Р
Е Ш Е Н И Е
260195/20.11.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
публично заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа ГД № 949/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 310, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Образувано по искова молба, от М.В.В.,***,
в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са
предявени, както следва: конститутивен, обуславящ иск, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между
ищеца и ответника за незаконно и отмяна на Заповед № 22/21.04.2020 г. на Управителя
на „ВиК- Шумен” ООД гр. Шумен; обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата при ответника длъжност
„Компютърен техник, анализи на компютърни системи”, с място на работа Централно
управление - Административна дейност; обусловен, осъдителен иск, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за периода от 21.04.2020 г. до постановяване на решението, но за не
повече от шест месеца, в размер на 1 152.01 лв. месечно или в общ размер на 6
912.06 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на
подаване на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че със Заповед № 22/21.04.2020 г. на управителя на ответното
дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 22.04.2020 г., е
прекратено трудовото му правоотношение за заеманата от него длъжност „Компютърен
техник, анализи на компютърни системи”, с място на работа Централно управление
- Административна дейност. Намира, че извършеното унволнение е незаконно, а
издадената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение -
незаконосъобразна. На същата дата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
второ КТ е прекратено и трудовото правоотношение на колегата му в отдела Б. И.,
на длъжност „Системен администратор”, като двете длъжности били взаимно
заменяеми. Намира, че физически не било възможно всички задължения в
ежедневната дейност да се изпълняват от един служител. В този смисъл следвало
да се приеме, че е налице закриване на цяло обособено звено и така основанието
за прекратяване на трудовия договор било друго. Предвид спецификата на
длъжността, която извършвал, счита, че не е налице нито съкращаване на щата,
нито закриване на част от предприятието, защото дружеството не би могло да
функционира и да извършва нормално дейността си без извършване на дейностите,
които осъществявал ежедневно като „Компютърен техник, анализи на компютърни
системи”. Твърди, че преди връчване на заповедта не му е връчено Предизвестие,
в което да е посочен срокът, след който се прекратява трудовия договор, както и
не била спазена „Предварителната закрила” при уволнение по чл. 333 КТ, като не
му е предоставена за попълване Декларация. Твърди, че не са спазени и други
нормативни изисквания при прекратяване на трудовото правоотношение, като намира,
че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършил спрямо него
и дискриминационни действия - бил освободен по личен признак и спрямо него било
налице различно третиране. Съкращаването на щата било извършено без да е
доказана тази необходимост и без да е доказано, че са взети предвид
професионалните му качества, както и въз основа на субективни критерии било
допуснато неравно третиране, с което бил нарушен принципът за равенство пред
закона по признака лично положение, тъй като бил назначен нов служител. Моли
съдът да постанови решение, с което: да отмени Заповед № 22/21.04.2020 г. на
управителя на „В и К - Шумен” ООД като незаконосъобразна; да го възстанови на
заеманата длъжност преди уволнението, като „Компютърен техник, анализи на
компютърни системи” с място на работа ЦУ на „ВиК- Шумен”; да осъди ответника да
му плати обезщетение по чл. 225 КТ за времето през което останал без работа, по
1152,01 лв. месечно или в общ размер от 6912,06 /шест хиляди деветстотин и
дванадесет лева и шест стотинки/ лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В писмен отговор на исковата молба ответникът
намира исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че работодателят не е
длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед
на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния
ред. Твърди, че в Заповед № 22/21.04.2020 г. се съдържа волеизявление на
работодателя за плащане на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ. Счита, че ищецът не подлежал на предварителна закрила по чл. 333, ал, 1, т.
1, 4, 5, 5а и 6 КТ, тъй като нямал необходимото качество - не бил трудоустроен,
нито информирал работодателя си, че боледува от болест, определена в Наредба на
министъра на здравеопазването. Оспорва твърденията на ищеца, че длъжността
„Компютърен техник анализ на компютърни системи” е взаимно заменяема с
длъжността „Системен администратор”. Твърди, че преценката на работодателя да
извърши промени в щатното разписание в предприятието е въпрос на
целесъобразност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол, а заповедта за
уволнение не следва да се мотивира, тъй като се касае за безвиновно основание
за уволнение - в разпоредбите на КТ нямало изисквания за мотивиране на
заповедта. Оспорва твърденията на ищеца за дискриминация и лично отношение към
него. Твърди, че съкращаването на щатната длъжност „Компютърен техник, анализ
на компютърни системи” било извършено поради решение по целесъобразност на
работодателя за преустановяване на дейностите по трудовата функция на
съкратения служител и по никакъв начин не би могло да бъде обвързано с признака
„лично положение” съгласно Закона за защита от дискриминация. Претендира
разноски.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, както и в представените по делото писмени защити, по реда и в срока
по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че страните са били във валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Компютърен техник, анализи на
компютърни системи”, както и че трудовия договор е прекратен със Заповед №
22/21.04.2020 г. на управителя на „ВиК- Шумен” ООД гр. Шумен /л. 7/, в която е
посочена като причина за прекратяване е „Съкращаване на щата – чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ“.
От представената Трудова книжка /л. 23/
се установява, че от 12.05.2002 г. до прекратяване на трудовото провоотношение
– 22.04.2020 г., ищецът е заемал длъжността „Компютърен техник, анализи на
компютърни системи”. От представената Регистрационна карта на ищеца /л. 8/,
издадена от „Бюро по труда“ Шумен се установява, че от 23.04.2020 г. ищецът е
регистриран като безработен.
В Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на управителя на „ВиК-Шумен” ООД е отбелязано, че е връчена на
21.04.2020 г., като е разпоредено на лицето да бъдат изплатени, както
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, така и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 дни и
обезщетение по чл. 23, ал. 1 КТД в размер на 50 % от минималното трудово
възнаграждение в бранша – 314.15 лева
Със Заповед № 65/21.04.2010 г. на
Управителя на „ВиК-Шумен” ООД /л. 96/, считано от 21.04.2010 г. е утвърдено
изменение в Щатното разписание на ответното дружество като щатните бройки на
Централно управление от 72 стават на 73, от които заети 62, а съгласно „Длъжностно
щатно разписание на „ВиК Шумен“ ООД към 21.04.2020 г.” /л. 177-193/ и „Извлечение
от длъжностно поименно щатно разписание към 21.04.2020 г.” /л. 194-196/ длъжността
„Компютърен техник, анализи на компютърни системи” заемана от ищеца и
длъжността „Системен администратор“ заемана от Борислав Илчев, се закриват.
В Длъжностната характеристика, връчена
на 06.02.2014 г. /л. 39/, са изброени основните, допълнителните и специфичните
задължения, както и предметния обхват отговорностите на длъжността „Компютърен
техник, анализи на компютърни системи”, при „ВиК – Шумен“ ООД.
С Декларация от 06.02.2014 г. /л. 62/ М.В.
е заявил пред работодателя, че не боледува от исхемична болест на сърцето;
захарна болест; психично заболяване; активна форма на туберкулоза; онкологично
заболяване; професионални заболявания; хипертонична болест и мозъчен инсулт.
С Приемо-предавателен протокол от
21.04.2020 г. /л. 220/, инж. Борислав Илчев предава на И.К.К., както Система за
дистанционно отчитане Izar, така и други вещи.
С Приемо-предавателен протокол от
05.05.2020 г. /л. 221/ инж. Борислав Илчев провежда обучение на И.К.К.за работа
със операционните системи на ответното дружество.
Съгласно чл. 70 от Колективен трудов
договор /л. 98-120/, сключен на 30.08.2019 г. между ръководствата на „ВиК –
Шумен“ ООД, Синдикалната секция на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“
към КНСБ и Синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към Федерация на „Строителство,
индрустрия и водоснабдяване“, работодателят може да прекрати трудово
правоотношение с работник или служител, член на синдикатите, страна по този
договор, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, след
предварително писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация в
предприятието. Съгласието се дава въз основа на писмено искане от страна на
работодателя, в което се посочват мотивите за прекратяване на трудовия договор.
Синдикалното ръководство в срок от 5 работни дни от писменото поискване,
получено от председателя на синдикалното ръководство или упълномощени от него
лица, взема решение за даване на съгласие или мотивиран отказ и го представя на
работодателя. Ако след изтичне на петдневния срок няма постъпило писмено
съгласие или мотивиран отказ се приема, че е налице мълчаливо съгласие.
От Фиш за възнаграждение за м. март 2020
г. /л. 121/ и от Фиш за възнаграждение за м. април 2020 г. /л. 122/, се
установява, че работодателят е удържал от трудовото възнаграждение на ищеца
„членски внос КНСБ“ в размер на 1 % - 9.00 лева.
От представеното Удостоверение от
„Унисофт“ ООД /л. 257/ се установява, че до 22.04.2020 г. ищецът е осъществявал
ежедневен и ежемесечен файлов трансфер на данни към външни изпълнители за
инкасиране на суми в брой и по банков път за ползвани ВиК услуги от потребителите.
Правата за достъп на ищеца са били за работа със следните модули от ИС „Инкасо“:
Модул „Каса“; Приключване на касите към определена дата; Банкови разплащания -
население - приемане на файл/файлове от обслужващи банки с платени фактури на
население, заявени за плащане чрез незабавно инкасо; банка-каса-отмяна на
заявено незабавно инкасо население; Наблюдение на активните за момента
потребители; Служебно приключване на касов бон при аварийни ситуации; Достъп до
наличния справочен материал; Модул „Инкасо“: Подготовка и изпращане на каса на
обработени карнети – население; Генериране на файл към обслужващи банки с
дължими суми на абонати население и фирми /незабавно инкасо/; Генериране на
изход със задължения на абонатите към външни организации за събиране на суми
/Изипей, Български пощи, Транскарт, Бравоинвест/ Приемане на файл с извършените
плащания от външните организации; Генериране на файл със задълженията на ВиК
служителите; Електронен карнет/ЕК/ - запис на данни от ИС „Инкасо“ на таблет за
работа в следващ отчетен период; приемане на отчетени данни от таблет към ИС
„Инкасо“; необходим справочен материал за работа с ЕК; Индексиране; Приключване
на частно инкасо; Достъп до наличния в модула справочен материал; Модул
„Услуги“ База данни/БД/ услуги - въвеждане и корекция на услуга; Достъп до
наличния в модула справочен материал. Посочено е, че тъй като регистрацията на М.В.В.
е прекратена, данните са извлечени от архив.
От Справка за назначени служители за м.
април 2020 г. и м. май 2020 г. /л. 197/, както и от Уведомления по чл. 62, ал.
5, КТ /л. 198-213/, се установява, че на новоназначените общо 16 служители, не
са възлагани функции на съкратената длъжност.
От приетото и неоспорено от страните Заключение
по допуснатата по делото СТЕ /л. 296/ се установява, че за всяка повреда на
информационните активи на дружеството се използва външна специализирана
компания за подръжка и отстраняване на неизправностите в системите, което зависи
според вида на повредата - софтуерен или хардуерен, като не е ясно кой и по
какъв начин диагностицира вида на проблема. Вещото лице е установило, че ответното
дружество носи компютърните системи при външен за дружеството изпълнител
„ПСИТ-35” ООД. Профилактика на компютърни системи и работа на локална мрежа във
офис на ВиК - Шумен ООД не е извършвана. Обслужването и поддръжката на сървъра
на „ВиК - Шумен” ООД се извършва от С. Г. В., за чиято дейности на вещото лице не
е предоставен договор. Лицето отговарящо за поддръжката и обновяване на
инсталираните антивирусни продукти, реакция при инциденти свързани с информационната
сигурност, е С. Грозданов Велков. Лицето осъществяващо ежедневен и ежемесечен файлов
трансфер на данни към външен изпълнител за искане на суми в брой и по банков
път, за ползвани ВиК услуги от потребителите е И. К. К.. Лицето отговарящо за
публикуването на обяви и съобщения за обществени поръчки в сайта на „ВиК -
Шумен” ООД е експерта по ЗОП в дружеството – Д. Н.. Лицето отговарящо за
ежедневни съобщения и обявления в регистъра на авариите е диспечър – М.. Лицето
извършващо специализирана работа с приложен софтуер „Инкасо”, за начисляване и
инкасиране на суми, за ползвани ВиК услуги от потребителите - осчетоводяване на
файлове от ежедневен и месечен обмен, месечно приключване, съставяне на
протоколи за дублирани плащания е И.К.К.. Лицето грижещо се за осигуряване на
непрекъснат режим на работа на online касите инкасиращи суми за ползвани ВиК
услуги от потребителите лицето е И.К.К.. Лицето занимаващо се с генериране на
е-фактури от приложен софтуер „Инкасо” за физически и юридически лица и
зареждането им в сайта на „Е-фактура” е И.К.К., като същите се подписват от Зам.
главен счетоводител.
От приетото и неоспорено от страните Заключение
по допуснатата по делото ССЕ /л. 228/ се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на прекратяването на
трудовото правоотношение е в размер на 1152.01 лв., като размерът на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца е 6912.06 лв. Размерът на
обезщетението по чл. 23, ал. 1 от КТД е в размер на 314.15 лв.
По искане на ищеца, ответникът е
представил Трудово досие на ищеца което съдържа: Декларация от М.В. – 1 л. на
стр. 24; Регистрационна карта на М.В. – 1 л. на стр. 25; Извадка от трудова
книжка на М.В. – 2 л. стр. 26-27; Писмено становище на юрисконсулт „В и К“ – 1
л. на стр. 28; Обходен лист на М.В. – 1 л. на стр. 29; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ – 1 л. на стр. 30; Уведомление по
чл. 62, ал. 5 КТ и потвърждение за получаване – 1 л. на стр. 31; Заповед №
22/01.04.2020 г. – 1 л. на стр. 32; Извадка от трудова книжка на М.В. – 1 л. на
стр. 33; Допълнително споразумение на М.В. – 1 л. на стр. 34; Протокол №
ЕВ-71/2018 – 1 л. на стр. 35; Протокол № ЕВ-61/2016 – 1 л. на стр. 36;
Допълнително споразумение № 531/30.09.2016 г. на М.В. – 1 л. на стр. 37;
Допълнително споразумение № 109/06.11.2014 г. на М.В. – 1 л. на стр. 38;
Длъжностна характеристика за длъжността „компютърен техник анализ на компютърни
системи“ – 3 л. на стр. 39-41; Служебна бележка № 673/07.02.2014 г. – 1 л. на
стр. 42; Трудов договор № 51-ТД/06.02.2014 г. на стр. 43; Молба от М.В. – 1 л.
на стр. 44; Становище от Борислав Илчев – 2 л. на стр. 45; Карта за
предварителен медицински преглед – 2 л. на стр. 47-48; Автобиография на М.В. –
3 л. на стр. 49-51; Извадка от трудова книжка на М.В. – 4 л. на стр. 52-55;
Служебна бележка – 1 л. на стр. 56; Удостоверение за професионално обучение на М.В.
– 1 л. на стр. 57; Диплома на М.В. – 2 л. на стр. 58-59; Декларация от М.В. – 1
л. на стр. 60; Декларация за конфиденциалност на М.В. – 1 л. на стр. 61; Лист с
отбелязване за върнати документи на ответника от стр. 63 до стр. 95; Заповед №
65/21.04.2020 г. – 1 л. на стр. 96; Писмо изх .№ 1909366/27.11.2019 г. на
Дирекция Инспекция по труда гр. Шумен – 1 л. на стр. 96; Лист с отбелязване за
върнати документи на ответника от стр. 123 до стр. 139; Длъжностна
характеристика на длъжността „ръководител административен отдел“ – 3 л. стр.
140-142; Длъжностна характеристика на длъжността „системен администратор“ – 3
л. стр. 143-145; Договор за техническо поддържане на информационна техника от
09.05.2019 г. между „Псит 35“ ООД и „В и К Шумен“ ООД – 2 л. стр. 146-147; Лист
с отбелязване за върнати документи на ответника стр. 148; юрисконсултско
пълномощно и трудов договор – 2 л. стр. 149-150.
По искане на ищеца, ответникът е
представил: Заповед № 65/21.04.2020 г. на управител на „В и К Шумен“ ООД за
промяна на щатните бройки /л. 214/; Касов бон /л. 217/ с дата 21.04.2020 г. за
сумата от 10.19 лв. и съставител Б. И.; Касов бон /л. 218/ с дата 30.04.2020 г.
съставител И.К.и касов бон с дата 27.02.2020 г. съставител М.В.; Разписка от
30.06.2020 г. /л. 219/
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното.
По общо правило трудово правоотношение
може да бъде прекратено, едностранно от работодателя, с предизвестие, по реда
на чл. 328 КТ, но само въз основа на определените в закона фактически състави,
а не и на други основания. В този смисъл разпоредбата на чл. 328 КТ отразява
принципите за законоустановеност и изчерпателност на основанията за уволнение.
От друга страна едностранното прекратяване на трудов договор от работодател на
всички основания по чл. 328 КТ се извършва след отправяне на писмено
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Предизвестието се отправя с цел
да бъде отработено, но при липса на интерес или възможност за ефективно
отработване, работодателят може да прекрати трудовия договор преди да изтече
срокът на предизвестието, като в този случай дължи обезщетение на основание чл.
220, ал. 1 КТ - за неспазения срок на предизвестието. Неотправянето на
предизвестие не води до незаконност на уволнението и не е основание за отмяната
му. То създава облигационно задължение за работодателя да изплати обезщетението
по чл. 220, ал. 1 КТ. В този смисъл доводът на ищеца, че преди връчване на
заповедта не му е връчено предизвестие, в което да е посочен срокът, след който
се прекратява трудовия му договор, поради което уволнението е незаконно, се
явява неоснователен.
Основателността на обуславящеия иск, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на
трудовото правоотношение между ищеца и ответника за незаконно и отмяна на
Заповед № 22/21.04.2020 г. на управителя на „ВиК - Шумен” ООД, е предпоставено
от установяване от ответника, в условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно
е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, което
предполага, че са спазени всички процедурни правила, както и че промените в
изискванията за изпълняваната работа произтичат от разпоредба на нормативен
акт, от щатно разписание или от длъжностната характеристика и не са произволни,
а са свързани с характера и нуждите на производството, както и че ищецът не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа.
В обжалваната Заповед № 22/21.04.2020 г.
на Управителя на „ВиК - Шумен” ООД, като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е посочено: „чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -
съкращаване на щата”.
Основанията за едностранното
прекратяване на трудов договор от работодател по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е
поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В този
смисъл разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 съдържа две отделни правни
основания, които не могат да се прилагат едновременно, тъй като са
несъвместими. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от
щатно разписание. Предпоставките за законосъобразно едностранното прекратяване
на трудов договор от работодател по чл. 328, ал. 1, т. 2, хип. 2 КТ, са
промяната на щата да е извършена от компетентния орган и съкращаването да е реално,
както и при определени предпоставки да е извършен подбор.
Относно компетентния орган да извърши
промяната на щата страните не спорят, а и съдът намира, че тъй като управителят
на търговско дружество, каквото е ответното, организира и ръководи предприятието,
като решава и всички въпроси, свързани с изменение на щата, сключване и
прекратяване на трудовите договори, поради което е компетентен орган. Съществен
практически въпрос е дали съкращаването на щата е реално или фиктивно.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 2, хип. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.
е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато
трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна
длъжност, независимо от наименованието й. В практиката си ВКС е посочил, че е
налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на това основание -
незаконно, когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й
функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на
новооткрита длъжност. Докато реално съкращаването на щата е налице при
запазване на част от трудовите задължения в новосъздадена длъжност, но
комбинирани с други нови трудови задължения; при разпределяне на трудовите
задължения от други работници и служители или възлагане за извършване от лица
по граждански договор, както и при трансформиране на длъжности. Трансформиране
на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
Прието е че може да е налице реално съкращаване на щата при запазване или дори
увеличаване на щатните бройки по щатното разписание. Това е така при така
нареченото трансформиране на длъжности. Трансформиране на длъжности е налице,
когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по
наименование, но и по същност на извършваната работа. В този случай, ако
работниците или служителите, заемащи съкратени длъжности не могат по обективни
причини (липсва им правоспособност, образование, квалификация и пр.) или не
желаят да заемат новосъздадените длъжности (предложени им от работодателя, без
той да е длъжен да стори това на законово основание) те следва да бъдат
уволнени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата.
Уволнението в този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е
реално, т. е. ако съответната длъжност, като конкретна трудова функция
действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е
извършена по законоустановения ред. В този смисъл виж Р. № 1002/18.05.2000 г.,
ГД № 2000/99 г., III г. о. на ВКС; Р. № 154/18.04.2011 г., ГД № 1279/2010 г.,
III г. о. ВКС и др. В процесния случай твърденията на ищеца, че длъжността е премахната
като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения
е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, тъй като бил назначен нов
служител, поради което е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на
това основание - незаконно, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. На никого от новоназначените през м. Април и м. Май 2020 г.
служители не са възложени за изпълнетие трудовите функции на съкратената
длъжност. От приетото Заключение по допуснатата по делото СТЕ се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за всяка повреда на
информационните активи на ответното дружество се използва външна специализирана
компания за подръжка и отстраняване на неизправностите в системите, което
зависи според вида на повредата - софтуерен или хардуерен; че ответното
дружество носи компютърните си системи при външен изпълнител „ПСИТ-35” ООД; че
обслужването и поддръжката на сървъра се извършва от Станислав Грозданов
Велков, които е и лице отговарящо за поддръжката и обновяване на инсталираните
антивирусни продукти, реакция при инциденти свързани с информационната
сигурност, а осъществяването на ежедневен и ежемесечен файлов трансфер на данни
към външен изпълнител за искане на суми в брой и по банков път, за ползвани ВиК
услуги от потребителите се осъществява от И.К.К., който извършва специализирана
работа с приложен софтуер „Инкасо”, за начисляване и инкасиране на суми, за
ползвани ВиК услуги от потребителите - осчетоводяване на файлове от ежедневен и
месечен обмен, месечно приключване, съставяне на протоколи за дублирани
плащания, осигурява на непрекъснат режим на работа на online касите инкасиращи
суми за ползвани ВиК услуги от потребителите, занимава се с генериране на
е-фактури от приложен софтуер „Инкасо” за физически и юридически лица и ги
зарежда в сайта на „Е-фактура”, като същите се подписват от Зам. главен
счетоводител. Лицето отговарящо за публикуването на обяви и съобщения за
обществени поръчки в сайта на „ВиК - Шумен” ООД е експерта по ЗОП в дружеството
Дарина Недева, а лицето отговарящо за ежедневни съобщения и обявления в
регистъра на авариите е диспечър Манева. Изложеното налага извода, че съкращаването
на щата е реално.
В разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ е
уредено правото на работодателя чрез подбор, в интерес на производството или
службата, да уволни работници и служители, чиито длъжности не се съкращават, за
да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят
по-добре. Длъжностите трябва да съдържат близки или сходни трудови функции, за
да може да се извърши съпоставка. Това право работодателят може да прилага
само: при уволнение поради закриване на част от предприятието; при съкращаване
на щата и при намаляване обема на работата. Изброяването на основанията е
изчерпателно - numerus clausus. При уволнение на други основания работодателят
може да уволни само тези работници и служители, за които съществува съответното
законово основание. Когато работодателят се е възползвал от правото си на
подбор, той подлежи на съдебен контрол за законност. Същността на подбора е да
се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители,
изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе
основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не
може да бъде упражнено. Неизвършеният подбор прави и уволнението незаконно.
Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ се приема, че
когато се извършва уволнение на някое от посочените в разпоредбата основания,
което основание засяга част от служителите на съответната длъжност, в това
число при съкращаване на щата, подборът е задължителен. Упражняването на
правото на подбор по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол. Когато подборът е
задължителен липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да
извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е задължително, а
представлява негово право, тъй като когато работодателят без да е бил длъжен,
се е възползвал от правото си на подбор, и в случаите когато подборът е
задължителен, съдът проверява законността на извършения подбор - дали той
съответства на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. В процесния случай
работодателят – ответник не се е възползвал от правото си на подбор.
Следователно следва да се отговори на въпроса бил ли е задължен да извърши
подбор. Съгласно разясненията в Р. № 752/13.12.2010 г., ГД № 1095/2009 г., IV
г. о. когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на
всички щатни бройки с еднородни трудови функции подборът не е задължителен. В
тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на
работодателя, като при извършването му се включват и други работници и
служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива
длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в
работата и съпоставяне при оценката им. Следователно при премахване на всички
щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка, какъвто е
настоящият случай, подборът не е задължителен.
На следващо място основателността на
обуславящеия иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е предпоставено
от установяване от ответника, при условията на пълно и главно доказване, че са
спазани правилата за прекратяване на трудовия договор с ищец, за който се
твърди, че е под закрила при уволнение.
Закрилата при уволнение има социален
характер. Предназначението й е да постигне социална справедливост при
уволнението. Тя е уредена основно в чл. 333 КТ. В изброените в чл. 333 КТ
случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително
разрешение от определен държавен орган или синдикален орган. Само след
получаване на такова предварително разрешение уволнението може да бъде
извършено. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на
уволнението. Закрилата е относителна - когато може да бъде преодоляна чрез получаване
на съгласие от съответния орган, и абсолютната - когато не може да бъде
преодоляна чрез даване на разрешение за уволнение от съответния орган. Предпоставки
за валидност на разрешението от законово определения орган са: разрешението
трябва да се даде в писмена форма. Изискването за писмена форма следва от
писмената форма за прекратяване на трудовия договор /чл. 335, ал. 1 КТ/.
Писменият отговор /разрешение или отказ/ на съответния държавен или синдикален
орган не е необходимо да бъде мотивиран, дори и това да е предвидено в КТД. Разрешението
се дава от Инспекцията по труда - в случаите по чл. 333, ал. 1 и ал. 5 КТ, като
по чл. 333, ал. 1 КТ се дава от Общинската инспекция по труда на територията,
на която се намира седалището на предприятието или на съответното поделение
работодател и от съответния Синдикален орган - в случаите по чл. 333, ал. 3 и
ал. 4 КТ. Разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ определя момента, към който трябва
да бъде осъществена предварителната закрила при уволнение - това е моментът на
връчване на Заповедта за уволнение. Следователно меродавен е моментът на
връчване на Заповедта за уволнение и към този момент се преценява дали
работникът се е ползвал от предварителна зарила при уволнение и доколко
работодателят е спазил законовите предпоставки, при които тази закрила се счита
преодоляна. Под „заповед“ следва да се разбира Писменото изявление, по смисъла
на разпоредбата на чл. 335 КТ на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Това е така, защото трудовото правоотношение може да се
прекрати законно от работодателя и с Писмено предизвестие, без издаване на
изрична заповед. Закрилата при уволнение се прилага при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6. Изброяването е изчерпателно. Следователно при съкращаването
на щата се прилага закрила при уволнение. Закрилата при уволнение се прилага
само по отношение на определена категория работници и служители, които са
изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1, т. 1 - 6, ал. 3, 4, 5 и 6 КТ. По
отношение на останалите работници и служители тя е неприложима. Един работник
или служител може да се окаже закрилян на повече от едно основания. В този
случай трябва да е налице разрешение за всяко от основанията поотделно. Освен
това възможно е едно и също заболяване да дава право на предварителна закрила
на две самостоятелни основания.
В процесния случай ищецът твърди, че е
закрилян на две отделни основания като боледуващ от болест, определена от
наредба на Министъра на здравеопазването – закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и
като член на синдикална организация - закрила по чл. 333, ал. 4 КТ.
Относно основателността на твърдението,
че ищецът е закрилян като боледуващ от болест, определена от наредба на
Министъра на здравеопазването – закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите
по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба
на Министъра на здравеопазването. Това са болести, изчерпателно изброени
в Наредба № 5, издадена от МНЗ и ЦС на БПС /ДВ бр. 33/1987 г./, а именно:
исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично
заболяване; професионално заболяване; психично заболяване и захарна болест.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ в случаите на т. 2 и т. 3 /т. е при
трудоустрояване или при наличието на болест по Наредба № 5/, преди уволнението
се взема мнението на ТЕЛК. От редакцията на текста следва, че редът следва да
се прилага, както по отношение на болестите по Наредба № 5, така и по отношение
на трудоустроените работници и служители. Процедурата по Наредба № 5 включва на
първо място задължение на работодателя да събере предварителна информация от
работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени
в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Искането на информация може да бъде, както устно,
така и писмено, но трябва да съдържа указание за правото на закрила. На второ
място за работниците и служителите, които страдат от болестите по чл. 1, ал. 1
от Наредбата възниква задължение при поискване да представят в предприятието
медицински документи /епикриза, мед. удостоверение и др./ от
лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на
диспансерен отчет - чл. 2 от Наредбата. На следващо място след представяне на
медицинските документи от работника предприятието следва да изпрати същите на
съответната ТЕЛК за мнение. Накрая предприятието следва да отправи до
съответната Инспекция по охрана на труда „Писмено искане за разрешение” за
всеки определен за уволнение работник или служител, като приложи към него и
Експертното решение на ТЕЛК. Мнението на ТЕЛК не е задължително за Инспекция по
охрана на труда, но е задължително искането на това мнение и изпращането му на Инспекция
по охрана на труда. Разрешение на Инспекция по охрана на труда, дадено без
мнението на ТЕЛК, не е правомерно издадено поради нарушение на императивната
разпоредба на чл. 333, ал. 2 КТ. Уволнение, извършено без да се вземе мнението
на ТЕЛК е незаконно, но не подлежи на контрол за законосъобразност в
производството по чл. 344, ал. 1 КТ, а по административен ред. Така уредената
процедура в Наредба № 5 акцентира преди всичко на обективния факт на
заболяването към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Превес е
даден на обективния факт на заболяването и когато работникът или служителят не
е знаел, че страда от болест по Наредба № 5. Практиката допуска само едно
изключение от принципа за обективния характер на закрилата, и то е когато
работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от
заболяването, за което се предвижда закрила. ВКС приема също така, че закрилата
е нарушена, когато работодателят според обстоятелствата е знаел за заболяването
и не е поискал разрешение от Инспекция по охрана на труда за извършване на
уволнението, мотивирайки се с липсата на информация от страна на
работника/служителя. В настоящият случай спорът между страните е дали работодателят
е изпълнил задължението си да събере предварителна информация от ищеца дали страда
от болест, посочена в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Ответникът счита, че след като
с Декларация от 06.02.2014 г. ищецът е заявил, че не страда от болест по
Наредба № 5 е изпълнил задължението си да събере информация за здравословното
състояние на ищеца. От своя страна ищецът счита, че неотменимо задължение за
работодателя е да поиска от работниците, които са определени за уволнение, изрично
да декларират дали страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата.
Настоящият състав на ШРС намира, че от една страна следва да се акцентира преди
всичко на обективния факт на заболяването към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. От друга страна искането на информация може да бъде, както
устно, така и писмено. Доколкото ищецът нито твърди нито представя каквито и да
са доказателства, от които да се направи извод, че към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение е страдал от болест, посочена в чл. 1, ал. 1 от
Наредбата, то се налага извода, че той не е закрилян като боледуващ от болест,
определена от наредба на Министъра на здравеопазването – закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ.
Относно основателността на твърдението,
че ищецът е закрилян като член на синдикална организация - закрила по чл. 333,
ал. 4 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е
предвидено в Колективен трудов договор /КТД/, работодателят може да уволни
работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на
работата след предварителното съгласие на съответния Синдикална организация в
предприятието. Следователно закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ трябва да бъде изрично предвидена
в КТД и се отнася за работниците и служителите, спрямо които действа КТД -
членовете на синдикалната организация, страна по договора, и тези които са се
присъединили към него по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. КТД, за да породи действие е
необходимо и достатъчно сключването му в писмена форма и подписването му от
представителите на страните - чл. 53, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 53, ал. 6 КТ, установяваща, че при спор относно текста на договора достоверен е текстът,
който е регистриран, се отнася за случаите, когато са налице различни редакции
на един и същи КТД. От друга страна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ се отнася само до уволнение на две
основания: 1/съкращаване на щата и 2/намаляване обема на работата.
Недействителни и поради това незадължаващи работодателя са уговорки в КТД, които
предвиждат необходимост от предварително съгласие на Синдикалния комитет при
уволнения и на други основания извън посочените две. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ, че с КТД се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона. Тъй като режимът на уволнението и закрилата
по чл. 333 КТ са установени с императивни правни норми, по аргумент от чл. 50,
ал. 1 КТ, в КТД не могат да се предвиждат разрешения, които се отклоняват от
законовите правила. Недопустимо е да се уговарят в КТД допълнителни ограничения
и задължения на работодателя при упражняване на правото на уволнение,
противоречащи на императивни норми на КТ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ дава
възможност за уговаряне на клаузи, по-благоприятни за работниците и
служителите, но от установените с диспозитивни правни норми. В този смисъл
закрилата нито може да се приложи при други основания за уволнение, нито може
да се изразява в нещо различно от „Предварително съгласие на компетентния
синдикален орган”.
В процесния случай страните не спорят, а
и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че ищецът е член на
Синдикалната секция на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ и
този факт е известен на ръководството на ответното дружество, тъй като с месечните
фишове за възнаграждения работодателят е удържал от трудовото възнаграждение на
ищеца „членски внос КНСБ“ в размер на 1 % - 9.00 лева.
Както бе посочено по – горе съгласно чл.
70 от Колективен трудов договор, сключен на 30.08.2019 г. между ръководствата
на „ВиК – Шумен“ ООД, Синдикалната секция на Национален браншов синдикат
„Водоснабдител“ към КНСБ и Синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към Федерация
на „Строителство, индустрия и водоснабдяване“, работодателят може да прекрати
трудово правоотношение с работник или служител, член на синдикатите, страна по
този договор, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, след
предварително писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация в
предприятието. Съгласието се дава въз основа на писмено искане от страна на
работодателя, в което се посочват мотивите за прекратяване на трудовия договор.
Синдикалното ръководство в срок от 5 работни дни от писменото поискване,
получено от председателя на синдикалното ръководство или упълномощени от него
лица, взема решение за даване на съгласие или мотивиран отказ и го представя на
работодателя. Ако след изтичане на петдневния срок няма постъпило писмено
съгласие или мотивиран отказ се приема, че е налице мълчаливо съгласие.
Работодателят не твърди и не представя
никакви доказателства, че е изпълнил задължението си по КТД – не е поискал и не
е получил съгласие от синдикалното ръководство на Национален браншов синдикат
„Водоснабдител“ към КНСБ, поради което следва да се приеме, че не е осъществена
предвидената в КТД закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Неполучаването на
предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителя
– синдикален член на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ поради
съкращение в щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно
чл. 344, ал. 3 КТ. В случая закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е приложима и не е
спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това
основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.
С оглед основателността на главния иск и
безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа при ответника на
длъжност „Компютърен техник, анализи на компютърни системи”, с място на работа
Централно управление - Административна дейност.
Основателен е и иска по чл. 344 ал. 1 т.
3 КТ. Оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение е установено
от приетото като доказателство и неоспорено заверено копие от трудовата книжка.
Съгласно приетото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата по делото
ССЕ брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на
прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 1152.01 лв. Размерът
на обезщетението за 6 месеца е 6 912.06 лв., в какъвто размер е и предявен иска
по чл. 225, ал. 1 КТ. Следователно искът следва да се уважи за периода от 22.04.2020 г. до 22.10.2020 г., в размер на 1 152.01 лв. месечно или в общ
размер на 6 912.06 лв.
като се присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска –
12.06.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, в доказания размер от 1200
/хиляда и двеста/ лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 167/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***
„Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 716.48
/седемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, държавни
такси и разноски по производството, от които 340 /триста и четиридесет/ лева
платено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица и 376.48 /триста
седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева държавни такси, по
трите кумулативно предявени искове, от която 100 /сто/ лева по двата неоценяеми
иска и 276.48 /петдесет/ лева по осъдителния иск за обезщетение, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава уволнението на М.В.В., с ЕГН: **********
и адрес: ***, извършено със Заповед № 22/21.04.2020 г. на Управителя на „В и К
Шумен“ ООД гр. Шумен, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, за
незаконно и го отменя, като отменя и посочената по-горе заповед като
незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Възстановява М.В.В., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, на заеманата от него длъжност „Компютърен техник, анализи на
компютърни системи“, с място на работа Централно управление – административна
дейност“ във „В и К Шумен“ ООД гр. Шумен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Осъжда „Ви КШумен“ ООД гр. Шумен, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Войн“ № 1, да плати на М.В.В.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 6 912.06 /шест хиляди деветстотин и
дванадесет лева и шест стотинки/ лева представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение, за времето от 22.04.2020 г., до 22.10.2020
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.06.2020 г., до окончателно плащане, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ.
Осъжда „ВиК Шумен“ ООД гр. Шумен, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Войн“ № 1, да плати на М.В.В.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева, разноски
за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „ВиК Шумен“ ООД гр. Шумен, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Войн“ № 1, да плати в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 716.48 /седемстотин и шестнадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, държавни такси и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 23.11.2020 г., на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК.
Районен съдия:……………..