№ 96426
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110142124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от С.К. срещу Н. Н. П., ЕГН:**********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от общо
2476,28 лв., от която: 1000 лв. главница, 237,99 лв. възнаградителна лихва за
периода 19.08.2022 г. - 19.06.2023 г., 920,92 лв. неустойка, 91,64 лв. лихва за
забава за периода 01.11.2022 г. - 01.07.2023 г., неустойка за забава 225,73 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 723528,
сключен на 19.08.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит, а именно: чл. 5 вр. чл. 11 от договора, както и на чл. 6,
ал. 2 от договора вр. т. 6 от Тарифата на заявителя (в размер на 25% от
главницата) както и по отношение на чл.3, ал. 1, т. 7 от договора.
По отношение на чл. 5 вр. чл. 11 от договора - клаузата представлява
неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на
задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на
заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено, заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката
обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се
дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция,
но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин
неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка при неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я
1
прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1, т. т ЗПП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По този начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е вероятно
нищожна.
Съгласно чл. 33 ЗПК "При забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата", поради което
неустойката по чл. 6, ал. 2 от договора вр. т. 3 от Тарифата на заявителя (в
размер на 25% от размера на главницата) е вероятно нищожна на основание
чл. 33 ЗПК.
На следващо място, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден
размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва,
преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши,
изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод,
възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на
кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето,
през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да
извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този
смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение №
906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение №
901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема,
че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва,
с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната
практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите
нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се
приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът
намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 40, 05% е
недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва,
съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и:
Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г.
на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. №
1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойки и възнаградителна лихва.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 21,83 лв. за д. т. и 114,61 лв. за
юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав,
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 213572/27.07.2023 г., подадено от "Сити Кеш“
ООД, ЕИК: ********* В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът Н. Н. П., ЕГН:
**********, да плати сумите от: 237,99 лв. възнаградителна лихва за периода
от 19.08.2022 г. - 19.06.2023 г.; 920,92 лв. договорна компенсаторна неустойка
за периода от 19.08.2022 г. до 19.06.2023 г.; 225,73 лв. неустойка за забава,
начислена еднократно на 01.01.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3