П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 24
април 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ИВАН КАДЕВ |
|
сложи за разглеждане докладваното
от съдия АТАНАСОВ
НЧД № 1251 по описа за 2020 г.
Съдебното
заседание започва със закъснение предвид възможността, която съдът предостави на
защитата да се запознае с делото.
На
именното повикване в 15.13 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Р.Д.А. редовно уведомен, не се явява лично в съдебната зала.
Със същия
е осъществена видеоконферентна връзка посредством Затвора град София, където се
намира.
В
съдебната зала се явява АДВ.К..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА А.: Желая адв.К. да ме представлява в настоящото производство.
С
оглед изразеното желание от страна на лишения от свобода Р.А. да бъде представляван
в настоящото производство от адв. К., СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
до участие адв.К. в настоящото производство.
ЗА НАЧАЛНИКА
НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ, също чрез видеоконферентна връзка от Затвора град София, се
явява и участва инспектор М.М., с представено по делото пълномощно.
За
СГП в съдебната зала се явява и присъства прокурор ИВАН КАДЕВ.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР
М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.:
Няма пречки да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на процесуални пречки,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Р.Д.А.
- роден на *** ***, адрес: гр.София, кв. „Христо Ботев“, ул. *********,
понастоящем се намира в Затвора град София, българин, български гражданин, без образование,
работещ в затвора, неженен, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ
разясни правата на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Разбрах правата, които имам.
Отводи
няма да правя.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме възражения, искания и отводи.
СЪДЪТ
докладва делото с прочитане молбата на лишения от свобода за условно-предсрочно
освобождаване.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени и няма да соча.
ИНСПЕКТОР
М.: Нямам доказателствени искания.
АДВ.К.:
Представям удостоверение за раждане на малолетното дете на Р.А., моля да се
приеме по делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме.
СЪДЪТ
намира, че така представеното писмено доказателство от страна на защитата е относимо
и допустимо, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представеното удостоверение за раждане като писмено доказателство по делото.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора град София е, че е налице само първата предпоставка
по чл.70, ал.1, т.2 НК, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от две
трети от наложеното наказание.
По
отношение на втората предпоставка доказателства за поправяне и превъзпитаване
на лицето смятаме, че наличните такива към момента не дават обоснован извод за
негово трайно поправяне и превъзпитаване.
Целите
и задачите заложени в плана на присъдата към настоящия момент не са изпълнени,
има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи.
Рискът
от рецидив и от вреди към обществото са с непроменени първоначални стойности.
Дефицитите
по проблемните зони за много от тях все още не са преодолени.
Прогресивната
система не е изпълнена в своята цялост, има налагани дисциплинарни наказания.
С
оглед на изложеното, моля да не уважавате молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да оставите молбата за условно-предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Р.Д.А. без уважение.
Касае
се за осъдено лице за престъпление грабеж извършено при условията на опасен рецидив,
поради което от страна на затворническата администрация е приложена справка за
останалия търпим остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, видно
от която към момента е налице само първата от двете кумулативно предвидени и
задължителни предпоставки за допускане на условното-предсрочно освобождаване.
По отношение
на втората предпоставка в материалите по делото конкретно от изготвения доклад
на инспектор ИСДВР при Затвора град София е видно, че не са налице достатъчно убедителни
данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение.
В
този смисъл не са били изпълнени в своята цялост целите на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Съществуват актуални проблемни зони по които работата
продължава, тъй като А. не разпознава проблемите си, не осъзнава последствията
от поведението си.
Настоящото
правонарушение, за което търпи въпросното наказание е такова, което същият не
осъзнава и не приема отговорността за деянието си, както и за причинените
вреди.
Оценката
на риска от рецидив е с непроменени стойности към момента, а именно от момента на
постъпването му досега същият е в средните стойности, а именно 62 точки.
Не
на последно място се сочи, че прогнозата за ресоциализация при евентуално условно-предсрочно
освобождаване също е неблагоприятна.
С
оглед на изложеното, моля да оставите молбата без уважение и да се произнесете
с определение в този смисъл.
АДВ.К.:
Считам, че молбата е основателна.
Второ
кумулативна предпоставка, за която спомена прокурора не е изследвана от затворническата
администрация в достатъчна степен така, че да може да бъде реален нейният показател.
В тази
гледна точка следва да се отбележи, че от постановената присъда са изминали
повече от две трети, дори три четвърти е изтърпяно наказанието, като през това
време имайки предвид риска от евентуално антисоциално поведение на А. му е
дадена възможност да работи в рамките на затвора, което представлява израз на
доверие към неговото поведение и възможност да осъществява полезен труд, който
е задължителен за неговата ресоциализация.
Така
още в началото на изтърпяване на присъдата се вижда, че е назначен за хигиенист,
а понастоящем работи и в печатницата към затвора.
В тази
връзка не са установени нарушения на трудовата дисциплина и следва да се отбележи,
че при липса на такива факти то следва да се тълкува в полза на осъденото лице
така, както са основните принципи на наказателното право.
Освен
това по делото има представен един, единствен доклад за оценка на риска от рецидив,
който е съставен при започване на изпълнението на присъдата. Това се е случило
преди около шест месеца и от този момент досега не са представени от администрацията
нито план за работа с осъдения, нито промяна в оценката на риска, а вместо това
и в представения доклад по делото се твърди, както казах, че работи и от настаняването
си в пета група няма никакви прояви на антисоциално поведение, както е отбелязано
и в оценката на самия риск още в началото при постъпването му.
Там не
е отбелязана нито една форма на
антисоциално поведение от негова страна, която да може да се отнесе към него и отрицателно
са отбелязани всички форми спрямо неговото поведение.
В
този момент считам, че дори и доказателствата по делото ясно показват, че е
налице промяна в риска от редицив, тъй като въпреки продължителното наказателно
производство, което е белязано и с процесуални нарушения, и не по негова вина,
е било толкова продължително, за А. не са регистрирани никакви противообществени
прояви от негова страна, а след получаването на окончателна присъда и нейното
изтърпяване се вижда, че неговото поведение значително е променено.
Както
пише в доклада сам признава отговорността за своето деяние и разбира факторите
и мотивите, които са допринесли за извършването на престъплението, като е
налице нагласа за спазване на всички обществени порядки, форми и правила за поведение
в обществото.
Поради
което считам, че освен първата е налице и втората предпоставка, а именно за
неговото поправяне, още повече осъзнава и сам необходимостта, и съдът би
следвало да даде възможност на един баща да отглежда своето малолетно дете при
положение, че са налице семейни проблеми във връзка с отглеждането му от другия
родител – неговата майка. При липсата на единия родител очевидно е, че едно
такова дете не би могло да бъде възпитано пълноценно и това се отразява по-нататък
в неговата психическо развитие.
Имайки
предвид тези обстоятелства считам, че не следва да се приеме посоченото в доклада
- оценка от риск и вреди в размер на средния, тъй като от този размер, който е
бил в началото на изтърпяването не са отбелязани прояви, за които да бъде
наказан или да има поведение, което да увеличава този риск в рамките на
затвора.
Следователно
този риск по логически съображения би следвало да бъде по-нисък и в рамките на
ниския, и независимо от размера на остатъкът, който остава по-малко от една
година и шест месеца към днешна дата, считам, че този нисък коефициент въпреки
тежестта на престъплението е показателен и молбата следва да бъде уважена, като
имаме предвид и обстоятелствата в условията на извънредно положение и предприети противоепидемиологични мерки в
страната, за които очевидно затворническата администрация изпитва затруднение
да изпълнява и това се оказва застрашаващо здравето на осъдените лица, и при
изпълнение на изискванията на закона, съдът следва да се съобрази и с
актуалната обстановка, и да уважи молбата, с оглед възможността за интеграция
пълноценна в обществото на осъдения А..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Придържам се към казаното от моя защитник.
Само
искам да кажа, че в момента работя, изтърпял съм това, което трябва от
наказанието, което ми е наложено.
Имам
дете, за което трябва да се грижа.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ,
като се запозна с наличните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, прие за
установено следното:
Производството
е по реда на чл.437 НПК.
Образувано
е по молба на лишения от свобода Р.Д.А. с искане за условно-предсрочно
освобождаване.
Видно
от материалите по делото, понастоящем осъденият Р.А. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 6 години, определено по му по НОХД №2688/2018
г. по описа на СГС за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК.
Към
днешна дата същият е изтърпял фактически 4 години, 1 месец и 6 дни, от работа 5
месеца и 16 дни или всичко 4 години, 6 месеца и 22 дни, като му остава да
изтърпи още 1 година, 5 месеца и 8 дни от наказанието.
С
други думи налице е първото кумулативно предвидено формално изискване на закона
за поисканото предсрочно освобождаване, а именно фактическо изтърпяване на
минимум две трети от така наложеното наказание, тъй като в случая става дума за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.
На
следващо място, следва да бъде преценено доколко в случая са налице
доказателства за поправяне на лицето в условията на пенитенциарното заведение.
Затворническата
администрация е дала отрицателно становище за предсрочно освобождаване, като е
посочила, че целите на така наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, все още не са изпълнени в своята цялост, а така също и целите и задачите, заложени
в плана на присъдата.
Подчертано
е, че спрямо това лице продължават да са налице актуални проблемни зони като
умение за мислене и управление на финанси и доходи, по които работата следва да
продължи.
Посочено
е също така, че оценката на риска от вреди и рецидив е с непроменени
първоначални стойности, които са в средния диапазон от 62 точки, а така също и има
наложени дисциплинарни наказания.
Настоящият
съдебен състав споделя тези доводи на затворническата администрация, като на
собствено основание счита, че така направените фактически констатации са основателни
и подкрепени с необходимите доказателства.
Към
всичко това следва да бъде посочено, че присъдата, по която се изпълнява
настоящото наказание, е влязла в сила на 03.12.2019 г., когато реално е било приведено
в изпълнение и самото наказание, което означава, че от влизането на присъдата в
сила, респективно привеждане на наказанието в изпълнение и началото на
изпълнение на плана на присъдата до настоящия момент са изминали едва няколко
месеца/3-4/, което според съда е крайно недостатъчно, за да се формират изобщо
някакви трайни и устойчиви изводи за поправяне на лицето.
По-голямата
част от фактическото изтърпяване на така посоченото наказание се формира от предварителното
задържане на лицето и не е реализирано след привеждане в сила на самото наказание,
когато започва и реално изпълнение на плана на присъдата, именно това е
отразено в доклада, където е посочено, че затворническата администрация не е
имала достатъчно време за да проведе своята корекционна работа с лицето и да
отчете някакви трайни устойчиви позитивни нагласи.
Отделно
от това следва да бъде отчетено, че действително в случая има един среден
непроменен риск от рецидив, който не се е коригирал до момента, което допълнително
показва отсъствие на доказателства за поправяне.
Дори
при условията на предварително задържане лишеният от свобода А. не се е показал
като дисциплинирано лице и по отношение на него са били реализирани три дисциплинарни
наказания за извършени от него три дисциплинарни нарушения, а именно физическа
саморазправа с друг задържан, отказ за съдействие при проба за употреба на
алкохол, както и държане на забранена вещ, а именно мобилен телефон.
Всичко
това показва, че така подадената молба е преждевременна и неоснователна, и
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Р.Д.А. за условно-предсрочно
освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване и протест в
7-дневен
срок от днес пред САС.
След
изготване на съдебния протокол препис от същия да бъде предоставен на защитника
на лишения от свобода.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.48 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: