№ 59
гр. Варна, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20233000500072 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:46 часа се явиха:
Въззивникът В. А., редовно призован, представлява се от адв. Ю. Г. ,
редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивната страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно призована чрез Апелативна прокуратура – Варна,
представлява се от прокурор Пламен Костадинов.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР КОСТАДИНОВ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ, ЧАСТНАТА ЖАБА И
ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 1013/25.07.2022г., постановено по гражданско дело № 79
по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:
1.Въззивна жалба вх. № 22876/04.10.22г., уточнена с молба с вх. №
1
24844/25.10.22г. на В. А. от с. Осеново, обл. Варна чрез адв. Юл. Г. от АК-
Варна, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска му против
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, №
2, за заплащане на разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до сумата
от 12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени психически болки и страдания, негативни душевни
преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от
повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпления по чл.
119 от НК, по които воденото срещу него наказателно производство по ДП №
1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на
ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след
триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста
за 24 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Посочено е, че порочността на обжалвания акт се състои в неговата
неправилност и неправилно определяне на размера на обезщетението, тъй
като не са били отчетени изцяло установените в процеса факти. Освен това в
диспозитива не е било посочено, че обезщетението е и за това, че ищецът е
бил обвиняем последователно по две обвинения за убийство, като не е
посочено това, което е било с правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. Не е било присъдено обезщетение за
неправомерно задържане под стража в арест за 96 часа, а само за 24 часа. Тези
пропуски се счита, че са оказали влияние при определянето на занижено по
размер обезщетение, тъй като не е било отчетено обстоятелството, че
обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК е за
„тежко престъпление“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Изложено е, че
първоначалното обвинение в извършването на това тежко престъпление е
обосновало и искането за определяне на най-тежката мярка за процесуална
принуда. Поддържа се, че настъпилият с участието на ищеца инцидент е бил
класически пример за неизбежна отбрана, поради което и след като
прокурорът не го е отчел, са настъпили вредите на ищеца от воденето на един
мъчителен за ищеца съдебен процес, преминал през три инстанции. При
липсата на вина, приета в съдебните актове на въззивната и касационната
инстанция, ищецът е претърпял описаните негативни преживявания, а
отделно от това именно повдигнатото и поддържано обвинение от
2
прокуратурата е създало предпоставките за широкото отразяване на случая в
медиите. Претендира се решението да бъде отменено в обжалваната му част и
в полза на ищеца да се присъди обезщетение в размер на общо 12 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.21г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски, а в полза на адв. Г. – и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., предвид предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
въззивника.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
2. Насрещна въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез
прокурор в ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник
е бил осъден да заплати на В. А. от с. Осеново, обл. Варна сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни
душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в
резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на
престъпления по чл. 119 от НК, по които воденото срещу него наказателно
производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД №
191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна
присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на
задържането му в ареста за 24 часа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 128.54 лв. на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че в обжалваната му част
решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и
отхвърляне иска на ищеца. Счита се, че по делото не са събрани доказателства
за настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от проведеното
срещу ищеца наказателно производство. В тази връзка се сочи заключението
на СПЕ, че по-големият стрес за ищеца е било от самото деяние и
осъзнаването на последиците от същото, а не от самия арест. Освен това към
08.07.22г. експертите са посочили, че при ищеца не е налице психична
травма, психическо разстройство, нито влошаване на психичното му
състояние, както и че без повдигнатото му обвинение, за него със сигурност
3
са щели да настъпят поне част от проявилите се негативни преживявания, за
които той претендира обезщетение. Реакцията на обществото и на близките
не е била свързана със самото повдигане на обвинението, а със същността на
извършеното деяние. Поддържа се, че определеният размер от 8 000 лв. като
обезщетение в случая се явява източник на обогатяване на пострадалия, тъй
като наказателното производство е протекло в разумен срок, а действията на
Прокуратурата са били изцяло съобразени със закона при наличните
доказателства с оглед причинената смърт и яснота относно авторството на
деянието. Съобразно изменението на доказателствения материал
своевременно са били изменяни и съответните обвинения като не са били
налице доказателства от същите да са произтекли вреди за ищеца.
Задържането на ищеца е било в рамките на 22 часа, а след това спрямо него е
била приложена най-леката мярка за неотклонение „под надзор на инспектор
ДПС“. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално
– намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна В. А. чрез адв. Юл. Г., с който същата е оспорена като
неоснователна. Поддържа се, че при събраните в рамките на досъдебното
производство доказателства, сочещи на липсата на вина у ищеца и
извършването на деянието в условията на неизбежна отбрана, то
наказателното производство е следвало да бъде прекратено от прокурора.
Вместо това са били повдигани и поддържани обвинения, както и е
осъществено задържане в ареста за три денонощия, които са провокирали
негативните преживявания у ищеца и вредите от това следва да бъдат
възмездени по справедливост. Претендира се насрещната въззивна жалба да
бъде отхвърлена, а на процесуалния представител на ищеца да се присъди
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Настоящото производство има за предмет и подадената от адв. Юл. Г.
частна жалба, насочена против постановеното по делото определение №
4290/17.11.22г. в частта му, с която е била отхвърлена молбата му за
изменение на решението в частта за разноските чрез присъждането му на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Излага се, че в
исковата молба е било посочено от ищеца, че се претендира адвокатско
възнаграждение, а освен това в съдебно заседание самият той лично е
4
поддържал пред съда исковата си молба, което означавало, че му се оказва
безплатна правна помощ. Освен това в текста на чл. 38 от ЗАдв. не е въведено
изискване за оформянето на договор за оказването на безплатна адвокатска
помощ, а само, че при оказването на такава и насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В с.з. на
02.07.22г. е бил представен и списък по чл. 80 от ГПК с изрично посочване на
правното основание по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.,
което означава, че именно това е било договореното между ищеца и адвоката.
Цитирана е и съдебна практика на ВКС и ВАпС, относима към поддържаното
от жалбоподателя становище. Претендира се определението в обжалваната му
част да бъде отменено и да бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от
Прокуратурата на Република България чрез прокурор от ОП-Варна, с който
същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че по делото не са били
представени доказателства, че адвокатската помощ от адв. Г. е била оказана
на ищеца безплатно, тъй като това не е било посочено в представения
договор, сключен между страните. Претендира се определението в
обжалваната му част да бъде потвърдено.
Въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и съответно частната
жалба са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваеми съдебни актове и при надлежна представителна власт, поради
което същите се явяват допустими.
Решението не е обжалвано от ищеца А. в частта му, с която е отхвърлен
иска му за горницата над 12 000 лв. до първоначално предявения размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 46 000 лв., поради
което в тази му част е влязло в сила.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната ни и частна жалби. Оспорвам
насрещната въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ. Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и договор по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ПРОКУРОР КОСТАДИНОВ: Поддържам въззивната жалба на
5
Окръжна прокуратура - Варна. Оспорвам въззивната жалба, подадена от А..
Няма да соча доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание от
адв. Ю. Г. списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и
съдействие за оказана безплатна адвокатска помощ.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, искам да обърна внимание на
съда, че Окръжна прокуратура след подаване на въззивната жалба от страна
на А. е подала насрещна въззивна жалба. Считам, че изложените възражения
в насрещната въззивна жалба, са абсолютно неоснователни и се основават на
заключения на прокурора, които са негово лично становище. Доказателство за
това е, че на стр. 2 пише: „мнението ми е… становището ми е, че задържането
на А. е продължило 22 часа“, което просто не е вярно. Безспорно е, че
доказателствата по делото сочат на това, че прокуратурата не е съобразила
обстоятелството, че в конкретната ситуация, бащата руски гражданин, е
застрашавал живота на майката. Това е сериозния проблем и не може въз
основа на това да се каже, че неговите неблагоприятни изживявания са
свързани само с деянието, което е извършил - неминуемо то е свързано,
свързано е повдигането на обвиненията с деянията, които са извършени. Не
може в този случай прокуратурата да изразява лично становище, че именно
стореното от сина по отношение на бащата е обстоятелството, което
пораждало у него негативни емоции т.е. да бъде обезвъзмездено като
неимуществени вреди. С този момент не сме съгласни, защото имаме
безспорни действия от страна на прокуратурата, която задържа лицето
първоначално за 24 часа, после за 72 часа, един период, в който А. заявява, че
не се е хранил в ареста, не можел да мисли за такива неща. За мен
становището на прокуратурата е неоснователно. Обърнете внимание, че
алтернативното искане на прокуратурата е да се намали обезщетението като
изключително завишено. Един размер от 8000 лв. според мен няма как да се
определя като изключително завишен в конкретната ситуация. Несправедлив,
6
необоснован, но и недоказан. Недоказването е нещо, свързано с отмяната на
решението. Недоказването не може да бъде свързано с намаляването на един
размер на обезщетение за неимуществени вреди. В този аспект аз считам, че
решението на окръжния съд по отношение на това, че е доказана
отговорността на прокуратурата, е безспорно. В това отношение ние не
спорим. Ние спорим по отношение на фактите и обстоятелствата, които сме
изтъкнали, защото за нас действително има значение, че задържането не е за
22-24 часа, а е за 72 часа, за нас има значение, че в диспозитива на решението
е пропуснато основното обвинение, по което е започнало делото – чл. 116 НК,
което е най-тежкото обвинение в НК с възможно най-тежката санкция. Не сме
съгласни с изразеното, че видите ли съселяните, съучениците на А., разпитани
по делото, са възприемали нещата само като извършител на убийство. Не, те
са го възприемали като един човек, който се разследва от прокуратурата за
това дали е извършил убийство. По отношение на това, че прокуратурата
няма касателство и отношение към публикациите в пресата, просто не съм
съгласен. Няма откъде да се разбере това обстоятелство от пресата, за да
излязат тези публикации, които сме приложили в нашата искова молба.
Безспорно е, че прокуратурата отговаря за всички действия, които са
извършени от досъдебното производство, защото тя упражнява
ръководството и контрола върху това досъдебно производство и това следва
да бъде възмездено. Твърденията в тази насрещна въззивна жалба просто за
мен са неоснователни. В този аспект аз считам, че едно увеличение в рамките
на 1/3 над присъденото обезщетение, е абсолютно обосновано. Безспорно е
това, че моят доверител е лице, което тогава е било непълнолетно, сега
навърши пълнолетие, започна работа, но практически заплаща квартира и има
други разходи, но той няма достатъчно доходи, за да плати едно адвокатско
възнаграждение. В този аспект Ви представих договора по чл. 38 от ЗАдв. По
отношение на подадената от нас частна жалба, Ви моля, да съобразите
определение № 319/09.07.2019г. по ч. гр.д. № 2186/2019г. по описа на ВКС.
По отношение на определения размер на неимуществените вреди считам, че
същите не са определени справедливо и трябва да бъдат завишени. Моля да
ми бъде даден срок за писмени бележки.
ПРОКУРОР КОСТАДИНОВ: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви
да оставите въззивната жалба на А. без уважение. Считам, че съдът
аргументирано е определил обезщетението, обсъдил е всички претенции и
7
оплаквания на ищеца, но неправилно е приел обезщетение в размер на 8 000
лв. доколкото са налице следните аргументи в тази насока: разследването по
делото е продължило само една година, което за наказателно дело по принцип
не е голям срок на разследване, от друга страна на А. е била взета най-леката
мярка за неотклонение за непълнолетен, а именно „под надзор на инспектор в
детска педагогическа стая към РПУ-Аксаково“ и той е бил освободен от
ареста, където е престоял един ден. Не съм съгласен със заявеното от адв. Г. в
днешното съдебно заседание, че негативните психически емоции у А. не са
породени от влиянието на случилото се с баща му, че това е лично становище
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна, изготвил насрещната
въззивна жалба. Напротив, това становище е изразено от вещите лица по
изготвената комплексна СППЕ. Безспорно воденото наказателно
производство е дало някакво отражение спрямо А., но видно от заключението
на вещите лица се установява, че престоите на А. в ареста са били кратки и не
са отключили посттравматично стресово разстройство, нарушени адаптивни
способности и остри стресови реакции. Най-силният стрес и психическо
натоварване за А. е преживяното непосредствено след извършване на акта,
довел до смъртта на баща му. И двете вещи лица заключават, че измежду
всички травматични събития, най-стресово за ищеца е било загубата на
родния баща, породило чувство за вина и скръб, а всички останали само са
допълвали това усещане. Според вещите лица, дори да не е било повдигнато
обвинение на ищеца, със сигурност са щели да настъпят поне част от
проявилите се негативни емоции и последици т.е. не е налице лично частно
становище на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна в това отношение.
Той се е водил от заключението на вещите лица, което и аз считам като
аргумент за това да искаме да бъде намалено присъденото обезщетение.
Предвид изложеното считам, че безспорно по време на водене на
разследването и привличането на ищеца като обвиняем, всичко това е довело
до чувство на страх и негативни преживявания, както и притеснения, че от
осъждането биха могли да настъпят негативни последици, но определеният от
Окръжен съд –Варна размер на обезщетение е силно завишен и затова Ви
моля да обсъдите изложените аргументи и да го намалите съобразно
посочените факти. Както са установили вещите лица, влошаване на
психичното състояние и наличие на психическа травма у ищеца, не може да
бъде конкретизирано и да бъде резултат единствено и само от проведеното
8
наказателно производство, имайки предвид случилото се с баща му убийство.
Незаконосъобразно е в този смисъл искането на защитата за неговото
увеличаване на 12 000лв. по посочените аргументи. Относно претенцията на
адв. Г. за изплащане на адвокатско възнаграждение - считам, че то се дължи.
Моето становище е, че е основателна частната жалба на А. по отношение на
претендираното възнаграждение за първоинстанционното производство.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Дава възможност на адв. Ю. Г. в срок до 22.03.2023г. включително, да
представи в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9