Р Е Ш Е Н И Е
14.12.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – В.П. трети състав
На
03 (трети) декември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 230
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 вр. чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността.
В исковата
си молба ищците М.Г.Я., С.М.Г. и Г.М.Г. твърдят, че са съсобственици с ответниците
С.П.Я., Г.Я.Г. и С.Я.С. на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
43949.36.301 по кадастралната карта и регистри на землището на с. Л., обл. Ш.,
в местността „До язовира“, с предназначение – пасище, мера, с площ 566 кв.
метра. Собствеността била придобита от страните въз основа на наследяване на Г.Я.
П., б.жител на гр. В. Преслав. На север процесният имот граничел с УПИ Х-266 в
кв. 49 по плана на с. Л., който също бил съсобствен – по 1/2 идеална част за
ищеца М.Я. и 1/2 идеална част за ответниците. Всеки от тях притежавал в
описания имот изградени жилищни сгради – ищецът Я. в източната част на имота, а
ответниците – в западната. В съответствие с изградените сгради било установено
и еднолично ползване на реални части от този имот – ищците, чрез първия от тях
ползвали източната половина, а ответниците – западната. Страните не можели са
постигнат съгласие за разпределение на ползването на неурегулирания имот. Молят
съда да постанови решение, по силата на което да разпредели ползването на
описания имот, както и да им бъдат присъдени деловодните разноски,
представляващи определено възнаграждение за изготвена експертиза.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С.Я. подава
отговор, в който признава изцяло предявения иск. В съдебно заседание,
ответниците излагат, че ако било поискано, би било постигнато съгласие за
разпределение на ползването. Считат, че не дължат разноски по делото, тъй като
не са станали причина за образуването му.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното Решение № 46-685/07.06.2000 г. на ОСЗ Върбица е, че на
наследниците на Г.Я. П. било възстановено правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в землището на с. Л., обл. Ш., представляващ пасище, мера с
площ 0,567 дка, четвърта категория, местност „До язовира“, имот № 036301. От
представеното извлечение от интернет-страницата на АГКК се установява, че
понастоящем същият представлява поземлен имот с идентификатор 43949.36.301 по
кадастралната карта и регистри на с. Л., одобрени със Заповед №
РД-18-692/13.03.2018 г. на изп. директор на АГКК, адрес с. Л., обл. Ш., местност „До язовира“, с предназначение –
пасище, мера, с площ 566 кв. метра. Съдът констатира от удостоверение за
наследници изх. № 163/18.06.2020 г., изд. от Община В.П., че Г.Я. П. починал на
25.04.1994 г. и оставил за свои законни наследници съпругата си С.М.П.и
низходящите си М.Г.Я. и Я. Г.Я.. По делото е представен нотариален акт № 61,
том 1, рег. № 337, дело № 53/13.04.2017 г., от който се установява, че С.П.дарила
на внуците си С.М.Г. и Г.М.Г. 1/3 идеална част, при равни квоти, от правото на
собственост върху описания по-горе недвижим имот. Видно от приложените
нотариален акт № 197, том 1, дело № 436/1984 г. на ПРС и нотариален акт № 184,
том 1, дело № 325/1985 г. на ПРС е, че Г. П. и С.П.дарили на всеки от синовете
си – М.Я. и Я. Я. по 1/2 идеална част от собствеността върху недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ 245 кв.м, урегулирано от 720 кв.м, представляващо
парцел V-301 от кв. 55 по
плана на с. Л., обл. Ш., незастроено. В удостоверение изх. №
94-М-150/31.03.2017 г., изд. от Община Върбица се сочи, че така описания имот е
идентичен с УПИ Х-266 от кв. 49 по плана на с. Л.. Представен е и нотариален
акт за собственост № 62, том 1, рег. № 338, дело № 54/13.04.2017 г. на нотариус
рег. № 661 на НК, в който М.Я. и Валентина Я. били признати за собственици на
масивна жилищна сграда на етаж и таван, построена в описания по-горе имот. От
цитираното по-горе удостоверение за наследници се установява, че С.П.починала
на 01.06.2017 г., а Я. Я. – на 20.01.2017 г., както и че последният оставил за
свои законни наследници съпругата си С.П.Я. и низходящите си Г.Я.Г. и С.Я.С..
Съгласно
заключението по извършената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
от 26.09.2020 г., се предлагат два варианта за разпределение на ползването.
Според първия от тях, в общ дял на ищците, съответстващ на притежаваните от тях
2/3 идеални части се отреждат 377,33 кв.м в източната част на имота, а в общ
дял на ответниците, съответстващ на притежаваната от тях 1/3 идеална част се
отреждат 188,67 кв.м в западната част на имота. Според предложения втори
вариант, на всеки от ответниците се отреждат по 62,89 кв.м от западната част на
имота, съответстваща на притежаваната от всеки от тях 1/9 идеална част.
Предвид така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.
2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за
образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството), спорът
относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан от
районния съд, по отношение на всички съсобственици и
носители на ограниченото право на ползване, и при задължителното им
участие в съдебното производство (при условията на задължително необходимо
другарство). Основната цел на производството
е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и
законосъобразно използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещноправен
спор.
Установи се от гореописаните писмени
доказателства, а и не е спорно между страните по делото, че ищците и ответниците
са съсобственици на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
43949.36.301 по кадастралната карта и регистри на с. Л., обл. Ш., като
участието им в съсобствеността е следното: 1/3 ид. част за М.Я., 1/6 ид. част
за С.Г., 1/6 ид. част за Г.Г., 1/9 ид. част за С.Я., 1/9 ид. част за Г.Г. и 1/9
ид. част за С.С.. Или, ищците притежават общо 2/3 идеални части от имота, а
ответниците – 1/3 идеална част. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки от съсобствениците
има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и според
правата си в съсобствеността. В настоящия случай не е налице спор за начина, по
който да се използва общия имот, но искането е допустимо, тъй като съобразно
притежаваните от съсобствениците дялове, е невъзможно да се образува
мнозинство, което да разпредели ползването. Ето защо, намесата на съда в
управлението му е допустимо.
Настоящият състав намира, че
разпределението на използването на имота следва да бъде извършено съобразно
предложения от вещото лице вариант 1 (отразен в приложение № 2) от заключението
по съдебно-техническата експертиза от 26.09.2020 г. Вариантът е
най-целесъобразен, включително съответстващ на установеното участие на страните
в съсобствеността, при съобразяване на следното: обстоятелството, че се касае
за незастроен имот, намиращ се в съседство със застроен такъв, също съсобствен
между страните, чието разпределение не е спорно, конкретното местоположение на сградите
в съседния имот, чиито индивидуални собственици на страните.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че използването на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 43949.36.301 по кадастралната карта и регистри на с. Л., обл. Ш. следва
да бъде разпределено именно по този начин, като приложената скица „Приложение №
2” към заключението по съдебно-техническата експертиза от 26.09.2020 г.,
приподписана от настоящия съдебен състав, следва да се счита за неразделна част
от настоящото решение.
По разпределението на
разноските по делото:
В производството по разпределение използването на
съсобствен имот, поради характера му – спорна съдебна администрация, решението
по която ползва всички страни независимо от конкретните им процесуални качества
на ищци или ответници и при която разпоредбата на чл.
78 от ГПК е неприложима страните следва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за вещи лица по назначени от съда
технически експертизи, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за
всяка от страните така, както са направени.
Искане за присъждане на направените по делото разноски се
прави единствено от името на ищците, които не представят списък по чл. 80 от ГПК на разноските.
По
делото разноските за възнаграждение на вещото лице са направени само от ищците –
в размер на 300,00 лв.
Предвид гореизложеното и съответно на
установеното по делото участие на всяка от страните в съсобствеността, ответниците
С.П.Я., Г.Я.Г. и С.Я.С. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците
разноски по делото, направени за възнаграждение по назначената техническа
експертиза в общ съответен размер
75,00 лева.
Останалите направени
от ищците разноски, следва да останат в тежест така, както са направени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за
собствеността, РАЗПРЕДЕЛЯ ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43949.36.301 по кадастралната карта и
регистри на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18-692/13.03.2018 г. на изп.
директор на АГКК, адрес с. Л., обл. Ш., местност „До язовира“, с предназначение
– пасище, мера, с площ 566 кв. метра, между съсобствениците му:
М.Г.Я.
с ЕГН **********, С.М.Г. с ЕГН **********, Г.М.Г. с ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. ***,
С.П.Я.
с ЕГН **********,***, Г.Я.Г. с ЕГН **********,*** и С.Я.С. с ЕГН **********,***,
КАКТО СЛЕДВА:
– от М.Г.Я., С.М.Г. и Г.М.Г. – източната част от поземлен
имот с идентификатор 43949.36.301 по КК на с. Л., обл. Ш., с обща площ от 377,33
кв.м (триста седемдесет и седем квадратни метра и тридесет и три квадратни дециметра),
маркирана в плътно розово на обяснителната скица „Приложение № 2” от
заключението на вещото лице инж. И.И. по съдебно-техническата експертиза от 26.09.2020
г., прието от Районен съд – В.П., представляващо неразделна част от настоящото
решение;
– от С.П.Я., Г.Я.Г. и С.Я.С. – западната част от поземлен
имот с идентификатор 43949.36.301 по КК на с. Л., обл. Ш., с обща площ от 188,67
кв.м (сто осемдесет и осем квадратни метра и шестдесет и седем квадратни
дециметра), маркирана в бледо синьо на обяснителната скица „Приложение № 2” от заключението
на вещото лице инж. И.И. по съдебно-техническата експертиза от 26.09.2020 г.,
прието от Районен съд – В.П., представляващо неразделна част от настоящото
решение;
Обяснителната скица „Приложение № 2” от заключението на
вещото лице инж. И.И. по съдебно-техническата експертиза от 26.09.2020 г,
приподписана от настоящия съдебен състав, СЕ СЧИТА за неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА
С.П.Я., Г.Я.Г. И С.Я.С. да заплатят на М.Г.Я., С.М.Г. И Г.М.Г. сумата 75,00 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща общ съответен размер на направени разноски
по делото, съответно на размера на участието им в съсобствеността.
Останалите направени
по делото разноски, следва да останат в тежест на ищците така, както са
направени.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на настоящото
решение ведно с неразделната му част – обяснителна скица „Приложение № 2” от
заключението на вещото лице инж. И.И. по съдебно-техническата експертиза от
26.09.2020 г., приподписана от настоящия съдебен състав, ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка
от страните чрез пълномощниците им.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: