№ 863
гр. Перник, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720101863 по описа за 2022 година
Постъпила е молба по чл. 127, ал. 2 СК от Б. В. Л. срещу А. В. К. съдът да постанови
решение, с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение
родените от съвместното съжителство с ответника малолетни деца – В.А.К. и Б.К. а на
ответника да бъде определен режим за лични отношения с децата – всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. събота до 18.00 ч в неделя и 15 дни през лятото, които
не съвпадат с отпуска на майката, както и през ученическите ваканции да се разпределят
между родителите; ответникът да заплаща издръжка на децата в размер на 200 лв. месечно
за В.К. и 170 лв. месечно за Б.К. до 10-то число на текущия месец, считано от исковата
молба до настъпване на обстоятелства водещи до прекратяване или изменение на това
задължение, тъй като между родителите не може да се постигне съгласие относно тези
въпроси. Предявяват се искове по чл. 149 СК за изплащане на издръжка за минал период – за
една година назад по 200 лв. на месец за В.К. или 2400 лв. и по 170 лв. на месец за Б.К. или
2040 лв.
Ответникът А. В. К. оспорва изложените в молбата факти по подробно изложени
съображения. Прави насрещно искане по чл. 127, ал. 2 СК съдът да постанови решение, с
което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на децата и
местоживеенето им се определи при него, алтернативно да се постанови споделено
упражняване на родителските права, алтернативно при уважаване на първоначалното искане
на ищцата да се определи посочен режим на лични отношения с децата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна
1
следното:
Не се спори и се установява от представените по делото удостоверения за раждане, че
Б. В. Л. и А. В. К. са родители на В.А.К., родена на ****** и на Б.А.К. роден на ***** Не е
спорно, че родителите са разделени от есента на 2021 г.
Приложено е удостоверение от 27.04.2022 г., от което се установява, че А. В. К.
работи в ******* и получава месечен нетен трудов доход около **** лева за период от м.
април 2021 г. до м. март 2022 г.
Съгласно представено удостоверение от 27.0522 г. ищцата работи в ******** и
получава брутна трудово възнаграждение между ******* за периода от м. май 2021 г. до м.
април 2022 г.
Приложено е съдебно решение от 09.12.21г., постановено по гр.д. № 5735/21 г. по
описа на РС-Перник, с което срещу ответника са наложени мерки за защита на ищцата за
осъществено домашно насилие, под формата на емоционално и психическо такова,
изразяващо се в закани.
Изготвен е социален доклад от м. юли 2022 г. от Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Перник. Социалните работници са провели разговор с двамата родители, от които
установили, че след раздялата им през м. 10.2021 г. децата живеят при своята майка, като
бащата ги взимал при себе си в петък вечерта и връщал в неделния ден /всяка седмица/. По
данни на бащата от месец април 2022г. той не е виждал децата си, тъй като майката
ограничила контактите му. От своя страна пък майката твърди, че той не ги е търсил. Двете
деца не искали да се виждат с него, защото при срещите им той говорил обидни неща за нея.
Родителите са консултирани да ползват социална услуга, но отказали.
В социалния доклад се дава информация, че потребностите на децата да адекватно
задоволени от тяхната майка, която получавала помощ в грижите за тях от своята майка.
Родителите споделели, че в началото на 2022 г. детето В. имала „*****“, което наложило
момичето да постъпи за лечение в болнично заведение, като разходите около лечението
били поети от бащата. Посочва се, че режимът на отглеждане на двете деца от майката е
съобразен с възрастта им. Те живеят в жилище, собственост на тяхната баба по майчина
линия. Бащата живее в собствено жилище, което представлява гарсониера, в която предстои
да се извърши ремонт.
Според социалните работници между двете деца и майка им има изградена силна
емоционална и доверителна връзка. Бащата изразява своята обич, чрез думи. Връзката
между децата и бащата не е наблюдавана, тъй като те заявяват, че към момента не искат да
се срещат с него, защото когато се видят, ги разпитва за майка им и я обижда.
В първото заседание са разпитани свидетелите К.М.Е. и Н.П.Д. водени от ответника.
Свидетелката К.Е. пресъздава своите впечатления колко добър партньор и баща бил
ответникът, като полагал грижи и се отнасял добре с ищцата. Споделя, че конфликтите
помежду им възниквали когато ищцата употребявала алкохол. Разказва за това, че ищцата
отказва да дава на ответника децата да ги вижда. Същевременно разказва случка, при която
2
ги оставила за 10 дни при него, с намерението да е за постоянно, тъй като била в този
момент установила се в ****** Свидетелката разказва за новото жилище на ответника, за
това, че в същото има всички необходими условия за отглеждане на деца и че предстои
майка му да отиде също там.
Дават се вяра на показанията на свидетелката в частта относно това, че ищцата е
възпрепятствала контактите на децата с ответника, доколкото това обстоятелство се
потвърждават от останалите събрани доказателства. В останалата част показанията
представляват оценъчни съждения на свидетеля, а не възпроизвеждат факти от обективната
действителност. Споделеното за периода, в който децата са изоставени за 10 дни, също не
намира опора в останалите събрани гласни и писмени доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н. Д., от които се установява, че ищцата
е препятствала контактите на ответника с децата, както и че той е закупувал играчки и други
неща за тях, тъй като са логични и последователни.
Разпитана е още свидетелката М.П., която дава сведения за това, че ответникът
напуснал дъщеря й заради друга жена. Преди това вдигал скандали, напивал се и тормозил
семейството си. В началото, след раздялата идвал да взима децата, но после те отказвали,
тъй като той се напивал, карал се с тях и биел малкото момче. Свидетелката преразказва как
внукът й и споделил, че той го ударил, защото приличал на майка си. Разказва как докато
дъщеря й работи, на три смени, тя изцяло се грижи за децата, като ги води и взима от
училище, на лекар и където е необходимо.
Съдът отчита съществуващата роднинска връзка между свидетелката и ищцата,
преценява показанията ѝ като правдоподобни, поради което ги кредитира.
При изслушването си майката заявява своето непоколебимо желание да се грижи за
децата. Бащата заявява, че иска да вижда децата, като родителските права да упражняват
майката.
При изслушването си детето В.К. споделя, че скоро не се е виждала с баща си, а брат
й не иска да го вижда. Казва, че когато се виждат той говори за майка й и я обижда. Детето
заявява желание да живее при майка си, като се вижда с бащата си, когато е възможно.
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването
на родителските права, личните отношения с тях и издръжката на детето, спорът относно
тези въпроси се решава от съда.
При извършване на преценката относно въпросите за предоставяне упражняването на
родителските права, съдът се основава на интересите на децата. За интересите на децата
следва да се преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се в чл. 59, ал. 4
СК - възпитателските качества на всеки от родителите; моралния лик на родителите; начина,
3
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето;
изразената готовност да се отглежда и възпитава детето; пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по - голяма степен то е
привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита; каква е социалната среда, в която предстои да живее
детето, както и финансовите и материалните възможности на родителите. В § 1, т. 5 от ДР от
ЗЗакрД се посочва, че „Най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата,
която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промЯ.
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
От изслушването на двамата родители се достига до извода, че желаят родителските
права да бъдат възложени на майката. В този смисъл съдът намира, че страните по делото не
спорят относно упражняването на родителските права, като от всички събрани по делото
доказателства се установява, че е в интерес на децата е тяхната майка да продължи да ги
отглежда и да упражнява родителските права, като при нея следва да се определи и тяхното
местоживеене.
Съдът съобрази също малката възраст на децата, техния пол, както и
обстоятелството, че майката живее със своята майка, която може да помага с отглеждането
им. Финансовите възможности на родителите са сходни. Бащата притежава собствено
жилище, но същото е гарсониера, а ищцата не притежава жилище и живее в къщата на
своята майка, състояща се от два етажа и двор, съгласно описанието, дадено от детето.
При преценката на възпитателските качества и моралния облик на родителите, отчете
причините, довели до отказите на децата да се срещат с баща си. Той използва децата като
източник на информация за майката, като същевременно я обижда пред тях, което създава
изключително неприятни емоции у децата и провокира ответна реакция, явяваща се израз на
проява на лоялност към майката, - те отказват да се виждат с него. Значимо обстоятелство за
преценката за възпитателски качества на бащата е установения акт на домашно насилие
спрямо майката и данните за извършено физическо насилие над детето Б., което е показател
за неуравновесеност, липса на самоконтрол и стремеж към доминация. Това поведение на
бащата е показател за дефицит на родителски и възпитателски качества. Същевременно
майката трябва да съдейства за осъществяване на срещите между бащата и децата, а не да
способства за задълбочаване на изолирането им. В интерес на децата ще бъде в случай на
продължаващо такова поведение на бащата, родителят и децата да ползва предложените им
от Дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги.
Предвид изложеното съдът намира, че майката е родителят, при когото следва да
живеят малолетните деца и на нея следва да се предостави упражняването на родителските
права, като на нейния адрес се определи и местоживеенето на децата.
По отношение на личните отношения:
4
Съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия
интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните
разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в
Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от
2009 г., доразвити и в многобройната и непротиворечива практика на ВС и ВКС. Тези
обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата
възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните
потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските
качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до
момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се
грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се
съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси,
амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното
обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му;
възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по
време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето,
както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в
конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето
срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или
има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка
с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо
други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите
специфики. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено
в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не
съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето,
режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите
на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира
комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето,
включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и
приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така
предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се
избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди
преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и
5
предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не
лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът е в правото да постанови
осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието
определено лице Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е
постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят
може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и
негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига
да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално
детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед
особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да
растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя
оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да
стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за
детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител,
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да
е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се
избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди
преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и
предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (
не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо.
Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на
определено място, както и в присъствието определено лице, което ако не е конкретно
посочено от съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено и кой ще го
определи. Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай, може да постанови, че
единият от родителите е този, който ще определя третото лице или да възложи избора на
компетентната Дирекция „Социално подпомагане“. Тя е сред органите, които осъществяват
държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и
родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са
осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които
са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и
обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и
справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в
общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната
разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща ЗЗДт). В тази
връзка ДСП извършва "социална работа" - професионална дейност за подобряване взаимната
адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от
подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот,
достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности,
6
междуличностните отношения и ресурсите на общността. Няма никакво съмнение, че
контролът, възлаган на социалния работник от компетентната ДСП при осъществяване на
срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с предоставянето на
социалната услуга, постигане целите, преследвани с определените от съда мерки, което
налага изготвЯ. на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на
индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни
области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална
оценка на потребностите (относно изясняване на понятията „индивидуална оценка“ и
„индивидуален план“ - пар. 1 ДР ЗСП). Тази индивидуална работа на специалист, според
конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, налага възлагане на участие на ДСП
с решението по чл. 59, ал. 3 СК в по-обща рамка. Няма никакво съмнение, че ДСП не е
страна по спора по чл. 59, ал. 3 СК и не е обвързана от силата на присъдено нещо на
съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, но е задължена да изпълни
съдебното разпореждане, а при условията на чл. 59, ал. 9 СК може да поиска от съда промЯ.
на определените мерки. Съдът и сам в решението си може да постанови след изтичане на
определен от него срок ДСП или друг специалист, когото е натоварил със защитни мерки по
чл. 59, ал. 8 СК, да изготви доклад, като след получаването му е в правото си сам да прецени
дали е нужно да измени постановените по-рано мерки и да определи нови (чл. 59, ал. 9 СК).
До подобно производство може да се стигне и при отказ за сътрудничество от страна на
родител, като по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" може да издаде и задължително предписание, съответно
да сезира съда. Родителите са длъжни да се съобразят с постановеното от съда, което
изисква да окажат максимално съдействие на ДСП. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че те са
длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването
на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59, ал. 8 СК.
Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните
институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да
предоставят информация на дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на
служебните им задължения.
Извън изрично посочените в чл. 59, ал. 8 СК мерки съдът може да предпише в своето
решение и други, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните
нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно
разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по
искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК /в този смисъл- решение
№ 60287 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 85/2021 г., IV г. о., ГК/.
На основание чл. 59, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 СК и разясненията във връзка с тълкуването
им, дадени по-горе от настоящия състав, при определяне на режима на лични отношения
между децата и техния баща съдът взе предвид възрастта им, че от месец октомври 2021 г.
децата не живеят със своя баща, като от няколко месеца връзката между бащата и децата е
напълно прекъсната. Тази емоционална връзка е необходимо да се възстанови.
7
Съдът намира за подходящ режим на лични отношения, при който бащата има право
да взема децата при себе си с преспиване и със задължението да ги върне при майката, както
следва: а). всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до
18:00 часа на неделния ден; б). 30 дни през лятото, като това време да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; в). първите три дни през училищната пролетна ваканция; г).
Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и Великденските празници на
всяка нечетна година; д). на личните празници (рожден ден и имен ден) на бащата, е). на
личните празници (рожден ден и имен ден) на децата всяка четна година. Съдът намира, че
следва да се определи един преходен период . първите 4 седмични срещи от началото
изпълнение на режима, през част от времето – 2 часа дневно – съответно в събота и неделя,
на срещите да присъства трето лице-психолог, определен от ДСП гр. Перник, работата с
който да спомогне за преодоляване на констатираното отчуждение между децата и бащата.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че при определяне режима на лични
отношения не са най - важни интересите на родителите, а следва да се съблюдават
интересите на децата и при всички положения конфликтите между родителите не следва да
се отразяват на тях, като на същите следва да се осигури благоприятна среда за пълноценно
развитие, като в живота им присъстват и двамата родители, включително и близките им.
По иска по чл. 143 СК за издръжка на децата.
Всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите възможности и
материално състояние. Правото на детето да получа издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството “ненавършило пълнолетие дете”. Съдът
следва да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя, като вземе предвид представените по делото доказателства.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142
СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на МРЗ, която в настоящия размер е 710 лева.
При изследване на въпроса за доходите на родителите става ясно, че и двамата са
трудово ангажирани. Детето В. е ученичка в 7- ми клас, което предполага повече разходи
свързани със закупуване на дрехи, обувки, както и осигуряване на развлечения и социални
контакти. По делото не се установи необходимостта от специални нужди за детето, водещи
до високи разходи, освен поставената диагноза„ *****“. Детето Б. е записан в 3- ти клас
през учебната 2022/23 г.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално - икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето В. има нужда да получава издръжка в общ
размер на 350 лева. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява месечна издръжка в размер на 200 лева, а останалите
8
150 лева следва да се поемат от майката. Издръжката следва да се присъди, считано от
06.04.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, с който е предявен искът за издръжка.
При отчитане възрастта и нуждите на детето Б. съдът намира, че следва да уважи
претенцията в пълен размер – 170 лева месечно, доколкото същата е дори под минималния
предвиден в закона размер, но съгласно чл. 6, ал.2 ГПК съдът не може да присъди повече от
това, с което е сезиран.
По иска по чл. 149 СК за издръжка на децата:
Ищцата е поискала от съда да присъди издръжка в общ размер на 2400 лева за
детето В.К. (200 лева месечно) и в размер на 2040 лв., за детето Б.К. (по 170 лв. месечно),
касаеща период от една година преди датата на подаване на исковата молба (от 06.04.2021 г.
до 06.04.2022 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК, издръжка за минал период може да
се търси за период една година назад.
От събраните по делото свидетелски показания и най – вече от изложеното в
исковата молба и отговора на същата, съдът установи, че за периода от 06.04.2021 г. до
началото на месец октомври 2021 г. страните не се намирали във фактическа раздяла, т. е.
родителите на децата не са били разделени. Това води до извод, че до момента на
фактическата раздяла на родителите, същите съобразно възможностите и материалното си
състояние са осигурявали условия на живот на децата, необходими за развитието им. В този
смисъл за периода от 06.04.2021 г. до 30.09.2021 г. не следва да се определя издръжка, която
бащата да заплаща.
По отношение на останалия период след фактическата раздяла на родителите (от
01.10.2021 г. до датата на подаване на исковата молба - 06.04.2021 г. съдът намира, че за
бащата е съществувало задължение заплащане на издръжка, доколкото не полагал
непосредствени грижи за децата. Необходимата месечна издръжка за децата за този период е
в размер на 350 лева за В. и 300 лева за Б. по съображения изложени по – горе, т. е. като се
вземат предвид следните обстоятелства – възраст на детето; нужда от финансови средства за
закупуване на храна, облекло, обувки, разходи свързани със отопление, вода и други;
икономическите условия в страната; трудова ангажираност на бащата, както и финансовите
възможности на майката.
С оглед на обстоятелството, че майката полага непосредствено всички грижи за
детето, то бащата следва да поеме по – голяма част от издръжката, а именно 200 лева за В. и
170 лева за Б..
По делото не се доказа бащата да е заплащал такава издръжка. Действително от
свидетелските показния се установи, че той е взимал децата при себе си в периода от
ноември до април, като съответно уикендите той е отговарял за тяхната издръжка, купувал е
различни играчки и други необходими неща, а от споделеното пред социалния работник от
страните става ясно, че е заплатил болничния престой на В., но това са разходи с
непостоянен характер, които са извършвани спорадично и не представляват изпълнение на
9
повтарящо се задължение. В този период децата са имали нуждата от средства за
задоволяване на техни основни потребности от храна, отопление, дрехи, учебни пособия,
които са предвидими разходи, ежедневни и същите са поети единствено от майката. В този
смисъл претенциите следва да се уважат до претендираните размери за посочения период.
На основание чл. 242 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва дължимата държавна такса за уважената част
на исковете за издръжката да бъде възложена на ответника, като същият бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер от по 628,80 лева.
Ищцовата страна претендира да й се заплатят направените разноски в
производството. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени
направените по делото разноски съответни на уважената част на исковите претенции. Съдът
като съобрази тази разпоредба намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 332,50 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част на исковете и разноски за държавна такса в
размер на 25,00 лв. по уважения иск за предоставяне на родителски права.
Ответната страна също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска за издръжка за минал период в размер на 50, 00 лв. –сторени за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на Б. В. Л., ЕГН **********, упражняването на родителските права
спрямо децата В.А.К., ЕГН ********** и Б.А.К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата В.А.К., ЕГН ********** и Б.А.К.
ЕГН********** на адреса на майката Б. В. Л., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между А. В. К., ЕГН ********** и децата
В.А.К., ЕГН ********** и Б.А.К., ЕГН********** , при който бащата има право да взема
децата при себе си с преспиване и със задължението да ги върне при майката, както следва:
а). всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа
на неделния ден; б). 30 дни през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; в). първите три дни през училищната пролетна ваканция; г). Коледните и
Новогодишните празници на всяка четна година и Великденските празници на всяка нечетна
година; д). на личните празници (рожден ден и имен ден) на бащата, е). на личните празници
(рожден ден и имен ден) на децата всяка четна година.
10
На осн. чл. 59, ал.8 СК ОПРЕДЕЛЯ първите 4 седмични срещи от началото
изпълнение на режима, през част от времето – 2 часа дневно – съответно в събота и неделя,
на срещите да присъства трето лице-психолог, определен от ДСП гр. Перник.
УКАЗВА на страните, че са длъжни да окажат максимално съдействие на ДСП.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник, че следва да предприеме
необходимите действия по изпълнение на мярката.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на дъщеря си В.А.К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Б. В. Л., до 10-то число на месеца,
ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от 06.04.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на сина си Б.А.К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Б. В. Л., до 10-то число на месеца,
ежемесечна издръжка в размер на по 170 лева, считано от 06.04.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на дъщеря си В.А.К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Б. В. Л., сумата в размер на 1 200 /
хиляда и двеста/ лева, представляваща дължима издръжка от бащата за периода от
01.10.2021 г. до 05.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
претендирания размер от 2400 лева и за периода от 06.04.2021г. до 30.09.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на сина си Б.А.К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Б. В. Л., сумата в размер на 1020 /
хиляда и двадесет/ лева, редставляваща дължима издръжка от бащата за периода от
01.10.2021 г. до 05.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
претендирания размер от 2400 лева и за периода от 06.04.2021г. до 30.09.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Л., ЕГН **********,
сумата в размер на 357,50 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.
Перник сумата в размер на 628,80 лева - държавната такса за издръжката.
ОСЪЖДА Б. В. Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. К., ЕГН **********
сумата в размер на 50,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за издръжките.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12