№ 21826
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110116654 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК от В. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Ф
И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от С П и С Б,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че ищцата не дължи сумата от 6655 лева,от които 2344 лева
дължима главница и 4311 лева – сбор от лихви – възнаградителна и мораторна
лихви поради настъпила погасителна давност.
В исковата молба се твърди,че на 30.01.2024 г. ищцата извършила
справка за кредитна задлъжнялост,от която се установява претендирано
задължение в общ размер от 6655 лева,от които 2344 лева главница и 4311
лева лихви. Ищцата С. поддържа,че на 18.12.2007 г. между нея и „Д Ф И“АД
бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-*****,съгласно
който е уговорена заемна парична сума от 2535,75 лева при издължаване на
заема на равни погасителни вноски,всяка от които в размер на по 283,01
лева,от които последната вноска на 20.11.2008 г. В исковата молба се
поддържа,че след 20.11.2008 г. не са предприемани действия,с които се
прекъсва давността. Ищцата С. твърди,че на 08.03.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение по ч.гражд.дело № 6274/2022 г. по описа на СРС,61 състав,но
заповедта за изпълнение е обезсилена. Ищцата счита,че към 21.11.2013 г.
вземането е погасено по давност. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „Ф И“АД в подадения писмен отговор намира исковата
претенция за частично недопустима като твърди,че към Централния кредитен
регистър е подадена информация за сума в общ размер от 5061 лева,от които
2343,65 лева главница,569,25 лева договорна лихва и 2148,10 лева мораторна
лихва,поради което счита,че искът в частта за разликата над 5061 лева до 6655
лева е недопустим. Ответникът не отрича,че вземането по процесния договор
е погасено по давност и не би могло да бъде реализирано чрез способите на
1
принудително изпълнение. Признава иска до размера от 5061 лева.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е справка от Българска народна банка – Централен
кредитен регистър.
Приет е договор PLUS-*****,сключен на 20.11.2008 г.,между „Д Ф
И“АД,като заемодател,и В. Н. С.,като заемополучател,съгласно който е
уговорена заемна парична сума в размер от 2535,75 лева,която следва да бъде
върната на единадесет погасителни вноски,всяка от които в размер от по
283,01 лева.
Представена е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,издадена по
ч.гражд.дело № 6274/2022 г. по описа на СРС,61 състав и определение от
04.08.2022 г.,с което заповедта за изпълнение е обезсилена,което е влязло в
сила на 13.09.2022 г.
Установява се,че е сключен договор за прехвърляне на
вземания,сключен на 08.07.2014 г. между „Б“ЕАД и „Ф И“АД,а от приложение
към същия договор се установява,че е прехвърлено вземане към В. Н. С..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Съдът счита,че при съобразяване твърденията на ищцата С.,че не дължи
парична сума,която не е заплатена,за ищцата съществува правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск. Не може да бъде възприет
доводът на ответника за частична недопустимост на иска,тъй като в
Централния кредитен регистър е посочена парична сума в по-нисък
размер,защото ищцата С. цели да бъде отречено вземането,което е заявено с
исковата молба,съответно в размера към предявяване на иска,а не към минал
момент – на обявяване на вземането в Централния кредитен регистър. С оглед
това,че видно от информацията в ЦКР задълженията са обявени още през 2019
г.,съдът намира,че при съобразяване изминалия период от време,ищцата С.
предявява иск в размер,по-висок спрямо размера на вземането към датата на
обявяване в ЦКР. В този смисъл съдът счита,че искът е допустим за сумата от
6655 лева,без да е налице основание за прекратяване на производството в
частта за разликата над 5061 лева до 6655 лева.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,доказателствената
тежест е разместена и е възложено в тежест на ответника да докаже,че
разполага с вземане. С оглед това,че в настоящия случай ищцата С. отрича
вземането като се позовава на настъпила погасителна давност,в тежест на
ответника е възложено доказването,че вземането може да бъде реализирано
чрез способите на принудително изпълнение. В конкретния случай страните
не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че
ответното дружество е носител на вземането на основание договор за цесия.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
2
позове на давност,ако в определен период от настъпване изискуемост на
вземането кредиторът бездейства. Общата погасителна давност е
петгодишната,но вземането за лихви се погасява при тригодишна давност при
съобразяване разпоредбата на чл.111 от ЗЗД. В настоящия случай вземането
произтича от договор за заем,заемополучателката – ищцата С. е следвало да
върне заемната парична сума на единадесет вноски,а по делото не е спорно,че
ищцата С. не е изпълнила точно своите договорни задължения,но и
заемополучателят не е предприел действия по събиране на вземането си.
Съдът,отчитайки падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем,приема,че към предявяване на иска е изминал период от време,по-дълъг
от пет години,поради което вземането се явява погасено по
давност,респективно предявеният отрицателен установителен иск подлежи на
уважаване. Изводът на съда не се променя предвид това,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид наличието на
обезсилена заповед за изпълнение следва да се приеме,че давността не е била
прекъсвана. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция подлежи
изцяло на уважаване.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение в
размер от 1170 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „Ф И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от С П и С Б,че В. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С не
дължи сумата от 6655 лева ( шест хиляди шестстотин петдесет и пет лева )
чрез способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „Ф И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от С П и С Б да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
1170 ( хиляда сто и седемдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3