Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …,
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОВА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен
състав, в публично съдебно заседание на 05.05.2023 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Темислав
Димитров
мл. съдия
Калина Станчева
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско
дело № 5904 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по
въззивна жалба на Е.М.Ц. (подадена чрез особен представител – адв. И.Г.) срещу решение
№ 16045/17.01.2020 г. по гр.д. № 42741/2018 г. по описа на СРС, 61 състав, в
частта, с която ответницата Е.М.Ц. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 736,37
лв., представляваща 1/2 част от стойността на топлинни енергия за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 г. (датата на подаване на исковата
молба) до погасяването; 31,29 лв., представляваща 1/2 част от цена за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до
погасяването.
Жалбоподателят -
Е.М.Ц. (представлявана от особен представител – адв. И.Г.), твърди, че решението
в обжалваната част е неправилно. Поддържа,
че по делото не е доказано между страните да е налице договор за предоставяне
на топлинни услуги, потребител на които да е била Е.М.Ц., като във връзка с
доказването на посочения факт районният съд е допуснал процесуални нарушения.
Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете срещу Е.М.Ц. да
бъдат отхвърлени изцяло.
Ответникът по
жалбата - „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата и моли решението на Софийски районен съд
да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната
инстанция.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемото дружество – „Техем сървисиз“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Ж.М.В. и Е.М.Ц..
С обжалваното
решение исковете срещу Е.М.Ц. са уважени частично, като ответникът Ц. е осъдена
да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 736,37 лв., представляваща 1/2 част от стойността на
топлинни енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се
в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 г.
(датата на подаване на исковата молба) до погасяването, както и сумата в размер
на 31,29 лв., представляваща 1/2 част от цена за дялово разпределение за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
29.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до погасяването.
В останалата
част исковете са отхвърлени.
Решението е
обжалвано единствено от Е.М.Ц. в частта, с която исковете спрямо нея са
уважени.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено
въпросът, дали въззивникът Е.М.Ц. се явява потребител на топлинни услуги в
процесния период в имота, предмет на делото.
Съгласно решение № 103/06.08.1996 г. по гр.д. №
3937/1994 г. на СРС, 35 състав, представено пред първоинстанционния съд, се
установява, че е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на
недвижим имот по реда на чл. 120 НДИ, по силата на което съдебно решение Е.М.Ц.,
от една страна, и наследниците на Х.М.Ц., от друга страна, са придобили при
равни квоти в съсобствеността процесния имот - намиращ се в гр. София, ж.к. „*******.
Следователно, ответницата Ц. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част
от процесния топлоснабден имот.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради
изложеното съдът приема, че между страните по делото - „Т.С.“ ЕАД и Е.М.Ц., са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна
услуга за целия имот, а ответникът Е.М.Ц. – да заплаща 1/2 част от цената
ѝ.
Посоченото не се променя от факта, че във въззивното
производство са изключени от доказателствения материал молба-декларация на Е.Ц.
от 14.01.1994 г. за откриване на партида за заплащане на консумирана топлинна
услуга в процесния имот, както и протокол от общо събрание на собствениците от
31.05.2002 г., тъй като, както беше посочено по-горе, облигационното отношение
между страните е възникнало по силата на закона, поради обстоятелството, че
ответникът Ц. е собственик на топлоснабдения имот.
Ето защо, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия в имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „*******.
Във връзка с
изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на
Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход
на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза
следва да бъде присъдена сумата в размер на 224 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16045/17.01.2020 г. по гр.д.
№ 42741/2018 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която ответницата Е.М.Ц.,
ЕГН ********** е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД да
заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумите, както следва: 736,37 лв.,
представляваща 1/2 част от стойността на топлинни енергия за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 г. (датата на подаване на
исковата молба) до погасяването; 31,29 лв., представляваща 1/2 част от цена за
дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2018 г. (датата на подаване на исковата
молба) до погасяването.
ОСЪЖДА Е.М.Ц., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 224 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач – „Техем сървисиз“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба –
„Т.С.” ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.