Р Е Ш Е Н И Е
№: 376 05.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.
Г.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 62 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Г.Ж.Ж., ЕГН-**********,***,
чрез адвокат Петя Станчева-Минкова от АК-Ямбол, срещу решение № 260508 от 26.11.2020г.,
постановено по НАХД № 4437/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 20-0769-003416/17.09.2020г. на началник-група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас. С наказателното постановление (НП) за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП на касатора са наложени административни
наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 месеца; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева.
С жалбата си Ж. иска отмяна на атакуваното съдебно решение, както и отмяна
или изменение на потвърденото с него НП. Твърди, че районният съд не е обсъдил
възраженията му относно наличие на допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и издаването на НП. Според него съдът е приел, че е извършил
трите нарушения, но не е изложил подробни мотиви защо наказанията за тях трябва
да бъдат потвърдени. Относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП счита, че актосъставителят не е индивидуализирал
моторното-превозно средство (МПС) с което то е било извършено, чрез посочване
на номера на рама и двигател. По отношение на това нарушение, в условията на
евентуалност ако се приеме, че е осъществен съставът му, претендира за
намаляване на санкциите – глобата в размер на 50 лева, а лишаването от
правоуправление – на един месец. По отношение нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП счита, че е налице допуснато процесуално нарушение защото не е посочено
кога МПС е следвало да бъде представено на годишен технически преглед (ГТП). За
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и за останалите две намира, че в
НП и атакуваното решение не са изложени мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, а мотивите на съда били бланкетни.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът,
чрез пълномощника си адвокат Петя Станчева-Минкова поддържа касационната жалба
на изложените в нея основания.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, редовно уведомен,
не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
обоснованост и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което
пледира касационната жалба срещу него да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП №
20-0769-003416/17.09.2020г., с което на касатора са наложени описаните по-горе
наказания за съответните нарушения.
Наказанията на Ж. са наложени за това, че на 12.08.2020г., около 14.30 часа,
в гр.Бургас, ул.София, до бл.135 на ж-к-Братя Миладинови, в посока бул.Ст.Стамболов,
управлявал собствения си мотоциклет Ямаха, рег.№ А5247В, като регистрационната
му табела не била поставена на определеното за целта място, а на подвижен
механизъм чрез който номерът се прибирал под опашката на мотоциклета с цел да
не се забелязва. Освен това не носел свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство (СРМПС) – част втора и за мотоциклета нямало преминат годишен
технически преглед.
За така установените три нарушения, на място в момента на проверката бил
съставен АУАН № 20-0769-003417, бл.№ 777769 от 12.08.2020г., в който те са
описани подробно с посочване на фактически обстоятелства по извършването им и
нарушените правни норми. Актът бил предявен за подпис на нарушителя и подписан
от него без възражения.
След преценката на всички релевантни факти, началник-група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Бургас издал оспореното пред районния съд НП, в което
описал извършените от дееца нарушения и ги квалифицирал под съответните правни
норми.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Обсъдил е подробно приложимите правни норми за трите
нарушения. Приел е, че Ж. законосъобразно е санкциониран с издаване на
процесното НП, като извършителството на нарушенията, тяхното авторство и вината,
които са доказани по несъмнен начин. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и
е счел същите за неоснователни, съпоставяйки ги с установените факти от разпита
на актосъставителя и свидетеля в съдебно засения и косвеното признание на
нарушителя заради липсата на възражение срещу акта. Преценил е, че не са налице
основания за намаляване размера на санкциите за първото нарушение, които
правилно да били индивидуализирани от наказващия орган в среден размер. Коментирано
е твърдяното наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, като е прието, че
тази хипотеза не може да бъде обоснована.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни. На практика
се правят оплаквания, което са били обсъдени от районния съд в решението му,
като всички изложени там фактически и правни доводи се споделят напълно и от
настоящия касационен състав, който препраща към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл.221, ал.2 от АПК. Въз основа на установената фактическа обстановка,
при редовно събрани в производството писмени и гласни доказателства, районният
съд е извел верни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, за спазване на административнопроизводствените правила и за
съставомерност на деянията, осъществяващи от обективна страна съставите на
трите административни нарушения, посочени в наказателното постановление. АУАН е
съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП и има
обвързваща доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал. 2 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила, като тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление
№ 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия случай районният съд е
изпълнил задължението си. В производството по обжалване жалбоподателят е
направил само твърдения, но не е ангажирал никакви доказателства, оборващи
констатациите в акта и НП. Напротив същите уличаващите го в извършителство на
нарушенията констатации в АУАН са били потвърдени от разпита на актосъставителя
и свидетеля, в качеството им на установители на нарушението, досежно наличието
на механизъм за прикриване на регистрационната табела на мотоциклета. Ето защо
правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован
извод за съставомерност на нарушенията.
Не може да бъде споделено възражението, че
в АУАН и НП не е индивидуализирано превозното средство с което е извършено
нарушението, тъй като в тях изрично е записан регистрационният номер на
мотоциклета. Този номер е достатъчен за идентификацията му, защото по него
могат да се установят както номерата на рамата и двигателя, така и всички
останали релевантни характеристики. Не е било необходимо да се уточнява и кога
е следвало превозното средство за бъде представено за годишен технически
преглед. За да е налице осъществен състав на това нарушение е достатъчно, че то
не е преминало прегледа, както е в случая.
Що се касае за искането за намаляване
размера на санкциите за първото нарушение, то правилно е преценено от районния
съд като неоснователно, защото липсват основания за това. Не са налице
смекчаващи вината обстоятелства или други данни които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието, даже напротив. Налице са данни за
злоумисъл с цел трудности при идентификацията на мотоциклета заради прикриване
на регистрационната му табела.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи
безопасното движение по пътищата, никое от конкретните нарушения не би могло да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради
което изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260508 от 26.11.2020г., постановено по НАХД
№ 4437/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.