяне на необходимата документация и приключване на преписката по щетата към датата на извършване на тази дейност - месец януари 2017 г.

По реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 3726/2018г. за исковите суми. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, на заявителя на 16.01.2019г. са връчени указания за предявяване на установителен иск. В законовия едномесечен срок ***” е депозирало усковата молба в настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното:

         Предявеният иск е по реда на чл.422 от ГПК, след проведено заповедно производство. Искът следва да се квалифицира с правно основание разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, съгласно която с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:1. причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

          На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже валидна застраховка за автомобил с марка „*** действаща към датата на ПТП, механизма на настъпване на щетите по този автомобил, самите щети по вид и стойност, причинна връзка между действията на ответника при ПТП и причинените щети.

         С оглед ограничението на чл.411 КЗ, ответникът след като твърди следва да представи доказателства за валидна застраховка на ***, собственост на ***. Ответникът следва да представи доказателства за съпричиняване на щетата.

         В настоящия случай ЗАД “***” АД доказа и двете предпоставки. От представената и неоспорена застрахователна полица се установи съществуването на  валидно застрахователно правоотношение между „***„***, собственик на увреденото МПС и ЗАД “***” по застраховка “Каско” към датата на настъпването на застрахователното събитие. От представеното платежно нареждане се установи, че застрахователното обезщетение по застраховката е изплатено на увреденото лице/в случая като са отстранени повредите/.

Протоколът за ПТП представлява официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В настоящият казус  не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” е регресно право. Застрахователят, който е платил  обезщетението, встъпва във всички права, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

        При липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от от ответника лек автомобил, той е пасивно легитимиран да отговаря по иска на встъпилия в правата на увредения застрахован застраховател. Ответната страна не представи доказателства относно наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, както и твърденията си за съпричиняване на щетите.

         Относно размера на иска съдът намира следното:  Застрахователното обезщетение, платено от застрахователя не обвързва съда, т.е. направо да определи същата сума, доколкото тя касае вътрешни отношения между страните, уговорени по сключения договор “Каско” и общите условия на застрахователното дружество. Установи се, че стойността на повредите е    4 835.27 лв., точно колкото е изплатено от застрахователя за ремонт на автомобила, както и че за ликвидиране на щетата са сторени ликвидационни разноски в размер на 25лв., поради което искът за установяване вземане срещу причинителя на вредата се явява основателен и доказан изцяло и следва да се уважи.

На основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и молбата за начисляване на обезщетение за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 19.09.2018г. до окончателното плащане на задължението.

         ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 97,20лв, автотехническа експертиза- 220лв., 450лв. разноски за особен представител. Останалите направени разноски за командировъчни разходи не са преки разноски по производството и по аргумент от чл.75 ГПК примерно установяващ разноските и чл.78, ал.1 ГПК предвиждащ право на заплащане само на възнаграждението на адвоката, а не и други разходи, извършени от него, съдът счита, че тези разноски не попадат в обхвата на закона и не подлежат на възлагане на насрещната страна

Според т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

          С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцовото дружество сторените от него разноски в заповедното производство, а именно: 97,21лева - държавна такса по заявлението. Съдът приема, че адвокатското възнаграждение, присъдено в заповедното производство следва да се намали от 613,21лв. на 150лева, доколкото фактическата и правна сложност на заповедното производство е ниска, още повече, че ищецът и заявител в това производство е застрахователно дружество и предприема еднотипни действия по реализиране правата си от трети лица. В допълнение следва да се коментира, че минималния размер, определен в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда. В този смисъл съдът следва да се позове на европейското право и практика, които се ползват с приоритет спрямо националните норми, които му противоречат.

           С Решение  от 05.12.2006г. по  обединени дела С-94 и С-202, както и в решението по съединени дела С-427/2016г.и С-428-2016г., Съдът на Европейския съюз е приел, че Висшия адвокатски съвет няма правомощия във връзка с определяне на икономически условия, в настоящия случай-приложими минимални адвокатски възнаграждения, а от друга страна съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.   Съдът на ЕС  е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,която му противоречи, без да е необходимо да изисква или изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен  или друг конституционен ред-Решение от 09.03.1978 г.по дело №106/77 на  Съда на ЕО.

 

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че К.Р.С. с ЕГН **********,***, дължи на ЗАД „***” , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумите, за които е издаена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3726/2018г. по описа на РС Добрич, както следва:

-4835,27 лева, представляваща регресното вземане относно изплатеното от ЗАД „***” АД АД обезщетение на трето увредено лице за поправка на имуществените вреди, нанесени на л.а. ***вследствие на ПТП, виновно причинено на 12.01.2017г.  в гр. Добрич, на кръстовището на ***” от длъжника, управлявайки л.а. „***, собственост на ***, без валидна застраховка „Гражданска отговoрност, като длъжникът е нарушил правилата за движение по пътищата – не е спазил пътен знак Б1, ведно със законната лихва върху същото от 18.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението;

- 25 лева  - ликвидационни разноски;

 

         ОСЪЖДА К.Р.С. с ЕГН **********,***, да плати на ЗАД „***” , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** направените в установителното производство разноски за платена държавна такса в размер на 97,20лв, автотехническа експертиза- 220лв. и разноски за особен представител в размер на 450лв.

ОСЪЖДА К.Р.С. с ЕГН **********,***, да плати на ЗАД „***” , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 97,20лв. и 150лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич в двуседмичен дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................