№ 443
гр. Перник, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105945 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. А., с ЕГН: **********, чрез адв.
Н. Х., против Р. Г. Н., с ЕГН: **********, В. К. Б., с ЕГН: ********** и К. В.
К., с ЕГН: ********** /роден на 09.03.2005 г. т.е. навършва пълнолетие
непосредствено след насрочване на делото и преди първото по делото о.с.з./, с
която се иска 1/ да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцата е
изключителен собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект
с идентификатор ***** по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД
18 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
от 24.02.2022 г., който самостоятелен обект е с адрес: гр. ****** и се намира в
сграда с идентификатор 55871.515.1392.1, с предназначение на сградата –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.515.1392 и който самостоятелен обект представлява жилище,
апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ по схема от 65.36 кв.м.,
заедно с прилежащите му мазе № 11 от 4.47 кв.м. и 0.88 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори
55871.515.1392.1.7 и 55871.515.1392.1.29, под обекта – имот с идентификатор
55871.515.1392.1.5 и над обекта имот с идентификатор 55871.515.1392.1.11 и
да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху
имота; 2/ да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата разделно
всеки по 1000 лева или общо сумата от 3000 лева за периода от 01.02.2022 г.
до 01.11.2022 г., представляваща сума, която ответниците са спестили,
доколкото не са направили разходи за наем на имота, но ищцата за сметка на
това е обедняла като не е реализирала доходи от ползване на имота с адрес:
1
гр. ****** и идентификатор *****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 29.11.2022 г. до
окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото
разноски.
В първото по делото съдебно заседание след приемане на съдебна
експертиза ищцата чрез процесуалния си представител е оттеглила частично
иска си за неоснователно обогатяване – като е посочила, че предявява същия
до сумата от 2250 лева – разделно или по 750 лева от ответник, а за разликата
от общо 750 лева или по 250 лева на ответник оттегля претенцията си. Поради
това и за сумата от 750 лева производството е прекратено.
В исковата молба се твърди, че ищцата била изключителен собственик
на процесния имот с адрес: гр. ****** и идентификатор ***** – като ¼
идеална част от имота ищцата придобила по наследяване от своята майка
Г.М. Н., починала на 16.05.1993 г., а останалите ¾ идеални части чрез
покупко продажба от баща си Н.А.Н. – обективирана в Нотариален акт № 62,
том VII, дело 2032/23.06.1994 г. на нотариус И.И.. С посочения нотариален
акт бащата на ищцата лицето Н.А.Н. запазил за себе си безвъзмездно и
пожизнено вещното право на ползване върху ¾ идеални части от имота,
предмет на сделката.
На следващо място се твърди, че в следващите години /след сключване
на сделката по нотариалния акт/ Н.А.Н. сключил граждански брак повторно –
с ответницата Р. Г. Н. като заживял с нея в едно домакинство в процесния
апартамент. Лицето Н.А.Н. обаче починало – на 01.02.2022 г. като със смъртта
му според ищцата се погасило и вещното му право на ползване върху имота.
Независимо от смъртта на Н.А.Н. ответницата Р. Г. Н. продължила да
живее в жилището с адрес: гр. ****** заедно с другите двама ответници –
нейни син и внук. Ищцата от своя страна се опитвала многократно да си
върне владението върху имота, но безуспешно като междувременно
ответниците сменили ключовете от жилището и така ограничили достъпа й
до него. Ищцата подавала множество сигнали до прокуратурата, но
ответниците отказвали да напуснат имота с аргумента, че го били придобили
по давност и имали права над него. В тази връзка и въпреки изпратени до тях
покани – ответниците не напускали жилището, нито заплащали на ищцата
наем.
Поради гореизложените съображения и доколкото ответниците
обитавали фактически имота ищцата намира исковете си за основателни.
С исковата молба са представени: Нотариален акт № 62, том VII, дело
2032/23.06.1994 г. на нотариус И.И., удостоверение за наследници, договор за
покупко продажба на жилище, схема на самостоятелен обект в сграда,
удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за смърт,
постановление отказ да се образувано досъдебно производство, покана и
констативен протокол.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците Р.
Г. Н., В. К. Б. и К. В. К. не е постъпил писмен отговор – съдебните книжа са
връчени на всички ответници на 16.01.2023 г. като на първата ответница
2
лично, а на вторите двама чрез първата ответница като лица от едно
домакинство с родствена връзка.
В хода на производството по делото е разпит един свидетел на ищцата:
Е.М.Б., изслушана и приета е съдебно техническа експертиза относно
стойността на наема за процесния период. Представено е удостоверение за
сключен граждански брак като е приложено и копие от пр.пр. 521/2022 г. на
РП Перник.
В съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 г., процесуалният
представител на ищцата адв. Х. изразява становище за уважаване на исковете.
Поддържа, че ответниците изрично признават, че продължават да живеят в
имота като така лишават ищцата от възможността да упражнява правата си.
Ответниците Р. Г. Н. и К. В. К., редовно призовани, се явяват лично
/макар и със закъснение/ в съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 г. като
изразяват становище за отхвърляне на исковете като неоснователни. В тази
връзка ответницата поддържа, че няма намерение да освобождава имота,
доколкото покойният й съпруг преди смъртта си имал намерение да й го
остави. Поддържа и че двамата много се обичали и именно ответницата и
децата й се грижели за него, като ищцата обратно не се интересувала от баща
си, дори го биела. Поради това ответницата счита, че тя има права над
процесния апартамент.
Ответникът В. К. Б., редовно призован не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
От процесуалния представител на ищцата – адв. Х. са постъпили
писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за покупко продажба на
жилище, сключен по реда на ЗТСУ от 04.02.1981 г. се установява, че имот –
апартамент № 8, находящ се в гр. ***** с площ от 65.36 кв.м., е придобит в
собственост от лицата Г.М. Н. и Н.А.Н.. По делото липсва спор, че към
момента на сделката приобретателите на имота са съпрузи.
Видно от удостоверение за наследници на Г.М. Н. същата е починала на
16.05.1993 г. като е оставила двама наследници: Н.А.Н. /съпруг/ и А. Н. А.
/дъщеря/.
На следващо място от нотариален акт за продажба на недвижим имот със
запазено право на ползване № 62, том VII, дело 2032/23.06.1994 г. на
нотариус И.И. се установява, че на 23.06.1994 г. Н.А.Н. е продал на дъщеря си
А. Н. А. своите собствени ¾ идеални части от апартамент № 8, находящ се в
гр. **** с площ от 65.36 кв.м. /което жилище по документ за собственост е с
адрес: гр. *** – кв. 97, ул. ***** с площ от 65.36 кв.м./. С посочения
нотариален акт лицето Н.А.Н. е запазило за себе си вещното право на
ползване върху апартамента безвъзмездно до края на живота си.
Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-199290/24.02.2022
3
г. процесният апартамент към момента е с адрес: в гр. ****** и е с площ от
65.36 кв.м.
От дубликат на удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че Н.А.Н. е сключил повторно граждански брак – с ответницата Р.
Г. Н. /М./ - на 21.11.2005 г. в гр. Перник.
Видно от препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на Н.А.Н. обаче той също е починал – на 01.02.2022 г. като е
оставил за свои наследници съпругата си ответницата Р. Г. Н. и дъщеря си
ищцата А. Н. А.. Последната е извършила отказ от наследството на баща си
съгласно отбелязване в удостоверението за наследници – обективиран в
удостоверение № 1150/22.02.2022 г.
По делото е представена и покана до ответниците Р. Г. Н., В. К. Б. и К. В.
К., отправена от ищцата А. Н. А.. Със същата ищцата е уведомила
ответниците, че процесният апартамент е нейна изключителна собственост и
следва да го напуснат. Доколкото обаче последните обитават имота към
01.02.2022 г. /смъртта на Н.А.Н./ и след това като лишават ищцата от
възможността да ползва имота си, то според нея й дължат наем от 300 лева
месечно. Поради това и с поканата ищцата отправя искане до ответниците да
й заплащат наем с оглед лишаването й от ползване на имота от 01.02.2022 г. С
оглед уреждане на отношенията ищцата е поканила ответниците да се явят
пред нотариус М.М. на 03.11.2022 г., за да й предадат владението и ключовете
от имота. Документът е получен от ответника В. К. Б. на 18.10.2022 г.
Видно от констативен протокол от 03.11.2022 г., изготвен от помощник
нотариус в кантората на нотариус М.М., обаче ответниците не са се явили в
кантората на нотариуса в определения в поканата ден и час съответно не са
предали владението върху имота на ищцата.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка от 23.11.2022 г. процесният
апартамент е деклариран като изключителна собственост от А. Н. А..
На последно място от постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 18.07.2022 г. и от материалите по приложената пр.пр.
521/2022 г. на РП Перник се установява, че процесният апартамент и след
смъртта на Н.А.Н. продължава да се обитава от Р. Г. Н., В. К. Б. и К. В. К..
Последните са преустановили достъпа до имота на ищцата и отказват да
признаят правата й върху имота съответно да й предадат владението върху
същия. Ответниците се позовават на обстоятелството, че нямало къде да
живеят, а имотът били наследили от Н.А.Н., който поначало бил имал
намерението да им го прехвърли още приживе.
От показанията на свидетелката Е.М.Б. /на ищцата – без дала и родство
със страните/ се установява, че познава ищцата от 1988 г. като двете били
съученички и останали близки приятелки. Поради това и свидетелката
познава и втората съпруга на бащата на ищцата – ответницата Р., като
уточнява, че последните били женени от 2005 г. Свидетелката е наясно и с
процесния апартамент в гр. **** като знае и че имотът е собствен на ищцата,
макар да не била виждала документи. Според свидетелката жилището се
обитавало приживе от покойния баща на ищцата, който живеел там с
4
ответниците със съгласието на ищцата. След смъртта му обаче последните
отказвали да се изнесат. Свидетелката разказва, че ищцата правила
множество опити да се разбере доброволно с ответниците, но безуспешно
като ответницата Р. Н. в последна сметка отказвала както всякакъв достъп до
имота, така и контакт с ищцата. Поради това ищцата търсила и съдействие от
органите на МВР и прокуратурата.
На следващо място свидетелката разказва, че приживе на бащата на
ищцата двете заедно посещавали имота много пъти. Свидетелката
придружавала ищцата по нейна молба, доколкото последната се страхувала
от поведението на ответниците и най-вече на Р. Н.. В тази връзка
свидетелката допълва, че познава всички ответници, а последно посетила
имота заедно с ищцата през 2021 г., когато й направило впечатление лошото
състояние на жилището.
Свидетелката твърди и че ищцата разбрала от текстово съобщение за
смъртта на баща си и когато отишла след това в имота отново помолила
свидетелката да я придружи. Тогава обаче никой не им отворил. Ищцата се
опитала да влезе с ключовете, които притежавала, но установила, че патронът
на бравата е сменен. В тази връзка свидетелката си спомня, че това се случило
на 19.02.2022 г. /когато се чествало обесването на В. Левски/.
На последно място свидетелката разказва, че дори когато баща й бил жив
ищцата винаги го посещавала след като предупреди за това и позвъни, нищо
че имала ключове. Това било така, доколкото ищцата била в лоши отношения
с втората съпруга на баща си и се страхувала от нея. Последната обаче
редовно вдигала скандали, искала пари от ищцата и я обвинявала, че не
полага грижи за баща си.
Свидетелката допълва и че доколкото знае ответниците и към момента
живеели в имота.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен
материал, а за свидетеля не са налице данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото.
От изготвената и приета по делото съдебна експертиза се установява, че
процесният апартамент представлява жилище на трети етаж в осем етажен
панелен блок. Същото се състои от две стаи, кухня, баня с тоалетна и
коридор. В имота дограмата е дървена, обикновена, захабена, Имотът е
електрифициран и поначало водоснабден макар при оглед водоснабдяването
да било спряно. Спряно било и централното парно отопление. Според вещото
лице, извършило оглед на място, средномесечният наем за процесния имот
възлизал на 250 лева като за процесния период от 01.02.2022 г. до 01.11.2022
г. бил на стойност общо 2250 лева.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата не е оспорена от страните, а вещото
лице е дало заключението си след оглед на място.
5
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По иска с правно основание по чл. 108 от ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е изключителен
собственик на процесния имот, но е лишен от владението му като имотът се
владее именно от ответниците без правно основание.
Ответниците следва да докажат, че владеят процесния имот на валидно
правно основание.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без правно основание.
В настоящия случай от представените по делото доказателства
категорично се установи, че ищцата е изключителен собственик на процесния
имот – като ¼ идеална част от него същата е придобила като наследство от
своята майка – съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН. Останалите ¾
идеални части ищцата е придобила по силата на договор за покупко
продажба, сключен с баща й и обективиран в нотариален акт № 62, том VII,
дело 2032/23.06.1994 г. на нотариус И.И.. Няма данни посоченият договор да
е бил развален. Предвид липсата на отговор на исковата молба няма наведено
възражение за придобивна давност от ответниците, нито и други заявени от
тях в преклузивните срокове по ГПК възражения. Единствените заявени от
ответницата Р. Н. възражения представляват житейски доводи без правна
стойност, които съдът не обсъжда. Предвид установената фактическа
обстановка имотът не е бил част от имуществото на Н.А.Н. към момента на
брака му с ответницата Р. Н. през 2005 г., доколкото ответникът се е
разпоредил със собствената си част от жилището в полза на дъщеря си още
през 1994 г. В тази връзка и след смъртта на Н. Николов имотът не е бил част
от наследственото имущество. Извършената сделка, обективирана в
нотариален акт № 62, том VII, дело 2032/23.06.1994 г. е възмездна, поради
която спрямо същата не намират приложение разпоредбите на Закона за
наследството досежно правото на запазена част /като възражения в този
смисъл не са й наведени/. Предвид така изложеното съдът намира първата
предпоставка за основателността на иска по чл. 108 от ЗС за доказана.
Страните по делото не спорят, а и от събраните доказателства /гласни и
писмени/ категорично се установява също, че ответниците обитават
процесния имот и след смъртта на Н. Николов – като обитават същия и към
настоящия момент. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 59 от ЗС
правото на ползване се погасява със смъртта на правоимащото лице, то съдът
намира, че след смъртта на Н. Николов, настъпила на 01.02.2022 г.,
процесният имот се ползва от ответниците без правно основание.
В тази връзка и искът с правно основание по чл. 108 от ЗС се явява
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание по чл. 59 от ЗЗД.
При този иск ищцата следва да установи, както своето обедняване, така
и обогатяването на ответниците, но и общите факти, от които произтичат
6
обедняването и обогатяването. В частност ищцата следва да докаже и размера
на претендираните суми, изчислени като пазарен наем на имота в процесния
период.
Ответниците следва да установят основание за имущественото
разместване на блага.
По настоящото дело, както се отбеляза и по-горе, липсва спор, а и
еднозначно се установява от доказателствения материал, че ответниците
живеят в и ползват процесния имот в периода от 01.02.2022 г. до 01.11.2022 г.
/и продължават да го ползват и към момента/. Установява се и че ищцата е
напълно лишена от достъп до имота съответно от възможността да живее в
него, да го ползва вкл. да реализира доходи от него. В този смисъл и
лишавайки ищцата от правото да ползва вещта си ответниците я лишават от
правото й да реализира доходи от нея респ. да спестява разходи като само
живее в имота си. По този начин самите ответници спестяват разходи, като
така се обогатяват за сметка на ищцата, която от страна обеднява.
Разместването на имуществени блага е настъпило със смъртта на Н. Николов
на 01.02.2022 г. и продължава като фактическо състояние през целия
процесен период. Поради това искът се явява доказан по свое основание.
Досежно размера му се изслуша заключение по допусната експертиза.
Съгласно същото стойността на ползването на имота чрез отдаването му под
наем възлиза на 250 лева месечно. Поради това и искът е основателен до
сумата от 2250 лева, с която ответниците са се обогатили, а ищцата за сметка
на това е обедняла. В тази връзка и този иск също следва да бъде уважен като
доказан по основание и размер – като досежно размера при условията на
разделност при равни дялове между тримата ответници.
По исканията за разноски на страните:
Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни /с оглед
частичното оттегляне на претенциите досежно втория иск/.
Искане за разноски обаче е заявила само ищцата.
Същата претендира разноски от 337 лева държавна такса – 217 лева по
иска по чл. 108 от ЗС и 120 лева по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД; 250
лева – разноски за експертиза, 23 лева – такса вписване, 10 лева – такса за
удостоверение за граждански брак, 5 лева – такса за съдебно удостоверение и
3000 лева – адвокатско възнаграждение. Посочените разноски са
действително извършени, видно от приложен договор за правна защита и
съдействие и платежни нареждания. От тези разноски съдът приема, че
депозитът за експертиза, държавната такса от 120 лева и половината от
адвокатския хонорар се дължат за иска по чл. 59 от ЗЗД. Поради това и съдът
след като съобразни направеното частично оттегляне на същия намира, че на
ищцата се дължи сумата от 1402.50 лева съобразно уважената част от иска.
Относно другата група разноски съдът намира, че същите се дължат изцяло
като само таксата за вписване съдът съобразява в размер от 21.70 лева или
тези разноски са в общ размер от 1753.70 лева. В тази връзка и на ищцата се
дължат разноски от общо 3156.20 лева. Доколкото отговорността за разноски
е разделна, то всеки ответник дължи на ищцата сумата от 1052.06 лева.
7
Възражение за прекомерност досежно разноските за адвокат, претендирани
от ищцата, не е направено от ответниците.
Претенции за разноски от ответниците не са заявени.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Г. Н., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ****, ап. 8, В. К. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***** и К. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****, че ищцата А. Н. А., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** III № 165 ап. 11, е изключителен
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор ***** по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД 18
91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от
24.02.2022 г., който самостоятелен обект е с адрес: гр. ****** и се намира в
сграда с идентификатор 55871.515.1392.1, с предназначение на сградата –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.515.1392 и който самостоятелен обект представлява жилище,
апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ по схема от 65.36 кв.м.,
заедно с прилежащите му мазе № 11 от 4.47 кв.м. и 0.88 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори
55871.515.1392.1.7 и 55871.515.1392.1.29, под обекта – имот с идентификатор
55871.515.1392.1.5 и над обекта имот с идентификатор 55871.515.1392.1.11 и
ОСЪЖДА Р. Г. Н., с ЕГН: **********, В. К. Б., с ЕГН: ********** и К. В. К.,
с ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДАТ на ищцата А. Н. А., с ЕГН: **********
владението върху посочения имот с адрес: гр. ****** и с идентификатор
***** по КККР на гр. Перник.
ОСЪЖДА Р. Г. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****, ап. 8, В. К. Б., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** и К. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
****, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Н. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** III №
165 ап. 11, при условията на РАЗДЕЛНОСТ всеки по 1/3 част, сумата от
общо 2250 лева /или всеки ответник по 750 лева/ за периода от 01.02.2022
г. до 01.11.2022 г., представляваща сума, която ответниците Р. Г. Н., В. К. Б. и
К. В. К. са спестили, доколкото не са направили разходи за наем на имота, но
ищцата А. Н. А. за сметка на това е обедняла като не е реализирала доходи от
ползване на имота с адрес: гр. ****** и идентификатор *****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
29.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Г. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****, ап. 8, В. К. Б., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** и К. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
**** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Н. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** III №
165 ап. 11, при условията на РАЗДЕЛНОСТ всеки по 1/3 част на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК от сумата от общо 3156.20 лева – разноски по делото
/или по 1052.06 лева всеки ответник/.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9