Решение по дело №580/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 395
Дата: 25 април 2018 г. (в сила от 1 август 2018 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20185530100580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           25.04.2018 г.                          гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети април                                          две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 580 по описа  на съда за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Д.З.К. твърди в исковата си молба, че е  потребител на електрическа енергия, на адрес: с****,  с клиентски номер **********.

Д.З.К. твърди още, че с писмо изх. №4481074-1 от 19.01.2018 г. бил уведомен от ответника, че на 15.03.2016 г. е бил извършен демонтаж на електромера в дома му в с. Малко Дряново от служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, съставен бил констативен протокол №843/07.09.2017 г., след което електромерът бил предаден за експертиза в БИМ, където била установена манипулация на същия. Вследствие на проверката било установено, че ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена и съответно незаплатена. Ищецът бил уведомен, че сметката му за ел.енергия ще бъде коригирана за периода от 16.12.2015 г. до 15.03.2016 г., т.е. за 90 дни, като начислената сума за установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия била на стойност 1322,52 лева.

Излага следните съображения за недължимост на сумата 1322,52 лева:

От една страна, заявява, че не е присъствал на проверката, нито той, нито негов представител, не бил информиран за нея, впоследствие разбрал, че електромерът е бил сменен, не му бил връчен констативен протокол и към момента, нямало доказано извършено от него неправомерно въздействие върху електромера и не бил потребил ел. енергия на стойност 1322,52 лева.

От друга страна, твърди, че липсва основание, даващо право на ответника за извършване на такава корекция за минал период на сметката за ел. енергия. Цитира съдебна практика в тази насока, съгласно която с изменението на чл. 98а, ал.1, т.6 ЗЕ и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, крайният снабдител може да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, но само ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: т. е . само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Твърди, че в Общите условия на ответника липсва такъв предвиден ред, поради което корекцията на сметката се явява неправомерна.

Искането на ищеца до районния съд е да се постанови решение,  с което да признае за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сумата по фактура №**********/19.01.2018 г. на стойност 1322,52 лева, представляваща стойността на начислена служебно ел.енергия по партида с клиентски номер **********, издадена за периода от 16.12.2015 г. до 15.03.2016 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което моли съда да отхвърли предявения иск  изцяло.

Не оспорва фактите, че ищецът е потребител на електрическа енергия с доставчик ответника и че на ищеца е била начислена допълнителна електрическа енергия на стойност 1322,52 лева  за период 16.12.2015 г. до 15.03.2016 г.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал период, както следва:

Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ /чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.5 от ЗЕ/ приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г./, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от време била установена в чл. 45. ал. 1 във връзка с Раздел IX от приетите на основание чл. 83. ал.1. т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. дв бр. 98 от 12.11.2013г.), които вече подробно и детайлно уреждали условията „и редът за установяване случаите на неизмерена. неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.м Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищеца и за едностранна корекция на сметката му, предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г.. Твърди също така, че в Общите условия – чл. 28 бил предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.

В заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ и в Общите условия. Цитира съдебна практика в този смисъл, вкл. по аналогичен казус с друг краен снабдител, по който състав на ВКС приел, че е предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.

Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия, на адрес: с****, с клиентски номер ********** и ИТН 4210212.

От представените констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 15.03.2016 г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 07.09.2017г. и от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза (неоспорено от страните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на събраните писмени доказателства, се установява, че монтираният на горепосочения адрес електромер с номер № ********* е отварян и манипулиран, в резултат на което същият не отчита консумираната електроенергия. Поради тази причина е коригирана сметката за електроенергия на потребителя за периода от 16.12.2015 г. до 15.03.2016г., като е начислена  9936кВтч ел.енергия общо на стойност 1322,52 лева с ДДС, видно от представените справка за коригиране на сметка за електроенергия и по данъчна фактура № **********/19.01.2018г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Чрез предявения иск, с който съдът е сезиран, ищецът отрича правото на ответника да получи сумата от 1322,52 лева за начислена електрическа енергия за отчетен период 16.12.2015 г. до 15.03.2016г., по данъчна фактура № **********/19.01.2018г., поради което ответникът следва да докаже съществуването на оспореното право.

В случая безспорно е установено, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на сумата по фактурата.

При това положение, спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.

С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос. При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр. 54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е  само и единствено при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката/ДВ бр. 54/12 /в сила от 17.07.2012 г., както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети на основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него корекция.

Ето защо, съдът намира, че гореизложеното обоснова основателността на предявения иск от ищеца и прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на страните.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 52,90 лева, както и възнаграждение за един адвокат. По отношение на възнаграждението за адвокат, ответникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК, което съдът е длъжен да разгледа. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение, при интерес от 1000 лева до 5000 лева (какъвто е настоящия случай) е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Изчислено на тази база адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза на 322,58 лева, а по делото е уговорено и платено от ищеца адвокатско възнаграждение от 400 лева. Дела като настоящото не се отличават нито с фактическа, нито с правна сложност, обосноваващи определяне на адвокатско възнаграждение над минималния размер, предвиден в горепосочената Наредба. Касае за еднотипни дела с утвърдена съдебна практика по тях. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение от 400 лева действително се явява прекомерно и същото следва да бъде намалено на 323 лева, като в този размер бъде присъден в полза на ищеца.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, че Д.З.К., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 1322,52 лева за допълнително начислена електрическа енергия за период от 16.12.2015 г. до 15.03.2016г., по данъчна фактура № **********/19.01.2018г..

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов 37, да заплати на Д.З.К., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 52,90 лева - за държавна такса и сумата в размер на 323 лева – възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: