РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Благоевград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20211210102682 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от П. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., Д. К. Н., ЕГН **********, с местожителство Д., настоящ адрес:
гр. С. и И. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., чрез адв. В. П., съдебен адрес: гр. Б.
против Б. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П. и В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Навежда се в молбата, че страните по делото са наследници на Г. Ст. К., бивш жител
на гр. С., починал на 21.01.1991 г. Сочи се, че с Решение № А4 от 23.06.1999 г., Поземлена
комисия - гр. С. възстановила правото на собственост на наследниците на Георги Ковачки в
съществуващи стари реални граници следния недвижим имот: Нива с площ от 1.419 дка,
находяща се в местността “Герено“, в землището на гр. С., заснета в КВС като имот №
209016, която нива, съгласно скица № 15-142326-12.02.2021 г., издадена от СГКК -
Благоевград представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66460.209.16 по КККР на
гр. С., общ. С., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД- 18- 472/16.07.2019 г., с адрес на
поземления имот местност „ГЕРЕНО”, с площ 1 168 кв.м., трайно предназначение на
територията - Земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята - 5, номер
по предходен план - 209016, при съседи: Поземлени имоти 66460.209.21; 66460.209.14;
66460.209.15; 66460.209.17. Пояснява се, че ищците и ответниците са собственици на по 1/2
идеална част от недвижимия имот. Твърди се, че страните не могат да постигнат съгласие
относно ползването на имота, с което ищците обосновават правния интерес от предявяване
на иска.
Прави ищецът искане пред съда да се разпредели ползуването на недвижим имот,
представляваща поземлен имот с идентификатор № 66460.209.16 по КККР на гр. С. от 2019
г., местност „Герено“, с площ от 1 168.00 кв. м., съобразно притежаваните квоти в
съсобствеността, а именно: ¼ ид. част общо за П. Г. К. и Д. К. Н., ¼ и част за И. Г. С., ¼ ид.
Част за Б. Г. П. и ¼ ид. част за В. Г. Н..
Ответниците, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в
който навежда, че оспорват предявения иск по допустимост и основателност.
В отговора на исковата молба е изложено становище за допустимост на исковата
молба и за частична основателност. Не се оспорва, че страните са наследници на Г. Ст. К.,
1
починал на 21.01.1991 г., както и че са съсобственици на процесния имот на основание
наследство. Твърди се, че квотите на страните са както следва: Б. Г. П. - 1/4 (една четвърт)
идеална част; И. Г. С. - 1/4 (една четвърт) идеална част; за В. Г. Н. - 1/4 (една четвърт)
идеална част; за Д. К. Н. - 1/8 (една осма) идеална част; за П. К. Г. - 1/8 (една осма) идеална
част.
В съдебно заседание, ищците делегират процесуален представител, който поддържа
така предявената искова молба и моли съда да постанови решение, съобразно направеното в
нея искане. Претендират се и разноските, сторени в настоящото производство, като се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответниците.
Ответниците делегират процесуален представител в съдебно заседание, като оспорват
така предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Претендират се и разноските сторени в настоящото производство, като се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са два
предмета на делото – по първия предмет това е спорна администрация от съда по
управлението на обща вещ, която правна квалификация е чл. 32, ал. 2 от ЗС, по втория
предмет това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл.
78 от ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предмет на спора е решаване на въпроса за разпределение на ползването между
съсобствениците на процесния недвижим имот, върху който е построена сграда, в която са
обособени самостоятелни обекти, които не са в режим на съсобственост между страните по
делото.
По делото не се спори относно основанието за придобиване на имота и квотите на
съсобственост. Отделно от това правото на собственост върху процесния имот по
отношение на спорещите страни, както и квотите на същите, се удостоверява от
представените по делото писмени доказателства.
По делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза, извършена от
вещото лице инж. В. Ю., от която се установява два варианта за ползване.
Съдът намира обсъдената експертиза за логична и последователна, даваща обяснение
на съда за текущото състояние на сградата и нуждата от извършване на ремонтни дейности
в същата, поради което съдът я кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Видно от обсъдените по-горе доказателства правото на собственост върху процесния
поземлен имот принадлежи на ищеца и ответниците, в режим на обикновена съсобственост
при следните квоти, а именно: ¼ ид. част общо за П. Г. К. и Д. К. Н., ¼ и част за И. Г. С., ¼
ид. Част за Б. Г. П. и ¼ ид. част за В. Г. Н..
По същество искът се явява основателен.
В разпоредбата на чл. 32 от ЗС е регламентиран принципът, на който се базират
отношенията между съсобственици по повод използването и управлението на общата вещ,
когато помежду им няма съгласие за това. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС,
общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта. При съществуване на случаи, в които такова мнозинство не
може да се образува или макар да е налице решение на мнозинството от съсобствениците,
според останалите съсобственици то е вредно за вещта, то законодателят е гарантирал
защитата на правото на всички съсобственици върху вещта, като в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗС, е уредил в тяхна полза специфично право на иск, който може да се предяви пред
съда, за да се разреши спорът относно използването на съсобствената вещ. В този смисъл,
съдебната намеса за разрешаване на спорове между съсобственици по повод ползването и
2
управлението на вещта е допустима само в изрично предвидените от закона хипотези,
респективно при изрично визирани в закона предпоставки, а именно: 1. Когато не може да се
образува мнозинство от съсобствениците; 2. Когато има разногласие между
съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта; 3. Когато взетото от
мнозинството решение е вредно за вещта, като в случая сме в хипозата, в която е налице
разногласие между съсобствениците, както това се установи от обсъдените по-горе
доказателства. Възражението на ответниците, че ползването на имота от съсобствениците
вече е разпределено остана недоказано в настоящото производство. Дори да приемем за
установен фактът, че техните праводатели са разпределили ползването върху процесния
имот не обвързва страни по делото, доколкото се касае за спорна съдебна администрация,
която не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не може да се образува мнозинство по въпрос за
управлението на общата вещ, съдът решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ. Производството представлява спорна съдебна
администрация и съдът решава въпроса по целесъобразност, като се съобразява и с
действащата нормативна уредба. Съдът намира, че целесъобразността, в случаи като
настоящия, налага разпределението на ползването върху поземления имот да се извърши,
като се съобрази фактическото ползване на имота към настоящия момент и направените в
тази връзка подобрения. В тази връзка съдът намира за целесъобразно ползването между
страните по делото да бъде разпределено, съобразно предложения от вещото лице вариант 1,
тъй като този вариант би имал превантивна роля по отношение на евентуални бъдещи
конфликти при необходимост от извършване на ремонтни дейности по сградата, построена в
урегулирания поземлен имот.
Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването върху недвижим имот, представляващ Нива с площ от 1.419
дка, находяща се в местността “Герено“, в землището на гр. С., заснета в КВС като имот №
209016, която нива, съгласно скица № 15-142326-12.02.2021 г., издадена от СГКК -
Благоевград представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66460.209.16 по КККР на
гр. С., общ. С., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД- 18- 472/16.07.2019 г., с адрес на
поземления имот местност „ГЕРЕНО”, с площ 1 168 кв.м., трайно предназначение на
територията - Земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята - 5, номер
по предходен план - 209016, при съседи: Поземлени имоти 66460.209.21; 66460.209.14;
66460.209.15; 66460.209.17, между П. К. Г., ЕГН **********, Д. К. Н., ЕГН **********, И.
Г. С., ЕГН **********, Б. Г. П., ЕГН ********** и В. Г. Н., ЕГН **********, което
ползване да бъде по ВАРИАНТ ПЪРВИ от заключението на вещото лице, което
заключение е неразделна част от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3