Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 512
по описа на съда за 2018 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба с вх. №
3168/ 27.07.2018г. от Ц.Б.Ц., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.С.
***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата молба се излага становище, че ищецът не дължи сумата в
размер на 2 324,39 лева за електрическа енергия, поради което я оспорва по
основание и размер. От страна ищеца се оспорва начина и методиката, по които е
начислена сумата. Счита, че не се касае за просрочени, нито нарушени задължения
на потребителя на ел. енергия. Всички начислени по партидата му за периода
преди месец март 2018 г. периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не е представил на
ищеца конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес електрическата
енергия се измерва от законно монтирано и сертифицирано по реда на Закона за
измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване (СТИ) -
електромер. Представя писмени доказателства – Фактура № ********** от
30.03.2018 г. и Уведомително писмо относно просрочени задължения към „Ч.Е.Б.“.
Отправено е искане, съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата в размер на 2 324,39 лв., представляваща служебно начислена цена за
консумирана ел. енергия на адрес: с.Д., ул. „В.Л." № **, за периода от
28.12.2017 г. до 27.03.2018 г., начислена по партида с абонаментен № **********,
ИТН **********, записана на името на Ц.Б.Ц., въз основа на съставен Констативен
протокол. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е отправено искане ответното
дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В месечния срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Ч.Е.Б.“
АД, чрез юрисконсулт С.Т.. В отговора се изтъкват възражения за недопустимост
на иска. Алтернативно с горното, оспорва предявения иск по основание, оспорват
се твърденията наведени в исковата молба, като по тях изразено становище в
отговора на исковата молба. Твърди се, че ищецът Ц.Б.Ц. е титуляр по партида за
ел. енергия, доставяна от „Ч.Е.Б." АД за обект на потребление с.Д., ул. „В.Л."
№ **, обект - къща, заведен в клиентската информационна система на ЧЕЗ като
Бизнес партньор *******, клиентски номер **********, като това качество на
ищеца се доказва от изявлението в началото на исковата молба, където ищецът сам
е признал това свое качество. Твърди се, че оспореното вземане е резултат от
изпълнение от страна на ответното дружество на задължителен за страните
нормативен административен акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/ сега Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и
по-конкретно чл. 48 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г., на
основание чл. 21, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, Обн. ДВ.
бр. 98 от 12.11.2013 г. и ОУ на ответното дружество и „ЧЕЗ Разпределение
България" АД. Оспорва се, че клиентът /ищецът/ не бил уведомен за
количеството доначислена ел. енергия, единична цена и период на корекцията -
фактурата на стр. 2 съдържа всички тези реквизити, като в тази връзка към
отговора е приложена фактурата.
В хода по същество ищецът участва чрез адв. С., която по същество
излага становище за основателност на заявената искова претенция и развива
съображения в тази насока.
Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Трифонов,
който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция и
съображения в тази насока.
Третото лице-помагач „ЧЕЗ Разпределение България" АД ангажира
становище по съществото на спора.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите
и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищецът е потребител на електрическа
енергия от обект, находящ се на адрес с.Д., ул. „В.Л." № **, представляващ
къща, заведен в клиентската информационна система на ЧЕЗ като Бизнес партньор *******,
клиентски номер ********** и заведен в клиентската информационна система на ЧЕЗ
под № ************. Това е видно и от приложената по делото фактура № № **********
от 30.03.2018 г., в което ищецът е посочен със същия клиентски номер **********.
Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД /ободрени с решение № ОУ – 056/ 07.11.2007 г. и решение
№ ОУ – 059/ 07.11.2007 г /, потребител на електрическа енергия за битови нужди
е всяко физическо лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство и ползва електричество за
домакинството си.
Общите условия са публикувани в брой 229, от 26.11.2007 г. на
вестник “Посредник и бр. 927 от същата дата на вестник “Телеграф”, което се
установява от два броя сертификати, издадени от Издателска къща “Фортуна прес”
ООД и вестник “Телеграф”.
Видно от лицензия № Л – 135 – 07/ 29.11.2006 г., издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на „Ч.Е.Б.” АД е дадена
лицензия за търговия с електрическа енергия за срок до 13.08.2039 г.
На 08.11.2017 г., около 13.00 часа, свидетелите И.М.М.– служител в
„ЧЕЗ Разпределение България“, отдел „Нетехнически загуби“ /НТЗ/, на длъжност
техник ел. контрол/ел.системи НТЗ и Н.К.П.– служител в „ЧЕЗ Разпределение България“,
на длъжност техник ел. системи/контрол на НТЗ Плевен, съвместно с двама
представители на Федерация на потребителите – свидетелят Г.П.С.
и Б.А.Л., започнали проверка на средство за търговско измерване, отчитащи
доставената електрическа енергия до обекти, намиращи се с.Д. на ул. „В.Л."
№ **.
При проверката се установило, че е направена промяна на схемата на
свързване. В таблото имало трифазно захранване за трифазен електромер, който не
се води на отчет в системата на ЧЕЗ и не измерва консумираната електрическа
енергия, която преминава през него. По този начин, цялата консумирана ел.
енергия по изходящата трифазна линия не се заплаща от потребителя. От страна на
служителите на „ЧЕЗ Разпределение България" АД били прекъснати две от
фазите и оставена една за монофазния електромер. Средството за търговско
измерване не е било демонтирано и не изпращано за изследване в Български
институт за метрология /БИМ/.
Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол /КП/
№ ******/ 27.03.2018 г., изготвен от служителите на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, като по време на проверката, както и при съставяне на КП не
е присъствал потребителят, ищец по делото. Всички действия при проверката са
извършени пред свидетели, в случая от Федерация на потребителите.
От съдържанието на констативния протокол на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е видно, че потребителят е с абонат № ********** и клиент №: **********
/договорна сметка/. Провереният обект е стопански /къща/, находяща се в с.Д.,
община Луковит, ул. „В.Л." № **. Електромерното табло няма щит /втора
врата/. Електромерното табло е дървено табло на фасадата, извън границите на
имота с 2 броя електромери в него. Единият електромер е монофазен, двутарифен с
фабричен номер ******, тип A100L, производител „ELSTER", клас на точност
1%. Показанията на електромера в момента на проверката били: дневна – 049364
квт и нощна – 023435 квт. Електромерът е произведен през 2005 г. с напрежение
230V, номинален ток 5/60А. На стр.2 от констативния протокол е отбелязано
следното: щит /втора врата/ - няма, метрологичната пломба на големия капак на
електромера с № ******, здрава, фирмената пломба на големия капак на
електромера с № ******, здрава и пломбата на капачката на клемния блок на
електромера с № ********, здрава. Двете пломби на холограмния стикер от ляво с
№ ******* и от дясно с № ******* на големия капак на електромера - здрави.
Електроразпределителната мрежа до ел. таблото е въздушна. Захранващата линия е
с проводник тип СВТ със сечение 4х6мм2, свързващите инсталации /до електромера/
са с проводник тип ПВА-1 със сечение 6мм2. Входящия предпазител /витлов преди
електромера/ е с ток на защита 63А. Констатирано е присъединяване преди СТИ с
три проводника тип ПВ-А1 със сечение 6мм2. Електромерът е електронен с
индикатор /светодиод/ и в момента на проверката мига. След измерване с
амперклещи клещи тип 3280-10F, марка HIOKI, фабричен номер ******* на
директната линия е установен товар на фаза ,Д"-0,60А, фаза ,£"-0,1А,
фаза 'Т"-3,71А.
Също от съдържанието на КП е видно, че при направената проверка е
установена направена промяна на схемата на свързване. В таблото има трифазно
захранване за трифазен електромер, който не се води на отчет в системата на ЧЕЗ
и не измерва консумираната ел. енергия, която преминава през него. По този
начин, цялата консумирана ел. енергия по изходящата трифазна линия не се
заплаща от потребителя. Прекъснати са две от фазите и е оставена една за
монофазния електромер". От проверяващите е премахнато присъединението и е
поставена е пломба на клемния блок на електромера с № *******.
КП е подписан от двама свидетели представители на „Федерацията на
потребителите“ и от двамата проверяващи от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
представител на МВР.
По време на проверката не е присъствал потребителя, както и
съставеният КП не е подписан от него. Средство за търговско измерване /електромерът/
не е демонтиран от проверяващите и не е изпращано за експертно изследване в
„Мерки и измервателни уреди“ към БИМ.
От показанията на двамата служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ - И.М.М.и Н.К.П., както и показанията на Г.П.С. - представител
на Федерация на потребителите, се установява, че фактическата обстановка е
такава, каквато е описана в констативния протокол. Установява се, че абонатът
не е намерен, за да присъства на проверката, но е имало представител на МВР,
който се е подписал в протокола.
Въз основа на съставения констативен протокол за проверка, от
страна на третото лице-помагач на страна на ответника „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е съставено предложение за корекция на сметката на ищеца за
периода 28.12.2017 г. до 27.03.2018 г. Предложено е корекцията да се направи с 13
094 kWh, изчислени на база половината от пропускателната
способност на линията, чрез която обектът е свързан към електро–разпределителната
мрежа.
За резултатите от проверката третото лице-помагач на страна на ответника
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изготвил писмо до ищеца от 23.08.2018 г. като
няма представени доказателства пратката да е връчена на ищеца.
На 02.04.2018 г. до ищеца е изпратено писмо от „Ч.Е.Б.“ АД с
изявление в него, че въз основа на представени констативни протоколи от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД по партидата му е начислена за плащане сумата от 2 324.39
лева за консумирана, но незаплатена на „Ч.Е.Б.“ АД електрическа енергия, за
което е издадена фактура № ********** от 30.03.2018 г., приложение към писмото.
Видно от ангажираната по делото фактура от 30.03.2018 г., тя е
издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл.
51 ПИКЕЕ за сумата от 2 324.39 лева със срок за плащане до 12.04.2018 г. В
приложение към фактурата е посочената цената по всеки компонент, включен в
ценообразуването.
От прието по делото заключение на съдебно електротехническа
експертиза се установява, че при извършената проверка е установена направена
промяна на схемата на свързване. В таблото има трифазно захранване за трифазен
електромер, който не се води на отчет в системата на ЧЕЗ и не измерва
консумираната ел. енергия, която преминава през него. По този начин, цялата
консумирана ел. енергия по изходящата трифазна линия не се заплаща от
потребителя. След проверката са прекъснати две от фазите и е оставена една за
монофазният електромер", при което вещото лице дава становище, че
посоченото в КП № ******/ 27.03.2018г. представлява промяна на ел. схема на
свързване на СТИ. Описаното състояние води до неизмерване на ползваното от обекта
на потребителя количество електрическа енергия, тъй като монофазният електромер
с фабричен № ****** отчита част от консумираната ел. енергия от потребителя. Не
е производствен дефект и описаното състояние се постига чрез външно
целенасочено въздействие.
На поставения въпрос - правилно ли е извършено /пресметнато/
преизчисляване на консумираната електрическа енергия и при спазване на
методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т.1, б. "б" от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, вещото лице не дава
еднозначен отговор, тъй като от данните по делото не може да се установи, как
са свързани монофазният електромер с фабричен № ****** и трифазният електромер
към ел. инсталацията на обекта.
На последно зададените въпроси, вещото лице отговори, че ако съдът
приеме, че имаме присъединяване преди монофазното СТИ с № ******, отчитащо
консумираната ел. енергия, то тогава правилно е преизчислена консумираната ел.
енергия, на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ – липса на СТИ. Пак
според вещото лице, в клиентската информационна система на „ЧЕЗ България“ ЕАД
след 2010 г. няма данни за монтирано трифазно СТИ тип „А4-5Д“, с производител
„Елис“ АД, произведено 1995 г. с фабричен № 0131136. За период 90 дни преди
проверката на 27.03.2018 г. не е извършвана друга техническа проверка на СТИ.
При
така установената фактическа обстановка и след като се съобрази с доводите на страните, съдът
приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за отричане съществуването на вземане за доставена
електрическа енергия с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
За основателността на
отрицателен установителен иск за недължимост от ищеца на сума,
представляваща извършена от ответника "Ч.Е.Б." АД корекция за минало
време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, в тежест
на ответника бе да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през
посочения период ищецът е употребил определени количества ел.енергия в размер
на процесната сума, респ. са настъпили предпоставките за служебна едностранна
корекция на сметката на ищеца с процесната сума.
Ищецът е потребител на
електрическа енергия, тъй като ползва обект, присъединен към електрическа
мрежа, като на негово име при ответника е открита партида за доставената
електрическа енергия.
През процесния период
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
които съгласно чл. 98а, ал.
4 ЗЕ влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 4
ЗЕ е специална по отношение на общата - чл. 298, ал. 1,
т. 1 ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
клиента не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
В съдебната практика е
налице противоречие по въпроса за вината на абоната, на когото се вменява
задължение да заплати сума по направена едностранна корекция на сметка,
поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
от СТИ. Това е така, защото обективната отговорност в правото е изключение,
доколкото неблагоприятните последици се възлагат на едно лице, без да се държи
сметка за неговото субективно отношение. По този въпрос е постановено и
цитираното в писмения отговор от ответника и становището от третото лице
помагач решение № 118/ 18.09.2017 г. по т.д. № 961/ 2016 г., II т.о на ВКС, с
което си приема, че в крайна сметка е въведена обективна отговорност на
потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при
ангажиране отговорността на потребителя, и крайният снабдител на ел.
енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му
след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал.
1, т.6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със ЗИДЗЕ, ДВ.
бр. 54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от
16.11.2013 г.
Според решението на ВКС,
в предвидената в раздел IХ от
ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила
за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа
енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на
това е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
Според съдебната
практика, даденото от ВКС разрешение е релевантно, но единствено за
периода на действие на предвидените в чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ - приети от ДКЕВР с протокол № 147/
14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г) - в сила от 16.11.2013 г. и действащи
занапред - до изричната им отмяна с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по
админ. дело № 2385/ 2016 г. на петчленен състав на ВАС на Р.България. С
цитираното решение ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, чл.49, чл. 50 и
чл. 51 от този акт. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред -
тоест от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно действие,
като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици.
В настоящия случай, към
момента на съставяне на КП /27.03.2018 г./ и предложението за корекция, не
са действали правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Въпреки
наличието на оставените в сила разпоредби на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ, които
касаят единствено изчислението на количеството ел. енергия, то чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ посочва, че при установена промяна на схемата на свързване, корекция може
да се извърши само въз основа на констативен протокол за установяване на
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47
ПИККЕ (отм.). Към 01.11.2017 г. обаче чл. 47 от ПИКЕЕ е бил отменен, поради
което в хипотезата на установена промяна в схемата на свързване, правила и ред
за установяване на неправомерната намеса не са съществували, в т.ч. не са
съществували правила за това от кого се съставя констативния протокол, в чие
присъствие, как се връчва и какво е задължителното му съдържание.
По гореизложените
съображения съдът приема, че в посочената хипотеза крайният снабдител не е
имал законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към правила - вече
отменени). Въпреки че е предвиден ред за уведомяване на клиента по чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ в ОУ от крайния снабдител, то тази норма също така препраща към
предвидените в чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ правила (ПИКЕЕ), съгласно които следва да
бъде извършена корекцията на сметка, за която корекция вече клиентът да бъде
уведомен по съответния ред от общите условия.
До изричната отмяна на
ПИКЕЕ, действително е било въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане на потребената
електроенергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тоест при предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекции и при наличие на
одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито са
именно цитираните от ответника ПИКЕЕ.
Предвид обстоятелството,
че в конкретния случай проверката на СТИ е след отмяната на ПИККЕ, то
възможността за извършване на корекция в сметката на потребителя не може да
бъде сведена до възприетата в Решение № 118/ 18.09.2017 г. по т.д. № 961/ 2016
г., II т.о на ВКС обективна отговорност, тъй като не са били налице действащи и
приложими правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката
на ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
На следващо място следва да се отбележи, че до отмяната на
чл. 48-51 ПИКЕЕ е съществувало законово основание за крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електроенергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – т.е при предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента за корекцията и при наличие на одобрени правила за
измерване на количеството електрическа енергия. В чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2
от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Ч.Е.Б.“ АД е предвидено уведомяване на потребителя в случаите на направена
корекция на сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок справка за
дължимите суми, респ. за подлежащите на възстановяване такива.
Съдът приема, че липсват
доказателства ищецът да е бил уведомен от ответника за начислената сума от 2 324.39
лева и издадената фактура, доколкото от представеното копие от товарителница на
МиБМ Експрес не се установява /отбелязано е заминал, отсъства/, че пратката е
получена от Ц.Б.Ц., още повече, че това обстоятелство изрично се е оспорвало от
ищеца, твърдейки, че за начислената сума е установил през месец април 2018 г.
след направена справка в интернет сайта на ответното дружество.
Същевременно при проверката и съставяне на констативния протокол няма
категорични доказателства да е присъствал ищецът. В констативния протокол не е
посочено, дали и по какъв начин потребителят е бил търсен, потърсена ли е
информация от съседи, за това лицето може ли изобщо да бъде намерено на адреса.
От гласните доказателства се установява, че проверката е била рутинна, като в
хода на същата служителите на ЧЕЗ Разпределение са извършили оглед само на ел.
таблото, без към момента на проверката да са положили усилия да установят дали
е имало потребление на електрическа енергия чрез трифазно захранване /установен
товар на трите фази/, която е следвало да се отчита от трифазния електромер,
който не се води на отчет в системата на ЧЕЗ и не измерва консумираната ел.
енергия, която преминава през него. В подкрепа на тези съждения е и
констатацията /от съдържанието на КП и заключението на вещото лице/, че
електромерното табло е дървено табло поставено на фасадата на обекта, извън
границите на имота с 2 броя електромери в него. Единият електромер е монофазен,
двутарифен с фабричен номер ******, тип A100L, производител „ELSTER“, клас на
точност 1%, като показанията на електромера в момента на проверката са били:
дневна - 049364квт и нощна - 023435квт, а другият трифазен, като е установено
трифазно захранване, но след измерване с амперклещи клещи тип 3280-10F, марка
HIOKI, на директната линия - товар на фаза ,,R“-0,60A, фаза ,,S“-0,1 А,
фаза“Т“-3,71 А.
Тези доводи дават основание за извода, че заместването на подписа
на потребителя с подпис на свидетели в процесния случай не е било оправдано. От
събраните гласни доказателства се установява, че фактически абонатът не е бил
търсен надлежно на адреса, като дори при индиции, че в електроснабдения обект
към момента на проверката е възможно да са се намирали хора, не са били
положени усилия със същите реално да бъде установен контакт и проверката да
бъде извършена в тяхно присъствие.
В заключението на вещото лице, прието по делото в проведеното с.з.
на 07.06.2019 г. е посочено: „че ако съдът приеме, че имаме присъединяване
преди монофазното СТИ с № ******, отчитащо консумираната ел. енергия, то тогава
правилно е преизчислена консумираната ел. енергия, на основание чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ – липса на СТИ.
Преценявайки заключението на вещото лице като недостатъчно
убедително и след анализ на събраните доказателства, съдът приема, че не е
налице хипотезата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ за извършване на корекция на
сметката на ищец - при хипотеза на „липса на СТИ“. В съставения
Констативен протокол не се съдържа достатъчно информация, че е извършена промяна
в схемата за свързване на измервателната система, тъй като няма данни жилата на
кабели тип ПВА-1 със сечение 6мм2 към трите фазови проводника от захранващата
линия, а четвъртото жило е присъединено към нулевия проводник, да са захранвали
цялата или част от вътрешната инсталация на обекта. В обекта не е извършвана
проверка, а и няма данни за наличие на уреди консумиращи по този начин ел.
енергия, за да се приеме, че не се е измервала от средство за търговско
измерване и съответно не се е заплащала от потребителя.
Няма как съдът да приеме, че по делото е налице безспорност
относно - промяна на схемата на свързване, правилно
свързано СТИ или не, или е налице „липса на СТИ“. Дори вещото лице в определена
степен излага хипотетично становище относно - „липса на СТИ“. Самата дума
„хипотеза“ /от старогръцки произход/ е предложено обяснение на дадено явление.
Днес в науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или
отхвърлено – тоест, наличието на хипотетичен анализ на дадени факти и
обстоятелства, означава, че не е налице доказаност. В подкрепа на тези
разсъждения е становището на вещото лице изложено в съдебно заседание, от което
става ясно, че при оглед на место, вещото лице е установило, че кабелите са
били прекъснати и няма как да се установи дали е правилно свързано /СТИ/, при
положение, че кабелите точно на гърба на електромера са срязани точно плътно до
тази текстолитова плоча, върху която е монтиран. Вещото лице изрази предположение,
дори допуска, че този електромер /трифазният/ е свързан правилно, тъй като това
са много стари електромери, които вероятно са се ползвали.
Пак в подкрепа на горните съждения е изложеното от вещото лице в
с.з., цитат: „Този тип електромер не се знае дали е от ЧЕЗ, или от преди ЧЕЗ. Това,
което съм видяла на място, то е след като проверяващите са извършили, съответно
прекъсването, а от кориците на делото, когато четох, аз бях написала два
варианта. Не бях сигурна как са вързани двата електромера - дали едната фаза на
монофазен да минава през трифазния, да минава и през монофазния, тоест да се
отчита само едната. Затова тогава на първата експертиза така съм отговорила. В
този вариант, след като чухме свидетелите и след като казаха те, излиза, че е
правилно изчислено, но ако приемем, че свидетелите, които са били на проверката,
така са го направили и така е било присъединено, тоест че там е консумирана ел.
енергия от средство, което не е регистрирано в системата на ЧЕЗ. Изчислението е
извършено при липса на СТИ. Извършена е консумация на ел. енергия по тази втора
линия, която е с трифазно захранване. Ако се е водил в системата на ЧЕЗ и се е
отчитал, няма да има корекция. Отиват на проверка и установяват, че има СТИ,
което не е монтирано. Отчитат, че при това трифазно захранване се консумира ел.
енергия, която не се отчита от ЧЕЗ. Не се води в системата на ЧЕЗ, заради това
казваме липса на СТИ. Аз го приемам като директна линия на свързване без
електромер. Дали правилно е отчитал, или не, това не съм изследвала“.
Съдът намира за основателни всички доводи на процесуалния представител
на ищеца относно основателността на исковата претенция, като за по-голяма
прецизност е необходимо да изложи и следните разсъждения:
Съгласно изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в
ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на Общите условия /ОУ/ е предвидено и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва
в по-старите редакции на закона и в ОУ на ответното дружество. Следователно ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на
наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото
на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане /в таблото е имало свързан монофазен електромер отчитащ ел. енергията/
на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и
в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция /в т. см. - Решение № 173/ 16.12.2015 г. по
т.д. № 3262/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д. №
2605/ 2014 г. на ВКС, І т.о. и др./.
Предвид наличието на безспорни доказателства по делото, че ищецът
като потребител на ел. енергия не е бил уведомен за направена корекция на
сметка, съдът не споделя възраженията на ответника в обратна насока, тъй като
ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от
съдържанието на цитираните норми – чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ, които предвиждат,
че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това
уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум. В този
смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/ 2014 г., II т. о.
Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ и лисата на предвиден ред за
уведомяване на клиента в ОУ, респ. за изпращане на констативния протокол, не са
налице основания за корекция. Поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в
ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за
която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените
документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло лишава
абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което
не е допустимо. Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за
минал период не означава автоматично начисляване на суми за не/неточно измерена
ел.енергия /което обстоятелство не е доказано/, т.к. същото е допустимо само и
единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха установени.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена
и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство,
които уреждат потребителските права - чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита
на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават
основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел.
енергия. Така абонатът /по делото е безспорно, че ищецът е абонат на ЧЕЗ/ е
поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при
предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал
период, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и
заплащана във времето /в този смисъл са представени доказателства от ищеца, а и
монтираното монофазно устройство е отчитало потребената ел. енергия/. Именно в
този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за
виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да
търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по
заплащане на доставената енергия.
Предвидената възможност в материалния закон не създава право за
едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията в нормативния акт,
както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия на оператора при
реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност за
корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда
такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл.47 и
чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че неотчитането
на ел.енергията /неизмерена/ се дължат на виновното поведение на клиента
съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение
на договорни задължения. Обективната отговорност по принцип е изключение,
доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за
субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е
правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна
безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ,
поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма, както по-горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, още по-малко пък с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се
отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв
начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения
по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за
изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83, т. 6 от ЗЕ и раздел
девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно
абонатът е извършил действия водещи до неотчитане на ел. енергия, като не без
значение е и фактът, че по делото не е установено дали въобще в обекта на ищеца
е консумирана ел. енергия чрез трифазната мрежа от уреди с трифазно захранване.
На следващо място, съответната сметка е коригирана за минал период
от 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника, за
това, кога точно и дали въобще е била извършена последната проверка на
конкретния електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на
корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при
наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът
е в рамките на допустимите максимално 90 дни, според чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ,
винаги следва да се докаже - защо и как точно е установен този период - при
положение, че по делото няма данни, а и в отговора дори не се навеждат
твърдения, за това, дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да
се мотивира така приложеният максимален срок. Така реално се дава право на
доставчика едностранно да коригира сметка за минал период без точното му
определяне и да получи цена за услуга, която не е доказано, че за този период е
била доставена или ползвана.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не могат да
се приемат за доказани констатациите в протокола на база изслушаната по делото
техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето заключение само и
единствено въз основа на данните от констативния протокол, без дори на някои от
поставените въпроси да е дало категоричен отговор. Отразеното обаче в този
протокол относно начинът на свързване на трифазния електромер /таблото има
трифазно захранване за трифазен електромер, който не се води на отчет в
системата на ЧЕЗ/ няма обвързваща сила, тъй като експертизата по делото сочи,
че монтираният в таблото монофазен електромер с фабричен №:****** отчита част
от консумираната ел. енергия от потребителя, а и видно от схема начертана в
заключението на вещото лице /Ф.к.1, стр.110/ е било свързано коректно, в който
смисъл е разсъждението на вещото лице: „Допускам, че трифазното СТИ е отчитало
консумираната ел. енергия много преди 2010 г. СТИ не е демонтирано от „ЧЕЗ
България“ АД“ – тоест, съдът не приема за установено по безспорен начин, че
свързването на двата електромера, в т.ч. трифазният, е постигнато „чрез външно
целенасочено въздействие“.
В заключение следва да се отбележи, че формалността на процедурата
за едностранна корекция на сметките от страна на доставчика представлява
гаранция за постигане на баланс в интересите на страните по облигационното
отношение и недопускане на неравноправно третиране на потребителите като
икономически по-слаба страна. Ето защо съдът намира, че констатираните формални
нарушения опорочават извършената от ищеца едностранна корекция като годно
основание за дължимост на процесната сума.
При изложените правни и фактически изводи, съдът намира, че
въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът не е доказал
предпоставките за възникване на потестативното му право да извърши едностранна
корекция на сметката на ищеца като потребител на ел.енергия, поради което предявения
иск е основателен и следва да бъде уважен, още повече, че няма данни да е
извършена друга техническа проверка за периода 90 дни преди датата на проверката
- 27.03.2018г.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото
производство, доколкото такива се претендират, като за тях е представен
съответният списък по чл.80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително направени - внесена държавна такса в размер на 93 лева и 800 лева-
адвокатско възнаграждение. Направените от ответника разноски за внесен депозит
за вещо лице, си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на
противната страна. Ответникът обаче чрез процесуалния си представител в с.з. е
направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
на ищеца, поради което съдът дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът по искане на другата страна може да присъди и по-нисък размер на
разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е
свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В
конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са
събирани допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този
род дела вече е създадена трайно установена и еднопосочна съдебна практика, в
който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението.
С оглед цена на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата размерът на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата
от 392.70 лева. Именно до този размер съдът намира, че е справедливо да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. възнаграждението
за процесуално представителство по граждански дела, при интерес от 1000 до 5000
лева – е в размер на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Ето защо в
полза на ищеца следва да се присъди като разноски адвокатско възнаграждение от
392.70 лева плюс 95,20 лева – платена държавна такса и такса превод.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията
между страните, че Ц.Б.Ц., ЕГН **********,***, не дължи на "Ч.Е.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „М.“, бул.“Ц. ш.“ № ***, Бенч Марк Бизнес
Център - сумата от 2 324.39 лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия вследствие на извършена
проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен № *******,
за което е съставен констативен протокол № № ******/ 27.03.2018 г. и е издадена
фактура № ********** от 30.03.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Е.Б."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „М.“,
бул.“Ц.ш.“ № ***, Бенч Марк Бизнес Център, да
заплати на Ц.Б.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 487.90 лева,
представляваща направени разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице–помагач - "ЧЕЗ Разпределение
България” АД, ЕИК ******* на страната на ответника „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: