РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. Пловдив, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Д. Х. и Х. А. Х. против Решение №
80/05.02.2024г., пост. по гр.д.№ 2486/2022, АсРС, с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателите, че Д. Д. Х. и Р. Ю. Х. са собственици при квоти:
¼ид.ч. индивидуална собственост за Д. Д. Х. и ¼ ид.ч. в режим на СИО за Д. Д. Х. и Р.
Ю. Х., от СОС с КИ ***1.1 по КК на гр. *** с адрес на имота ***, който СО се намира
на етаж първи в сграда с КИ ***1, предназначение жилищна сграда еднофамилна,
разположена в ПИ с КИ *** с предназначение на СО жилище апартамент, брой нива на
обекта едно с площ от 113кв.м., с прилежащи части съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, при съседни СО в сградата: на същия етаж няма,
под обекта няма, над обекта ***1.2; жалбоподателите А. Д. Х. и Х. А. Х. са осъдени да
предадат на Д. Д. Х. и Р. Ю. Х. владението върху ½ ид.ч. от гореописания имот;
отменен е по реда на чл. 537, ал.2 ГПК НА за собственост № *** том *** дело
***/***г на нотариус К. до размер на ½ ид.ч.
Жалбоподателите А. Д. Х. и Х. А. Х. поддържат, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
при съществени процесуални нарушения. Развиват доводи за възникване на
1
собствеността върху имота на основания осъществено строеж от наследодателя им, за
това че имота е станал СИО между баща им и майка им, а след смъртта на бащата,
майката е прехвърлила притежаваните от нея 6/10 идеални части на А. Х.. Последният
на основание наследство е бил собственик на 1/10ид.ч. По отношение на останалите
3/10ид.ч. поддържат да са установили давностно владение, което е продължило повече
от 10 години. Позовават се на ТР№11/21.03.2013, т.д.№11/2012, ОСГК, ВКС.
Поддържат че са придобили сочените идеални части в режим на СИО, както и че
никой не е смущавал владението им. Считат за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че една година след смъртта на майка им – през ***г.
ищците са имали достъп до имота. Позовават се и на констативния НА за собственост
от ***г. Развиват доводи и за доказателствената стойност на заявлението по чл.56 от
ЗТСУ/отм./, от което се извличала волята на наследодателя им. Подробно обсъждат
събраните гласни доказателства, като считат, че единствен пряк свидетел очевидец е
сина им, който непротиворечиво установява, че никой освен родителите му не е влизал
в имота. Поддържат и че към момента на подаване на заявлението по чл.56 от
ЗТСУ/отм./ сградата не е била готова в груб строеж, а това е станало по-късно, поради
което и правото на собственост е възникнало за суперфициара – техния наследодател.
Поддържа се и тезата, че не следва да се зачитат нотариалните актове от ***г.
Поддържа се и че към датата на откриване на наследството от баща им ищецът Д. Х.
притежава само 1/10ид.ч. от правото на собственост върху имота, но от този момент
пък жалбоподателите са установили давностно владение върху частите на останалите
сънаследници. Претендират отмяна на НА от ***г., т.к. с него продавачът прехвърля
права, които не притежава. Претендират отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни Д. Д. Х. и Р. Ю. Х. са подали отговор , в който оспорват
подадената въззивна жалба. Развиват доводи, че процесният имот е съществувал още
към 1972-5г. поддържат, че твърдението за упражнено давностно владение е останало
недоказано. Считат, че фактическата власт върху имота е упражнявана от родителите
им до смъртта им – през ***г., съотв. през ***г. Развиват доводите си за разликата
между упражняване на фактическа власт и търпими действия, като считат, че в случая
са упражнявани търпими действия от страна на ответниците. Поддържат и че
показанията на свидетеля М. Х. са едностранчиви и заинтересовани. Считат и че
представеното заявление по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ е нищожно, доколкото правото на
строеж към този момент вече е било реализирано. Молят за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ответници, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Разгледан е предявеният иск с
пр. осн. чл.108 от ЗС, поради което следва да се приеме, че съдът е дал търсената
защита. Следователно постановеното решение е валидно и допустимо.
Правилността на решението ще се прецени с оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания.
Пред районния съд е предявен иск от Д. и Р. Х. за признаване за установено по
отношение на А. и Х. Х., че са собственици на общо ½ ид.ч. / ¼ ид.ч. за Д. и ¼ ид.ч. в
режим на СИО за Д. и Р./ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***1.1 по
КК и КР на гр. ***, одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: ***, с
площ от 113 кв.м., с предназначение: първи жилищен етаж,, ведно с прилежащите
общи части от сградата и от правото на строеж, както и за осъждане на ответниците
да им предадат владението върху идеалните части от този имот. Соченото правно
основание за възникване на тази собственост е дарение извършено през ***г. на
идеална част от приземния етаж и договор за покупко-продажба от ***г. на идеална
част от същия имот. Отделно оспорват констативния нотариален акт, с който са се
снабдили ответниците, като сочат, че те не са единствени наследници, нито са
осъществявали самостоятелно давностно владение.
Въззивната инстанция е оставила исковата молба без движение до излагане на
обстоятелства относно възникване и обособяване на процесния недвижим имот като
самостоятелен такъв, както и до представяне на удостоверения за идентичност на
страните, предвид записването им с различни имена в представени официални
документи. Допълнително въведените твърдения на ищците Д. и Р. Х. са , че
процессния етаж – приземен, е бил построен и покрит към ***г., като се е ползвал за
жилище от праводателите им, като строителството е започнало още ***г., при първото
разрешение за строеж. Твърдели са, че последващото разрешение за строеж – от ***г.
касае надстрояване на вече съществуващ имот. Ответните страни А. и Х. Х. са
оспорили тези твърдения, като са поддържали, че сградата не е била завършена в груб
строеж, преди прехвърлителните сделки през ***г., респ. че срез тях не са прехвърлени
вещни права върху приземния етаж.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Фактическият състав на
3
иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативно изисквани елемента – доказване
правото на собственост на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на
ответниците и липсата на правно основание за това владение. Липсата на който и да е
от трите елемента води до неоснователност на исковата претенция. При разпределение
на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правото си на собственост върху спорния имот, на факта, че имотът се владее от
ответника, а ответниците - да проведат насрещно доказване, с оглед конкретните си
твърдения.
В настоящето производство спорът се концентрира около въпроса за
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Няма спор между
страните, че още при завеждане на исковата молба и към момента имотът се дължи от
ответниците, поради което и не е необходимо изричното обсъждане на доказателства в
тази насока. По останалите елементи от фактическия състав е налице спор, поради
което и следва да се разгледат наведените твърдения и ангажираните доказателства.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното удостоверение
за наследници /л.7/ , че Д. И. Х. /поч.******г./ и Х. А. Х. / поч.******г./ са оставили за
свои наследници четиримата си сина – И., А., В. и Д.. От удостоверенията за брак се
установява, че А. Х. и Х. Х. са в брак от ***г., а Д. и Р. – от ***г.
С оглед обстоятелството, че в различни официални документи лицата
фигурират с различни имена, пред въззивната инстанция са представени
удостоверения за идентичност, от които се установява :
-Д. Ю. Х. /р.***г./ е бил записван и с името Д.И.Х.;
-Х. А. Х. /р.***г./ е била с името С.И.Х.;
-И. Д. Х. – не е представено удостоверение, но видно от приетото по делото копие от
СР от 14.08.2006г., пост. по гр.д.№975/2005, АсРС е обсъждан въпроса с разминаване
на имената на наследниците на Д. И. Х., като е установено, че И. е записван и с името
А.;
-А. Д. Х. е бил с името А.Д.Х.;
-В. Д.Х. /р.***/ е записван и с името Р.Д.Х.;
-Д. Д. Х. /р.***/ е записван и с имената Д.Д.Х. и С.Д.Х.;
-Р. Ю. Х. е записвана с името Р.Ю.Х.;
Твърди се в исковата молба и уточненията, направени пред въззивната
инстанция, че процесния приземен етаж е възникнал като самостоятелен обект на
собственост още към ***г., в резултат на осъществено строителство в собствен имот от
праводателите на страните Д. и Х. Х.. По настоящето дело не е представен документ ,
удостоверяващ правото им на собственост върху дворното място, а само Разрешение за
строеж №******г., на ГОС-***. Със същото на Д. И. Х. е разрешено построяването на
4
масивна жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен проект в парцел ***,
кв.***. Не е представен архитектурния проект, нито някакви допълнителни
строителни документи, още по-малко за завършване на строежа.
По делото са представени множество НА за извършвани транслативни сделки с
предмет идеални части от процесния недвижим имот :
С НА №***, т.***, д.***/***, Д. И. Х. и Х. А. Х. даряват Д. Д. Х. е 1/4ид.ч. от
първи приземен етаж от жилищна сграда в строеж, като запазват правото на ползване
върху една стая / като се прехвърлят и идеални части от дворното място ,
съставляващо парцел пл.№***/.
С НА №***, д.***/***, Д.И.Х. със съгласието на С.И.Х. подаряват на В. Д. Х.
1/5ид.ч. от дворното място / подробно описано/ и ¼ ид.ч. от първия приземен етаж
от жилищна сграда в строеж, като си запазват правото на ползване върху една стая.
С НА № ***, т.***, д.***/***г. Д.И.Х. със съгласието на С.И.Х. подаряват на
А.Д.Х. 1/5 ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от първия приземен етаж от жилищна
сграда в строеж, като си запазват правото на ползване върху една стая.
В цитираното по-горе съдебно решение от 2006г., пост. по гр.д.№975/2005,АсРС
е коментирана прехвърлителна сделка и по отношение на четвъртия брат И. / А./, с
която са прехвърлени идентични права.
По делото не е установена идентичност между имот , съставляващ парцел ***,
кв.***, съобразно Разрешение за строеж №******г., на ГОС-*** и описанието на
имота по посочените нотариални актове. Приетата по делото СТЕ установява
идентичност на имота между описанието в горепосочените НА и по-късно съставените
такива , в които имотът е описан като СО с ИД ***1.1 / приземния етаж в сградата,
изградена в имота/.
За установяване завършването на строежа на приземния етаж и обособяването
му като самостоятелно жилище са събирани и гласни доказателства. Свидетелят В. Х.,
брат на Д. и А., твърди, че баща му започнал да строи приземието през ***г. После го
замразил. През ***г. се скалари и прекратили строителството. Твърди, че към ***г.,
когато са извършени сделките по прехвърляне на имота, последният не е бил
завършен. Д. си направил две стаи, за да живеят в тях. Свидетелката А.К. твърди, че е
видяла приземния етаж през 80-те години, като към този момент бил завършен.
Останалите свидетели не са коментирали този въпрос.
При тези доказателства по делото, съдът намира, че не може да се приеме за
доказано твърдението на ищците Д. и Р. Х., че приземният етаж е бил завършен и
покрит към момента на серията прехвърлителни сделки, извършени през ***г. от
родителите в полза на четиримата братя, респ. че чрез тези траслативни сделки са
прехвърлени идеални части от приземния етаж. В подкрепа на твърдението, че този
5
обект е съществувал към момента на сделката, не се събраха нито писмени
доказателства, нито устни такива. Свидетелят Х. твърди, че строежът бил замразен, а
свидетелката К. има наблюдения от един много по-късен период. Приложената скица с
виза от ***г.., с която се разрешава надстрояване на съществуващо приземие също
навежда на извод за наличие на „замразен строеж“, т.е. на незавършеност до степен на
самостоятелен обект строеж на приземен етаж. Този извод кореспондира с
доказателството за последващо строителство – Заявление съгласие от А. Х., А. Х., С.
Х. и Р. Х. и В. Х. за отстъпване правото на строеж по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗСТУ
на Д. Х. в парцел ***, кв.***, гр. *** по отношение на приземния и първи жилищен
етажи от сградата, която ще се построи. Същото заявление е вписано на ***г. Следва
изрично да се подчертае, че доводите на страните за възможността даден етаж да се
зачете като годен обект на собственост във връзка с ТР на ВКС не следва изобщо да
бъдат коментирани. При липса на доказателства за времето и степента на завършеност,
този въпрос остава в сферата на теоритезиране на въпроса, но без да съществува
възможност за практическото му разрешаване. Също следва да се отбележи и че
въззивната инстанция изрично е дала указания за установяване на този факт чрез
разпределяне на доказателствената тежест, но други доказателства, освен вече
посочените, не са събрани по делото.
Приетата СТЕ с в.л. В. К., след извършване на проследяване на представените
нотариални актове и справка в техническата служба на общ. ***, установява от
данните от разписния лист към плана от ***г., че имот пл.№***е записан на Д. Х., а
след сделките от ***г. като собственици на по 1/5ид.ч. са записани А. Х., С. Х., В. Х. и
А. Х.. Тези записи, обаче, касаят правото на собственост върху земята и не могат да
служат като доказателство за възникване на правото на собственост върху конкретна
постройка, доколкото липсва изричен запис за това. В КРП от ***г. в УПИ *** е
заснета двуетажна стоманобетонна жилищна сграда. В разписния лист към този план
е записано по 1/5 за С., В., А. Х.и, само 1 етаж – Д. Х., 2 етаж и 1/5 Р. и Б.А., 1/5 насл.
на Д. И. Х.. Не може да се установи от кога е този запис, т.к. Д.И. Х. умира чак през
***г. Според експертизата процесния недвижим имот е заснет в КККР като СОС с
идентификатор ***1.1., а като собственик е записан А. Д. Х. въз основа на НА № ***,
д.***/***г.. Експертизата установява и идентичността на имота според описанието му
в различните документи за собственост.
Така, проследявайки хронологично твърденията за възникване на собствеността,
следва да се посочи, че по делото не са ангажирани преки доказателства за
установяване на момента на завършване на сградата. Видно от СТЕ, както и от
последващите документи за собственост, които ще бъдат коментирани по-долу / НА от
***и сл. години/, процесният приземен етаж е заснет в КККР на гр. *** като СО с ИД
***1.1. Следователно към момента на приемане на КККР на гр. *** имотът е
съществувал като самостоятелен такъв. Този извод се потвърждава и от показанията на
6
свидетелката К., която твърди, че след 80-та година бил завършен първо приземния
етаж, а след това и етажите нагоре. СТЕ установява, че към ***г. в КРП е заснета
двуетажната сграда. При това положение следва да се приеме, че към момента на
възникване на приземния етаж като самостоятелен обект на собственост, правото на
собственост е възникнало в патримониума на Д. Х. въз основа на учреденото право на
строеж по реда на чл.56 от ЗТСУ, а по силата на СК – и за съпругата му Х. Х.. По
делото е представено и разрешение за строеж от ***г. на името на Д. Х. за
пристрояване на тераса към приземния етаж, което е още едно , макар и косвено,
доказателство за принадлежността на правото на собственост.
По изложените съображения, съдът намира, че първото наведено придобивно
основание от страна на ищците Д. и Р. Х., а именно – транслативни сделки на идеални
части от имота през ***г. не се установява.
В исковата молба ищците твърдят да са придобили имота и на основание
наследсвено правоприемство.
Д. Х. умира през ***г., като оставя за свои наследници преживялата си съпруга
Х. и четиримата си сина – И., А., В. и Д.. В резултат на прекратената СИО и на
наследствено правоприемство Х. се легитимира като собственик на 6/10ид.ч. от
жилищния имот, а четиримата им сина на по 1/10ид.ч. от него.
С НА №***, т.***, д.***/***г. А. Х. е признат за собственик на основание
наследство от баща си Д. Ю. Х. на идеални части от дворното място и на 1/10ид.ч. от
приземния етаж на жилищната сграда в него.
С НА №***, т.***,д.***/***г. Х. Х. продава срещу задължение за издръжка и
гледане на А. Х. своите идеални части от дворното място и 6/10ид.ч. от приземния
етаж на сградата. Придобитото по възмезден начин от А. Х. става съпружеска
имуществена общност предвид факта, че той се намира в брак с Х. Х..
С НА №***, т.***д.***/***Д. Х. купува от В. Х. 1/4ид.ч. от приземния етаж от
сграда с идентификатор ***001 и идеална част от дворното място. Тази транслативна
сделка, обаче, произвежда действие само за 1/10ид.ч. от правото на собственост върху
жилището, доколкото В. Х. не може да прехвърли повече права от тези, които
притежава. Така по силата на договора за покупко-продажба и на СК Д. и Р. се
легитимират като собственици на 1/10ид.ч. от приземния етаж, а по силата на
наследственото правоприемство Д. е индивидуален собственик на 1/10ид.ч. от имота.
А. и Х. Х. още в отговора на исковата молба се претендирали. изключителна
собственост върху имота основана на давностно владение от ***г., а и преди това.
С НА № ***, т.***, д. ***/***, А. Х. и Х. Х. са признати на основание давностно
владение на ет. Първи, жилище, съставляващо СОС ***1.1.
Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР№ 11/2013г., по т. д. №
7
11/2012 г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на
правото на собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица
и за съда сила, т.к. същият се издава при провеждане на специално производство за
признаване на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно
принадлежността на това право има легитимиращо действие за признатия собственик.
При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, като тя може да противопостави своите права или само да
оспори правата на признатия собственик. Ако оспорването бъде успешно, то на осн.
чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя , т.к. по исков път ще бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. В
този смисъл е и практиката на ВКС при разрешаване на конкретни спорове – напр.
Р№43/12.02.2013, гр.д.№784/2012, Iг.о., в което се споделя разрешението дадено още в
Р№107/25.05.2011, гр.д.№1297/2010, IIг.о., а именно, че при представен по делото
констативен нотариален акт за собственост, в тежест на оспорващата този акт страна е
да обори изводите на нотариуса в този нотариален акт относно принадлежността на
правото на собственост. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да
се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване
не се развива по правилата на чл.193 от ГПК, тъй като не касае истинността на
документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.
За доказване на твърденията на страните по делото са събирани писмени
доказателства и са разпитвани свидетели. И двете групи страни са представили
доказателства за извършвани плащания на данъци за имот, находящ се на
административния адрес на процесния имот – гр. ***, ул.***№***. Съдебната
практика приема непротиворечиво, че декларирането на имота на името на един от
съсобствениците и заплащане на данъци са задължения, произтичащи от данъчното
законодателство и няма правно значение в отношенията между тях по повод на
владението на имота. Отделен е и въпросът, че от представените доказателства не
може да се установи за кой самостоятелен обект са заплащани данъците, т.к. на
посоченият административен адрес има няколко самостоятелни обекта.
Свидетелите , разпитани по делото, установяват следните факти : Свидетелят В.
Х. твърди, че Д. е плащал и неговите данъци на имота и че през ***г. решил да му
прехвърли своя дял. Твърди, че след смъртта на баща им през ***г. братята не са се
делили. Заявява, че едва след смъртта на майка им през ***г. започнали дрязги между
Д. и А.. След ***г. А. започнал да заключва вратата. В приземния етаж живеели А. и
семейството му и родителите му.
8
Свидетелката К. твърди, че познава страните и знае имота от ***г. До смъртта
на родителите на А. и Д. в приземния етаж живеели, освен тях и семейството на А.. Д.
и Р., обаче влизали спокойно. Самата свидетелка твърди да е влизала заедно с тях на
етажа. Свидетелката твърди, че след смъртта на бабата започнали проблемите между
братята да не се влиза в имота. Тя контактувала и с двете семейства, но не е научила А.
да е собственик на имота. Тя знаела, че всеки от братята си има по една стая на етажа.
Свидетелят М. Х., син на А. и Х. Х., твърди, че живее в процесния имот от
раждането си. Твърди, че винаги този имот се е ползвал от семейството му. Според
свидетеля Д. е влизал на етажа до смъртта на дядо му, а след това – само за
погребението на баба му. Твърди, че до завеждане на делото никога не е имало
спорове и претенции за собствеността на етажа от страна на Д.. Свидетелят твърди,
че родителите му плащали данъците за имота, правили подобрения в него – смяна на
дограма през 2020г., променяли са мебели.
Свидетелят Д.Д. твърди, че познава семейството на Х. Х., като тя е роднина на
неговия баща. Често е посещавал имота им. Жилището се намира на първия жилищен
етаж, на нивото на земята. Виждал е Д. в двора, но никога в жилището. Там живеела
бабата, която починала и семейството на А.. Знае, че след 2020г. са правени ремонти в
това жилище.
С оглед на така посочените свидетелски показания съдът намира, че установено,
че до смъртта на Х. Х. през ***г. Д. Х. и съпругата му са имали свободен достъп до
имота и по никакъв начин пред тях не е демонстрирана промяна на намерението на А.
и Х. Х. да държат имота като свой. В тази насока са показанията на първите двама
свидетеля, които са непротиворечиви и взаимно свързани. Показанията на свидетеля
М. Х., освен че са дадени от сина на едната група страни и е налице лична
заинтересованост , т.к. той все още живее в имота, но и не съдържат и ясни и
безспорни данни за демонстриране на собственически права от родителите му.
Последният свидетел Д. пък изобщо не излага никакви относими към спора факти.
Твърденията на последните двама свидетели са извършване на ремонти в жилището,
касаят период от 2020г., като дори и от този момент да се приеме, че е манифестирана
промяна на намерението на съсобственика да свои имота, то не е налице достатъчен
времеви срок за придобивна давност. Всъщност в показанията на първите двама
свидетели се съдържа информация за демонстриран анимус за своене още от ***г.,
след смъртта на майката на Д. и А.. И двамата свидетели твърдят, че от тогава
започнали проблеми между страните и за това, че А. започнал да заключва вратата на
жилището. До този момент, обаче, Д. и Р. са имали свободен достъп в имота.
Така, както вече бе коментирано от ***г. е възникнала съсобственост между
страните основана на наследствено правоприемство. В този случай, съобразно
теорията и трайната практика ако някой от наследниците остане в наследствения имот,
9
то той се явява владелец за своите идеални части и държател на идеалните части на
останалите наследници. Едва след превръщане чрез едностранни действия на
държането във владение, този наследник установява давностно владение за себе си по
отношение на целия наследствен имот /виж ТР№1/06.08.2012, т.д.№1/2012, ОСГК,
ВКС/. По настоящето дело се доказа, че до ***г. имотът е държан като сънаследствен
и едва от този момент е манифестиран анимуса на ответниците да владеят имота за
себе си. От този момент, обаче, до завеждане на ревандикационния иск през ***г. не са
изтекли изискуемите се в нормата на чл.79, ал.1 от ЗС 10 години непрекъснато
владение. В този смисъл следва да се счита за оборено легитимиращото действие на
констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признато право
на собственост за ответниците А. и Х. Х. по отношение на притежаваните по
наследство и чрез сделка идеални части от ищците – 1/10ид.ч. за Д. Х. на основание
наследяване и 1/10ид.ч. за Д. и Р. Х. на основание договор за покупко-продажба. На
осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК констативният нотариален акт следва да се отмени за
посочените идеални части.
С доказване на правото на собственост на ищците Д. и Р. Х. на общо 2/10ид.ч. от
правото на собственост върху процесния имот се установява наличието на първия
елемент от фактическия състав на нормата на чл.108 от ЗС. По-горе бе коментирано,
че между страните не се спори, че имотът се държи от ответниците А. и Х. Х.. С
опровергаване на легитимиращото действия на нотариалния акт от ***г. за признаване
на правото им на собственост по обстоятелствена проверка за 2/10ид.ч. от имота, се
установява и липсата на правно основание те да държат тези части Това е последният
от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав на чл.108 от ЗС.
Предявеният ревандикационен иск се явява основателен и доказан до размер от
2/10ид.ч. от собствността върху имота и следва да бъде уважен именно за тях. За
пълния претендиран обем права от 1/2ид.ч. от собствеността върху имота, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено до
установения размер на идеалните части, а в останалата си част отменено като
неправилно.
Приложените саморъчно завещание на Д. Х. от ***г., с което завещава първи
жилищен етаж над призема, както и НА № ***, т.***, д.№***/***г. материализира
дарение от Д. и Х. Х. в полза на сина им Д. Д. Х. на първи жилищен над призема от
жилищната сграда етаж, се явяват ирелевантни за спора, доколкото не касае
собственически права над процесния имот. Поради това и същите не са обсъждани в
мотивите на решението.
По разноските
С първоинционното решение А. и Х. Х. са осъдени да заплатят на Д. и Р. Х.
10
разноски в размер на 1550лв. Съобразно изхода от спора тази сума следва да бъде
редуцирана на 620лв..
Д. и Р. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. и Х. Х. разноски в размер
1000лв. за първоинстанционното производство, съобразно представения списък с
разноски , редуцирани с оглед на отхвърлената част от иска.
За въззивното производство А. и Х. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на
Д. и Р. Х. разноски в размер на 480лв. посъразмерност.
Д. и Р. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. и Х. Х. разноски в размер
1030лв. по съразмерност.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80/05.02.2024г., пост. по гр.д.№ 2486/2022, АсРС, в
частта, в която е което е признато за установено по отношение на А. Д. Х., ЕГН
********** и Х. А. Х., ЕГН **********, че Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН
**********, са собственици при квоти: над 1/10ид.ч. до претендираните 1/4ид.ч.
индивидуална собственост за Д. Д. Х. и над 1/10ид.ч. до претендираните 1/4ид.ч. в
режим на СИО за Д. Д. Х. и Р. Ю. Х., от СОС с КИ ***1.1 по КК на гр. *** с адрес на
имота ***, който СО се намира на етаж първи в сграда с КИ ***1, предназначение
жилищна сграда еднофамилна, разположена в ПИ с КИ *** с предназначение на СО
жилище апартамент, брой нива на обекта едно с площ от 113кв.м., с прилежащи части
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни СО
в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта ***1.2;
и в частта, в която А. Д. Х. ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********, са
осъдени да предадат на Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН **********,
владението върху идеални части над общо 2/10ид.ч. до претендираните 1/2ид. от
гореописания имот;
и е отменен е по реда на чл. 537, ал.2 ГПК, НА № *** том *** дело ***/***г на
нотариус К. , в частта за признатото право над 2/10ид.ч. от правото на собственост до
постановения размер от 1/2ид.ч. от правото на собственост
и в частта, в която А. Д. Х., ЕГН **********, и Х. А. Х. ЕГН **********, са
осъдени да заплатят на Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН **********,
разноски над 620лв. до размер от 1550лв.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХЪВРЛЯ предявения от Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН
**********, против А. Д. Х., ЕГН **********, и Х. А. Х. ЕГН **********, иск за
11
признаване за установено, че Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН **********, са
собственици при квоти: над 1/10ид.ч. до претендираните 1/4ид.ч. индивидуална
собственост за Д. Д. Х. и над 1/10ид.ч. до претендираните 1/4ид.ч. в режим на СИО
за Д. Д. Х. и Р. Ю. Х., от СОС с КИ ***1.1 по КК на гр. *** с адрес на имота ***, който
СО се намира на етаж първи в сграда с КИ ***1, предназначение жилищна сграда
еднофамилна, разположена в ПИ с КИ *** с предназначение на СО жилище
апартамент, брой нива на обекта едно с площ от 113кв.м., с прилежащи части
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни СО
в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта ***1.2; и А. Д. Х. ЕГН
********** и Х. А. Х., ЕГН **********, СА ОСЪДЕНИ да предадат на Д. Д. Х., ЕГН
********** и Р. Ю. Х., ЕГН **********, владението върху идеални части над общо
2/10ид.ч. до претендираните 1/2ид. от гореописания имот.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН **********, да заплатят
общо на А. Д. Х., ЕГН **********, и Х. А. Х. ЕГН **********, сумата от 1000лв.
разноски по съразмерност за първоинстанционното производство и сумата от 1030лв.
разноски по съразмерност за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Д. Х. ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********, да заплатят
на Д. Д. Х., ЕГН ********** и Р. Ю. Х., ЕГН **********, сумата от 480лв., разноски
за въззивното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12