РЕШЕНИЕ
№ 1274
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. С.
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501118 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№2384/06.06.2022г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв.„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, чрез
адв. Недялка Капитанова-АК - Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар
Иван Шишман“ №77, ет. 2, срещу Решение № 27/28.04.2022г., постановено по гр.д. №
607/2021г. по описа на Районен съд гр. Царево.
С посоченото решение, Районен съд гр. Царево е приел за установено на основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че ищците С. Т. Ч., ЕГН ********** и М. Я. К.,
ЕГН **********, не дължат на ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, следните суми: сума в
размер на 7435.22 лева, представляваща главница по договор за прокредит спринт №030-
498528/15.09.2008г. и договор за встъпване в дълг от 04.03.2009г. до 21.05.2009г.,
санкционираща лихва върху главницата в размер на 443.50 лева за периода от 20.12.2008г.
до 21.05.2009г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2009 г. до
окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 160.68 лева, които суми са
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20198030402098 по описа на
ЧСИ Таня Маджарова, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2009г., издаден
въз основа на Заповед № 2850 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
издадена на 25.05.2009г. по ч.гр.д. №3551/2009г. по описа на Районен съд- Бургас, поради
1
изтекла погасителна давност.
Със същото решение, съдът е осъдил ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати
сторените от ищците по делото разноски.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон и се иска неговата
отмяна.
На първо място се излага становище във връзка с извода на първоинстанционния съд за
погасено по давност вземане. Твърди се, че в производството по делото не били обсъдени в
цялост доводите и твърденията, наведени от ответната страна(включително цитираната с
отговора на исковата молба съдебна практика).
Жалбоподателят развива подробни съображения относно действието на последващите
тълкувателни решения, като се позовава на Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г. на ВКС. Посочва, че съгласно горецитирания съдебен акт, тълкувателните
решения започвали да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред.
Навежда доводи, че съгласно даденото с ППВС№3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на
изпълнително дело прекъсвало давността, като по време на изпълнителното производство,
давност не тече. Подчертава, че с т. 10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се приемало, че в изпълнителното производство, давността се
прекъсвала с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото
започвала да тече нова давност.
Твърди, че в конкретния случай, изпълнителното производство било образувано при
действието на ППВС№3/18.11.1980г. Намира, че спирането на давността следвало да се
счита преустановено от момента на обявяване на ТР№2/26.06.2015г. Излага аргументи, че
изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не били погасени.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.
При условията на евентуалност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Направено е искане, в случай, че в първото съдебно заседание не се яви представител на
въззивника, делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез адв.Стоянов от
БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемите намират атакувания
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Считат подадената въззивна жалба за
неоснователна и молят за нейното отхвърляне.
Излага се становище, че давността за вземания по изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015г., тече от последното валидно изпълнително действие.
2
Направено е подробно изложение, касаещо хронологията на извършените изпълнителни
действия. Посочва се, че последното такова по ИД№135/2009г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, било извършено на 01.08.2011г. - по отношение на С. Ч., а по отношение на М.
К.- на 07.06.2010г. Твърди се, че до 22.11.2019г., когато е образувано новото
ИД№2098/2019г. по описа на същия съдебен изпълнител, не били поискани и извършени
валидни изпълнителни действия. Пояснява се, че с молба от 15.10.2014г., последвало
уведомяване на ЧСИ за прехвърляне на вземането на нов взискател.
Навеждат се доводи, че новата петгодишна давност за погасяване на вземането по
изпълнителния лист спрямо ищците, изтичала на 01.08.2018г., респективно- 07.07.2017г.
Излагат се аргументи, че перемпцията настъпила ех lege на посочените дати, поради което
на основание т.10 от ТР№2/26.06.2015г. по тълк. дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, дори и
да имало извършени изпълнителни действия, същите следвало да се считат за неизвършени.
Излагат се съображения, че цитираното от въззивника Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г. на ВКС се явявало в противоречие с ТР ТР№2/26.06.2015г., постановено по
тълк. дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че при наличието на правна възможност и необходимост от предприемане на
действия, кредиторът не съобразил поведението си с предвидените законови предпоставки
за прекъсване както на преклузивния двугодишен срок по чл.433, ал.1,т.8 от ТПК, така и
този по чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Развиват се подробни съображения в тази насока.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а подадената въззивна жалба, оставена без уважение.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Въззивникът не се явява в с.з., редовно и своевременно уведомен.
Въззиваемите, чрез процесуалния си представител адв. Г. С., поддържат становище за
неоснователност на въззивната жалба, молят същата да бъде оставено без уважение и да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Ищците претендират да се приеме за установено по отношение на ответника, че вземането
му от ищците, за което е образувано изпълнително дело № 20198030402098 на ЧСИ Таня
3
Маджарова, рег. № 803, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2850/25.05.2009 г. и изпълнителен лист от
25.05.2009 г., издадени по ч.гр.д. № 3551/2009 г. по описа на Бургаски районен съд, не
съществува поради погасяването му по давност.
От представените по делото доказателства се установява, че в полза на кредиторът
„ПроКредитБанк България“ АД е издаден изпълнителен лист от 25.05.2009г., издаден по
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2850/25.05.2009г. по ч.гр.д. № 3551/2009г. по описа
на Районен съд-Бургас. Изпълнителният лист е издаден срещу „Чукови консулт“ ЕООД,
ЕИК *********, Александър Димитров Чуков и въззиваемите С. Т. Ч. и М. Я. К.. С него
длъжниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на кредитора „ПроКредитБанк
България“ АД АД сумата в размер на 7435.22 лв., представляваща главница по договор за
прокредит спринт №030-498528/15.09.2008г. и договор за встъпване в дълг от 04.03.2009г.,
наказателна лихва в размер на 155.11 лева за периода от 20.03.2009г. до 21.05.2009г.,
санкционираща лихва върху главницата в размер на 443.50 лв. за периода от 20.12.2008г. до
21.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2009г. до
окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 160.68 лв.
Във връзка с издадения изпълнителен лист, на 01.07.2013 г. „ПроКредитБанк България“ АД
е подал молба до ЧСИ Таня Маджарова, per. № 803 на КЧСИ, по поводи на което е
образувано ИД № 20098030400135 по описа на ЧСИ. С молбата, взискателят е поискал
налагането на запори и възбрани, като е възложил на съдебния изпълнител и правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ.
На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, като въззиваемите С. Т. Ч.
и М. Я. К. са ги получили лично на 09.07.2009г. Видно от приложеното по делото копие на
изпълнително дело № 20098030400135 по описа на ЧСИ Т. Маджарова, съдебният
изпълнител е извършил множество изпълнителни действия по отношение на всички
длъжници. По отношение на длъжника С. Т. Ч., последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо давността е извършено на 01.08.2011г. - въззиваемата е превела по
изпълнителното производство сумата от 255 лева. По отношение на длъжника М. Я. К.,
последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е извършено на
07.06.2010г. – насрочен от ЧСИ Маджарова опис на движими вещи.
С договор за цесия от 01.08.2014г., „ПроКредитБанк България“ АД е прехвърлила вземането
си по изпълнителното дело на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В тази връзка с молба вх.
№17370 от 15.10.2014г. до ЧСИ Таня Маджарова, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в
качеството си на цесионер е поискал да бъде конституиран основание чл. 429 ал. 1 ТПК като
взискател по ИД № 20098030400135. Новият кредитор не е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия по това изпълнително производство, нито с молбата си за
конституиране, нито по – късно. С молба е вх.№16625 от 17.05.2019г., ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е поискал от ЧСИ Т. Маджарова, да му бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20098030400135, поради прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
4
постановление от 16.09.2019г. съдебният изпълнител е прекратил ИД № 20098030400135 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е пристъпил към вдигане на наложените запори.
С молба от 22.11.2019 г. ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е отправил искане до ЧСИ
Таня Маджарова, да бъде образувано ново изпълнително дело по изпълнителния лист от
прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ИД № 20098030400135. В тази връзка е
образувано ново ИД № 20198030402098 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. С молбата за
образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да се връчат на
длъжниците покани за доброволно изпълнение, да се уведомят за цесията, да се пристъпи
към принудително изпълнение, чрез насрочване на опис на движими вещи, да се извършат
справки в ТД „НАП“ за наличие на сключени трудови договори, декларирано не/движимо
имущество и/или банкови касети, като при наличие на такова да се предприемат съответните
изпълнителни действия е цел обезпечаване на вземането. В производството по
новообразуваното през 2019 г. изпълнително дело са изпратени покани за доброволно
изпълнение на длъжниците и са извършени множество изпълнителни действия, включително
по отношение на въззиваемите С. Т. Ч. и М. Я. К..
Във връзка с доводите на жалбоподателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въззивния съд намира за
необходимо да изложи следното:
По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Правен интерес за
предявяване на иск за несъществуване на суми с правно основание чл. 439 от ГПК
предполага наличието на висящо изпълнително производство. Такова в процесния случай е
налице, като същото е започнало въз основа на изпълнителен лист, който обективира
изпълняемото право.
Спорните по делото въпроси заявени от въззивника в подадената от него въззивна жалба
против първоинстанционното решение, са относно броенето на сроковете и съответно на
която дата би изтекла пет годишната погасителна давност, както и относно спирането и
прекъсването на погасителната давност докато трае изпълнителния процес в светлината на с
ППВС № 3/1980 г. и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
По силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. По време на изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
5
на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и друго, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същото решение е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес. На съда му е
служебно известно, че е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по
въпроса – „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му?“. Настоящият състав приема, че с т. 10 на ТР № 2/2015 г. се дава ново
тълкуване на правна норма, която вече е била предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г. В
такъв случай новото тълкуване следва да действа само занапред и не може да се прилага за
правоотношения, възникнали преди обнародването на новия тълкувателен акт, тъй като
правните субекти са имали основание да съобразяват поведението си със стария
тълкувателен акт и не следва да търпят неблагоприятни последици от новото тълкуване,
което не са могли да узнаят и предвидят. (В този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, четвърто ГО, на което се е позовал и жалбоподателя). При
това положение, следва да бъде установено, дали до приемането на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС са настъпили
обстоятелства, които са довели до прекратяване на производството по ИД №
20098030400135/2009 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, и по – конкретно дали
производството по делото е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че до приемането на горепосоченото
Тълкувателното решение от 2015г. на ВКС са настъпили обстоятелства, които са довели до
прекратяване на производството по ИД № 20098030400135/2009 г. по описа на ЧСИ Таня
6
Маджарова по отношение на въззиваемите С. Т. Ч. и М. Я. К.. Както бе посочено по – горе,
последното валидно изпълнително действие прекъсващо давността, по отношение на
длъжника С. Т. Ч., е извършено на 01.08.2011г. Следователно по отношение на този длъжник
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила на 01.08.2013г. Последното валидно
изпълнително действие прекъсващо давността, по отношение на длъжника М. Я. К., е
извършено на 07.06.2010г., поради което перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за този
длъжник е настъпила на 07.06.2012г. При това положение, в настоящия случай не стои
въпроса, следва ли да се прилага и от кога тълкуването дадено с новия тълкувателен акт от
26.06.2015 г., тъй като към момента на постановяването му, ИД № 20098030400135/2009 г.
по описа на ЧСИ Таня Маджарова е било прекратено по отношение на длъжниците С. Т. Ч.
и М. Я. К. по силата на закона. В този случай за изчисляването на давностните срокове
следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 година, тъй като към момента на приемане на
новото тълкуване не е имало висящо изпълнително производство. Ето защо в този случай, за
установяване на обстоятелство дали и кога е изтекла погасителна давност, сроковете следва
да се броят от момента на прекратяването на изпълнителното производство по ИД №
20098030400135/2009 г. по силата на настъпилата перемпция, по отношение на всеки от
длъжниците. Независимо от обстоятелството, че в случая следва да се прилага ПВС №
3/18.11.1980 година по отношение на ИД № 20098030400135/2009 г., то поради прекратяване
на изпълнителното дело, спрямо въззиваемите започва да тече нова погасително давност, тъй
като е прекратена висящността на изпълнителното производство.
При това положение се налага извода, че по отношение на въззиваемата С. Ч., погасителната
давност е започнала да тече от 01.08.2013г. - момента, в който за нея е настъпила
перемпиция по ИД № 20098030400135/2009 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова и е изтекла
на 01.08.2018г., а по отношение на въззиваемата С. Ч., погасителната давност е започнала да
тече от 07.07.2012г. - момента, в който за нея е настъпила перемпиция по ИД №
20098030400135/2009 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова и е изтекла на 07.07.2017 г. Ето
защо към момента на подаването на молба от въззивника на 22.11.2019 г. и образуването на
изп. д. № 2098/2019 г., вземанията по изпълнителния лист от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.
№3551/2009г. на РС-Бургас са били погасени по давност.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от делото в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски.
Процесуалният представител на въззиваемите е представил списък на разноските по чл. 80
от ГПК, с който се претендират разноски от по 300 лева адвокатско възнаграждение за всяка
от въззиваемите, като по отношение на въззиваемата С. Ч. са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в претедирания размер, а за въззиваемата М. К. се
сочи, че възнаграждението се претендира на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за което обстоятелство е представен и договор за правна услуга от 29.06.2022
г. С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
7
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал
въззиваемата К. в процеса. С оглед разпоредбите на ГПК, адвокатското възнаграждение
съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на въззиваемата М. К. е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка, или които са материално затруднени лица, или са
роднини, близки или на друг юрист. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое
от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в този
смисъл и Определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016
година, II т. о., Определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело №
2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по се присъжда директно
на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г. В. С. поисканата сума от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер,
определен по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка неоснователно се явява и
възражението на въззивното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 607/2021г. по описа
на РС-Царево.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, чрез адв. Н. К.-АК - Стара
Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ №77, ет. 2 да заплати
С. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, чрез адв. Недялка Капитанова -
8
АК - Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ №77, ет. 2
да заплати на адвокат Георги Ванев Стоянов, личен № **********, със съдебен адрес:гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 2 сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
присъдено адвокатско възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9