Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI А въззивен
състав, в публично съдебно заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: виолета йовчева
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана
Георгиева въззивно гражданско дело № 13182 по описа за 2019г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 06.07.2019г., постановено по гр. дело № 13007/2018г.
по описа на СРС, ГО, 170 състав, е уважен предявеният от З. „Б.И.” АД срещу К.В.Г.
иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 472,
45 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключена за лек
автомобил “Опел Астра”, с рег. № ********, за вреди, настъпили в резултат на
ПТП от 04.02.2014г., причинено виновно от ответника като водач на лек автомобил
“Опел Астра” с рег. № ********, управлявал същия без свидетелство за
управление, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2018г. до окончателното
изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 144, 24 лева – обещетение за
забава за периода от 15.02.2015г. до 26.02.2018г.
Срещу решението, в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника К.В.Г..
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
необоснованост на формираните изводи. Счита, че предявеният иск е неоснователен
поради обстоятелството, че не е установено противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение. В условията на евентуалност
поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
другия автомобил. Освен това се твърди необоснованост на изводите на СРС
относно приетото за установено обстоятелство, че ответникът е управлявал МПС
без валидно свидетелство за управление на МПС. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се отхвърли.
Ответникът по жалбата З. „Б.И.” АД изразява становище за
неоснователност на същата. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на правилата за доказателствена тежест.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 274,
ал. 2 от КЗ /отм./.
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел, че фактическият състав на съдебно предявеното
вземане е доказан по основание. Въз основа на неоспорените от страните писмени
доказателства и заключение на автотехническата експертиза, съдът е приел, че
предявеният иск е доказан и по размер, съответстващ на средните пазарни цени за
отстраняване на вредите. Механизмът на пътно-транспортното произшествение бил
установен посредством представения протокол за ПТП, а наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и вредите е мотивирана с изводите на
вещото лице по автотехническата експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът
приема следното:
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че на 04.02.2014г. в гр. София е
реализирано ПТП с участието на МПС „Опел Астра” с рег. № ********, собственост
на И.Г.Г.и управлявано от К.В.Г., и лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ********,
управляван от собственика Б.И.С., както и съществуването на валиден договор за задължителна
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите между ищеца и
собственика на автомобила, управляван от ответника.
Застраховалият гражданската отговорност придобива
регресно право срещу застрахования при него, когато се освобождава от
отговорност по застрахователния договор на основания, регламентирани изрично от
закона - умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят
е задължен отново по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на
увреденото трето лице. При настъпването на застрахователното събитие по
застраховката "Гражданска отговорност” възниква законовото задължение на
застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования, в
случай че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето,
което е било под застрахователната му закрила, на платено от него
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност” (ЗГО),
като е основал иска си на обстоятелството, че при настъпване на ПТП
застрахованият е управлявал без свидетелство за управление – чл. 274, ал.
2 от КЗ /отм./. В тази хипотеза - при
управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, както и
в тази по чл. 226, ал. 3 от КЗ /отм./, се касае за освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не
отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова
негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи
отговорност. Т.е., на основанията, изрично предвидени в закона /посочени
по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на
увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл.
74 от ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско
застрахователно право, подобно на това по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./, а възниква по силата на закона при наличието на вече прекратено
застрахователно правоотношение поради причиняване на застрахователното събитие
от страна на застрахования било умишлено, било поради употреба на алкохол или
упойващо средство, или управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу
отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени правопораждащи
факти, а именно: 1/. наличието на
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
страните по делото, от една страна и от друга - прекратяване на същия и
освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно
плащане поради причинен от застрахования деликт по време на управление на МПС -
когато законът определя неговото поведение като особено укоримо и той трябва да
понесе реално гражданската си отговорност /в частност поведение, което се е
изявило в управление на МПС без свидетелство
за правоуправление/ и 2/. заплащането на обезщетение за претърпените вреди
на третото увредено лице, както и какъв е размера на дължимото обезщетение.
Конкретното поведение на застрахования, увеличаващо риска в степен, в
която застрахователят не носи отговорност, подлежи на пълно и главно доказване
от последния - ищец в производството по предявения регресен иск /чл. 154, ал.
1 от ГПК/.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални знания, които съдът не притежава - в този смисъл решение № 24
от 10.03.2011г. на ВКС по т.д № 444/2010г., І ТО, решение № 85 от 28.05.2009г.
на ВКС по т.д. № 768/2008г., ІІ ТО, решение № 73 от 22.06.2012г. на ВКС
по т.д. № 423/2011г., І ТО, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по т.д. №
750/2011г., ІІ ТО, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., І
ТО и др.
Процесният протокол за настъпило на 04.02.2014г. пътнотранспортно
произшествие, който е подписан от ответника, е съставен от служител на ОПП-СДВР
при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице /в т. ч.
възпроизведени в схема/ относно състоянието на пътя, разположението на
процесните автомобили и видимите щети по двата автомобила. В представеният
протокол за ПТП е отбелязано, че към момента на настъпване на ПТП –
04.02.2014г., ответникът К.В.Г. е управлявал превозното средство с “невалидно”
свидетелство за управление с № *********. В протокола не са посочени
конкретните обстоятелства, констатирани от длъжностното лице, въз основа на
които е формирал извод, че представеното за проверка свидетелство за управление
на МПС е невалидно. Документът в тази част няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, тъй като не удостоверява непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, а представлява
извод, т.е. в тази си част документът е диспозитивен. Доколкото в документа
се съдържа номер на свидетелството за управление, се налага извод, че такова е
било предоставено от ответника при извършената проверка от служителя на СДВР.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в решение № 80 от
16.09.2014г., постановено по т.д. № 897/2012г. по описа на ВКС, II ТО относно
случаите, в които застрахователят има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало МПС. В това решение е прието, че съгласно
чл.150а ЗДвП /в приложимата към релевантния момент – 04.02.2014г. редакция - ДВ, бр. 43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г./ за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Свидетелството за управление на МПС е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност на водача, който се издава съгласно
изискванията на ЗДвП, Закона за българските документи за самоличност и
издадените въз основа на тях нормативни актове. Съгласно чл.13 от Наредба №
І-157/01.10.2002 год. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, първоначалното издаване на
свидетелство за управление се извършва въз основа на служебно изпратен от
регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като
лицето представя заявление по образец и прилага описаните в наредбата
документи. В чл. 15 от същата наредба е предвидено, че подмяна на
свидетелството за управление се извършва с изтичане срока на валидност, както и
в случаите на промяна в данните на водача или смяна на образеца с нов.
Следователно, нормативната уредба свързва изтичането на срока на документа с
неговата подмяна, а не с издаването на нов, тъй като не предписва повторение на
цялата процедура по първоначалното му издаване. Това налага извода, че
изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата
правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му. Аналогичен
ще е случая, ако документът в момента е забравен, изгубен или откраднат. Не
винаги формалната липса на свидетелство за управление на МПС е предпоставка за
възникване правото на застрахователя на регресен иск към водача.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
изразът „без свидетелство за управление” по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ
означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на
МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл. 171,
т. 4 от ЗДвП.
В
конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не
ангажира доказателства, че ответникът е управлявал МПС без свидетелство за
управление по смисъла на чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./, напротив в приложения
протокол за ПТП е удостоверено, че ответникът е представил такова, но то е било
“невалидно”. При липса на конкретизация на фактите и обстоятелствата, въз
основа на които длъжностното лице е направило извод, че представеното
свидетелство за управление е невалидно, не може да се приеме еднозначно, че
процесният случай осъществява признаците на нормата на чл. 274, ал. 2 от КЗ
/отм./.
С оглед така установеното от фактическа и правна страна следва, че предявената
претенция е неснователна и следва да се отхвърли. Като е достигнал до други
изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск по чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Въззиваемият претендира разноски, но предвид изхода на спора такива не
се дължат.
Въззивникът не е направил разноски във въззвното производство.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени
и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер на 1 118, 51 лева. Ответникът е бил представляван от особен
представител по чл. 47 от ГПК, поради което не се доказва да е сторил разноски
в първоинстанционното производство, които подлежат на репариране.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС дължимата държавна
такса за образуваното въззивно производство в размер на 25 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 160558 от 06.07.2019г, постановено по гр.
дело № 13007/2018г. на Софийския районен съд, ГО, 170 състав, в частта, в която ответникът К.В.Г. е
осъден да заплати на З. “Б.И.” АД по иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ сумата от 472, 45 лева – главница, представляваща регресно вземане на
ищеца, както и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на З. “Б.И.” АД съдебни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1 118, 51 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.
„Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу К.В.Г., ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ за
заплащане на сумата от 472, 45 /четиристотин седемдесет и два лева и 45 ст./ лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил
“Опел Астра”, с рег. № ********, за вреди, настъпили в резултат на ПТП от
04.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.