М
О Т И В И към присъда № 87 от 19.04.2017 год., постановена
по Н.О.Х.Д. № 3519/2016 год. по описа на СтРС
Повдигнато е обвинение против подсъдимата Л.Д.И., родена на *** ***, живуща ***,
българка, българска гражданка, неомъжена, с начално образование, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********, за това, че на 18.03.2016 год. в град Стара
Загора, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Д.С.С. заблуждение
и с това й причинила имотна вреда в размер на 82 лв., като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимата обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимата И. да бъде
наложено наказание ”лишаване от свобода” към минималния размер, предвиден в
закона, което
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години.
Защитникът
на подс.И., адв.З.Я. от АК Ст.Загора,
назначен в качеството на служебен защитник по ЗПП не оспорва повдигнатото
против подзащитната му обвинение, като изцяло поддържа предложението на
прокурора относно вида и размера на наказанието.
Подсъдимата
Л.Д.И. се признава за виновна и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно
се установи, че подсъдимата Л.Д.И. е родена на
*** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, неомъжена, с начално
образование, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
Установи
се, че през 2016 год. свид. Д.С. *** и
учила в ХІ-то ОУ “Николай Лилиев“ в град Стара Загора, като със св.К.Г. се
познавали и поддържали приятелски отношения помежду си. Свид. Г. се познавала с
подс.Л.И..
На 18.03.2016 год. около 16.00 часа
свид.Д.С. и свид.Г. се разхождали в парк ”Артилерийски“ в кв.”Казански” в град Стара
Загора. Свид.С. носила чифт златни обеци, тип халки, с висулки по тях с тегло 1,5 грама, 14 карата,
които били подарени от родителите й. Докато се разхождали, свидетелките
случайно видели на една пейка подс.Л.И. и седнали на пейката до нея и започнали
разговор. В един момент, подс.И. поискала от свид.С. да й даде едната си обица,
за да си направи селфи и след като направила снимката, подс.И. поискала от С. и
другата й обица, за да си направи друго селфи, с двете обици. След това, свид.С.
си поскала обиците, но подс.И. казала, че ще й ги върне по-късно. Малко
по-късно, подс.И. се обадила по телефона и си поръчала такси, което да я вземе
от магазин ”Била“ в кв.”Казански” в град Стара Загора. Докато подс.И. вървяла
към таксито, свидетелките С. и Г. вървели след нея и непрекъснато й повтаряли
да върне обиците, но подс.И. отказвала. Качила се в таксиметровия автомобил и
потеглила към заложна къща, находяща се в района на училище ”Иван Вазов“ в град
Стара Загора. Там тя заложила обиците за сумата от 40 лева. Свид.С. се
разплакала и се прибрала в дома си в с.Калояновец. Там обяснила на майка си –
свид.Д.С. за случилото се и по-късно подали жалба във Второ РУ Стара Загора.
Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство, изслушана в
хода на съдебното следствие и приета по делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че предмета на престъплението - чифт златни дамски обеци, тип ”халки“
с висулки по тях с тегло 1.5 гр., 14 карата са на стойност 82 лв..
От обстоятелствата, установени по делото е
видно, че подс.И. е възбудила заблуждение у свид.Д.С., като е въздействала
върху съзнанието й по начин да формира неправилна представа, която е от
съществено значение, за да вземе решение да й предостави обеците си, за да си
направи снимки. Неправилната представа се изразява в това, че у свид. С. е
формирано убеждение, че предоставя на подс.И. обеците си, за да си направи
снимки и след това да ги върне, като в субективните представи на подсъдимата
тази неправилна представа е средство, начин да установи по-лесно фактическа
власт върху предмета на престъплението – чифт златни дамски обеци, с цел да
набави за себе си имотна облага. Формирането на неправилната представа у свид.С.
е от съществено значение за да предаде обеците във фактическата власт на подс.И..
Като резултат от действията на подс.И., за свид.С. е настъпила имотна вреда,
която е в пряка причинна връзка с поведението на дееца. Имотната вреда за свид.С.
е пряко следствие от волята на измамената да предостави обеците на подс.И., за
да си направи снимки, а това действие по предаването на обеците е следствие от
неправилната представа на свид.С., че подс.И. е имала намерение да ги върне.
Последвалите действия на подс.И., след като е
успяла да напусне местопрестъплението, обективират умисъла й за причиняване на
имотна вреда на С. и получаване на имотна облата за себе си. Деянието се
квалифицира от субективна страна, като извършено при пряк умисъл и користна
цел-набавяне на имотна облага.
Деянието, извършено от подс.И. с оглед
конкретните условия на време, място и начин на извършване, незначителност на
настъпили вредни последици – ниска стойност на предмета на престъплението,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответният вид и представлява маловажен случай, по смисъла
на чл.93 т.9 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата Л.Д.И.,
показанията на разпитаните по делото свидетели Диляна С.С. и Д.Д.С., от
събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 НПК, като следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, които
да си противоречат, поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на
събраните по делото доказателства и прие за установено по един категоричен
начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимата И. за извършване на
деянието.
С оглед
изложеното и предвид обстоятелството, че по делото фактически не е спорно
авторството на деянието и начина на извършването му, съдът намери, че всички
тези обстоятелства сочат, че подсъдимата е съзнавала обществено опасния
характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е
искала настъпването им.
Ето защо съдът намери, че в случая е налице осъществяване
от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.209, ал.3, вр.
ал.1 от НК.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира за
доказано по безспорен начин, че подс. Л.Д.И. ***, с цел да набави за себе си имотна облага
подс. Л.Д.И. възбудила у Д.С.С. заблуждение и с това й причинила имотна вреда в
размер на 82 лв., като деянието представлява маловажен случай, като е осъществила състава на чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което я признава за виновна по така повдигнатото обвинение.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода до 1 година
или пробация за престъплението по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК;
младата
възраст на подсъдимата, липсата на осъждания по смисъла на НК към датата на
извършване на деянието й и изразеното от нея критично отношение към извършеното,
които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
Воден
от гореизложеното, съдът определи и наложи на подсъдимата Л.Д.И. наказание за извършеното
от нея престъпление при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства,
като определи наказание към минималния размер предвиден в закона за извършеното
деяние, по първата алтернатива на чл.209, ал.3 от НК, а именно – ”лишаване от
свобода” за срок от шест месеца.
Съдът
намери също така, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимата, изхождайки най-вече от младата й възраст, към момента
не се налага същата ефективно да търпи определеното и наложено й с настоящата
присъда наказание.
Ето защо съдът, на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното и наложено с настоящата присъда
наказание на подсъдимата ”лишаване от свобода” за изпитателен срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Предвид
постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимата Л.Д.И. да заплати на
Държавата, както следва:
в
полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора сумата в
размер на 48.30 лв. (четиридесет и осем лева и тридесет стотинки),
представляваща направени разноски по досъдебно производство № 8245-зм-240/2016
год. по описа на Второ РУ град Стара Загора;
в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата в размер на 20 лева,
представляваща направени разноски в хода на настоящото съдебно производство.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниската правна култура
на подсъдимата, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на
установения в страната правов ред.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: