№ 19463
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110112039 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, чрез юрк. К. З., срещу Столична община, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 630,45 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета
№ 0000-1261-18-252365, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 192,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 30.11.2018 г.
до 01.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2018 г., около 13,50 ч. при движение в гр.
София по ул. „Зографи Молерови“, пред № 11 водачът С. И. П., управлявайки лек автомобил
марка „Мерцедес“, с рег. № ********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на
настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с
ищцовото дружество по застрахователна полица № 93001810004423, със срок на
застрахователното покритие от 15.01.2018 г. до 14.01.2019 г. За причинените на
застрахования по имуществената застраховка автомобил вреди в ищцовото дружество било
подадено уведомление, по което била образувана щета № 0000-1261-18-252365. След
извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било определено застрахователно
1
обезщетение в размер на 630,45 лева, като застрахователят признал и направените разходи за
репатриране на автомобила. Сумата била изплатена на собственика на увредения автомобил
с платежно нареждане на 20.09.2018 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на
път, стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С изплащане
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования
против причинителя на вредата. С уведомително писмо изх. № L-2751/26.10.2018 г. ищецът
предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение, но до този момент плащане не било постъпвало. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.12.2022 г. по ч. гр. д. № 60573 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, както и дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. А..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, както и
твърдението, че щетите по автомобила били настъпили вследствие на него. По делото не
били представени доказателства, от които да се установява каква е била конкретната дупка,
за която се твърди, че причинила произшествието, с какви размери е била и къде е била
разположена. Не били представени и доказателства за платени премии по застрахователния
договор, което било задължително условие за влизането му в сила. Възразява, че не били
представени доказателства относно състоянието на увредените части, в т. ч. гумата и
джантата, към датата на сключване на застрахователния договор, за да се установи
състоянието им преди и след инцидента. Повредата на картера се дължала на износване на
същия поради овехтяване, поради което и на основание т. 27.8, р. IX от общите условия тази
вреда не следвало да се обезщетява. Оспорва увреждането на предна дясна гума и предна
дясна джанта да е настъпило в деня на процесния инцидент, тъй като в уведомлението за
настъпилото застрахователно събитие били посочени като увредени задна дясна гума и
задна дясна джанта. Оспорва иска и по размер, както и акцесорната претенция за мораторна
лихва, тъй като ответникът не бил поканен от застрахователя да плати дължимата сума
преди образуване на настоящото производство. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната лихва. На следващо място твърди, че вина за
настъпване на инцидента имал водачът на процесния автомобил, който не бил съобразил
поведението си с условията на пътя. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
2
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата
молба. В хода на устните състезания юрк. Захариев моли съда да уважи исковите претенции
като доказани по основание и по размер. Претендира направените в исковото и в
заповедните производства разноски.
В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява
от юрк. А.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания
отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове на съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира
присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № 93001810004423, сключена на 15.01.2018 г., за
увредения лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с рег. № ********, собственост
на „Де Йонг Пропъртис“ ЕООД, имало валидно сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество, със срок на застрахователното
покритие от 00,00 ч. на 15.01.2018 г. до 24,00 ч. на 14.01.2019 г., с рискова Клауза 1 –
„Всички рискове“. С договора била определена застрахователна сума в размер на 145000
лева. А договорената застрахователна премия в размер на 5694,15 лева била заплатена
изцяло (на една вноска) в деня на подписване на полицата. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2017 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация –
Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 22.12.2017 г.
Съгласно т. 7.1 от Раздел І „Общи положения“ на Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна)
щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на рисковете,
посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията
си като страна по договора и не е било налице общо или специално изключение, установено
в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 „Всички рискове“ от общите условия
пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение
било сред покритите рискове при избрана рискова Клауза 1. Общите изключения, при
наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІХ от
общите условия. Съгласно т. 27.5 от Раздел ІХ застрахователят не обезщетявал щети,
възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми, джанти и емблеми, с
изключение на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция –
КАТ“. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно обезщетение“ на общите условия МПС били
3
разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на
застрахования обект и изминалите години от датата на производство, като процесният
автомобил попадал в клас „А“ – МПС с изминали до 4 години, вкл. от датата на
производство и със застрахователна сума над 10000 лева или такива със застрахователна
сума над 30000 лева за леки автомобили и над 50000 лева за товарни автомобили и влекачи,
независимо от изминалите години от датата на производство (т. 33.1 от общите условия).
Определянето на дължимото обезщетение за МПС клас „А“ се извършвало по някой от
следните начини: 1. по предоставени фактури, издадени от автосервиз на официалния
представител на съответната марка МПС, след предварително съгласие на застрахователя (т.
34.1.1 от общите условия); 2. по експертна оценка при писмено искане на застрахования – в
този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози
на застрахователя (т. 34.1.2 от общите условия); 3. по предоставени фактури, издадени от
автосервиз, избран от застрахования, като застрахователят си запазвал правото да не уважи
такива, отразяващи възстановителни дейности на МПС, в случай че уговорената
застрахователна премия била под 475 лева (т. 34.1.3 от общите условия); 4. отстраняване на
щетите в доверен автосервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след
писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо (т. 34.1.4 от общите условия).
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1705671, се
установява, че на 27.06.2018 г. в 15,30 ч. при движение в гр. София по ул. „Зографи
Молерови“, срещу № 11 лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 400“, с рег. №
******** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, с дълбочина 12 см. и пълна с
вода (дъжд), в резултат на което били причинени щети по автомобила. Видимите такива
били описани в протокола – задна дясна гума с джанта. Протоколът бил съставен от младши
автоконтрольор С. С.ов при ОПП – СДВР и бил подписан от водача на увредения автомобил.
Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него
и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125
ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници
в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не
обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за
наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно
възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
4
произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти,
които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства
може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това
дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица
(автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от
значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава.
При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП
механизъм на произшествието е потвърден напълно от заключението на приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля С. И. П..
Не се спори по делото, че ул. „Зографи Молерови“ в гр. София, на която възникнало
процесното ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като
такъв се управлява от Столична община.
За причинените на процесния автомобил повреди на 27.06.2018 г. водачът С. И. П.
подал до застрахователя по имуществената застраховка „Каско” на МПС уведомление за
настъпило застрахователно събитие, по което била образувана щета № 0000-1261-18-252365.
В уведомлението били описани следните щети по автомобила: гума задна дясна и джанта
дясна. Водачът на застрахования автомобил избрал дължимото обезщетение да бъде
определено по фактури, придружени с фискален бон. От представен по делото опис-
заключение по процесната щета се установява, че на 27.06.2018 г. бил извършен оглед на
процесния автомобил от експерт на застрахователя, при който били констатирани следните
повреди: гума задна дясна (за допълнителен оглед) и джанта задна дясна (за ремонт и
боядисване). На 28.06.2018 г. бил извършен втори оглед на увредения автомобил, като в
съставения опис-заключение били описани следните допълнителни увреждания – гума
предна дясна (за смяна) и джанта (алуминиева) предна дясна (за ремонт и боядисване).
Собственикът на застрахования автомобил представил пред застрахователя следните
фактури, удостоверяващи извършените във връзка с ремонта разходи: проформа фактура №
********** от 28.06.2018 г. на стойност 1300 лева за закупуване на автомобилна гума
предна дясна и автомобилна гума задна дясна; фактура № ********** от 28.06.2018 г. на
стойност 80 лева за монтаж/демонтаж, сваляне/качване и баланс монтаж; и фактура №
********** от 27.06.2018 г. на стойност 60 лева за репатриране на процесния автомобил в
рамките на гр. София. С доклад по процесната щета било одобрено застрахователно
обезщетение в размер на 630,45 лева, което било изплатено на собственика на увредения
5
автомобил по банков път с преводно нареждане от 20.09.2018 г.
От представена по делото регресна покана изх. № Л-2751/26.10.2018 г. се установява,
че ищцовото дружество претендирало от Столична община възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-252365, личен регрес: 14101 в размер
на 630,45 лева. В товарителницата са изброени номера на личен регрес 14104, 14103, 14102
и 14107. Видно от отбелязване върху товарителницата, поканите по изброените лични
регреси били получени от Столична община на 30.10.2018 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят С. И. П., който управлявал увредения автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие. От думите му се установява, че когато настъпило
процесното ПТП, валял дъжд. На пътя между кв. „Драгалевци“ и кв. „Симеоново“ на завой,
в дясната част на платното за движение, на около половин метър от банкета, имало огромна
дупка, която обаче не се виждала, тъй като била пълна с вода. Автомобилът попаднал в нея и
тъй като гумите му били нископрофилни, предна дясна и задна дясна гума се спукали.
Свидетелят е категоричен, че дупката не била обозначена по никакъв начин и предвид това,
че била пълна с вода, нямало как предварително да я види, докато автомобилът му не
попаднал в нея. Скоростта, с която се движел, предвид лошото време и наличието на завой,
била не повече от 20-30 км/ч. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като
обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че Пламен Матеев бил
водач на увредения автомобил по време на инцидента не е основание само по себе си за
дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на съдебната
автотехническа експертиза. Обстоятелството, че свидетелят управлявал процесния
автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие му дало възможност да
придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът
няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да
възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, били следните: на 27.06.2018 г., около
13,50 ч. лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 400“ с рег. № ******** се движил по ул. „Зографи
Молерови“ и в района срещу № 11 превозното средство попаднало в необезопасена дупка на
платното за движение с дълбочина около 12 см., пълна с вода. От така представения
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
Протокола за ПТП видими увреждания се налагал изводът, че щетите по застрахования лек
автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.06.2018 г.
6
произшествие в гр. София. От заключението се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 737,48 лева.
Вещото лице уточнило, че за позиция № 2 – джанта задна дясна и позиция № 4 – джанта
предна дясна нямало данни да е изплащано обезщетение, поради което същите не били
включени в изчисленията. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице заяви, че няма
противоречие в документите по щетата относно констатираните увреждания. Първо
експертите на застрахователя са огледали задната дясна гума, тъй като уврежданията по нея
са били видими, и са ги описали. При следващия оглед са били открити щети и по предна
дясна гума, които са били описани в допълнителния опис. Според вещото лице било напълно
възможно първоначално тези увреждания да не са били видени от експерта, тъй като може
да е имало балон вътре или увреждането да е било от вътрешната страна. С оглед
обстоятелството, че гумите на застрахования автомобил били нископрофилни, а дупката, в
която попаднал, била дълбока около 12 см., скорост от порядъка на 20-25 км/ч била напълно
достатъчна, за да се увредят и двете гуми. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена
застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие –
ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от
процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
7
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства беше
безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС по отношение на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 27.06.2018 г. От
застрахователната полица е видно, че договорената застрахователна премия в размер на
5694,15 лева била заплатена изцяло (на една вноска) в деня на подписването й. Направеното
в тази насока възражение в отговора на исковата молба е неоснователно.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № 93001810004423 и Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД е видно, че при включена рискова клауза 1 „Всички рискове“, както е в настоящия
случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и
твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 630,45 лева по банков път с преводно нареждане от 20.09.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
От Протокол за ПТП, бланков № 1705671, от заключението на съдебната автотехническа
експертиза и от показанията на свидетеля С. И. П. беше установен механизмът на
настъпване на произшествието – внезапно попадане на застрахования при ищцовото
дружество автомобил в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което
били увредени двете десни гуми и джанти. Неоснователни са възраженията, направени в
отговора на исковата молба, че механизмът на настъпване на произшествието не бил ясен.
По делото не се спори, че пътят, на който се случило процесното ПТП – ул. „Зографи
Молерови“ в гр. София, е част от общинската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата (ЗП) и съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП е публична общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини, като това управление включва: организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП).
Цитираните разпоредби налагат извода, че именно ответникът е носител на задължението да
8
поддържа общинските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната им експлоатация
и безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012
г. за поддържане и текущ ремонт на пътя, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, е възложено на всяка община, включително Столична община, да
осигурява и охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана взема мерки за
предотвратяване и своевременно отстраняване на причини и фактори, които влошават
експлоатационните характеристика на пътя и застрашават сигурността и безопасността на
ползвателите (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се установява
обстоятелството, че на пътя е имало дупка, в която е попаднал и застрахованият при ищеца
автомобил. Няма твърдения, че неравностите на пътното платно са били обезопасени и
сигнализирани. Напротив, от Протокола за ПТП и от свидетелските показания се установява,
че дупката на пътя не е била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно,
ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите работници и
служители, а именно за несигнализиране и необезопасяване на неравностите (дупките) на
пътното платно.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, установи, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ПТП и повредите по
автомобила. Следователно, доказана е и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за
движение, извършено от водача на застрахования автомобил, и по-точно на задължението
му по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото няма каквито и да било данни за извършването на
действия или бездействия от страна на свидетеля С. П., които по някакъв начин да са
9
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече противоправни такива. От
показанията на същия се установява, че скоростта на автомобила била не по-висока от 20-30
км/ч, тъй като времето било дъждовно и навлизал в завой. Дупката на пътя не била
обозначена по никакъв начин, поради което водачът не е имало как да разбере за нейното
съществуване и да съобрази скоростта си с това препятствие на платното за движение. Освен
това поради лошото време дупката била пълна с вода, което не му позволило да я забележи и
да прецени дълбочината й. Ето защо съдът намира, че не е налице противоправно поведение
на водача на застрахования автомобил – свидетеля П., с което да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност на причинените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие по средни пазарни цени в размер на 737,48 лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответника. Към посочената сума
следва да се прибавят и разходите за репатриране на автомобила в размер на 60 лева. Или
общо дължимото обезщетение възлиза на 797,48 лева. Доколкото обхватът на
10
суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи от размера
на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 630,45 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. По делото
няма данни, а и твърдения Столична община да е погасила изцяло или отчасти
претендираната сума.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай по делото е приложена регресна покана изх. № Л-2751/26.10.2018
г., с която ищцовото дружество претендирало от Столична община възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-252365, личен регрес:
14101 в размер на 630,45 лева. В поканата обаче не е посочен срок, в който ответникът е
следвало да заплати задължението и след изтичането на който ще се счита, че е изпаднал в
забава. Освен това в представената с исковата молба товарителницата са изброени номера на
личен регрес 14104, 14103, 14102 и 14107, но не и процесната щета – личен регрес 14101.
Други доказателства в подкрепа на направените от ищеца твърдения за поставяне на
ответника в забава не бяха представени. Следва да бъде посочено, че съдът няма задължение
да дава указания на страната, когато представените от нея доказателства не са достатъчни за
установяване на дадено обстоятелство. Редакцията на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК дава
основание да се счита, че съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства
единствено в случай че такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но
не и когато доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят
дадения факт. Дали фактът е доказан или не е въпрос по съществото на делото, освен ако
ангажираните доказателства са негодни. Противното би означавало, че ако събраните
доказателства, посочени от страната след указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са
достатъчни да установят по безспорен начин съответния факт, съдът ще дължи ново
указание за провеждане на пълно доказване. Следователно, съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК
11
съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни.
Той има задължение само да следи дали представените доказателства са допустими (вж.
Решение № 314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
При тези данни и предвид нарочното възражение в този смисъл, наведено в отговора
на исковата молба, следва да бъде прието, че ответникът не е получил надлежна покана за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт,
следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен
начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства, че е поканил ответника
да заплати дължимата по щета № 0000-1261-18-252365 сума, въпреки че с доклада по делото
беше разпределено в негова доказателствена тежест доказването на посоченото
обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да
докаже, че поставил ответника в забава по отношение на главницата преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, поради което съдът намира, че
Столична община не дължи заплащане на претендираната мораторна лихва.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в протокола от
проведеното съдебно заседание. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу тези разноски няма направено
възражение от страна на ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото
производство разноските са следните: 75 лева за довнесена държавна такса, 300 лева за
депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на спора и
предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, ВКС, ответникът Столична община следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата в общ размер на 440,89 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена
държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане
12
единствено на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение,
което съдът изчисли в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед
изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на
ответника Столична община сумата в размер на 23,35 лева, представляваща дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, че съществува вземане на „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В. В. М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе”
№ 67А, срещу Столична община, Булстат *********, представлявана от кмета Васил
Александров Терзиев, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, за сумата 630,45
(шестстотин и тридесет лева и 45 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 0000-1261-18-252365, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, което
вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.12.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 60573 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В. В. М., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
срещу Столична община, Булстат *********, представлявана от кмета Васил Александров
Терзиев, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 192,10 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 30.11.2018 г. до 01.09.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Столична община, Булстат
*********, представлявана от кмета Васил Александров Терзиев, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В. В. М., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
сумата 440,89 (четиристотин и четиридесет лева и 89 ст.) лева, представляваща
13
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса,
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Застрахователна компания Лев
Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В. В.
М., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски”, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, да заплати на Столична община, Булстат *********, представлявана от
кмета Васил Александров Терзиев, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, сумата 23,35
(двадесет и три лева и 35 ст.) лева, представляваща дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 60573 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14