МОТИВИ
към решение
№ 716 от 23.11.2017 година
по а.н.дело
№ 3129/2017 година по описа на
Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемия Й.Г.Й., роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН **********, от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъпление, изразяващо
се в това, че на 14.04.2014 година в град Стара Загора, в качеството си на
управител и представител на „Вайпър”ЕООД град
Казанлък, ЕИК *********, след като дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност – в 30-дневен срок от спиране на плащанията,
считано от 15.03.2014 година, не е поискал от Окръжен съд град Стара Загора да
открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК – престъпление по
чл.227б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Стара Загора поддържа
изцяло така внесеното постановление, счита фактическата обстановка по делото за
изцяло изяснена и предлага обвиняемият да бъде признат за виновен в извършеното
престъпление, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да му бъде наложена глоба към минималния размер, предвиден в закона.
Обвиняемият Й.Г.Й. се признават за виновен и
съжалява за извършеното. Моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Търговското дружество „ВАЙПЪР”
ЕООД – град Казанлък, ЕИК *********, е регистрирано
на 16.02.2011 година в Търговския регистър, с едноличен собственик на капитала
и управител СЕНАЙ КЯМИЛ АЛИМ,
с адрес на управление град Казанлък, ул. „Граф Игнатиев” № 17.
На 15.11.2013 година СЕНАЙ
КЯМИЛ АЛИМ прехвърлил дяловете си на обвиняемия Й.Г.Й.,
който станал едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, със
седалище и адрес на управление област Стара Загора, община Казанлък, град
Казанлък , ул. „Шести септември” № 11, вх. Б, ет. 7, ап. 140. Основният предмет
на дейност бил търговия на едро с ядки и други стоки.
Видно от Уведомлението на органите по
приходите до Прокуратурата на Република България, в НАП
– Пловдив, Офис Стара Загора, било образувано изпълнително дело № 3729/2014 година
във връзка с установени публични задължения на „ВАЙПЪР”
ЕООД към държавата, възлизащи общо в размер на 636024,21 лева. След образуване
на изпълнителното производство, към изпълнителното дело били присъединени нововъзникнали задължения, в това число и задължения,
установени при ревизията и издадения РА № Р-24-1403632-091-001/22.04.2015
година на ТД на НАП – Пловдив, в рамките на който са
установени задължения към бюджета в размер на 456070.86 лева. Ревизионният акт
бил връчен по електронен път на 22.04.2015 година, видно от приложеното по
делото удостоверение за извършено връчване /л.131 от том І на ДП/. Управителят
на търговското дружество – обвиняемият Й.Й. не е обжалвал акта и същият е
влязъл в законна сила на 07.05.2015 година.
Тъй като не са били извършени плащания за
погасяване на установените и изискуеми публични задължения на „ВАЙПЪР” ЕООД, от публичен изпълнител било направено пълно проучване на
имущественото състояние на задълженото лице. При проучването било установено,
че дружеството не притежава активи, движимо и недвижимо имущество, с които да
обезпечи задълженията си. Проверката,извършена от публичния изпълнител по изпълнително
дело № 3729/2014 година, е обобщена в справка за проучено имуществено състояние
и категоризация на задължено лице, като същата е приложена към материалите по
досъдебното производство. Датата, на която е постъпило последното плащане от
страна на задълженото лице „ВАЙПЪР” ЕООД, била
14.03.2014 година, на която дата била внесена сумата в размер на 2075.47 лева,
платена доброволно във връзка със задължение за ДДС. Считано от 15.03.2014 година,
„ВАЙПЪР” ЕООД е спряло да обслужва задълженията си.
Видно от назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по данни от Баланс към 31.12.2013 година
на „ВАЙПЪР” ЕООД град Казанлък, дружеството не
разполага с нетекущи /дълготрайни/ активи. Баланс към 31.12.2014 година е
съставен некоректно при неспазени изисквания на Закона за счетоводството и не
отразява фактическото състояние на търговеца. Това дава основание да се направи
заключение, че въз основа на данни от този отчет не е възможно да се правят
обективни изводи и заключения.
От Справка за проучено имуществено състояние
на задължено лице „ВАЙПЪР” ЕООД град Казанлък /т. 2,
стр. 246/ по ДП се установява, че търговецът към 26.11.2014 година не притежава
имущество.
От копие на Декларация от Й.Й. в качеството
на управител на „ВАЙПЪР” ЕООД /т.1, стр.103/,
заверена от НАП, се установява декларирано
обстоятелство, че през 2015 година предприятието не е било активно /не е
извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи съгласно счетоводното
законодателство/.
От Справка актуално състояние на всички
трудови договори /т.1, стр. 86/ е видно, че през 2015 година дружеството е
имало четири броя трудови договори, прекратени през годината. Един трудов
договор е сключен през 2016 година и прекратен през 2017 година. От Справка за
общите задължения към НАП се установяват неплатени
задължения по декларация образец 6 /осигуровки и ДДФЛ/
за периода от 2015 година до месец януари 2017 година.
Наличните
данни дават основание да се направи заключение, че едноличният собственик на „ВАЙПЪР” ЕООД град Казанлък е допуснал съставяне на
документи със съдържание не отразяващо фактическото състояние и дейност на
дружеството. „ВАЙПЪР” ЕООД град Казанлък, ЕИК *********, е спряло плащания към НАП
от 15.03.2014 година и е изпаднало в неплатежоспособност. В 30-дневен срок от
спиране на плащанията, обвиняемият Й. не е направил искане пред Окръжен съд – Стара
Загора да открие производство по несъстоятелност.
С бездействието си обвиняемият Й.Г.Й., ЕГН **********,
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.227б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 14.04.2014 година в град Стара
Загора, като управител и представител на „ВАЙПЪР”
ЕООД град Казанлък, ЕИК *********, в 30-дневен срок
от спиране на плащанията, считано от 15.03.2014 г, не е поискал от Окръжен съд – Стара Загора да
открие производство по несъстоятелност.
Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление
се осъществява чрез бездействие – деецът не заявява неплатежоспособност пред
съответния съд в 30-дневен срок от спиране на плащанията, в случая Окръжен съд
– град Стара Загора, за да може да бъде открито производство по
несъстоятелност, съгласно Търговския закон. Установен е размерът на
задълженията на търговското дружество към държавата, Община Казанлък и други кредитори,
конкретизирани в изпълнително дело №3729/2014 година, както и липсата на
имущество, с което тези вземания да бъдат обезпечени или да бъдат платени.
Субект на това престъпление е физическото
лице, управител и/или представител на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност.
Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ това състояние е налице при търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправни задължения към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
За да се улесни доказването на неплатежоспособността в, ал.2 на чл.608 от ТЗ,
законодателят е създал законово предположение, че неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Спиране на плащанията ще представлява
неизпълнение на парично задължение по търговска сделка и/или публично-правно
задължение, което е изискуемо, т. е. за съставомерността
на деянието по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е
достатъчно да се установи, че обвиняемият има качеството на управител и
представител на търговско дружество, че е налице изискуемо и ликвидно парично
задължение по търговска сделка и/или публично-правно задължение на
управляваното и представлявано от него дружество, по която плащането е спряно и
в 30-дневен срок същият не е уведомил за това съда. Съгласно практиката на ВКС,
престъплението е формално и за съставомерността му е
без значение, дали неплатежоспособността е само фактическа, или е обявена от
съд.
В случая се установява по безспорен и
категоричен начин, че към дата 14.04.2014 година обвиняемият Й. е управител и
представител на „ВАЙПЪР” ЕООД град Казанлък, ЕИК *********, което е спряло плащанията по публично-правни
задължения към фиска. Съгласно чл. 227б, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК търговец, който изпадне в неплатежоспособност, е длъжен да
заяви в 30-дневен срок от спиране на плащанията това пред съда. От самото
заявяване не следва автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори
откриване на производство по несъстоятелност, защото съдът е органът, който
може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите (Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1010/2004
г. на ВКС, ІІІ н. о.), но с предприемането на действия по откриване на
производство по несъстоятелност на деецът не може да се вмени вина и деянието
не би било довършено. Такива действия не са предприети от обвиняемия Й..
От субективна страна, деянието е извършено
при условията на пряк умисъл, тъй като обвиняемият Й. е бездействал и не е
изпълнявал вмененото му от закона задължение, като е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, а
именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред
за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност, предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е искал
настъпването им.
При определяне вида и размера на
административното наказание съдът се съобрази с двата принципа на наказателно-правната
ни система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
Закона, за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три
години или „Глоба” до пет хиляди лева.
От доказателствата по делото несъмнено се
установи, че обвиняемият Й. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а също така от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че са
налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години или по-леко наказание, обвиняемият
не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му се наложи административно наказание – „Глоба”, която следва да се
определи в границите, установени в чл.78а, ал.1 от НК.
Съгласно втория принцип – за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. Смекчаващи
отговорността обстоятелства в случая са чистото съдебно минало на обвиняемия,
изразената от него критичност към извършеното и съдействието в хода на
производството по делото. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. В
случая съдът намира, че следва да наложи наказание на обвиняемия при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като взе предвид и степента на обществена опасност
на деянието и дейците, както и материалното състояние на обвиняемия Й., съдът определи
на всеки от тях административно наказание „Глоба” в минималния предвиден в
закона размер, а именно 1000 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: