Решение по дело №147/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

На касационна проверка е подложено Решение № 601/ 13.12.2023г., постановено по АНД № 1387/2023г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФ/ серия К №***, издаден от ОД на МВР- Велико Търново, с който на Д.З.Т., в качеството й на законен представител на „Ланд и Сайд инвест“ ЕООД, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00лв.

Така постановеното Решение е обжалвано от наказаното лице в законния срок с касационна жалба. Твърди се, че решението на РС е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. С подробно развити доводи касаторът твърди, че не са налице предпоставките за издаване на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като нарушението било заснето с мобилно техническо средство и следвало да бъде издаден АУАН и НП, като се позовава на ТР №1/26.02.2014г. по т.д. №1/2013 на ОСК на ВАС. Според касатора ЕФ не съдържа точно описание на мястото на извършване на нарушението, което накърнявало правото му на защита и е основание за отмяна на ЕФ. Поддържа се, че при неспазване на процедурните правила към ЕФ не са приложени снимки за установяване на нарушението, при което не можело да се установи действителното наличие на пътен знак, на посоката на движение на автомобила и въобще наличието на автомобил на пътното платно. Дори и да е налице снимков материал се твърди несъответствие между отразеното в техническо средство за ограничена скорост и отразената в ЕФ разрешена скорост, което водело до недоказаност на установеното нарушение. Допълнително се позовава на порок в утвърдения образец на ЕФ поради липсата на данни за лицето, издало ЕФ, подпис и длъжност. Позовава се на съдебна практика. От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ЕФ. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски за настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Велико Търново, не взема становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита че не са допуснати нарушения административнопроизводствените правила при издаване на ЕФ и в хода на съдебното производство при обжалването му. Намира решението на ВТРС за постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационно основание по чл.348,ал.1,т. 1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.3 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Процесният ЕФ Серия К №*** е издаден срещу Д.З.Т. ***, в качеството й на законен представител на „Ланд и Сайд инвест“ ЕООД с ЕИК ***, за това, че на 19.04.2023г., в 14:38 часа, в община Велико Търново, на първокласен път I-4 (София – Варна), км. 135+500км, до заведение „Оазис“, в посока на движение към гр. София, при ограничение на скоростта от 60км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с АТСС “”TFR1-M е установено движение със скорост 97 км/ч(след отчетен толеранс от – 3 км/ч) на лек автомобил марка „Алфа Ромео 159“ с рег. № ***. Изготвен е снимков материал. Преглед на заснетото нарушение е извършен на 03.05.2023 г. от мл.автоконтрольор при ОД на МВР - Велико Търново, който направил и справка за собствеността на автомобила и констатирала, че същият е собственост на „Ланд и Сайд инвест“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в с. К., ул. ***, представлявано от управителя Д.З.Т.. За нарушението е съставен електронен фиш серия К №***, връчен на 30.08.2023г. След връчването му не е представена декларация в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а е депозирана жалба пред районния съд.В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, въз основа на които е установена горната фактическа обстановка.

След анализ на доказателствената съвкупност РС изложил мотиви, че оспореният пред него ЕФ е формално, процесуално и материално законосъобразен. Прието е, че правилно е приложена разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП, а ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и не страда от твърдените в жалбата пороци. Намерил е, че от доказателствата по делото по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение на ЗДвП, а същото е описано достатъчно ясно и пълно и не е налице невъзможност за санкционирания да разбере административнонаказателното обвинение. Обсъдени и за неоснователни са приети възраженията в жалбата относно липсата на снимков материал от установеното с АТСС нарушение, който се съдържал в приобщената преписка. Според РС в ЕФ съдържа точно и конкретно място на извършване на нарушението, а от приложените писмени доказателство по безспорен начин можело да се направи извод за местонахождението на пътния участък, на който контролните органи са извършвали контрол на скоростта и разположението на техническото средство. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението като е констатирано, че по безспорен начин се установява неговото извършване при правилно приложена санкционна разпоредба от ЗДвП. Въззивният съд е намерил, че установената скорост на движение е след приспаднат толеранс, същата е правилно изчисление и не е налице твърдяното от жалбоподателя несъотетствие. Решаващият извод на РС е за неоснователност на жалбата, при което е потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него ЕФ.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при правилно приложен закон.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд, като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият не е присъствал лично, нито чрез упълномощения адвокат, в производството пред РС не представял доказателства, приобщена е административно-наказателната преписка. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда доказателства. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция.

Конкретно по възраженията в касационната жалба настоящата касационна инстанция намира следното:

На първо място, несъстоятелно е възражението на касатора за приложимост на предвидения в ЗАНН ред за установяване на нарушението и налагане на административно наказание (чрез съставяне на АУАН и издаване на НП), тъй като същото били заснето с мобилна АТСС и правилно районният съд е приел, че приложимата процедурата е тази по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Според приобщената от въззивния съд административна преписка по несъмнен начин се установява, че техническото средство, с което е установена скоростта на движение на процесното МПС, е мобилна АТСС. След измененията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г. издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, какъвто е настоящият случай. По този начин е преодоляно задължителното тълкуване по Тълкувателно решение № 1 от 26.2.2014 г. на ВАС по т. д. 1/2013г., на което се позовава касаторът и което посочва, че ЕФ може да бъде издаван само при използване на стационарна камера. Тоест, към настоящия момент и към датата на извършване и заснемане на процесното нарушение, нарушенията на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. За извършеното от касатора нарушение е предвидено издаването на ЕФ, поради което не е допуснато твърдяното съществено нарушение на административно производствените правила. За правна яснота също следва да се посочи, че нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП и непосочването в ЕФ на лицето, което го е издало, заеманата от него длъжност и подпис не може да бъде прието за пропуск и за порок във формата, след като законодателното решение е такова.

Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за накърняване правото на защита на касатора поради неприлагане на снимков материал към процесния ЕФ при изпращането му на административнонаказаното лице. Текстът на чл.189, ал.5 от ЗДвП (в актуалната редакция) вменява задължение на административния орган от структурата на МВР да връчи на лицето по чл. 188, ал.1 или 2 само електронния фиш, но не и приложен снимков материал от записа на нарушението. Досежно възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, нито по въззивното дело, нито по настоящото касационно са приложени доказателства, които да свидетелстват за осуетена от страна на органите на МВР процедури по чл. 189, ал.5, изр. второ или ал.6 от ЗДвП, като упражняването на тези правни възможности не е нито фактически, нито юридически обусловено от наличие на съответен снимков материал, относно нарушението на ЗДвП, изпратен ведно с ЕФ на нарушителя. Тези доказателствени средства са част от преписката, изисканата от районния съд при разглеждане на делото, по което Д.Т. е била страна и следователно е могла да се запознае с тях, при което не е нарушено правото й на защита на това основание.

При съставянето на ЕФ са били спазени разпоредбите на ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт като от формална страна същият разполага с нормативно изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен. За място на извършване на нарушението е посочен ПП І-4 (София – Варна), км. 135+500км, до заведение „Оазис“, в посока на движение към гр. София, което позволява мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно определено и разграничено от кое да е друго място в обективната действителност. В приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването на нарушението и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с приложения по делото протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи), съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км /ч за извън населено място.АТСС съставлява одобрен тип средство за измерване и преминало последваща проверка за годност според представения Протокол за проверка №3-7-22/20.09.2022г.

Съгласно представената от Областно пътно управление – Велико Търново схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-4, включваща процесния пътен участък, е видно, че от км. 135+500 с пътен знак В26, поставен в лентата за движение към град София, е въведено ограничение на скоростта на движение, различно от установеното в чл.21,ал.1 от ЗДвП за извън населено място от 90 км/ч, а именно: ограничение от 60 км/ч. Процесното МПС попада в зоната на действие на този знак. Напълно ясно в ЕФ е вписано, че скоростта на движение на МПС от 97 км/ч. е след приспаднат толеранса от минус 3 км/ч при забранено да се превишава 60 км/ч в контролирания участък.

В протокола за проверка на автоматизираното техническо средство за измервана скорост е посочено, че с него могат да бъдат измервани както приближаващ се, така и отдалечаващ се трафик, а подробна информация за принципа на работа на АТС се съдържа в приобщеното по делото „Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилната система тип „TFR 1-M”. Съгласно протокола за използване на АТСС за контрол, нагласената от полицейските служители посока на задействане е била „приближаващ“ („П“) – срещу радарния лъч, като в случая това кореспондира и с отбелязването в снимковия материал от нарушението, според което автомобилът на касатора е приближаващ се. При това положение, няма основание за съмнения, че измерената скорост е на другия автомобил на снимката, който в случая е отдалечаващ се и въобще не попада в посоката на измерване на радарния лъч.

Правилно и в съответствие с чл. 188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността законния представител на юридическо лице, чиято собственост е МПС при липса на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 2 вр.ал.1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер.

Правилното решение следва да се остави в сила.

Разноски от ответника по касация в настоящото производство не се претендират.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 601/ 13.12.2023г., постановено по АНД № 1387/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: