РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 1224 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.и. ООД е предявил иск по чл.
266 ЗЗД за заплащане на останалата незаплатена част от възнаграждение за
изпълнени изкопни и насипни работи по договор от №Д147/28.05.2015 г., изменен с
анекс 01.06.2015 г. на обект „Регионална система за управление на отпадъците за
Регион Борово за периода 01.06.2015 г. -28.09.2015 г., описани в протоколи за
извършени СМР в общ размер на 127051,16
лв., за което възнаграждение са издадени фактури №161/01.07.2015 г. и
168/18.08.2015 г. Претендира законна лихва от датата на исковата молба и
разноски по делото.
Ищецът по първоначалният иск твърди, че
ответникът му превъзложил извършването на изкопни и насипни работи на обект
„Регионална система за управление на отпадъците за Регион Борово, по които
ответникът имал качеството на изпълнител въз основа на сключен договор за
обществена поръчка с община Бяла и макар и да не оказал необходимото
съдействие, ищецът изпълнил работата, като останало неплатено отчасти
възнаграждение, въпреки че ответникът е приел изпълнението с конклуденти
действия, именно като осчетоводил
издадените от ищеца фактури за възнаграждение и актувал извършените от ищеца
работи към възложителя на обществената поръчка, признание за което се съдържало
в подадена от ответника насрещна искова молба срещу община Бяла по
т.д.№479/2016 г. на СРС, VІ-10 състав.
Ответникът по първоначалния иск го
оспорва, като не оспорва сключването на договора и анекса, както и че договорът
е сключен във връзка с обществена поръчка, по която сам е избран за изпълнител
на обекта Регионална система за управление на отпадъците за Регион
Борово.Оспорва ищецът да е изпълнил за задълженията си договора за предоставяне
на гаранция за изпълнението, относно качество и съответствие на изпълнението с
нормативните изисквания и техническите спецификации и с необходимата техника,
относно ограждане на строителната площадка, за ограждане на строителната
площадка, за изпълнението със собствени средства и служители, като превъзложил
част от работите на трето лице, за което платил ответника-възложител, за
отстраняване на допуснати несъответствие, за съставяне на необходимите строителни
документи за изпълнение на СМР, за съответствие на изпълнението с проектите и
технологията, както и във времево отношение,
поради което и твърди да е развалил договора. Оспорва ищецът да е
носител на вземане за възнаграждение, тъй като е цедирал евентуални вземания,
произтичащи от договора преди завеждане на делото. Евентуално възразява за
погасяване на вземанията по давност.
Ответникът СД В. ООД предявява насрещни
искове за сумата от 32383,08 лв., представляваща наемна цена за използването на
верижен Багер Хитачи и товарен камион Ивеко Тракер с рег.№ *******за периода
01.07.2015 г. – 30.09.2015 г. по договор от 11.06.2015 г., за сумата от 1814,40
лв., представляваща наемна цена за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г. по договор от 15.06.2015 г. на два броя контейнери с офис оборудване,
както и за сумата от 128817,40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение в
максималния уговорен размер по чл.59 от Анекса от 01.06.2015 г. Твърди, че
ищецът не е заплатил уговорената наемна цена по договорите от 11.06.2015 г. и
15.06.2015 г., сключени между страните за наем на техника и офис-контейнери,
както и че поради развалянето на договора по вина на С.И.ООД се дължи
уговорената неустойка. Същите вземания се предявяват и като предмет на
възражения за прихващане.
С.и. ООД оспорва насрещните искове.
Оспорва да му е предоставяна под наем каквато и да било транспортна техника, от
каквато дружеството не е имало нужда и за използването на каквато не са
представени пътни листове. Оспорва да дължи наемна цена и за контейнери, като
оспорва СД В. ООД да е притежавало такива контейнери, поради което счита
договора от 15.06.2015 г. за нищожен поради невъзможен предмет. Не оспорва
подписването на договорите за наем, но твърди, че същите за подписани за целите
на документалните изисквания по изпълнение на договора за обществена поръчка,
които забраняват използването на подпизпълнители, а основната дейност била
извършването на СМР. Оспорва да е налице твърдяното неизпълнение на
задълженията за поставяне на ограда, а дори и да налице такова, то е
несъществена част от задълженията по договора и не може да обоснове развалянето
му. Оспорва да е налице забава, а ако такава е настъпила спрямо уговорените
срокове, то тя се дължи на забава от страна на възложителя, който не е оказал
необходимото съдействие, респективно освобождава изпълнителя от отговорност за
неизпълнение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По предявения първоначален иск за
заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР
В тежест на ищеца по първоначалните
искове е да докаже твърденията си относно сключване на договор с твърдяното
съдържание, изпълнение на задълженията си по този договор в уговорените обем,
срокове и качество относно конкретните СМР, за които претендира възнаграждение,
както и че е предал изработеното на възложителя, включително твърденията си за
действията, които счита за конклудентно одобрение – осчетоводяване на
посочените в исковата молба фактури № 161 и 168 от ответника, относимостта им
към претендираните възнаграждения, както и твърденията ответникът с подадена
искова молба да е претендирал възнаграждение от собствения си възложител по
договора за обществена поръчка, във връзка с чието изпълнение е сключен
договора между страните, именно за същите СМР, както и че те са изпълнени
именно от самия ищец.
Ответникът следва да докаже твърденията
си С. и. ООД да е прехвърлило вземанията
си по договора, както и че е получил уведомление за това.
Не са спорни фактите относно сключването
на договора и анекса към него, както и че уговорените в анекса СМР са във
връзка с изпълнение на задълженията на СД В. ООД по договор за обществена поръчка,
сключен с община Бяла.
Със сключения договор за наем от
02.04.2015 г., изменен с анекс от 01.06.2015 г., първоначално СД В. ООД наема
от С.и. ООД строителна техника, заедно със съответните служители, компетентни
по експлоатирането й за извършване на изкопно-насипни работи при уговорена
наемна цена на машиносмяна, а впоследствие страните изменят уговорката като СД В.
ООД възлага на С.и. ООД изпълнението в срок до 12.10.2015 г. на самите
изкопно-насипни работи на обект „Регионална
система за управление на отпадъци“, на обща стойност 644087,96 лв. без ДДС. Съдържанието на уговорките относно
конкретните по вид и количество работи, както и относно междинни срокове за
изпълнение на отделни етапи от проекта не се установяват по делото, тъй като,
въпреки дадените указания, никоя от страните не е представила приложенията №
1/съдържащо количествено-стойностна сметка и
№ 2 /съдържащо линеен календарен график за обекта/.
За доказване на изпълнението ищецът е
представил 7 броя протоколи за
установяване завършването на и за заплащането на СМР, 6 бр. сметки и три броя
фактури, като първите три протокола , съответно с номера № 1/25.06.2015 г., №
2/25.06.2015г. и №3/20.07.2015 г. са подписани
както от изпълнителя, така и от възложителя СД В. ООД, съответно удостоверяват изпълнението
и приемането без възражения на посочените в тях СМР.
За тези СМР по протоколи 1,2 и 3 са
съставени от първоначалния ищец и сметка за изплащане на СМР за м.юни 2015 г.,
подписана и от двете страни, на обща стойност с ДДС от 49719 лв., в която е
посочено да касае изпълнените СМР по протокол № 1 и 2 от 25.06.2015 г., както и
сметка за изплащане на СМР за м.юли 2016 на обща стойност 119331,32 лв., в
която е посочено да касае протокол № 3/20.07.2015 г. Именно въз основа на тези
две сметки са издадени фактура № 161/01.07.2015 г. на обща стойност 49719,84
лв. с ДДС, в която фактура е посочено, че касае СМР по протоколи № 1 и 2, както
и фактура № 168/18.08.2015 г. на обща стойност 119331,32 лв. с ДДС, в която е
посочено, че касае протокол № 3 и следователно твърденията на ищеца, че тези
фактури касаят СМР по протоколи 4,6 и 7 са несъответни на посоченото в самите
фактури основание за начисление на възнагражденията, но съдът приема да е надлежно и редовно
сезиран, доколкото искът за възнаграждение се основава на самия договор, а не
на съставени по изпълнението му документи.
Двете фактури № 161 и 168 са
осчетоводени от страните с пълната им стойност, като първата е и подписана за
възложител, включени са в дневниците за продажби/покупки и съответно СД В. ООД
е ползвало данъчен кредит по тях, като въз основа на двустранно подписаните
протоколи за изпълнение на СМР и осчетоводяването на фактурите от ответника,
съдът приема за доказани по делото твърденията на ищеца относно изпълнението на
СМР по протоколите 1,2 и 3, респективно приемането им от ответника без
възражения и следователно за ищеца е възникнало вземане за възнаграждение в
посочените във фактурите размери, като по негово признание фактура на 161 е останала
незаплатена само за сумата от 7719,84 лв.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че не дължи възнаграждение, тъй като договорът е развален, тъй като
по делото не се установява, че за ответника е възникнало право на разваляне,
както и че същото е упражнено валидно.
За да възникне право на разваляне на
договора за изработка е необходимо да е налице съществено негово неизпълнение.
В случая възраженията на ответника от неизпълнението на ищеца, дори и да бяха
доказани, не обуславят извод за съществено неизпълнение, което може да обоснове
разваляне. Така предоставянето на гаранция, поставянето на ограда на строителна
площадка, наемането на подизпълнител, несъставяне на документи са задължения,
които не са част от характерната престация на договора за изработка, за да се
приемат за съществени. Останалите възражения са такива за забавено изпълнение и
недостатъци, които биха могли да обосноват
възникване на право на разваляне, само ако забавата е толкова продължителна,
че изпълнението е станало безпредметно за възложителя, а недостатъците са с
такъв характер, че правят изработеното негодно за използване по предназначение
и безполезно с оглед интереса на кредитора, какъвто не е настоящия случай.
Ответникът е приел изпълнението на СМР, възнаграждението за които се
претендира, като не са представени доказателства именно по тези СМР да е
направил възражения за недостатъци- възраженията в отговора са бланкови и не са
относими към никои конкретни дейности, а по делото е представена насрещна
искова молба от СВ В.ООД, подадена по т.д.№ 479/2016 г. на СГС и насочена срещу
Община Бяла, която е възложител по изпълнението на обекта „Регионална система
за управление на отпадъци“, в която искова молба ответникът претендира
възнаграждение именно за изпълнени СМР -
земни работи на депо за неопасни отпадъци и вертикална планировка, които
съвпадат с изпълнените от ищеца СМР по актовете 1,2 и 3. Същевременно в тази
искова молба се твърди тези СМР да са отчетени от ответника СД В. ООД със
сметка опис № 6, внесена в община Бяла на 25.11.2015 г. и следователно дори и да има забава от страна
на С.и. ООД, с оглед уговорения срок за изпълнение 12.10.2015 г., то тя е
несъществена и не може да обоснове разваляне, тъй като очевидно възложителят
има интерес от забавеното изпълнение.
Възраженията за недостатъци, които не са
съществени до степен да обосноват възникване право на разваляне, биха могли да
обосноват намаление на възнаграждението, на само ако са относими към
съответните СМР, за които се претендира възнаграждение. В случая, с оглед
поведението на ответника, който е
подписал протоколите за извършени СМР и е осчетоводил с пълната им стойност
фактурите да възнаграждение за същите СМР, съответно на свой ред е предал
изпълнението на СМР на собствения си възложител, то и съдът приема, че тези СМР
са приети без възражения и не страдат от недостатъци, а бланкетните възражения
на възложителя касаят последващите СМР, които обаче не са предмет на делото.
Следователно предявеният иск за
заплащане на възнаграждение е основателен.
По насрещните искове на СД В. ООД
По насрещните искове ищецът СД В. ООД
следва да докаже твърденията си относно сключване на договорите за наем на
техника и контейнери, изпълнение на задълженията си да предаде наетите вещи,
както и изпълнението на съответните курсове с наетите машини, обуславящи
вземания за наемна цена. По иска за неустойка следва да докаже, съществуването
на валидна уговорка за неустойка за съответно неизпълнение, произтичаща от
договора от 02.04.2015 г. и анекса от 01.06.2015 г.,уговарянето на конкретни
срокове за изпълнение, че е изпълнил собствените си задължения за оказване на
съдействие на С.и. ООД при изпълнение на СМР на обекта Регионална система за
управление на отпадъците за Регион Борово, че неизпълнената от ответника част е
съществена с оглед интереса му, както и че е отправил изявление за разваляне на
договора, което получено от насрещната страна.
По насрещния иск за неустойка С.и. ООД
следва да докаже фактите относно изпълнение на задълженията си по договора от
02.04.2015г. и анекса от 01.06.2015 г. в уговорения срок и факти, обуславящи
необходимост от конкретно съдействие от страна на СД В. ООД във връзка с това
изпълнение.
Не е спорни сключването на договорите за
наем и договора от 02.04.2015г. и анекса от 01.06.2015 г.
СД В.претендира заплащане на сумата от
32383,08 лв., представляваща наемна цена за използването на верижен Багер
Хитачи и товарен камион Ивеко Тракер с рег.№ *******за периода 01.07.2015 г. –
30.09.2015 г. по договор от 11.06.2015 г.
Страните не спорят относно сключването
на договора, но ищецът по насрещния иск, който носи тежестта, не е доказал
изпълнение на задълженията си по договора да предаде наетите вещи, нито по
делото се доказват съответните факти, обуславящи възникване на задължение за
заплащане на наемна цена, а именно използване на съответната пътно-строителна
техника за изпълнение на съответните курсове и машиносмени, с които е съизмерим
месечния наем. Следователно макар и да се установява сключване на наемен
договор, то задължение за наемна цена не се доказва да е възникнало поради
недоказаност на функционално обуславящата го престация на наемодателя и този
иск е неоснователен.
СД В.претендира заплащане на сумата от
1814,40 лв., представляваща наемна цена за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015
г. по договор от 15.06.2015 г. на два броя контейнери с офис оборудване
Страните не спорят, а се установява и от
представения документ –договор за наем на контейнери, че помежду им е
възникнало наемно правоотношение, по силата на което СД В. ООД се е задължил да
предостави на С. и. ООД ползването на
два броя контейнери с обща площ от 28,8 кв.м. за съблекалня и и канцелария на
територията на Депо за отпадъци гр.Бяла срещу задължение за заплащане на
месечна наемна цена от 432 лв. Съгласно т.7 от договора за предаването на
контейнерите са съставя приемно –предавателен протокол, а ответника по
насрещния иск оспорва да е получавал фактическата власт върху помещенията. Този
факт не се доказва нито по уговорения от страните начин /с протокол/, нито по друг начин, поради
което и съдът приема,че наемодателят не е изпълнил задълженията си да
предостави за ползване уговорените вещи и следователно наемателят не дължи
наемна цена за вещи, които не е доказано да е ползвал и следователно искът
подлежи на отхвърляне.
СД В. ООД претендира и сумата от
128817,40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение в максималния уговорен
размер по чл.59 от Анекса от 01.06.2015 г. при твърдения да е развалило договора със С.И.
ООД по вина на изпълнителя, в който случай има право на неустойка в размер на
20 % от цената на договора.
Този иск е неоснователен по вече
изложените съображения във връзка с дължимостта на възнаграждението за
недоказаност на предпоставките за възникване на право на разваляне на договора.
Право на разноски при този изход от
спора има първоначалния ищец, който ги е претендирал. Основателни са
възраженията на СД В. ООД за прекомерност а претендираното адвокатско възнаграждение
от първоначалния ищец и ответник на насрещните искове, тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност, като отношенията, на които се
основават както първоначалните, така и насрещните искове съвпадат отчасти, поради
което и възнагражденията за защита както по първоначалния, така и по насрещните
искове следва да се намалят до минимума, съответно от 4071, 02 лв. по
първоначалния иск и 4790,30 лв. по
насрещните искове. Съответно на С.и. ООД след да се присъдят разноски в общ
размер на 141931,32 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
СД В. ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 266 ЗЗД
останалата незаплатена част от възнаграждение за изпълнени изкопни и насипни
работи по договор от №Д147/28.05.2015 г., изменен с анекс 01.06.2015 г. на
обект „Регионална система за управление на отпадъците за Регион Борово за
периода 01.06.2015 г. -28.09.2015 г., описани в протоколи за извършени СМР в общ
размер на 127051,16 лв., за което възнаграждение са издадени фактури
№161/01.07.2015 г. и 168/18.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
03.07.2020 г. до окончателното му изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК разноски по делото в размер на
141931,32 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение
ОТХВЪРЛЯ
предявените от СД В. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
срещу С.И.ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** насрещни искове за сумата от 32383,08 лв., представляваща наемна
цена за използването на верижен Багер Хитачи и товарен камион Ивеко Тракер с
рег.№ *******за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г. по договор от 11.06.2015
г., за сумата от 1814,40 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г. по договор от 15.06.2015 г. на два броя контейнери с офис оборудване,
както и за сумата от 128817,40 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение в максималния уговорен размер по чл.59
от Анекса от 01.06.2015 г. Твърди, че ищецът не е заплатил уговорената наемна
цена по договорите от 11.06.2015 г. и 15.06.2015 г., сключени между страните за
наем на техника и офис-контейнери, както и че поради развалянето на договора по
вина на С.И.ООД се дължи уговорената неустойка.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: