№ 147
гр. Варна, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Женя Р. Д.
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Д. Въззивно търговско дело №
20213001000491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.No-267473/14.07.2021
година от „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД против решение № 260120/14.06.2021 г.
по т.д.№ 589/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е осъдено да
заплати на „ИВКО ИНДУСТРИ“ ООД сумата от 27639,77 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнен договор, равняващо се на реално
сторените от ищеца разходи за обезпечаване на точното му изпълнение на
договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.05.2020 година до окончателното и плащане, на
осн. чл.268 и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 2427,59 лева, представляваща
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Твърди във въззивната жалба, че решението е неправилно поради
допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. С приетия по делото доклад е направена
неправилна правна квалификация на иска. Съгласно определението на съда
предявеният иск е квалифициран като такъв по чл.268 ЗЗД. В съдебно
заседание със становище от 04.11.2020 година е направено мотивирано
1
възражение, в което е посочено, че договорът от 20.11.2018 година
представлява сложен договор, който включва в себе си елементите на договор
за продажба и договор за изработка, тъй като е ясно, че изпълнителят не
изработва сам индустриални секционни врати, претоварни рампи и
изолиращи клетки, а ги купува от трети лица-производители на такива,
съгласно приложена към договора таблица. Неправилно е разпределена
доказателствената тежест, тъй като ако се приеме, че искът е такъв по чл.268
ЗЗД, съдът не е указал, че трябва да се съберат доказателства за правно
релевантните факти и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Не
е направен анализ на писмените доказателства, които са останали необсъдени
от съда, като ищецът е следвало да докаже, че разходи са направени преди
отмятането от договора. В мотивите си съда приема, че срок за плащане на
аванса не е предвиден, като за да може да стане това вземане ликвидно и
изискуемо е необходимо кредитора да покани длъжника да плати по аргумент
от чл.84, ал.2 ЗЗД, като не се установява това да е станало преди датата на
изпращане на поканата-уведомление. Самото плащане е поставено като
условие за влизането на договора в сила, като към това условие следва да се
прибави и уговореното изрично допълнително –подписване и изпращане на
договор. Съдът не е обсъдил размера на иска, а се установява, че
минималният размер на щетата за него е 5% от покупната цена, като не е
съобразено и обстоятелството, че договорената между страните цена включва
и монтажа на оборудването и въвеждането му в експлоатация. От
представения договор е видно, че предметът на изработката включва доставка
на оборудване от още двама различни производители, като това оборудване
не поръчвано. От естеството на работата и договора е видно, че договорът не
може да бъде изпълнен точно ако това оборудване, съставляващо част от
предмета на договора липсва. Отделно от горното не е доказано от страна на
ищеца, че разходите, които е направил са във връзка с изпълнението на
договора, сключен с ответника. Доказва се, че плащане е извършено, но че то
е извършено, въз основа на фактура, издадена в изпълнение на договора.
Съдът не е тълкувал правилно волята на страните, като изводът е, че страните
са отдали правно значение на настъпването на още един факт, а именно
представянето на подписан договор. Моли съдът да постанови решение, с
което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови
друго, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените разноски.
2
Въззиваемата страна „ИВКО ИНДУСТРИ“ ООД моли да се потвърди
решението и се присъдят направените разноски. Оспорва интерпретацията на
въззивника, че договорът е сключен под отлагателно условие, тъй като
възложителят е заявил, а изпълнителят приел да монтира и достави
оборудването. Единствено срокът за доставка е обвързан с авансовото
плащане при заявяване на оборудването и подписан и получен договор.
В исковата си молба от 11.05.2020 година ищецът излага, че на
20.11.2018 година е сключил договор за доставка и монтаж с ответника
„ЕЛДОМИНВЕСТ“ ООД , като по силата на договора ответника е заявил за
доставка и монтаж 7 бр.индустриални секционни врати, 6 бр. претоварни
рампи, 6 бр.изолиращи клетки, съгласно подробно описана техническа
спесификация, като общата договорена цена е в размер на 81900 лева, която
следва да бъде платена на три вноски, първата, от които в размер на 24570
лева авансово при заявяване на оборудването. С цел изпълнение на договора
ищеца е поръчал заявените 6 бр.претоварни рампи и 6 бр.изолиращи клетки.
На 07.03.2019 година ищецът е бил уведомен, че във връзка с промени на
обекта отпада необходимостта от оборудването и счита договора за
прекратен. Договорът се счита за влязъл в сила със сключването му, като
срокът за доставка е обвързан с изпълнение на две условия – авансово
плащане и подписан и получен договор. Налице са претърпени вреди в размер
на стойността на поръчаните рампи и клетки, както и направени разходи за
стойността на транспорта. Моли съдът да постанови решение, с което осъди
ответника да заплати сумата от 27639,77 лева, обезщетение за неизпълнен
договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените разноски.
Ответникът, в срока за отговор оспорва предявения иск, като твърди,
че съгласно сключения договор страните са се уговорили, че за да възникне
облигационното правоотношение следва да се изпълнят две условия, а
именно да се извърши авансовото плащане и да се подпише окончателен
договор. Тези две условия не са изпълнени, поради което не може да се
говори за неизпълнение на договор. От представената документация е видно,
че заявеното количество е различно от това, описано в договора, като е
извършена заявка на врати, рампи и клетки със стандартни размери, което
изключва отговорността за ответника, Моли съдът да постанови решение, с
3
което отхвърли предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът възприема установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, за която липсват оплаквания от страните във въззивната жалба и
отговора и с оглед ограничеността на въззивното производство намира за
установено, че между страните е подписан договор за доставка и монтаж на
оборудване, по силата на който възложителят ответник е поел задължението
да заяви, а ищецът доставчик да достави и монтира оборудване по
характеристики и цена, изчерпателно посочени в договора. Липсва спор
между страните, че по силата на този договор ответникът е следвало да
заплати авансово сума в размер на 30% от уговорената цена, което същият не
е сторил, както и, че след разменена кореспонденция между страните
ответникът е заявил, че няма да заплати сумата, тъй като счита договорът за
прекратен.
От гласните доказателства-показанията на св. Г, които съдът кредитира
е видно, че при преговорите е отпаднала предвидената в договора неустойка в
случай на еднократно прекратяване на договора без платен аванс.
От представените по делото фактури, ценени в съвкупност с
показанията на св.Г, които съдът кредитира се установява, че ищецът е
поръчал и получил от фирмата Loading Systems описаното в договора от
фирмата-производител. Свидетелката е отговаряла и за този договор, като е
работила със системата, електронен портал на доставчика. Св. Г установява,
че моделите, с които работят са много и като модификации на моделите и
като размери и други спесификации. В поръчката, която е направила на
20.12.2018 година е поръчка от 10 нивоизравнителни платформи, 30
бр.изолиращи клетки и 12 броя нивоизравнителни платформи, като в тази
поръчка е имало и стоки за други клиенти. Каталожни номера няма, но се
избира модел на рампа, които са 5 или 6 вида, като всеки модел има десетина
варианта за ширина на рампата и още толкова за дължина на рампата.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
В исковата си молба ищецът „Ивко индустри“ ООД е посочил, че на
20.11.2018 година е сключил договор за доставка и монтаж на оборудване, с
4
който ответника „Елдоминвест“ ООД е заявило за доставка и монтаж общо 7
бр.индустриални секционни врати, 6 бр.претоварни рампи и 6 бр.изолиращи
клетки, съгласно подробно описана в договора техническа спесификация за
всеки артикул, като общата договорена цена е в размер на 81 900 лева.
Претендира сумата от 27 639,77 лева, обезщетение за неизпълнен договор.
Претендира се обезщетение за неизпълнение на договор, който
съдържа в себе си съществените елементи на договор за покупко-продажба,
като задължението за монтаж на оборудването произтича от изпълнението на
задължението за доставка, кореспондиращо с насрещното задължение на
страната да получи стоката и да плати цената.
Когато въззивният съд прецени, както е изяснено в ТР 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС т.2, че дадената от първата инстанция квалификация на
предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва
служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното
приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно
релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже
на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146,
ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната
функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия
съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни
изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора
да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.
С определение на съда е дадена правна квалификация на предявения
иск.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД.
Претендира се от ищеца обезщетение за неизпълнение като сумата, която се
претендира, с оглед твърденията в исковата молба е за претърпяна загуба.
В тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и
главно доказване предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки,
а именно: наличието на неизпълнение на договора от страна на ответниците,
което да се дължи на виновно поведение, наличие на твърдяните загуби,
съобразно твърдяния размер, както и пряка причинна връзка между двете,
като в тежест на ответника е да опровергае наличието на тези предпоставки.
5
Твърди се неизпълнение на ответника при изпълнение на задълженията му за
заплащане на стоката и приемането и.
За да се установи твърдяната забава следва да се установи поето
задължение от възложителя в този смисъл.
Спорно е между страните тълкуването на чл.2.3.1. от договора, от
който ищецът черпи правата си, а ответникът твърди, че не е в неизпълнение,
а именно уговореното авансово изплащане на 30% от цената при заявяване на
оборудването. От систематическото тълкуване на клаузите в договора по реда
на чл. 20 от ЗЗД във връзка помежду им и в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността се установява следното:
В т. 2.3.1 страните са се договорили, че 30% от дължимата сума ще
бъде заплатена авансово при заявяване на оборудването, а в чл.3.2 са
посочили, че срокът за доставка започва да тече от изплащане на аванса
заедно с подписан и получен договор, като при изплатено авансово плащане и
неполучен подписан договор от възложителя при изпълнителя срокът за
доставка започва да тече след получаването му. Видно е от тълкуването на
тези две уговорки между страните, че същите са обвързали задължението за
доставка, респективно насрещното задължение за възложителя за приемане
на стоката с две условия – авансово плащане на стоката и получен подписан
договор т.е. изискуемостта на задължението за плащане на цената и
доставката на стоката е обусловена от настъпването на едно отлагателно
условие, а именно заплащането на аванса.
Дори и да се приеме, че договорът не е подписан при наличието на
отлагателно условие, то елемент на фактическият състав на обезщетението е
да е налице забава на длъжника. За да възникне отговорността на страната да
заплати нанесените вреди следва да се установи виновно неизпълнение на
задълженията и, като задължението следва да е настъпило и длъжникът да е
изпаднал в забава. Забавата на длъжника е онзи факт, който трансформира
дължимата престация по договора във вземане за обезщетение за вреди.
В подписания между страните договор същите не са уговорили срок, в
който възложителят е длъжен да заплати аванса, което означава, че това
задължение по волята на страните е уговорено като безсрочно, поради което
за да бъде поставен длъжника в забава е необходимо кредитора да го покани
6
да плати по аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД. Едва след поканата и поставянето на
длъжника в забава за кредитора се поражда възможността да избира измежду
две възможности или да иска реално изпълнение с обезщетение за забава или
да претендира компенсаторно обезщетение в размер на вредите.
Видно от доказателствата по делото е, че ответника е бил поканен да
изпълни задължението си за заплащане на аванса на 11.03.2019 година,
поради което същият може да отговаря за вредите, които са настъпили след
тази дата. Поръчката е направена на 20.12.2018 година, преди настъпването на
забава, тъй като към тази дата не е било настъпило предвиденото в договора
отлагателно условие за влизане на договора в сила, а именно заплащането на
аванса и подписването на договор, поради което и разходите, които са
направени от ищеца не могат да бъдат възложени на ответника.
Настъпването на вредите следва да е в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на длъжника. Същите не следва да са такива, които се
дължат на поведението на кредитора защото в този случай ако кредиторът с
поведението си е допринесъл за настъпването им длъжникът се освобождава
от отговорност.
От показанията на свидетелката Г и от датата на поръчката е видно, че
същата е направена на 20.12.2018 година, а поканата –уведомление до
ответника, с която същият е поканен да заплати аванса е изпратена на
11.03.2019 година. Уведомлението от ответника за отказ от договора е
направено на 7.03.2019 година, преди поставянето му в забава. След като
поръчката е извършена от ищеца на производителя преди изпадането на
длъжника в забава и преди да е възникнало задължението за заявяване на
оборудването т.е. на негов риск и отговорност то ищецът е този, който с
поведението си е причина за настъпването на тези вреди, поради което не е
налице пряка причинно-следствена връзка между вредите и поведението на
ответника. Причинно-следствената връзка е елемент от фактическият състав
на обезщетението за вреди при неговата липса искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Отделно от горното, в тежест на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване е и да установи, че доставката касае конкретно поръчката на
ответника, за да се приеме за доказано настъпването на вредите, а не че се
касае за поръчка, в качеството му на оторизиран представител на
7
производителя. Въззивният съд, с определение е указал на страната, че носи
доказателствена тежест, но въпреки дадените указания такова доказване,
включително и чрез ангажиране на счетоводни данни, удостоверяващи
наличие на задължение не е проведено. С оглед гореизложеното предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 2352,80 лева разноски, с оглед изхода на спора и съобразно
направен списък.
По изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260120/14.06.2021 г. по т.д.№ 589/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, с което „ЕЛДОМИНВЕСТ“ ЕООД е осъдено
да заплати на „ИВКО ИНДУСТРИ“ ООД сумата от 27639,77 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнен договор, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ИВКО ИНДУСТРИ“ ООД против
„ЕЛДОМИНВЕСТ“ ООД иск за заплащане на сумата от 27639,77 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие неизпълнен
договор от 20.11.2018г , на осн. чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ИВКО ИНДУСТРИ“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:гр.София, ул.Българска легия“, 41, представлявано от
управителя И И К да заплати на „ЕЛДОМИНВЕСТ“ ООД, EИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“, 275А,
представлявано от Й Ц В сумата от 2352,80 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9