№ 5681
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100514042 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6486 от 12.10.2023 г. поправено с решение № 18591/12.11.2023 г.
по гр.д. № 8662/2022 г. по описа на СРС, 58 с-в е осъден „Х.И.“ ООД да заплати на
„Т.Д.Г.“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ сумата 20 000 лева -
договорна неустойка за забава, начислена за периода 31.03.2021 г. - 22.11.2021 г. и на
основание т.3.4 от сключен между страните на дата 18.02.2020 г. Предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот - поради забавено от „Х.И.“ ООД
като продавач задължение да въведе сградата, предмет на предварителния договор, в
експлоатация в срок, удължен с окончателен договор, оформен с Нотариален акт № 86,
т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ - до 31.03.2021 г., както и сумата 3 616 лв. -
съдебни разноски.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано от ответника „Х.И.“ ООД с
изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради
необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че в
производството не е доказано наличието на предварителен договор между страните,
както и валидна клауза за неустойка, която да обоснове предявената претенция като
основателна и доказана. При разглеждане на делото съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до ограничаване правото
на защита на ответника. Неправилно съдът е оставил без уважение искането му за
1
задължаване на ищеца да представи оригинал или официално заверен препис на
предварителния договор представен в заверен от адвоката препис в съответствие с
указанията на чл.183 ГПК. При нарушение на сочената разпоредба съдът не е
изключил от доказателствата по делото същия и неправилно е основал своите
фактически и правни констатации на него. По този начин съдът е нарушил и
неправилно е приложил процесуалния и материалния закон.
Освен това в проведеното производство е оспорена истинността на
представения предварителния договор в т.ч. автентичността на положения подпис за
управител на насрещната страна – ищец в производството. При липса на оригинала на
предварителния договор оспорващия е в обективна невъзможност да докаже своите
възражения в т.ч. чрез СГрЕ.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.Д.Г.“ ЕООД, в която изразява становище за нейната неоснователност.
Отправя искане за потвърждаване на решението, като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Във
връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
производството е доказано, че между страните е бил сключен на 18.02.2020 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и окончателен
договор във формата на нотариален акт – нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.
№ 970/2020 г./ - до 31.03.2021 г. Приел е за установено, че с клаузата на т.3.4 от
сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот страните са
2
договорили неустойка при забава от страна на ответника, като продавач, на
задължението да въведе сградата, предмет на предварителния договор в експлоатация
в размер на 20 000 лева начислена за периода 31.03.2021 г. - 22.11.2021 г. При
съобразяване, че клаузата за неустойка при забава от страна на строителя- продавач да
въведе сградата в експлоатация е валидна и не е била изменена и/или отменена при
сключване на окончателния договор, както и че в производството е установена забава
на строителя в изпълнение на задължението по т.1.6 /със срок не по-късно от
31.03.2021 г./, съдът е приел претенцията на ищеца по чл.92 ЗЗД вр. т.3.4 от сключения
между страните предварителен договор за основателна в претендирания размер
20000.00 лв.
Решението е правилно.
Производството пред СРС е образувано по предявен от „Т.Д.Г.“ ЕООД против
„Х.И.“ ООД иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. т.3.4 от сключен между страните на 18.02.2020
г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за сумата 20 000
лева, претендирана като договорна неустойка за забава, начислена за периода
31.03.2021 г. - 22.11.2021 г. поради забавено от страна на ответника като продавач
задължение да въведе сградата, предмет на предварителния договор, в експлоатация в
срок до 31.03.2021 г.
С подадената искова молба ищецът поддържа фактически и правни доводи, че
първоначално уговорения с предварителния договор срок за въвеждане на сградата в
експлоатация не по-късно от 31.12.2020 г. е бил удължен впоследствие със сключения
между страните окончателен договор /във форма на нотариален акт - Нотариален акт
№ 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ - до 31.03.2021 г. Твърди се, че това
задължение е изпълнено със закъснение - сградата е въведена в експлоатация на
22.11.2021 г.
В срока за писмен отговор на исковата молба ответникът „Х.И.“ ООД се
поддържа нищожност на Предварителния договор за покупко-продажба поради липса
на съгласие от страна на купувача – ищец, уточнено в хода на процеса като възражение
срещу представителната власт на лицето договаряло от името и за сметка на купувача
„Т.Д.Г.“ ЕООД. Поддържа се, че предварителния договор не е подписан за ищеца от
посочената в документа като представител на ищеца лице Е.Д.-М.. При условията на
евентуалност е направено възражение, че действието на предварителния договор е
отпаднало със сключването от страните на окончателен договор, оформен с
Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г. на нотариус Р.Р..
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД ищецът следва при
пълно и главно доказване да установи следните юридически факти: наличие на
3
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на недвижим имот
между страните; 2. изпълнение на задълженията си по договора; 3. валидно уговорена
клауза за неустойка за забава в изпълнението на задължението на ответника –продавач
да въведе сградата в експлоатация в договорения срок и 4. размера на неустойката.
В производството е установено чрез събраните доказателства, че страните са
обвързани от сключен на 18.02.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който за строителя – продавач е предвиден срок за
въвеждане на сградата в експлоатация /т. 1.6 от договора/ първоначално с крайна дата
– 31.12.2020 г., а впоследствие продължена до 31.03.2021 г.
Установява се, че този срок е бил удължен впоследствие със сключения между
страните окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот /във форма на
нотариален акт - Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ - до
31.03.2021 г.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
задължението на строителя – продавач е изпълнено със закъснение - сградата е
въведена в експлоатация на 22.11.2021 г.
С клаузата на т.3.4 от сключения предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот страните са предвидили неустойка в размер на 50 евро на ден за всеки
ден просрочие, но не повече от 10% от договорената продажна цена – 200000.00 лв. с
ДДС, т.е. не повече от 20000.00 лв.
Доводите на въззивника, че предварителен договор с така посочената клауза за
неустойка не съществува, тъй като пред първата инстанция е приложен заверен по
реда на чл.32 от ЗА препис, а не и изискания от ответника по реда на чл.183 ГПК
оригинал или официално заверен препис на документа, съдът намира за
неоснователни. С оглед дадените от съда указания към страните във връзка с така
отправеното искане от ответника пред въззивната инстанция е представен оригинал на
сключения между страните на 18.02.2020 г. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, който е идентичен с представения пред първата
инстанция заверен по реда на чл.32 ЗА препис на документа.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 75 ОТ
04.08.2020 Г. ПО ГР. Д. № 4626/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което разрешение се
споделя от настоящия състав, когато няма спор между страните, че документ със
съдържание, напълно съответстващо на представеното копие съществува, няма смисъл
да се изисква оригиналът, още по-малко да се прилага последицата по чл. 183, изр. 2
ГПК при непредставянето му, ако копието на документа е ясно и четливо и за съда
няма съмнения за симулативност на процеса. Именно и при тези съображения първата
инстанция е приела за ненужно изискването на документа в оригинал. Последното
обаче, както бе посочено е преодоляно пред въззивната инстанция с ангажиране на
4
оспорения документ в оригинал.
Доводите на въззивника – ответник, че изявлението от страна на купувача –
ищец по предварителния договор не е направено от представителя на дружеството,
поради което последното не е изявило съгласие, респ. не е било надлежно
представлявано, съдът намира за недопустими и неоснователни. С ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 12.12.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2014 Г., ОСГТК НА ВКС са
дадени разяснения, че договарянето от лице без представителна власт намира своето
основание в чл.42, ал.2 ЗЗД, а не в чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, както и че същото поддържа
състояние на висяща недействителност на сключения от името и за сметка на страната
договор, като тези действия могат да бъдат потвърдени от страната. Същевременно е
изяснено, че на тази недействителност може да се позове само страната, от името на
която е сключен договора от лице без надлежна представителна власт или нейните
универсални правоприемници.
В случая чрез приетата пред първата инстанция СГрЕ, която настоящия състав
изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК, е установено, че предварителния договор
между страните не е бил подписан от представляващия дружеството – купувач, а от
друго лице. Въпреки това, чрез сключването на окончателен договор между страните в
нотариална форма е преустановено състоянието на висяща недействителност на
договора по отношение на изявлението на купувача направено от лице различно от
представителя на дружеството. Освен това, както бе посочено, възраженията на
насрещната страна по договора срещу представителната власт на купувача са
недопустими, а с оглед установените по делото факти и неоснователни.
За периода 31.03.2021 г. - 22.11.2021 г. размерът на договорената с т.3.4 от
предварителния договор неустойка за забава на задълженията на продавача възлиза на
сумата 20000.00 лв. С оглед това, съдът намира претенцията по чл.92 ЗЗД за
основателна и доказана.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 2640.00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Отговорността,
предвидена в чл. 78 от ГПК, изисква разпределяне на разноските за производството в
зависимост от изхода на спора. Когато адвокат е предоставил правна помощ и този
адвокат е регистриран по ДДС, то върху възнаграждението се начислява 20 % ДДС. А
съответно в този размер се присъжда на страната, за която изходът по делото е
благоприятен и е получила правната помощ, насрещната страна дължи да заплати
възнаграждението с включен ДДС.
5
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6486 от 12.10.2023 г. поправено с решение №
18591/12.11.2023 г. по гр.д. № 8662/2022 г. по описа на СРС, 58 с-в.
ОСЪЖДА „Х.И.“ ООД да заплати на „Т.Д.Г.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 и
ал.5 ГПК сумата 2640.00 лв. с ДДС– разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6