Р Е Ш Е Н И
Е № 188
Гр. Сливен, 23.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 176 по описа за 2020 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 605 по описа на Районен
съд -Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260028/04.09.2020
г., постановено по АНД № 605/2020 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0804-001016/24.04.2020 г.,
издадено от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, с което на П.Р.С., ЕГН
**********, с адрес *** за нарушения по чл. 147 ал. 1 и чл. 104б т. 2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 181 т. 1 и чл. 175а ал. 1 предл. трето от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в общ размер на 3 050,00 (три хиляди и петдесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател П.Р.С., който го
обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност
на съдебния акт. Твърди се, че посоченото в НП, че водачът е лишен от СУМПС не
отговаря на действителността. Друго нарушение било съставянето на АУАН два дни
след предполагаемата дата на извършване на деянието. Органите на реда съставили
акт при липса на техническо средство, което да е заснело нарушението. Само по
себе си било нарушение и обстоятелството, че актът е съставен само въз основа
на свидетелски показания. Счита, че процедурата по съставяне на АУАН е
констатация на момента от упълномощени представители на надлежен орган на
нарушение, което да се потвърди от свидетел, а не показания на такъв за минал
период. Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение, с отмяна на
потвърденото със същото наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба не се представлява. В писмено становище от упълномощен
процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в
сила първоинстанционното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред първата съдена инстанция писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През м. март 2020
г. жител на с. Т. (свид. Р.), живущ *** в з. край на
с. Т. сигнализирал кметството, за да повика полиция, тъй като П.С. от същото
село д. на улицата, като в един от дните е блъснал гараж. Дошлите на място на
27.03.2020 г. полицейски служители разговаряли със С., който си признал, че на
това място д. - подава рязко газ на автомобила, при което последният се поднася
и върти в кръгови движения, защото не харесва хората на тази улица. В разговора
същият признал, че счупената броня на автомобила му е от блъскане в гараж на
тази улица. Извършена била проверка на документите на С., при която
длъжностните лица установили, че автомобилът (Мерцедес 200 Е с рег. № ***) не е
бил представен на технически преглед. За така установеното бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 20-1016/27.03.2020 г., в който
деянията били квалифицирани като административно нарушение по чл. 147 ал. 1 и
чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт, на 24.04.2020 г. Началник РУ
- Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 20-0804-001016,
с което на П.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл. 147 ал. 1 и
чл. 104б т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 181
т. 1 и чл. 175а ал. 1 предл. трето от ЗДвП наложил
административни наказания „глоба“ в общ размер на 3 050,00 (три хиляди и
петдесет) лева. Наказателното постановление било връчено на неговия адресат С.
на 13.05.2020 г.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на
събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, настоящата съдебна инстанция
намира, че обжалваното решение е обосновано и правилно, при следните
съображения:
От гласните и
писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се
установява по безспорен начин авторството на визираните в процесния санкционен
акт административни нарушения. Последните са установени и доказани по безспорен
начин и от обективна страна. Съгласно първата, посочена от наказващия орган
като нарушена разпоредба на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна
цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. В случая касационният жалбоподател като водач и собственик на пътно
превозно средство е бил длъжен да изпълни така вмененото от закона задължение
да представи собствения си автомобил на годишен технически преглед.
Констатацията на длъжностните лица в тази насока не е опровергана документално
от страна на С., поради което съдът приема, че с поведението си същият е
проявил бездействие, съставляващо омисивно
противоправно деяние, прогласено от закона за наказуемо. Приложената в тази
връзка санкционна норма на чл. 181 т. 1 от ЗДвП указва, че се наказва с глоба 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед. Административното нарушение е доказано
от субективна и обективна страна, а приложените от наказващия орган правна
квалификация и санкционна норма обуславят правилност на санкционния акт в тази
му част. На следващо място, при преценка на събраните по делото гласни
доказателства и съобразяване с доказателствената сила на акта, настоящата
касационна инстанция намира, че и другото административно нарушение е извършено
и установено по безспорен начин. Извършването на действия по ф. на двигател, в.
на гуми и на самия автомобил от страна на С. е установено по категоричен начин
от разпитаните пред първата съдебна инстанция свидетели Ж. и Р., чиито
показания правилно първоинстанционния съд е кредитирал като безпротиворечиви
и от лица, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото. Данни за
подобни действия се съдържат и в показанията на свид.
А., живуща ***, на която е извършено нарушението. Това нарушение е
квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нормата е
императивна и нейното нарушаване е логична предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца.
Съобразно приложената в процесния случай санкционна норма на чл. 175а ал. 1 предл. трето от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач,
който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая е
установено и доказано по безспорен начин, че С. е управлявал собствения си
автомобил не по предназначение и правилно отговорността на същия е била
ангажирана с процесното наказателно постановление.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, деянието е установено от субективна и обективна страна и
спрямо същото са коректно приложени следващите се санкции по закон. Като е
достигнал до такива правни изводи, Районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260028/04.09.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 605/2020 г.
по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.