Мотиви към нова присъда,
постановена по в.н.о.х.д.№ 382/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано
по въззивни жалби, подадени съответно от частните обвинители А.К.Б. и С.Р.Ц.,
чрез повереника им – адв. Б. Т. от САК, и от защитника на подс. С.Б.С. – адв.
Г. У. от САК, и по протест, подаден от прокурор при РП – Е., срещу присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 82/17 г. по описа на районен съд – Е..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е
признал подсъдимия С. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК му
е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като
го е оправдал по обвинението двата автомобила, предмет на престъплението, да са
собственост на съпрузите С.Р.Ц. и А.К.Б..
С присъдата първоинстанционният съд е признал за
невинен и оправдал подсъдимия С. по повдигнатите му обвинения за престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК.
С присъдата първоинстанционният съд се е
произнесъл и по въпроса какво да стане с веществените доказателствата и е
възложил на подсъдимия разноските по делото съответно за престъплението, за
което е признат за виновен, определени в размер на 137,28 лв.
Недоволни от присъдата са останали двамата частни
обвинители, които в срока по чл. 319, ал. 1 НПК са подали обща жалба чрез
повереника им – адв. Т., с която са
поискали отмяна на присъдата в частите, с които подсъдимият е оправдан по
обвиненията за престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК и
вместо това се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на тези две престъпления и му се наложи справедливо
наказание за тях. Оспорва се и извода на първия съд, че двамата частни
обвинители не са съпрузи. С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея,
подадено от повереника адв. Ж.Ж., се излагат доводи за неправилност на
присъдата в обжалваните ѝ части:
На първо място е оспорена правилността на
присъдата относно оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл. 325, ал.
1 НК. Сочи се като неправилен извода на съда, че личният мотив изключва
хулиганския мотив в действията на подсъдимия, обосновал и оправдаването му по
обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. В тази насока се поддържа да
е установено от показанията на разпитаните пред първата съдебна инстанция
свидетели, че подсъдимият е извършил действия, грубо нарушаващи обществения
ред, които не е преустановил и след идването на двамата полицейски служители,
като в подкрепа се сочат показанията на свидетелите П. А. и Т. Т.. В тази
връзка се поддържа още, че личният мотив не изключва съпровождащия хулигански
мотив у подсъдимия, който е потрошил автомобилите на пострадалите шумно, не е
спрял да псува и сипе закани в присъствието на насъбралите се очевидци и
органите на реда, като с поведението си е искал да скандализира обществото и
мотивацията му спрямо пострадалите да стане публично известна на насъбралото се
множество хора;
На второ място – оспорен като неправилен е изводът
на първия съд за недоказаност на обвинението по чл. 144, ал. 3 НК, аргументиран
с довода, че инкриминираната закана не е била изречена в присъствието на
органите на реда, както и че пострадалият Б. не е казал пред полицейските
служители, че се страхува за живота си, което пък от своя страна е обосновавало
извод за субективна несъстамерност на деянието, тъй като подсъдимият не е целял
да възбуди страх у свид. Б. за живота му. Твърди се, че тези изводи почиват на
превратно тълкуване на доказателствата, тъй като от данните, че инкриминираната
закана за убийство не е била изречена в присъствието на полицейските служители,
не може да се прави извод, че тази закана не е изречена по-рано, преди тяхното
пристигане на местопроизшествието. В подкрепа на това обвинение се сочат показанията
на двамата пострадали свидетели, както и на свид. Д. Ц., като показанията на
последната първият съд съвсем неоснователно е игнорирал. Поддържа се довод, че
не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Й. С., дадени в смисъл, че
не е чул отправяне на закани и обиди от подсъдимия към пострадалите, тъй като
същият се явява небезпристрастен, поради наличие на близки приятелски и
колегиални отношения с подсъдимия, който от своя страна е кръстник на детето на
свидетеля. От правна страна се поддържа, че за съставомерността на деянието е
достатъчно да се установи, че заканата по своето съдържание е създала
възможност за пораждане на основателен страх от извършване на престъпление и да
съществува реална възможност деецът да го осъществи в конкретното му психично
състояние, което се твърди да е било налице в случая.
С подадената въззивна жалба от защитника на
подсъдимия е поискана отмяна на присъдата в осъдителните ѝ части и при
условия на евентуалност се предявява искане за приложението на чл. 78а НК, като
подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.
216, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с налагане на административно наказание и да се
потвърди присъдата в останалите части. В подкрепа на заявеното искане за отмяна
на присъдата в обжалваната ѝ част бланкетно се заявява основанието, че
първият съд неправилно е приложил материалния закон.
Срещу присъдата е подаден и протест от прокурор
при районна прокуратура – Е., с който е поискана отмяна на присъдата в частите
ѝ, с които подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК, като се постанови
нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден и му бъдат наложени
съответните наказания.
Представителят на СОП поддържа
протеста в частта относно обвинението по чл. 325, ал. 1 НК с доводите, изложени
в него.
Повереникът на частните обвинители –
адв. Ж. Ж. поддържа подадената от доверителите му въззивна жалба с доводите,
изложени в нея.
Защитникът поддържа искането за
отмяна на присъдата в осъдителната ѝ част, като се постанови нова
присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен по обвинението за
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 1 НК.
Оспорва претенцията на частните обвинители за разноски, направени от тях пред
предходните съдебни инстанции, тъй като до момента не е заявявана такава, а
освен това прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
повереника.
С. о. съд, втори въззивен състав, след
като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото, с
доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
С решение от 20.02.2020 г. на С. о.
съд, постановено по в.н.о.х.д. № 688/19 г., обжалваната присъда е отменена в
частта, в която подс. С.С.Б. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и вместо това подсъдимият е признат за
виновен в това, че около полунощ на 27/28.06.2016 г. в гр. Е., пред жилищна
сграда на ул. „В. Л.“ № 8 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в явно
нетрезво състояние, крещейки през нощта отправил обиди, псувни и нецензурни
думи спрямо А.К.Б.: „Ще те пребия! Ще те смажа, немски боклук!“, хвърлял камъни
и изпотрошил предно панорамно стъкло /на стойност 260 лева/, стъкло на задна
лява врата /на стойност 102 лева/ и други повреди на лек автомобил м. „А.“ с
рег. № *******, както и предно панорамно стъкло /на стойност 160 лева/ на
лекотоварен автомобил м. „Ф. Т.“ с рег. *****, поради което и на основание чл.
325, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца, като подсъдимият е оправдан за това хулиганството да е
осъществено посредством отправяне на закани чрез електронни съобщения.
На основание чл. 23, ал. 1 НК са
групирани наказанията, наложени за престъпленията по чл. 216, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 1 НК, като е определено общо наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК за срок от три години.
Присъдата е потвърдена в останалата
ѝ част.
С решение № 112 от 28.09.2020 г. на
ВКС, постановено по н.д. № 448/2020 г., е отменено решението на С. о. съд,
постановено по в.н.о.х.д. № 688/19 г., в частта, в която е отменена присъда №
2/31.01.2019 г. по н.о.х.д. № 82/17 г. на районен съд – Е., с която подс. С. е
оправдан по чл. 325, ал. 1 НК и вместо това е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и осъден на пет месеца лишаване от свобода
и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК, и делото е върнато за ново
разглеждане в отменената част.
Така сложилото се процесуално
развитие на съдебното производство и с оглед отменителното решение на ВКС пределите
на настоящата въззивна проверка се очертават до обвинението за извършено престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен с
отмененото решение на С. о. съд по в.н.о.х.д. № 688/19 г. и осъден на пет
месеца лишаване от свобода, и до евентуалното приложение на чл. 23, ал. 1 НК (в
случай, че подсъдимият бъде признат за виновен по обвинението за престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК при новото разглеждане на делото от въззивния съд). Извън
обхвата на извършваната въззивна проверка остава и обвинението за осъществени
хулигански действия посредством отправяне на закани чрез електронни съобщения,
съставляващи елемент от фактическото обвинените за престъпление по чл. 325, ал.
1 НК, поради действието на забраната за утежняване положението на подсъдимия
(забраната за
reformatio in pejus), тъй като по
отношение на тези факти подсъдимият е бил оправдан с отмененото решение по в.н.о.х.д.
№ 688/19 г. на СОС, което не е било протестирано от прокурора и обжалвано от
частните обвинители.
Въззивният съд, след като се запозна с
материалите по делото във връзка с подадените въззивни жалби и протест
констатира, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия
ред, въпреки заявено искане от подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава
двадесет и седма НПК – чл. 371, т. 1 НПК, като не се провежда разпит на някои
свидетели и вещи лица. Първоинстанционният съд, след като е изслушал
становищата на страните - подсъдимия и неговия защитник, частните обвинители и
техния повереник – във връзка с това искане, не се е произнесъл с нарочно
определение по чл. 372, ал. 3 НПК, с което да одобри изразеното от тях съгласие
и да посочи точно до разпита на кои свидетели и вещи лица се отнася това
съгласие, нито е приобщил по реда на чл. 373, ал. 1 НПК протоколи за разпит на
свидетели и експертни заключения, събрани на досъдебното производство, чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК, нито е отказал приобщаването на
доказателства по посочения ред и въпреки това не е провел разпити на свидетели
и вещи лица, посочени в списъка към обвинителния акт, съдържащи данни от
съществено значение за правилното решаване на делото, които е следвало да бъдат
проверени в хода на съдебното следствие. Поради това въззивният съд извърши
разпит на свидетели и вещи лица, изрично посочени в списъка на лицата за призоваване,
приложен към обвинителния акт, чиито показания и съответно експертни
заключения, събрани на досъдебното производство, са останали непроверени в хода
на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд, а именно:
извърши разпит на свидетелите С.М.Л., М.А.Л., И.С.Л. и Н.А.Й. и на вещо лице А.
Г. П.; приобщи по реда на чл. 282, ал. 2 НПК, чрез прочитането ѝ,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, извършена от вещо
лице Е.А..
От събраните и надлежно проверени в
хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния и въззивния съд
доказателства се установява следното:
Свидетелите С.Р.Ц. и А.К.Б.
(германски гражданин) съжителстват на съпружески начала и от съвместното им
съжителство са родени две деца. През време на съвместното им съжителство те
придобили два автомобила: л.а. марка „А.“ с рег. № *******, собственост на С.Ц.
и л.а. марка „Ф. Т.“ с рег. *****, собственост на А.К.Б..***. Посочените
автомобили двамата обичайно паркирали на улицата, пред дома им.
Подс. Сл. С. имал близки
взаимоотношения със свид. Св. Ц., на която бил предоставил ключ от жилището си
в гр. Е.. Подсъдимият и свид. Б. също се познавали.
На 27.06.2016 г. подсъдимият С. и
свид. Св. Ц. се срещнали в дома на подсъдимия. По-късно, след като си тръгнала
оттам, свид. Св. Ц. и свид. Б. заедно с децата им вечеряли в пицария в града.
Към 20,00 ч. се прибрали в дома си на ул. „В. Л.“ № 8. Свид. Св. Ц. започнала
да подготвя децата за сън (към онзи момент те били малки - дъщерята на 3 г. 2 м. и синът на 5-6 месеца).
Същата вечер, след като се разделил
със свид. Св. Ц., подсъдимият се срещнал със свид. Й. С.. Двамата пили бира и
разговаряли. Подсъдимият споделил пред свид. С., че свид. Св. Ц. го е напуснала,
бил нервен и неспокоен поради раздялата, искал да вземе от нея ключа от
жилището си, който ѝ бил дал.
След 22,00 ч. същата вечер
подсъдимият изпратил съобщение от своя мобилен телефон (със СИМ-карта .) на
мобилния телефон, ползван от свид. Св. Ц. и от свид. Б. (телефон със СИМ-карта
№ .), с настояване свид. Ц. да му върне ключа от жилището още същата вечер.
Свид. Ц. му отговорила, че в този момент не може да излезе, за да му върне
ключа и ще направи това на сутринта. В разменените съобщения подсъдимият
настоявал да му върне ключа веднага, проявил агресивност - обявил, че отива към
тях, отправил закани, че ще ѝ счупи крайниците, че ще имат проблеми, че
ще им „спретне безплатна заря“. Свид. Б. също разбрал за отправените закани от
подсъдимия. Към 23,46 ч. подс. С. провел разговор по мобилния телефон и със
свид. Б., като по време на разговора го псувал и му се заканвал с изразите: „Ще
дойда и няма да съм сам!... Ще те пребия!...“, като използвал и други
нецензурни изрази и ругатни.
Междувременно подсъдимият отишъл
пред дома на свидетелите Ц. и Б.. С него бил и приятелят му – свид. С..
Подсъдимият бил в нетрезво състояние, започнал да крещи към свидетелите Ц. и Б.,
псувал, обиждал ги, заканвал им се. От купчина с камъни наблизо вземал и хвърлял
камъни по автомобила „А.“ на свид. Ц., паркиран на улицата, като по този начин
счупил предното панорамно стъкло на автомобила и стъклото на задна лява врата,
причинил лека деформация на купето при снадката с колоната между двете леви
врати, деформации на водобрана на същото място и деформация на самата външна
изпъкнала част на колоната, леки деформации (побитости) на каналната лайсна на
страничното стъкло на задната лява врата. Междувременно свидетелите Ц. и Б.
излезли на терасата, разтревожени от шума, който предизвикали действията на
подсъдимия и виковете му. Подсъдимият хвърлил голям камък по автомобила „Ф. Т.“,
собственост на свид. Б. и счупил предното панорамно стъкло на автомобила,
продължавал да крещи и да отправя обиди, ругатни и различни заплахи. Крещял към
свид. Б.: „Ще те пребия! Ще те смажа, немски боклук!“. Свид. Б., притеснен от
случващото се, се обадил на тел. 112 и уведомил, че на улицата се случва
инцидент и че подсъдимият чупи автомобилите им, позвънил и на свид. Диана Ц. –
майка на свид. Св. Ц..
От силния шум в този късен час,
предизвикан от подсъдимия, се разбудили живущите наоколо, като някои от тях
излезли на терасите, други се показали на прозорците на жилищата си. Свид.
Стоянка Йотова, която живее в къща в съседство, била силно притеснена и
възмутена от поведението на подсъдимия. Обезпокоени от силния шум, станали от
сън и излезли на терасите на къщата си и свидетелите С.Л., М.Л., И.Л. и Н.Й..
Към 01,00 ч. на място пристигнали
полицейски служители – свидетелите П. А. и Т.Т.. Двамата заварили подсъдимия,
който продължил и в тяхно присъствие да крещи и отправя обиди към свидетелите Б.
и Св. Ц.. След намесата на полицейските служители подсъдимият преустановил
действията си и бил отведен в полицейското управление. На място свидетелите П. А.
и Т. Т. възприели също така счупените стъкла по двата автомобила на свидетелите
Б. и Св. Ц. и наличието на кървяща рана на една от ръцете на подсъдимия.
Подсъдимият С. не е осъждан, за него
се събират много добри характеристични данни – ползва се с добро име в
обществото, трудолюбив, тих и скромен човек (характеристична справка – л. 161
от ДП). Не се установяват негативни данни за личността му.
Изложената фактическа обстановка се
установява от съвкупния анализ на събраните и проверени в проведеното съдебното
следствие пред първоинстанционния и второинстанционния съд доказателства и доказателствени
средства.
Изложените фактически констатации се
установяват от показанията на свидетелите: С.Ц., дадени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд и тези, дадени на досъдебното
производство пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
– л.л. 28-30 от ДП; А.К.Б., дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – л.л. 37-39 от ДП; Д. Ц.;
С. Й., П. С. и Т. Т., дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези, дадени от свидетелите на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК,
съответно на л.л. 56, л. 42 и л. 41 от ДП.
Свидетелите С.Ц. и А.К.Б., въпреки
създалите се усложнени лични отношения между тях и подсъдимия, добросъвестно,
последователно и детайлно пресъздават възприетите от тях обстоятелствата, като
аргумент за кредитиране на показанията им е и обстоятелството, че същите се
подкрепят от всички останали доказателства, събрани по делото. Източник на
данни относно действията на подсъдимия, описани по-горе, са и показанията на
свид. С. Й., която е безпристрастен свидетел, като нейните показания напълно
кореспондират и подкрепят показанията на свидетелите С.Ц. и А.К.Б.. Очевидци на
част от действията на подсъдимия са станали и свидетелите П. С. и Т. Т., които
при пристигането си на местопроизшествието лично са възприели виковете и
обидите на подсъдимия, отправени към свидетелите С.Ц. и А.К.Б. и повредите по
автомобилите им, нанесени в предходен момент от подсъдимия. В синхрон с
показанията на свидетелите С.Ц. и А.К.Б. са и показанията на свид. Д. Ц.,
която, въпреки че не е била очевидец на действията на подсъдимия, дава
информация относно състоянието на свид. Б. и притесненията, които е
предизвикало у него поведението на подсъдимия.
Достоверността на показанията на
свидетелите С.Ц., А.К.Б. и С. Й. се потвърждава от съвкупния анализ на данните,
събрани при извършения оглед на местопроизшествие, при който са иззети
веществени доказателства – два бр. обтривки от червено-кафява течност, открита
върху пътното платно на местопроизшествието, иззети с марлен тампон, като така
иззетата червено-кафява материя е била обект на изследване от съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства (л.л. 80 – 82 от ДП), която установява,
че иззетите следи от червеникава материя са от човешка кръв, която по
кръвногрупова принадлежност съвпада с тази на подсъдимия. Съвкупният анализ на
тези данни потвърждава извода, че именно подсъдимият е хвърлял камъни по
автомобилите на двамата свидетели С.Ц. и А.К.Б. и по този начин е счупил част
от стъклата им, което пък обяснява и наличието на кървяща рана на едната му
ръка, за което се съдържат данни в показанията на свидетелите П. С. и Т. Т..
Най-сетне достоверността на
показанията на С.Ц., А.К.Б. се потвърждава и от приложените справки от
мобилните оператори и от съдебно-техническа експертиза (л.л. 73-76 от ДП) на
оптичен диск (л. 78 от ДП), предаден от свид. Св. Ц. (протокол за доброволно
предаване - л. 131 от ДП), които установяват данни за разменените електронни
съобщения между подсъдимия и свидетелите Св. Ц. и А.К.Б. и съдържанието им.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя частично и от показанията на Й. С., С.Л., М.Л., И.Л. и Н.Й..
Показанията на свид. С. в частта им относно личните отношения между подсъдимия
и свид. Св. Ц., относно проведения преди инкриминираните събития разговор между
него и подсъдимия и съдържанието му и относно обстоятелствата, че подсъдимият е
бил пред дома на свидетелите Св. Ц. и Б. по описаното по-горе време и че е
възникнала конфликтна ситуация между тях, че подсъдимият е искал да вземе от
свид. Св. Ц. ключа, който ѝ бил дал, следва да бъдат кредитирани, тъй
като напълно кореспондират на всички останали гласни доказателствени източници.
Не може да се даде вяра на неговите показания единствено в частта им, че
подсъдимият не е викал, не е обиждал и не е заплашвал никого, тъй като в тази
част показанията му се опровергават от кредитираните свидетелски показания (Св.
Ц., Б., Ст. Й., П. С. и Т. Трайков) и очевидно са повлияни от приятелските му
взаимоотношения с подсъдимия. Показанията на свид. Н.Й. всъщност потвърждават
обстоятелството, че подсъдимият е крещял към свидетелите Св. Ц. и Б., но са
недостоверни в частта, че той се е събудил не от шума от чупенето на стъклата
на колите и виковете на подсъдимия, а от лая на кучетата. По същия начин могат
да се определят и показанията на свидетелите С.Л., М.Л. и И.Л., които
потвърждават, че подсъдимият се е разправял със свидетелите Св. Ц. и Б., но те
били събудени не от тази разправия, а от лая на кучетата. Като цяло в показанията
на свидетелите С.Л., М.Л., И.Л. и Н.Й. личи явна пристрастност и стремеж към
омаловажаване поведението на подсъдимия, очевидно продиктувани от недобрите им взаимоотношения
със свид. Св. Ц..
В мотивите на обжалваната присъда
липсва самостоятелен анализ и оценка на събраните свидетелски показания, но от
изложената фактическа обстановка, приета за установена от първия съд може да се
направи извод, че първият съд се е доверил именно на показанията на свидетелите
С.Ц., А.К.Б., Д. Ц., С. Й., П. С. и Т. Т. в онези техни части, установяващи
факти, релевантни към инкриминираните в обвинителния акт хулигански действия на
подсъдимия.
При така установеното
първоинстанционният съд е направил извод, че подсъдимият не е осъществил
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, поради липса на хулигански мотив
за действията му, които били извършени изцяло по личен мотив и е оправдал
подсъдимия по това обвинение.
Този правен извод не може да бъде
споделен.
Обективните и субективни
характеристики на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК са пределно изяснени в съдебната
практика и първият съд правилно ги е очертал в мотивите си в теоретичен аспект.
Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и
общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“, с които
грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към
обществото.
Действията на подсъдимия: през нощта
- около полунощ отишъл пред дома на свидетелите Св. Ц. и А.К.Б. в нетрезво
състояние и крещейки, отправял обиди, псувни и закани, отправял нецензурни
изрази, хвърлял камъни по автомобилите на двамата свидетели, паркирани на
улицата, пред дома им и изпочупил стъклата ми, които предизвикали силен шум и
нарушили нощната тишина, разбудили живеещите в съседство, - несъмнено са
неприлични и невъзпитани, грубо нарушаващи възприетите нравствени норми на
общуване и начин на разрешаване на възникнали проблеми в отношенията между
гражданите. Изричането на отправените обиди, ругатни и закани с висок глас,
крещейки и потрошаването на двата автомобила на публично място, изразява груба
демонстрация на незачитане на установения обществен ред и спокойствие, явно
неуважение към околните и незачитане на нормите на нравствеността, което обосновава
квалифицирането на тези действия на подсъдимия като непристойни, грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Доколкото данните по делото сочат,
че решението на подсъдимия да извърши деянието е било мотивирано от раздялата
му със свид. Св. Ц., то деянието е извършено по чисто личен мотив. Същевременно
деянието е било съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред и изразява
явно неуважение към обществото, като подсъдимият е съзнавал хулиганския му
характер и е допуснал настъпването на обществено опасните последици, а именно
съществено засягане на обществения ред и спокойствието, поради което
хулиганството е извършено при евентуален умисъл. Трайната съдебна практика е
последователна в позицията, че определени действия, които по своето естество
нямат хулигански характер и тяхната пряка цел не е засягане на обществения ред
и проява на явно неуважение към обществото, но с тях се обективира такъв
резултат, следва да се квалифицират като хулиганство, в случаите когато деецът
съзнава техния характер и допуска настъпването на общественоопасните последици
по засягане на обществените отношения, свързани с тяхната защита. Настоящият
случай е именно такъв.
За
извършеното престъпление по чл.
325, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание, като индивидуализацията на
наказанието в конкретния случая следва да се извърши, освен при отчитане на
всички релевантни за решаването на този въпрос обстоятелства, и при съблюдаване
на забраната за утежняване положението на подсъдимия (забраната
за reformatio in pejus).
При определяне вида и размера на наказанието
въззивният съд намери, че като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете
механизма на деянието, което се отличава с висок интензитет на хулиганските
действия, а като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат: личния мотив,
провокирал поведението на подсъдимия, чистото му съдебно минало, много добрите
характеристични данни за него. Като смекчаващо обстоятелство следва да се
отчете и продължителния срок на наказателното производство, продължило почти
пет години, като забавянето на производството не се дължи на процесуалното
поведение на подсъдимия. Съвкупната оценка на установените отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства обосновава по-висока относителна тежест на
смекчаващите, което от своя страна обуславя определянето и налагането на наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца. Това наказание въззивната инстанция счете, че се явява адекватно на
целите по чл. 36 НК - да въздейства поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия към спазване на законите, да въздейства предупредително върху него и
да му отнеме възможността на върши други престъпления. Същевременно наложеното
наказание удовлетворява целите на генералната превенция - да въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съвкупната
оценка на установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия факти не сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи
отговорността му такива, което от своя страна прави неприложима разпоредбата на
чл. 55 НК.
За двете
престъпления – по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 1 НК,
- за които подсъдимият е осъден, на основание чл. 23, ал. 1 НК следва да се
определи общо наказание – по-тежкото измежду двете, а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
Съдът, след
като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало и добрите характеристични
данни, счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи и
затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието за срок
от три години.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 НПК възлага разноските, направени по наказателното
производство на подсъдимия, ако той бъде признат за виновен. В случая
жалбоподателят е признат за виновен и затова дължи разноските, които са
направени по делото, включително и направените от частните обвинители за адвокатско
възнаграждение. С тези съображения съдът осъди подсъдимия да заплати на
частните обвинители сумата в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Въззивната
инстанция не споделя доводите, релевирани от защитника, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на повереника на частните обвинители по следните
съображения:
Разпоредбата
на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК задължава съдът да обсъди и реши въпроса „на кого
да се възложат разноските по делото“, като техния размер се определя от съда,
според броя на подсъдимите и постигнатия резултат по предявените им обвинения
по правилата на чл. 188 - 190 НПК. За разлика от изрично предвидената в
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК възможност за присъждане в по-нисък размер от
претендираните и доказани от страната разноски /в частта им за заплатеното
адвокатско възнаграждение/ при прекомерност с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, НПК не съдържа подобна уредба. Визираната норма на
гражданския процесуален закон не може да намери приложение в конкретния случай.
Въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес, в това
число от частния обвинител, са уредени изрично в разпоредбите на чл. 188 - 190 НПК, като законодателят не е предвидил възможност при прекомерност на платеното
възнаграждение за адвокат, същото да бъде намалено при направено възражение от
противната страна. С оглед това, настоящият съдебен състав намира направеното
от защитника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на повереника на частните обвинители за недопустимо в
наказателния процес.
По
изложените съображения и в изпълнение на указанията, дадени в отменителното
решение на ВКС по н.д. № 448/2020 г., и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл.
336, ал. 1, т. 2 НПК съдът отмени обжалваната присъда в частта, с която
подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК и вместо това постанови нова присъда, с която призна подсъдимия
за виновен и го осъди по това обвинение и на основание чл. 23, ал. 1 НК
определи и наложи общо наказание за двете престъпления, за които подсъдимият е
осъден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.