№ 116
гр. *****, 04.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000032 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на И. Г. Г., Р. И. Г. и Я.
И. Г., и тримата от гр.***** срещу решение № 283 от 20.06.2024г. по търг.дело
№ 257/22г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен
предявения от тях срещу „Бор“ ЕООД със седалище гр.***** осъдителен иск с
правно основание чл.265 ал.1 предл.второ от ЗЗД за сумата 93 671.05лв.,
претендирана като разходи, необходими за извършване на неизвършени СМР и
за ремонтиране на некачествено извършени СМР в обекти, съсосбтвени на
ищците, а именно апартаменти №№ ************, паркоместа №№
************, сауна, фризьорски салон и снек-бар, намиращи се в
новоизградена жилищна сграда, изградена и въведена в експлоатация,
ситуирана в ПИ № 199 с площ от 1 314кв.м. в кв.12 по плана на к.к.“*****“,
район ***********, *****, понастоящем представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.2573.264 по КК и КР на гр.*****, както и по въззивна
жалба на същите страни срещу постановено допълнително решение по реда на
чл.250 от ГПК № 490 от 26.11.2024г., с което първоинстанционният съд е
отхвърлил осъдителния иск в увеличения му размер за разликата 93 671.05лв.
до увеличения размер от 132 641.17лв.,
Твърдят във въззивната жалба, че решението е неправилно поради
необоснованост и съществено нарушение на материалния закон и на
съществени съдопроизводствени правила.
1
Споделят като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния
съд, че за ответника е възникнало задължение да изпълни обектите им във
вида, уговорен в приложението за степен на завършеност.
Оспорват извода на съда, че са били поканени за подписването на
констативния протокол образец 15 като необоснован и неподкрепен от
писмените доказателства по делото. Твърдят, че по делото не са представен
изпратените до собствениците, включително тримата ищци нотариални
покани. Оспорват представителната власт на Г. като пълномощник на Р. Г. и Я.
Г. като твърдят, че същият не е упълномощен да получава уведомления,
покани, включително нотариални покани, писма и съобщения. В тази връзка
твърдят, че двамата не са редовно поканен за подписване на акт образец 15,
както и констативния протокол от 08.03.2017г. Поради което и твърдят, че акт
образец 15 няма доказателствена сила.
Оспорват определената от съда дата 07.03.2017 г., като начало на срока
по чл.265 ал.3 от ЗЗД. Аргументират тази своя позиция с твърдението, че
задължението на изпълнителя е било да предаде на собствениците строежа с
удостоверение за въвеждане в експлоатация, издадено в по-късен момент –
28.04.2017г., който свързва и с началото на срока по чл.265 ал.3 от ЗЗД.
Твърдят, че преди 28.04.2017г. не е било възможно изпълнителят да предаде
обектите на собствениците тъй като преди въвеждането им в експлоатация
обектите не могат да се ползват по предназначение. Твърдят, че това следва и
от уговорката в предварителния договор. Твърдят, че необосновано е прието
от съда, че със споразумението от 10.05.2013г. страните са постигнали
съгласие, че правоприемникът дължи пълно завършване на сградата с готови
документи за акт обр.15.
Отделно от това сочат, че към датата 07.03.2017г. не са били налице
предпоставките за издаване на акт образец 15 посочени в чл.176 ал.1 от ЗУТ и
обектът не е бил годен за приемане. Твърдят че 07.03.2017г. са съставен
незаконосъобразни акт обр.15 и давността не може да тече от тази дата.
Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила оставяйки без уважение
искането им за назначаване на СТЕ със задача, посочена в молба от
31.01.2024г. Твърдят, че същата е от съществено значение тъй като между
страните съществува спор относно началния момент на упражняване на
2
правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД.
Молят съда да отмени решението и допълнителното решение за
увеличения размер на иска, и да постанови друго, с което предявеният от тях
срещу „Бор“ ЕООД осъдителен иск да бъде уважен изцяло. Претендират
направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Бор“ ЕООД със седалище гр.*****, в депозирани в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговори, изразява становище за неоснователност
на въззивните жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По доказателственото искане на въззивниците:
Съдебният състав намира за неоснователни твърденията в жалбата за
наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл.266 ал.3 от ГПК
изключение от приложението на разпоредбите на чл.266 ал.1 от ГПК,
постановяващи забраната за събиране на доказателства във въззивното
производството. На първо място, събирането на доказателството действително
е поискано несвоевременно пред първоинстанционния съд. На следващо
място, с това доказателствено искане въззивникът иска да опровергае изводи
на административния съд, които са в обхвата на силата на пресъдено нещо на
влязло в сила решение № 21911 от 27.02.2019г., постановено по адм.дело №
7810/18г. по описа на Върховния административен съд, в което производство
те са били конституирани като страна. Същевременно, съдът намира за
необходимо да посочи, че искането за назначаване на съдебно-техническа
експертиза всъщност не е насочено към доказването на въведени в процеса
релевантни факти за съществени пропуски в строителството, които биха могли
да бъдат квалифицирани, чрез използване на специални знания на експерт по
строителство, а като такива, включени в кръга на изчерпателно изброените в
нормата на чл.178 ал.3 от ЗУТ, съставляващи законодателно предвидени
основания за отказ за въвеждане в експлоатация на строеж. По изявления на
самия ищец в исковата молба, предмет на предявените искове са
довършителни работи, респ. липсват твърдения за съществени пропуски от
кръга на тези по ал.3 на чл.178 от ЗУТ. Следователно, спорът дали
недовършените и некачествено извършените довършителни работи, предмет
на иска, са основание за отказ за подписване на акт обр.15, е правен. По тези
съображения, съдът намира, че доказателственото искане следва да се
3
отхвърли, респ. не са налице условия за служебно допускане на съдебно –
техническа експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за съдебно-
техническа експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 08.04.2025г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните и третото лице помагач на ответника „Вида
Груп“ ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4