№ 223
гр. Пазарджик, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №13 от 12.01.2022г. постановено по
гр.д.№20215210100737 по описа на съда за 2021г. е прието за установено по
отношение на ЕОС М. ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на
управление грС., район В., ж.к.“Малнова долина“, ул.“Р.П.-К.“ №4-6, ЧЕ Д.А.
Т., ЕГН-********** от гр.В., кв.“К.“, у“Б.Д.“ №20, му дължи сумата от
2500лв-главница представляваща част от общо дължимата главница от
6287.76лв, както и сумата от 675.70лв-лихва за забава върху главницата за
периода от 01.06.2018г. до 01.06.2021г.,представляващи неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
от 29.10.2008г., сключен със „Сибанк“ЕАД, ведно със законните лихви за
забава върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното
изпълнение на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№138 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.№547/2021г. по описа на РС-В. и е отхвърлен
иска в частта и по отношение на установяване на задължение за лихва за
1
забава върху главницата за периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г. като
погасен по давност. Със същото решение ответникът Д. АНГ. Т. с посочен
адрес и ЕГН, е осъден да заплати на ищцовото дружество „ЕОС М.“ ЕООД, с
посочени седалище, и адрес на управление, сумата от 63.651лв-направени
разноски в заповедното производство и 286.49лв разноски за исковото
производство.
Решението се обжалва в установителните му части, а именно-в частта с
която е признато за установено, че ответника Д.Т. дължи на ЕОС Матреикс
ЕООД сумата от 2500лв-главница, представляваща част от общо дължимата
главница в размер на 6287.76лв, както и сумата от 675.70лв-лихва за забава
върху главницата за периода 01.06.2018г. до 01.06. 2021г., представляващи
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 29.102008г., сключен със „СИБАНК АД, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Искането е да се отмени
решението в посочените обжалвани части и се отхвърли по същество
предявения от ищеца иск. Основните възражения на жалбоподателя са, че
вземането предмет на иска е погасено по давност както по отношение
претенцията за дължима главница, така и за дължимата лихва за забава.
Оспорва се цедирането на вземането на кредитора СИБАНК ЕАД в полза на
ЕОС М.“ ЕООД с довод, че ответникът-длъжникът не е уведомен нито от
стария нито от новия кредитор преди датата на подаване на заявлението по
което е образувано ч.гр.д.№547/2021г. по описа на РС-В.-01.06.2021г. Твърди
се, че ДПК съдържа неравностойни клаузи, които са нищожни на това
основание. Поддържа жалбоподателят, че съдът правилно приел, че
уведомлението за цесия и поканата за доброволно изпълнение са получени от
длъжника в хода на делото с връчване на препис от исковата молба и от
приложените към нея писмени доказателства на дата 20.09.2021г., както и че
ищецът не е представил доказателства, доказващи наличие на факта на
уведомяването на ответника за сключения договор за цесия от 28.09.2012г.
преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, извършено на
01.06.2021г. до РС-В.. Приема се и извода на съда, че цесията не е била
съобщена надлежно на длъжника към датата на която е подадено заявлението-
01.06.2021г., по което е издадена заповед за изпълнение №138 от 03.06. 2021г.
по ч.гр.д.№547/2021г. на РС-В.. Неправилно според жалбоподателя, съдът
2
след констатиране на процесните факти и обстоятелства, е направил извод, че
въпреки липсата на уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на
заявлението, от значение в случая бил само фактът, че ответникът е бил
редовно уведомен в хода на производството за извършената цесия със
заведения от ищеца установителен иск във връзка с постъпило възражение по
ч.гр.д.№547/ 2021г. и че неуведомяването на длъжника преди образуваното
заповедно производство е без значение. Неправилно съдът приел, че ищецът е
представил уведомление за извършената цесия, изпратено до ответница,
получено на 05.02.2016г., както и че в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК изрично било посочено, че ищецът основава искането си на
сключен договор за цесия със СИБАНК ЕАД доказващо, че длъжникът е
редовно уведомен за цесията. Анализират се доказателствата представени в
заповедното производство и жалбоподателят навежда извода, че заявителят
не е представил уведомление изх.№6397 от 25.09.2020г. за извършено
прехвърляне на вземанията по договора за цесия и че въпросното
уведомление за цесия е представено от ищеца едва с предявения на
22.07.2021г. установителен иск предявен по указания на заповедния съд.
Посочва, че законът не указва формата и моментът на съобщаването на
цесията и че е достатъчно същото да е налице в момента, в който със спора е
сезиран съдът, като няма пречка съобщаването като фактическо действие с
правни последици да бъде извършено и от пълномощник-цесионерът,
действал в рамките на своята представителна власт. Твърди се, че
уведомлението за цесия и поканата за доброволно изпълнение са получени
от длъжника в хода на делото, с връчване на препис от ИМ по чл.422 от ГПК
и приложените към нея писмени доказателства, и че цесията не е била
съобщена надлежно на длъжника към датата на която е подадено заявлението
за образуване на заповедното производство. Предвид изложеното
жалбоподателят оспорва като неправилни изводите на съда за валидно
съобщаване на цесията при което за длъжника е възникнало задължение да
престира на цесионера и че съобщението за прехвърляне на вземането на
длъжника е извършено чрез съобщение връчено на адреса, посочен от
длъжника Д.Т., който не го е потърсил, а уведомяването е станало с връчване
на препис от ИМ. Неправилен бил извода, че длъжникът бил уведомен за
цесията с връчване на издадената заповед за изпълнение по процесното
ч.гр.д., в текста на която било записано, че ищецът е кредитор на длъжника по
3
силата на извършена цесия и това уведомяване следвало да се зачете, като
факт настъпил при условията на чл.235 ал.3 от ГПК. Повтаря жалбоподателя,
че към момента на образуване на исковото производство, предхождано от
подадена заявление до заповедния съд, заявителят не е представил
уведомление /изх.№6397 от 25.09.2020г./ за извършено прехвърляне на
вземанията по договора за цесия от 2012г. или друго уведомление или
съобщение за цесия преди подаване на заявлението. Навежда извода, че при
неизпълнение на това задължение за уведомяване преди подаване на
заявлението, то и прехвърлянето не е породило действие спрямо длъжника
към този момент. Генералният извод е, че „ЕОС М.“ ЕООД не е имал
валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на
заявлението и не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника; че съобщаването на цесията в по-късен момент
не може да се отчете като факт по смисъла на чл.235 ал.3 от ГПК; че при
настъпило частно правоприемство преди надлежното уведомяване на
длъжника за цесията, легитимиран да подаден заявлението е цедента-
праводател СИБАНК ЕАД, носител на спорното право към този момент.
Коментира са заключението по назначената по делото счетоводна експертиза
и извършените плащания от длъжника, направени в полза на новия
кредитора, като според съда с тези си действия ответникът потвърждава, че е
бил наясно с цесията още към 2013г. Последният извод на съда
жалбоподателят квалифицира като неправилен поради липса на представена
от вещото лице счетоводна справка от ищеца, черпещ благоприятни права за
въпросните три плащания и доколкото и след тези плащания цесионерът е
правил опити да уведоми длъжника за цесията. Моли да се отмени решението
в обжалваните му части и се отхвърли исковата претенция. Няма ангажирани
доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба. Последната се оспорва от „ЕОС М.“ ЕООД като неоснователна.
Твърди се, че длъжникът е получил кредитната сума описана в ДПК,
обезпечен с поръчителство. По въпроса за възражението за изтекла
погасителна давност се поддържа, че изискуемостта на всички вземания е
настъпила на уговорения краен падеж-29.10.2018г. или към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/01.06.2021г./ вземанията по
договора са изискуеми и не са погасени с изтекла 5г.давност по чл.110 от ЗЗД
4
относно главницата и 3г.давност по чл.111 буква “в“ от ЗЗД относно лихвите,
която давност по правилото по чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня в
който вземанията са станали изискуеми. Поддържа, че срокът на
погасителната давност е започнал да тече именно от датата на уговорения
краен падеж, а не от датата на последното плащане или дата на цесия, поради
което за главницата е приложима 5г. давност и 3г. давност за лихвата,
включително и за възнаградителната лихва. Твърди се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл 5г.
срок за главницата и 3годишния срок за лихвите, поради което страната
счита, че възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Твърди се още, че длъжникът е бил уведомен за цесията чрез пълномощник
относно новия кредитор цесионер и чрез дадено съгласие за уведомяване от
цедента по чл.99 ал.3 от ЗЗД за прехвърлянето на вземанията. Посочва, че
уведомлението няма изискване за реквизитите, и че уведомяването е станало
по няколко начина-по телефона, и последвалите плащания в полза на
цесионера; че е изпратено писмо с уведомление до адреса на длъжника
посочен в договора; за трети път уведомление чрез връчване на препис от ИМ
и приложенията към нея, с уведомление изпратено от цедента за
прехвърлянето на вземането и който факт е следвало да бъде зачетен от съда
по силата на чл.235 ал.3 от ГПК-при зачитане на момента на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ до приключване на съдебното дирене в
производството по иска. Уточнява, че уведомленията за цесия да изготвени и
подписани от адвЖ.Д.-управител на „И. и Д.“ Адвокатско дружество, но и
като пълномощник на предишния кредитор и че разпоредбата на чл.99 ал.3 от
ЗЗД е реализирана чрез пълномощник, което не опорочавало изпълнението за
което съобщаването на цесия не е лично и незаместимо действие. Твърди се,
че са налице доказателства, че вземането по ДПК е прехвърлено на ищеца с
цесия, доколкото в приложение №1 към договора за цесия от 28.01.2012г.
фигурира и е индивидуализирано вземането на ответника, като цедирането му
на дата 28.09.2019г. било отразено и от експерта. Оспорват се твърденията за
наличие на неравностойни клаузи в ДПК и нищожни на това основание. И че
ДПК е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, като се изтъква, че ДПК
е сключен при действието на отменения ЗПК, на 29.10.2008г. и че при
сключването му са спазени всички норми на действащия тогава ЗПК. Твърди
се, че районният съд е изложил подробни мотиви и направил задълбочен
5
анализ на събраните доказателства и е аргументирал изводите си и със
заключението по назначената икономическа експертиза. Моли да се потвърди
решението в обжалваните му части, а при условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя с искане да бъде присъден минимален размер на разноските
съобразено с действителната фактическа и правна сложност.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Д.
АНГ. Т. от гр.В. както и писмения отговор на насрещната по спора
страна „ЕОС М.“ ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.410 и
следващите от ГПК ,във връзка с чл.99 ал.3 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Д. АНГ. Т., ЕГН-********** от гр.В.,
ул.“Б.Д.“ №20, подадена от ищеца „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище в грС., на дата 21.07.2021г., се твърди, че на 29.10.2008г. в
гр.Пазарджик е сключен договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г. между „Стопанска и
инвестиционнна банка „ АД /СИБАНК/ с ЕИК *********, като кредитор и
ответника Д. АНГ. Т. в качеството му на кредитополучател и на И.Г. Т.а-
поръчител. По силата на този договор СИБАНК отпуска на
кредитополучателя в деня на сключване на договора потребителски кредит в
размер на 7000лв със срок на усвояване 28.11.2008г., със задължение
кредитополучателят да го върне заедно с лихвите в сроковете и при
условията, уговорени в договора. Твърди се, че съгласно чл.4 ал.1 от договора
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на
банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката /БЛП/
плюс надбавка от 8.35%, като към момента на сключването на договора БЛП
е бил от 4.9% или годишната лихва тогава е равна на 13.25%. Според
уговорките кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни
вноски по погасителен план и с краен срок на погасяване 29.10.2018г. Твърди
се още, че кредитополучателят погасил част от месечните вноски и
6
преустановил следващите плащания, като след спиране на плащанията
останалата непогасена сума в размер на 7430.08лв. Вземането станало изцяло
изискуемо след изтичането на крайния срок за издължаване на кредита -
29.10.2018г. Твърди се, че на 28.09.2012г. е сключен договор за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ и приложенията към него между “СИБАНК“ АД
и „ЕОС М.“ ЕООД, по който задължението на Д. АНГ. Т. по процесния
договор за потребителски кредит /ДПК/ е закупено от „ЕОС М.“
ЕООД.Твърди ищецът, че съгласно чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен за
новия кредитор на паричното вземане срещу Т., а именно цесионера „ЕОС
М.“ ЕООД. Посочва, че цесионерът е бил изрично упълномощен от цедента
СИБАНК да извършва уведомяване от името на цедента. Уведомленията за
цесия били изпратени на посочения в договора постоянен адрес на
кредитополучателя, като писмото е върнато в цялост с отметка в известието
за доставка ,че е “непотърсено“. Ищецът моли да се приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен на основание чл.235 ал.3 от ГПК с връчване на
уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба и че
с връчването на препис от исковата молба и на приложенията към нея по
делото, ответникът получава уведомлението изходящо от цедента за
извършената цесия. Твърди се още, че цесионерът е пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по ДПК като е подал заявление по
чл.410 от ГПК до РС-В. за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за сумата от 3175.70лв, от които главница от 2500лв-част от общо
дължимата сума от 6287.76лв, лихва за забава от 675.70лв /за претендираната
главница/, като е образувано заповедно производство /ч.гр.д.№547/2021г. по
описа на РС-В./, и за което вземане била издадена заповед за изпълнение, а
срещу заповедта било подадено възражение от длъжника /след
уведомяването му/, с твърдения, че не дължи изпълнение на издадената
заповед за изпълнение, за което заявителят бил уведомен от съда със
съобщение от 09.07.2021г.Ищцовото дружество твърди, че към момента
погасяване на задължението по договора не е осъществено от длъжника нито
има наличие на основание за отпадане на задължението. Моли да се приеме
за установено,че Д. АНГ. Т. дължи на „ЕОС М.“ ЕООД сумата от 3175.70лв,
от които главница-2500лв, част от общо дължимата главница от 6287.76,
лихва за забава-675.70лв /за претендираната главница/ за периода
30.04.2018г. до 01.06. 2021г., представляващи неизпълнено задължение по
7
ДПК, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда 01.06.2021г. до окончателното
изплащане на сума, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от насрещната спора страна-ответника Д. АНГ. Т. чрез пълномощника си адв.
ВЛ. Д. от АК-Пазарджик. Твърди се, че искът е допустим, но е неоснователен
по същество.Искът се оспорва по основание и по размер. Въведено е
възражение за погасяване на вземането по давност за главницата и за лихвата
за забава за посочения период. Оспорва се легитимността на ищеца като
цесионер да претендира процесното вземане доколкото цесията не е била
надлежно съобщена на кредитополучателя-длъжник към момента на подаване
на заявлението по което е образувано заповедното производство- 01.06.2021г.
ДПК съдържал неравностойни клаузи, нищожни на това основание; сумите
по кредита били погасени, като се иска исковете да бъдат отхвърлени. Твърди
се, че по образуваното от ищеца заповедно производство от 01.06.2021г. и
приложената от заявителя документация включително и за цесията, сред
документите липсвало уведомлението за цесия от 28.09.2012г., е издадена
заповед за изпълнение с което заявлението е уважено изцяло, че длъжникът е
подал възражение по чл.414 от ГПК и че в едномесечния срок от
уведомяването на заявителят от заповедния съд, е депозирана исковата молба,
от което се заключава, че искът е допустим. Коментират се твърденията в
исковата молба и приложените писмени доказателства към исковата молба
/ИМ/ и ДПК и се правят следните правни изводи: Няма възникнало между
страните облигационно правоотношение и за ответника Д.Т. да съществува
задължение за заплащане на сумата, предмет на договора за цесия в полза на
цесионера-ищец. Няма възникнало задължение на длъжника към цесионера за
плащане поради неуведомяването на длъжника за извършената цесия към
датата на подаване на заявлението до заповедния съд-01.06.2021г. по което е
издадена заповед за изпълнение №138 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.№547/ 2021г.
на РС-В.. Поддържа, че в случая релевантният момент на съобщаването на
цесията е до датата на подаване на заявлението и след като същото не е
изпълнено, прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо
длъжника съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД към същия момент. Извежда се извода,
че цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към
8
момента на подаване на заявлението; че същият не е бил легитимиран да иска
издаване на ЗИ срещу длъжника; че съобщаването на цесията в по-късен
момент-с връчване на преписи от ИМ с приложенията, не можело да се отчете
като факт по смисъла на чл.235 ал.3 от ГПК.Поддържа, че при настъпило
частно правоприемство, преди надлежно уведомяване на длъжника за
прехвърляне на вземането, легитимиран да подаде заявление е цедента-
праводател СИБАНК ЕАД, носител на спорното право към този момент.
Препраща се към постановките на т.10б от ТР №4/18.06.2014 по тълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК и съдебна практика. Счита, че по изложените
съображения искът е недоказан и подлежи на отхвърляне. Като следващ
довод се поддържа, че ищецът не е доказал неизпълнение на договора от
кредитополучателя, както и размера на задължението; че същото съществува
и в какъв размер; че вземането на цедента е прехвърлено с процесния договор
за цесия от 28.09.2012г. доколкото в Приложение №1 бил посочен друг ДПК с
друг номер и липса на доказателства вземанията към ответника Д.Т. по
отношение на процесния ДПК от 29.10.2008г. да са прехвърлени с договор за
цесия от 28.09.2012г. Генералният извод на ответника е, че договора за цесия
не е породил действие и кредитор за длъжника не е цесионера-ищец. И че
претендираните вземания не кореспондират с описаното в договора за цесия.
Моли да се отхвърлят заявените искови претенции.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че на 01.06.2021г. пред В.ски районен съд е инициирано
заповедно производство от заявителя „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в грС. против длъжника Д. АНГ. Т., с ЕГН-
********** от гр.В., обл.Пазарджик с искане за издаване на заповед за
изпълнение за парично вземане в размер на 2500лв заявено като частично, от
общо дължима главница в размер на 6287.76лв, дължимо договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №РК08010145 от 29.10.
2008г. и вземане на лихва за забава от 675.70лв за претендираната главница,
за времето от 30.04.2018г. до датата на подаване на заявлението-01.06.2021г.
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането
на вземането, като заявителят се позовава и на чл.6 от ЗМДВИП за
неначисляване на лихви за забава и неустойки за периода 13.03.2020г. до
15.07.2020г. Претендират се и разноски в заповедното производство в размер
9
на 63.51лв. Посочено е, че вземането произтича от ДПК, обезпечен с
поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г. В т.12 от заявлението, като
обстоятелства от които произтича вземането е посочен цитирания ДПК,
обезпечен с поръчителство, сключен между „Стопанска и инвестиционна
банка“ /СИБАНК/ и Д. АНГ. Т., по който на последния е отпуснат кредит от
7000лв, погасяван от кредитополучателя на 120месечни вноски, с краен срок
за погасяване на кредита 29.10.2018г. Заявено е още, че кредитополучателят е
погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията
си при което е останала непогасена сума в размер на 7430.08лв,като това
вземане е станало изцяло изискуемо след изтичане на крайния срок за
издължаване на кредита-29.10.2018г. Излага се и факта, че на 28.09.2012г. е
бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
СИБАНК ЕАД, ЕИК-********* и „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *********, по
силата на който задължението, произтичащо от процесния ДПК обезпечен с
поръчителство било изкупено от цесионера „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
*********. Твърди се, че съгласно чл.99 от ЗЗД кредитополучателят бил
уведомен за цедирането на дълга на дата 25.09.2020г. с получаване на писмо-
уведомление от упълномощен адвокат и че със съобщаването на цесията, на
длъжника бил даден едноседмичен срок за доброволно изпълнение, като
поради липсата на такова от негова страна породило правния интерес на
заявителя да предяви искането си по реда на заповедното производство. Моли
да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане в
общ размер от 3175.70лв, от които 2500лв главница част от общо дължимата
главница от 6287.76лв и лихва за забава от 675.70лв за претендираната
главница и за посочения период, ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението и посочените разноски в заповедното
производство от 63.51лв. Поддържа още, че с договора няма подписани общи
условия тъй като такова изискване не е съществувало към момента на
сключването му, а процесуалният закон е въвел представянето им след
23.07.2014г. “..ако има такива.“
Установява се, че на 29.10.2008г. между СИБАНК АД като кредитор и
Д. АНГ. Т. като длъжник и поръчителя И.Г. Т.а, с ЕГН-**********, е сключен
ДПК, обезпечен с поръчителство, според който банката отпуска на длъжника
потребителски кредит в размер на 7000лв със срок на издължаване от
120месеца, при срок на усвояване на кредит до 28.11.2008г. В договора се
10
предвидени клаузи за заплащане на банката на еднократна такса за
разглеждане на искането за кредит, еднократна комисионна за обработка на
документи от 1.75% върху размера на кредита, дължим при усвояване и
годишна такса за обслужване на кредита от 30лв, последната заплащана
ежегодно до окончателното издължаване на кредита, дължима с първата
погасителна вноска на всеки дванадесет месеца; такса за предоговаряне от 1%
върху остатъчния размер на кредита, като е предвидена възможността таксите
и комисионните да бъдат променяни с решение на УС на банката, за което
длъжникът дава съгласието си с подписването на договора. В чл.2 ал.4 от
договора е предвидено, че годишния процент на разходите по кредита /ГПР/
е от 15.33%, в който процент не са включени разходите по чл.21 ал.2 от ЗПК.
За ГПР е предвидено, че размерът му се променя с промяна на БЛП или на
таксите и комисионните при условията на чл.4 ал.3. За главницата по кредита
е предвидено, че същата се олихвява с годишна лихва, равна на сбора от
банковия лихвен процент/БЛП/ за кредити в национална валута на банката
плюс надбавка от 8.35%, като към датата на сключване на договора
годишната лихва е в общ размер на 13.25%, начислявана от датата на
усвояване на кредита, като длъжникът дава съгласие на банката да променя
едностранно БЛП, съгласно утвърдена методика. По издължаването на
кредита е уговорено, че той се издължава на 120месечни анюитетни
погасителни вноски съгласно погасителен план към договора, актуализиран
автоматично от страна на банката при промяна на БЛП и запазване на срока
на договора. В чл.7 ал.1 от договора е предвидена възможността за длъжника
за предсрочно погасяване на цялата остатъчна част от главницата, както и
частично предсрочно погасяване на главницата при минимум 500лв със
съответното преизчисляване на анюитетните вноски, като при частично
предсрочно погасяване длъжникът дължи комисион, представляващ
тримесечен еквивалент на ГПР по кредита върху размера на предсрочно
погасяваната сума, а при предсрочно пълно погасяване същия еквивалент
върху остатъка от кредита. Кредитът е обезпечен с поръчителство, като
поръчителят се задължава да отговаря заедно с длъжника пред банката за
цялото задължение-главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по
събиране на вземането. В чл.9 е предвидено право на банката едностранно да
обяви кредита за предсрочно изискуем без да уведоми длъжника, и да
пристъпи към принудително събиране на целия дълг. При неиздължаване
11
изцяло или частично на която и да е анюитетна вноска от длъжника, както и
на други изпълнения по договора е предвидено настъпването на предсрочна
изискуемост/чл.9 ал.1 от договора/. За обявяването на предсрочната
изискуемост е предвидено банката да изпрати на длъжника и поръчителя
писмено съобщение за датата на която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. В чл.9 ал.3 от договора е предвидено, че банката има право да
прехвърли вземането си на трети лица, с което е изпълнено изискването на
чл.16 ал.1 от ЗПК от 2006г./отм/ . В чл.17 на договора е предвидено
задължение на кредитополучателя при промяна на адреса си посочен в
договора, да уведоми незабавно Банката като в противен случай всички
съобщения изпратени на посочените в договора адреси ще се считат за
получени. В чл.5 ал.4 е предвидено, че при забава в плащанията, банката
събира върху неиздължените суми за времето за забава лихва равна на
начислявана лихва върху главницата при редовен дълг плюс обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
От приложения погасителен план е видно, че месечната погасителна
вноска по кредита включва част от дължимата главница и част от
договорената лихва или анюитетна месечна вноска в общ размер на 105.55лв
плюс еднократна ежегодна такса от 30лв.
Установява се, че на 28.09.2012г. между СИБАНК ЕАД като цедент и
„ЕОС М.“ ЕООД, в грС. като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на
парични вземания /Цесия/, според който цедентът продава на цесионера
вземания към свои длъжници, а цесионерът купува от цедента вземанията
описани в приложение №1 към договора за цесия, като вземанията се
прехвърлят в цялост заедно с всички привилегии и обезпечения,
включително изтекли лихви и направени разноски за събиране на вземанията.
В чл.5.2 от договора е предвидено, че с влизане в сила на договора цедентът
дава съгласието си и упълномощава цесионера след заплащане на цялата цена
по договора, да уведоми длъжниците от името на цедента съгласно чл.99 ал.1
от ЗЗД за извършеното по силата на договора за цесия прехвърляне на
вземанията, като цесионерът се задължава да извърши уведомяването.
Цесионерът е задължен съгласно договора и да изготви уведомленията до
длъжниците в писмена форма по образци, одобрени между цедента и
цесионера. Към договора е приложено Приложение №1 на длъжниците чиито
задължения към цедента се цедират на цесионера, като под №2798 е записано
12
задължение на длъжника Д. АНГ. Т. по потребителски договор №878
РК08010145, сключен на дата 29.10.2008г., с размер на кредита от 7000лв, с
остатъчен дълг от 6287.76лв, дължима лихва от 1592.32лв или общ размер на
дълга от 7880лв. Установява се, че до Д.Т. е изпратено уведомление, с изх.
№6398 от 25.09.2020г. /приложено към исковата молба и връчено на
длъжника по реда на чл.131 от ГПК/, изхождащо от пълномощник на
цесионера „ЕОС М.“ ЕООД, с което длъжникът се уведомява, че има
непогасени задължения към цесионера по ДПК, обезпечен с поръчителство №
РК 08010145 от 29.10. 2008г., сключен със СИБАНК ЕАД, и че „ЕОС М.“
ЕООД е кредитор по горния договор, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г. В уведомлението е записано
още, че на длъжника Т. му се предоставя седемдневен срок да погаси всички
свои задължения, произтичащи от процесния ДПК обезпечен с
поръчителство. Длъжникът се уведомява, че задължението му е изцяло и
незабавно дължимо и изискуемо и при неизпълнение ще се пристъпи към
принудително събиране на вземането. Приложено е и второ уведомление за
извършено прехвърляне на вземания №6397 от 25.09. 2020г. адресирано до
същия длъжник Д.Т., с което цедентът „Сибанк“ ЕАД уведомява длъжника,
че с договор за продажба и прехвърляне на вземане от 28.09.2012г. банката
като продавач е прехвърлила на „ЕОС М.“ ЕООД всички свои вземания към
този длъжник по ДПК, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.
2008г., заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии. И че
цесионерът е заменил напълно цедента като кредитор на този длъжник, като
от датата на получаване на уведомлението Т. се задължава да извършва
всички плащания по договора по сметката на „ЕОС М.“ ЕООД, посочена в
уведомлението. Уведомленията са подписани от адв. Ж.Д., упълномощен от
цесионера „ЕОС М.“ ЕООД /пълномощно от 03.06.2013г. в полза на АДв.Д
„И. и Д.“ с адвокати Иван И. и Ж.Д./, да извършва уведомления на всички
длъжници по договора за цесия за прехвърлените по силата на този договор
вземания на „ЕОС М.“ ЕООД от предишния кредитор „СИБАНК“ ЕАД, а с
друго пълномощно от 16.11.2012г. изпълнителният директор и Главният
изпълнителен директор на СИБАНК ЕАД, съответно П.Г.А. и Х.А.Ф.
упълномощават управителите на „ЕОС М.“ ЕООД Р.Т. и Т.В., като цесионер
по договора за цесия от 28.09.2012г. /т.4/ с право за изготвя, подписва и
предприема действия по връчване на уведомления по образец спрямо
13
длъжниците съгласно чл.99 предл.3 от ЗЗД,както и да преупълномощава
адвокати и/или адвокатски дружества с правата по т.4., както и трети
юридически или физически лица, за уведомяване на длъжниците съгласно
чл.99 от ЗЗД. С пълномощно от 01.02.2019г. управителят на „ЕОС М.“
ЕООД Р.Т., е преупълномощил същото адвокатско дружество да уведомява
всички длъжници съгласно одобрените образци към съответните договори за
цесия /прехвърляне на вземания/, сключени между „ЕОС М.“ ЕООД и банки,
финансови институции, кредитни институции и други небанкови търговски
дружества, за прехвърлените по силата на договора за цесия вземания на
конкретни длъжници на „ЕОС М.“ ЕООД. От своя страна АДв.Д-во „ И. и Д.“
е преупълномощило няколко адвоката между които и адвЖ.Д. Д. с права да
уведомяват длъжниците по законоустановения ред и съгласно одобрените
образци към съответните договори за цесия сключени между цесионера „ЕОС
М.“ ЕООД и цедентите, между които и банки, по силата на които вземанията
към конкретни длъжници се прехвърлят на „ЕОС М.“ ЕООД. До длъжника
Д.Т. е изпратено препоръчано писмо с обратна разписка съдържащо
уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, посочено по-горе, но същото не е
доставено и връчено на адресата поради непотърсена пратка от адресата.
Липсва отразяване кога, колко пъти и къде доставчика на пратката е търсил
адресата за да му я връчи и защо и поради какви причини се е пристъпило
към оставяне на известие до адресата с покана да се яви на определено място
за да я получи и колко пъти и за какъв период от време адресатът е бил
поканен по този начин да се яви за да получи пратката и че същата е останала
непотърсена вместо да му бъде доставена на посочения на писмото адрес.
По делото пред първата инстанция е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза изготвена от вещото лице Д.И.Т., което въззивният съд възприема
изцяло като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от
което се установява, че по силата на ДПК от 29.10.2008г. ответникът
кредитополучател Д.Т. с получил с поръчителството на И.Г. Т.а от
„СИБАНК“ ЕАД кредит в размер на 7000лв, която сума Т. се е задължил да
върне на 120 месечни анюитетни вноски по приет погасителен план, като
отпуснатата сума е усвоена по банковата сметка на ответника. Установено е
от експерта, че към момента на цедирането -28.09.2012г. размерът на
задължението на кредитополучателя е от 7880.02лв, формирано от дължима
главница от непогасени вноски в размер на 6287.76лв и дължима договорна
14
лихва от 1592.32лв.Съгласно заключението общият размер на погасената
главница от Т. при кредитора „СИБАНК“ АД възлиза на 712.24лв, а общия
размер на погасената договорна лихва при същия кредитор възлиза на
4079.48лв.Установено е от експерта, че след сключването на договора за
цесия и прехвърляне на задължението, от длъжника Д.Т., са направени три
погасителни вноски от по 150лв всяка или общо 450лв, с което са погасени
договорни лихви, като новият им размер е от 1142.26лв.Установено е, че
общия размер на задължението на ответника към датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ на парично задължение от ищеца „ЕОС М.“
ЕООД възлиза на 7430.02лв, от които 6287.76лв дължима главница и
1142.26лв дължима договорна лихва. За размера на законната лихва за
забава върху претендираната главница от 2500лв за времето 30.04.2018г. до
01.06.2021г. е посочено, че същият е в размер на 784.03лв., а за периода
01.06.2018г.-01.06.2021г. е от 761.80лв. В констативно-съобразителната част
експертът е посочил,че след сключване на договора за цесия лично длъжника
Д. АНГ. Т. е направил 3 /три/ погасителни вноски, всяка по 150лв на дати
12.03., 29.07. и 28.08.2013г. Изрично в съдебно заседание експертът е заявил,
освен че поддържа изцяло заключението си, но е уточнил, че трите плащания
всяко от по 150лв, извършени от длъжника Д.Т., са извършени именно на
новия кредитор /новия кредитор е цесионера „ЕОС М.“ ЕООД/, като
плащанията са направени по банковата сметка на цесионера. Вещото лице не
уточнява, тези три плащания да са извършени от длъжника в полза на
цедента, който в последствие да ги е прехвърлил в полза на цесионера,
съгласно задължението си по чл.6.2.6 от договора за цесия. Плащанията в
полза на новия кредитор са извършени повече от 5 /пет/месеца след
сключването на договора за цесия. Следва да се отбележи, че цедентът
СИБАНК ЕАД е представил на цесионера писмено потвърждение за
извършеното прехвърляне на вземанията в срок от 10дни от плащането на
цената /чл.6.2.3 от договора за цесия/, от дата 01.11. 2012г.,/виж заповедното
производство-л.15/, с потвърдено плащане на цената по договора от
цесионера на цедента, тоест при условията на чл.2.4 от договора за цесия
прехвърлителният ефект на вземанията на цедента срещу длъжници, в полза
на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД е настъпил с плащането на продажната цена,
/счита се, че плащането е извършено с постъпване на уговорената продажна
цена по банковата сметка на Цедента/, тоест считано от 01.11.2012г.
15
договорът за цесия е произвел правните си последици и от тази дата
вземанията срещу посочените в приложение №1 към договора длъжници са
собственост на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД. Както се посочи срокът на
действие на договора за потребителски кредит с обезпечение от 29.10.2008г. е
до 29.10.2018г., заповедното производство за вземанията по него, е
инициирано на 01.06.2021г. или в тригодишния давностен срок от
настъпилата с изтичането на срока на действие на договора изискуемост на
вземанията за главница и договорна лихва, лихва за забава, комисионни и
други вземания по ДПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца-цесионер да установи
вземането си за което е издадена заповед за изпълнение №138 от 03.06. 2021г.
от В.ски районен съд по ч.гр.д.№20215210100547 по описа на съда за 2021г.,
връчена на длъжника на дата 14.06.2021г. и предвид постъпилото в срок
възражение от последният по чл.414 от ГПК вх.№731 от 17.06.2021г. с което е
заявено, че той не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение като е заявено, че вземането по издадената заповед за изпълнение
е погасено по давност, без да излага конкретни факти и обстоятелства в тази
връзка.
Исковата молба по чл.422 от ГПК е депозирана в РС-В. от ищеца „ЕОС
М.“ ЕООД на 22.07.2021г., в предвидения едномесечен срок от полученото
на 09.07.2021г. уведомление от заповедния съд с разпореждане №249 от
18.06.2021г. за възможността да установи съществуването на вземането си
предвид постъпилото възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК. В
този смисъл предявеният иск е допустим.
По същество исковата претенция е основателна.
Установява се, че ответникът Д. АНГ. Т. има качеството на
потребител и кредитополучател по договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство от 29.10.2008г., сключен с кредитора-цедент
СИБАНК АД, /отговаря на критериите по §13 т.1 от ДР на ЗПП
а именно - Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
16
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност./ по силата на който му е отпуснат паричен заем от
7000лв с краен срок за погасяване 29.10.2018. Изрично е предвидено в
договора възможността кредиторът да може да прехвърля вземането си в
полза на трети лица /чл.16 ал.1 от ЗПК от 2006г. и чл.9 ал.3 от ДПК/.
Установява се, че погасяването на кредита ще се извършва на 120 месечни
анюитетни /равни/ вноски, формирани от главница и от договорна лихва
съгласно изготвен погасителен план. Размерът на годишния процент на
разходите е от 15.33%/ в хипотеза на липса на фиксирана в закона горна
граница /Към момента на сключване на ДПК действа ЗПК от 30.06.2006г.,
обн.д.в.бр.53./ .Размерът на договорната лихва с която се олихвява кредита,
към момента на сключване на сключване на договора е от 13.25%, което не
представлява нарушение на добрите нрави, доколкото съгласно установената
съдебна практика към онзи момент и преди влизането в сила на новия ЗПК
от 2010г., допустимата горна граница при обезпечени кредити е до 20%. По
делото липсват данни, а и длъжникът-ответник не твърди, че размерът на
договорната лихва е променян в хода на погасяването на кредита и е
увеличен като надвишава максимума от 20%. Следва да се отбележи, че за
сключените при действието на ЗПК от 2006г. ДПК, са приложими
разпоредбите на този закон, и след приемането на новия ЗПК от 2010г. В таз
връзка съгласно ПЗР на ЗПК от 2010г. в §5 е записано, че разпоредбите на
закона /ЗПК от 2010г.- Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010г.
с последващи изменения и допълнения/ не се прилагат за договори за
потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с
изключение на чл.14, чл.15, чл.26 и чл.35, които се прилагат за безсрочни
договори за кредит, сключени преди тази дата.
Всички клаузи визирани в чл.6, по чл.7, чл.8 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.10 от
ЗПК са ясно и недвусмислено формулирани, с видими и четими документи в
ДПК, обезпечен с поръчителство. Така договорът е изготвен на ясен и
разбираем език, съдържа клаузи и отговаря на изискванията по чл.6 ал.1
Кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския
кредит преди сключването на договора/предложение за отпускане на кредит
№678393/; ал.2 Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора; ал.3
17
Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са
включени в условията на сключения договор за потребителски кредит; ал.4.
Всички изменения и допълнения към сключения договор за потребителски
кредит се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни по
договора; по чл.7-ДПК съдържа:1. дата и място на сключване; 2.
име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК
на търговеца и адрес/седалище на кредитора; 3. име, ЕГН, постоянен и
настоящ адрес на потребителя; 4. чиста стойност на кредита (подлежаща на
получаване главница на кредита);5. /неприложима/; 6. годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита, и неговото изчисляване. 7. условията, при които посочените в т. 6
разходи по кредита могат да бъдат променяни; 8. условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите
на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания;
9. разходите по чл.21 ал.2, с изключение на тези, които възникват поради
неизпълнение на договора от страна на потребителя;10.елементите на общата
стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния
процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е
известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на
тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или
реалистична оценка за тяхната стойност;11. свързаните с договора разходи,
които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; 12. правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за
прекратяване на договора;13. обезпеченията, които потребителят е длъжен да
предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат
освободени;14. изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на
застраховател не е предоставен на потребителя; чл.8 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.10 -
неприложими;
Процесният договор за потребителски кредит е действителен и са
спазени всички изисквания на закона. Твърдения за обратното и с точно
конкретизиране на пороците на ДПК не са ангажирани от страна на
потребителя кредитополучател.
Не се установява да са ограничени правата на потребителя
предоставени от ЗПК. Не са налице и неравноправни клаузи в процесния ДПК
18
по смисъла на чл.143 от ЗЗП представляващи уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и подробно изброени в ал.2 на същия член.
Доколкото в договора има уговорени едностранно изменение на някои
отделни клаузи от договора от банката кредитор, то е предвидено изрично за
това изменение да се уведоми потребителя, който има право писмено да
откаже да се съгласи и да прекрати договора като погаси кредита в посочен
срок и без да дължи комисионни за предсрочно погасяване.
Следва да се отбележи, че вземането на банката по ДПК, обезпечено с
поръчителство не е обявявано за предсрочно изискуемо нито има данни да са
променяни параметрите на кредита така както първоначално са залегнали и
посочени в сключения ДПК и до момента на приключване на срока на
действие на договора-28.10.2018г. Такива констатации не се установяват и от
експерта Т. в изготвеното по делото експертно заключение, което е проверило
цялата документация по кредита като размера на задълженията е на база
първоначално изготвения и действащ погасителен план по договора при
отчитане на общо направените погашения /плащания от потребителя/ преди и
след сключването на договора за цесия-първите към първоначалния кредитор
СИБАНК АД, а последните три плащания от 2013г.-18.03; на 29.07. и на
29.08.2013г. на новия кредитор цесионер на вземането от 01.11.2012г.
По доводите изложени във въззивната жалба.
Вземането по ДПК не е погасено по давност както по отношение на
главницата така и по отношение на претендираната лихва за забава върху
главницата.
След като кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, както е в
случая макар, че са били налице основания за това, в хипотеза при която
срокът на действие на договора е изцяло изтекъл, изискуемостта на вземането
има начало и настъпва от момента на изтичане на срока на действие на
договора. Това е крайният момент за плащане на цялото задължение от
длъжника /потребителя по ДПК/, формирано от неплатени главница, лихви и
разноски, комисионни и други разходи по кредита, независимо, че вземането
е разсрочено на месечни вноски. Това не представляват периодични платежи,
а се касае за едно единно и неделимо задължение по договора за кредит,
19
което е дължимо окончателно с изтичането на крайния срок на действие на
договора. С изтичането на този срок или считано от 29.10.2018г. длъжникът
е изпаднал в забава и от тази дата той дължи плащането на целия остатък от
задължението си. Главницата като основно задължение на потребителя се
погасява с изтичането на 5г.давност от момента в който същата е станала
изискуема или крайния срок за предявяване на претенцията до заповедния съд
за това вземане на кредитора е 29.10.2023г./чл.110 от ЗЗД/. Вземането за
лихва се погасява с изтичането на 3г. давност-чл.111 буква“в“ от ЗЗД, считано
от настъпване на изискуемостта й, или в случая до 29.10.2021г.
Заповедното производство в случая е инициирано както в срока по
чл.110 от ЗЗД за главницата, така и в срока по чл.111 буква“в“ от ЗЗД, на дата
01.06.2021г. или 2г. и 7месеца след настъпването на падежа на вземанията за
лихва и главница, тоест преди да изтече давността за погасяването им . В този
смисъл въпросът за погасителната давност се поставя частично по
отношение на лихвата за периода от 30.04.2018г. до 01.06.2018г. и за този
период правилно претенцията е отхвърлена като погасена по давност, като е
уважена за периода от 01.06.2018г. до 01.06. 2021г. в размер от 675.70лв,
макар че според заключението размерът на лихвата е от 761.80лв.
Дължимостта на лихвата за забава върху главницата е предвидена в чл.5 ал.4
от ДПК и при условията посочени в разпоредбата.
Претенцията за главница е уважена в пълен размер и това съответства
на събраните по делото доказателства и неоспорената от страните съдебно-
счетоводна експертиза.
Неоснователно е възражението, че договорът за цесия не е породил
действие за потребителя-длъжник и ответник по делото Д.Т.. Разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД изразяваща се в съобщаване на длъжника от цедента за
извършената цесия е приложена по отношение на процесния договор за
прехвърляне на вземанията най-рано на дата 12.03. 2013г. Това е датата / след
влизането в сила на договора за цесия/ на която длъжникът Д. АНГ. Т. след
като е узнал за цесията лично е извършил плащане на задължението си по
процесния ДПК в полза на новия кредитор-цесионера „ЕОС М.“ ЕООД. От
експертното заключение недвусмислено се установява, че длъжникът Т. е
извършил плащане не по друг договор и не за друго задължение, а по
процесния ДПК предмет на спора, обезпечен с поръчителство, сключен на
20
дата 29.10.2008г., и то в полза на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД. Тоест,
потребителят има знанието и съзнанието, че това дружество цесионер е новия
кредитор на когото той дължи плащания по висящия ДПК, обезпечен с
поръчителство. Плащането от потребителя Т. представлява признание на
задължение към цесионера, а не към цедента /бившия му кредитор/. Нещо
повече, липсват данни потребителят-длъжник да е поискал от „ЕОС М.“
ЕООД да препрати вноската в полза на СИБАНК АД като недължимо платена
и получена от ЕООД-то поради грешка или поради някаква друга причина,
тоест с едно такова действие на потребителя да се демонстрира незнание от
негова страна за сключения договор за цесия и за новия кредитор на когото
дължи изпълнение. Освен това, такива плащания са извършени общо три
пъти, като по отношение на нито едно от тях няма заявено от потребителя до
„ЕОС М.“ЕООД, че е сгрешено плащането по отношение на адресата и че в
същност плащането е следвало да бъде извършено от длъжника в полза на
СИБАНК АД. Липсват и данни тези суми да са преведени от „ЕОС М.“
ЕООД, в полза на „СИБАНК ЕАД като надлежния кредитор по процесния
ДПК.Тоест, налага се безспорният извод за знание от страна на потребителя
Д.Т. за това, че има промяна в носителя и титуляр на кредитното право-
кредитора по ДПК спрямо него, и че тази промяна му е известна и съгласно
последната той извършва плащания именно и само на новия кредитор-
цесионера „ЕОС М.“ЕООД. Чрез тези конклудентни и фактически действия
длъжникът признава недвусмислено, че знае кой е новия му кредитор по
процесния ДПК обезпечен с поръчителство и на какво основание-договора за
цесия и именно на него плаща, без това да поражда каквото и да било
съмнение за него. Следователно „ЕОС М.“ ЕООД е материалноправно и
процесуалноправно легитимиран да инициира заповедно производство по
чл.410 от ГПК, респективно да инициира исково производство по чл.422 от
ГПК срещу потребителя длъжник Д.Т.. Цесията е съобщена повторно, без да е
било необходимо това и с връчване на препис от исковата молба и от
приложенията защото длъжникът фактически и правно вече е бил наясно със
сключения договор за цесия, не го е оспорил по съответния ред, знаел е кой е
новия кредитор-цесионер на който дължи за напред изпълнение по процесния
ДПК и спрямо него е извършил три последователни плащания през 2013г. на
прехвърленият си към него дълг по процесната цесия. В този смисъл всички
доводи в жалбата по отношение цедирането на вземането и уведомяването на
21
потребителя са несъстоятелни. Непредставянето на уведомлението за
извършената цесия в заповедното производство по чл.410 от ГПК не може да
доведе до отхвърляне на заявлението, доколкото се касае за документ
предхождащ инициирането на производството, като в исковия процес са
събрани всички относими, допустими и необходими доказателства, като и
този документ е приобщен към доказателствения материал. Както се посочи,
длъжникът е знаел за цесията и е предприел фактически действия съответни
на цесията-частично плащане на дълга в полза на новия кредитор-цесионера
„ЕОС М.“ ЕООД. Ответникът не е представил каквито и да било
доказателства които да оборват както плащането му към новия кредитор
цесионер, което е признание за знание за новия кредитор, за частично
изпълнение на задължението към него и то в продължение на няколкото
месеца през 2013г., нито е оспорил заключението и констатациите по него,
респективно да е поискал повторна или допълнителна експертиза по
отношение на спорните моменти, които се заявяват за първи път пред съда
едва във въззивната жалба.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
В допълнение уведомлението за цесия направено в исковото
производство санира пропускът длъжникът да бъде уведомен при условията
на чл.235 ал.3 от ГПК отпреди предявяването на иска както и на заповедното
производство като длъжникът се счита за уведомен със задна дата-от
инициирането на процеса. Единствената процесуална възможност за
потребителя в този случай е ако е платил на стария кредитор, да поиска
трансформиране /превод/ на плащането към новия действителен кредитор за
да не се налага да плати втори път на действителния кредитор /цесионера/
поради цесията. Липсата на уведомление по чл.99 от ЗЗД на длъжника не
лишава новия цесионер от възможността да инициира заповедно
производство, под угрозата единствено да не може да претендира срещу
длъжника онези плащания, които той е направил на стария кредитор /цедента/
преди да бъде уведомен за цесията, тоест във всички случаи се касае за
претенции по плащанията и на кого следва да се изпълни. В този случай и
предвид извършените частични плащания в негова полза /на цесионера/ от
длъжника Т. преди иницииране на съдебните производства, материално-
правно и процесуалноправно цесионерът -ищец „ЕОС М.“ ЕООД се
22
легитимира като страна в заповедното и в исковото производство и може да
подаде както заявление по чл.410 от ГПК за издаване на ЗИ срещу длъжника
Т. така и да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си
срещу него основано на договора за цесия.
Неоснователен е и довода, че в приложение №1 към договора за
цесия бил записан друг договор за потребителски кредит. Твърдението е
несъответно на данните по делото. Длъжникът не твърди да е имал няколко
сключени ДПК, обезпечени с поръчителство през 2008г. с кредитора
СИБАНК АД, които не е изпълнил и че процесният договор не е бил предмет
на договора за цесия, а друг подобен ДПК. Напротив, в Приложение №1 към
договора за цесия от 28.09.2012г. изрично са записани характеристиките на
договора-потребителски договор, номер и дата на сключване, като цифрата
878 е допълнителен индекс наред с другите индивидуализиращи признаци,
обезпечен с поръчителство РК08010145; размер на кредита -7000лв;
остатъчен дълг 6287.76лв и лихва от 1592.32лв и общ размер на дълга, които
данни за процесния ДПК напълно се потвърждават и от експертното
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза изготвено от
експерта Т., което не е оспорено от страните и по което от ответникът Т. и
неговия пълномощник не е заявено с категоричност, че тези данни касаят и се
отнасят в същност за друг ДПК, а не за процесния, описан в заявлението до
заповедния съд и в исковата молба и приложен по делото.
Затова подадената въззивна жалба следва да се отхвърли като
неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната
жалба тъй като липсват данни за уговорени и заплатени такива в
производството както и представени доказателства в тази насока.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №13 от 12.01.2022г.
постановено по гр.д.№20215210100737 по описа на съда за 2021г. В
ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
23
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24