№ 5859
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110167664 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и с възражение за
прихващане по чл. 103 ЗЗД.
Ищецът И.н Н. М. твърди в исковата молба от 08.12.2023 г., в молби уточнение от
17.01.2024 г. и 23.02.2024 г., че е сключил с ответницата В. Ц. С. договор за заем на
19.12.2017 г., по силата на който ищецът е предал заемната сума в размер на 18000 лв. на
ответницата на части – 2000 лв. били преведени на 25.08.2017 г.; 1000 лв. на 05.12.2017 г.;
5000 на 20.12.2017 г.; 5000 на 11.01.2018 г. и 5000 лв. на 21.02.2018 г. Връщането на сумата
следвало да се осъществи от ответницата в срок до 5 месеца от влизането в сила на
разрешението за строеж за сграда. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задължението
си за връщане на заетата сума в предвидения срок, поради което е изпратил покана на
ответницата, с която я е уведомил, че иска връщане на сумата от 18000 лв. и така настъпил
падежът на задължението. Ето защо ищецът моли за осъждането на ответницата да плати
сумата от 18000 лв., главница по договор за заем от 19.12.2017 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 08.12.2023 г. в съда до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответницата В. Ц. С. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е
налице валиден договор за заем, като твърди, че същият е симулативен. Твърди, че
действителната воля на страните била сумата от 18000 лв. да служи като плащане на част от
дължимата от ищеца неустойка за неизпълнение на задължение по сключен между ищеца и
ответника предварителен договор за учредяване правото на строеж срещу обезщетение с
жилищни, магазинни и гаражни площи. Сочи, че ищецът с отделна декларация от 15.03.2023
г. декларирал, че няма финансови претенции към нея. При условията на евентуалност,
1
оспорва да е настъпил падежът на задължението, тъй като съгласно т. 3 от Раздел II на
процесния договор, сумата следвало да бъде върната в срок до 5 месеца след влизане в сила
на разрешението за строеж, чието снабдяване било задължение на ищеца, което той не бил
изпълнил. Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички претенции на ищеца,
произтичащи от предварителния договор за учредяване правото на строеж, като твърди, че
последният бил прекратен още на 31.08.2018 г. съгласно допълнителното споразумение към
договора. Оспорва да е валидно уведомена за развалянето на договора. Прави в условията на
евентуалност възражение за прихващане със сумата от 16084,09 лв., остатък от неустойка по
чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от предварителния договор. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Ищецът претендира заплащането на сумата от 18000 лв., главница по писмен договор
за заем от 19.12.2017 г. Договорът за заем е реален и неформален, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а
другата получи в заем парична сума или други заместими вещи, със задължения да го върне.
Самият ищец в исковата молба и молбите уточнения сочи, че договорът за заем от
него като физическо лице с ответницата е свързан с предварителен договор за учредяване
право на строеж срещу обезщетение с жилищни, магазинни и гаражни площи от 20.03.2017
г., сключен между ответницата и строителната фирма „**“ ЕООД, на която ищецът е
управител. В самия договор за заем е посочен падеж на задължението за връщане на заема –
5 месеца от влизане в сила на разрешението за строеж за жилищната сграда, посочена в
предварителния договор.
Не се спори, че разрешение за строеж няма издадено и падежът за връщане на сумата
по договора за заем от 19.12.2017 г. не е настъпил. Задължението по предварителния договор
от 20.03.2017 г. за получаване на разрешение за строеж е за строителната фирма, не за
ответницата. Дори ответницата да е нарушила договорни задължения по предварителния
договор от 20.03.2017 г., право на обезщетение, неустойки и пр. има строителната фирма, а
не управителят й физическо лице. По делото освен това е представена декларация от „**“
ЕООД от м.03.2023 г., че финансовите отношения между строителната фирма и ответницата
са изцяло уредени. Извод, че ответницата виновно е осуетила възможност строителната
фирма да получи разрешение за строеж по предварителния договор, не може да се изведе от
доказателствата по делото, а съответно и извод за приложение на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
(„Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му,
недобросъвестно е попречила да настъпи то.“) по договора за заем не може да бъде
направен.
По настоящото дело ищецът не твърди персонална симулация при сключване на
2
договора за заем (че страна по него всъщност е строителната фирма) и в съответствие с
диспозитивното начало в процеса съдът разглежда единствено твърденията на ищеца за
договор за заем със заемател физическото лице И.н М.. При тези твърдения и при
представените писмени доказателства съдът приема, че падежът на задължението по
договора за заем не е настъпил.
Искът следва да се отхвърли на това основание. Заявеното от ответницата в
условията на евентуалност възражение за прихващане не следва да се разглежда.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, на която следва да се
възстановят разноски от 2500 лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.н Н. М., ЕГН **********, против В. Ц. С., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18000 лв., главница по
договор за заем на 19.12.2017 г.
ОСЪЖДА И.н Н. М., ЕГН **********, да заплати на В. Ц. С., ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2500 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3