№ 25195
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110141972 по описа за 2024 година
В. И. К. е предявил срещу „М...... АД главни установителни искове с правно
основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за заем
Microcredit № 9001-00003505/12.03.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за
заем Microcredit № 9001-00003505/12.03.2020 г., а в условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за заем
Microcredit № 9001-00003505/12.03.2020 г., определяща ГПР в размер на 48,90% и клаузата
на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги, предвиждаща задължение за заплащане на
пакет „Комфорт“ в размер на 12 вноски по 162,81 лева. Предявен е и иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2651,23 лева,
представляваща общата стойност на недължимо платените суми поради липса на основание,
ведно със законната лихва от 15.07.22024 г, до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.03.2020 г. е сключил Договор за заем Microcredit № 9001-
00003505. Уговорената заемна сума била 3000 лева. Заемателят следвало да върне общо сума
в размер на 3697,44 лева на 12 месечни вноски по 308,12 лева. Сочи, че съгласно договора за
заем ГПР бил определен в размер на 40,47%. На същия ден бил подписан и Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9001-00003505, по силата на който
ответникът предоставил пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за 12 месеца на стойност
1953,72 лева, дължимо на 12 вноски от по 162,81 лева. Заемателят извършил плащания в
общ размер на 5651,23 лева. намира,ч е двата сключени договора са изцяло недействителни
на основание чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият ГПР не съответства на действително
приложения в кредитното отношение и е в действителен размер на 88,372%, доколкото в
него не са включени разходите за допълнителни услуги, които съобразно практиката на СЕС
следва да бъдат включени. Намира, че действително приложения ГПР надхвърля размера по
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че са налице нарушения на чл. 10а,а ла. 2 ЗПК и не е спазено
императивното изискване на чл. 11, т. 12 ЗПК. Счита, че така сключените договори
накърняват добрите нрави и принципа на справедлИ.стта, доколкото не се уговоря
допълнително възнаграждение в размер на 1946,16 лева в тежест на икономически по-
1
слабата страна. счита, че е нарушен и ЗЗП, доколкото на възможността длъжникът да поиска
извършването на някоя от допълнителните услуги, не кореспондира задължение на
кредитора. Счита, че оспорените клаузи са неравноправни и попадат в хипотезата на чл. 143
ЗЗП. Намира, че поради недействителност на договора за кредит, приложение следва да
намери чл. 23 ЗПК и доколкото главницата е в размер на 3000 лева, а платената сума 5651,23
лева, то подлежи на връщане като платена без основание сума в размер на 2651,23 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Намира, че поп отношение на сключения договор следва да се
прилагат правилата на ЗЗД. Сочи, че при договора за услуги няма пречка за уговаряне на
възнаграждение, което се дължи за осъществяване на определена дейност. Сочи, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за получаване на заем, като
кредиторът има право да събира такси, комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, които действия законодателят е вменил на кредитодателя, но които същият не е
длъжен да извършва безвъзмездно. Доколкото ответникът е финансова институция, то той
следва да финансира дейността си и следва да получава възнаграждение за това. Излага, че
посочените клаузи не са неравноправни, нито нищожни, доколкото отговарят на законовите
изисквания. Излага, че усвояването на кредита е възможно и без процесните допълнителни
услуги и използването им е за улеснение на клиентите, като същите отговарят на
изискването за добросъвестност. Излага, че единствено в ОУ е уговорена възможност за
промяна на ГПР, като няма изискване той да бъде посочен в договора за паричен заем.
Излага, че дори да се прецени, че договора за допълнителни услуги е недействителен, това
не води автоматично до недействителност и на договора за заем.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
В становище от 13.05.2025 г. ответникът релевира възражение за недопустимост на
предявените искове с твърдения, че ищецът не е процесуално легитимиран да предявява
искови претенции във връзка с процесните договори, доколкото с Договор за вземания от
финансови институции от 30.07.2020 г. В. И. К. е прехвърлил на „Т....“ ЕООД всички свои
вземания от финансови институции, вкл. от ответника. Поради това на първо място съдът
следва да обсъди въпроса, свързан с активната процесуална легитимация на ищеца. С
Договора за вземания от финансови институции от 30.07.2020 г. кредиторът (ищецът)
прехвърля всички свои вземания от финансови институции, сред които и ответника,
дължими поради неоснователно обогатяване и възникнали в периода 01.01.2015 г. –
30.07.2020 г., като неоснователното обогатяване е възникнало вследствие на всички
плащания, извършени в горецитирания период без основание, включително, но не само по:
1) нищожни клаузи по сключени между кредитора и длъжника договори за потребителски
кредити, овърдрафт, кредитни карти и договори за обезпечение/гаранти (вкл. такива,
сключено от разстояние по смисъла на ЗПФУР) в периода 01.01.2015 г. – 30.07.2020 г. и 2)
недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт, кредитни карти и договори
за обезпечение/гаранти (вкл. такива, сключено от разстояние по смисъла на ЗПФУР),
2
сключени между кредитора и длъжника в периода 01.01.2015 г. – 30.07.2020 г.
В тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът
следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която
твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то
производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на
делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР № 8/2013
г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка, както и за
връщане на недължимо плтено е този, чието право се засяга от правния спор. Целта на
предявените искове за нищожност на договора или на отделни негови клаузи е
постановеното по делото решение да обвърже със сила на присъдено нещо страните по
договора относно съществуването или не на твърдяната нищожност. Решението, с което тези
искове бъдат уважени ще установи със сила на присъдено нещо несъществуването на
договорното правоотношение, а оттам и липсата на права и задължения. Поради това
надлежни страни по тези искове са страните по възникналото от договора материално
правоотношение. Въз основа на договора за всяка една от страните възникват вземания
спрямо насрещната страна. Тези вземания са последица от договора и не се приравняват на
него. С договора за прехвърляне на вземане по чл. 99 ЗЗД се прехвърля възможността
цесионера да получи дължимата се от длъжника престация по договора, а в случай на
неизпълнение – да събере същата по установения за това ред. За да има действие договорът
за цесия по отношение на длъжника, на същия следва да му бъде съобщено за извършеното
прехвърляне. Следователно надлежни страни по предявения иск са длъжникът и кредиторът,
комуто вземането е прехвърлено и който се явява легитимиран титуляр на вземането.
Правото на иск е пряко обусловено от притежавано спорно материално право по
конкретно гражданско правоотношение, освен ако не е предвидено притежаването му
изрично по силата на закона, какъвто не е настоящия случай. При прехвърляне на правото и
респ. загуба на материално-правната легитимация, цедентът се явява лишен от правен
интерес и следователно предявеният от него иск е недопустим, доколкото към момента на
предявяване на иска материално легитимиран титуляр по вземането е цесионерът.
Резултатът от предявен от цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на
цесионера, тъй като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото. Това
обуславя извод, че надлежна активна процесуална легитимация по делото има само този,
който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. Въпросът за
действието на цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със
задължението за съобщаването от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК са въпроси по съществото
на спора, но същите имат значение единствено за приемане дали се дължи по отношение на
цесионера, а не и спрямо предишният кредитор-цедент. При наведени твърдения за
настъпили факти, с които се свързва недължимост на претендираното вземане, допустим се
3
явява предявен иск само от цесионера, тъй като установяването на тези факти е в състояние
да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане.
С оглед страните по спора са налице предявени искове за нищожност и връщане на
даденото поради липса на основание при липса на активна процесуална легитимация,
правният интерес от които не е доказан от ищцовата страна и се опровергава от събраните
по делото доказателства.
Поради това предявените искове се явяват недопустими и на основание чл. 130 ГПК
производството следва да бъде прекратено.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
адвокатско възнаграждение в размер на 1716 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.05.2025 г. по гр. д. № 41972/2024 г. на СРС,
82 състав, с което съдът е обявил устните състезания за приключени, както и че ще се
произнесе с решение по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 41972/2024 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, да заплати на „М...... АД, ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1716 лева – сторени разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4