№ 1649
гр. София , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502590 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото е приключило с решение от 01.04.2021 г., с което е отменено
първоинстанционното решение и исковете са отхвърлени, като ищците А.О., А.С. и
Г.С. са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 2400 лева. Същото е
връчено на ищците на 08.04.2021 г. На 29.04.2021 г. ищците, чрез адв. М. са
депозирали искане за изменение на решението в частта за разноските. Поддържат, че са
освободени от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, както и че не са
дали повод за завеждане на настоящото производство, тъй като не са обжалвали
първоинстанционното решение. Молят въззивното решение да бъде изменено в частта
на разноските, като бъде оставено без уважение искането на въззивника „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД за присъждане на сума в размер на 2400 лева – държавна такса.
Застрахователят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е депозирал отговор на
искането.
Съдът намира, че молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ТПК от
заинтересовано лице и искането е допустимо.
Съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът не дължи внасяне на такси и разноски по
искове от непозволено увреждане, за което има влязла в сила присъда. В случая
действително искът на ищците е за обезщетение за неимуществени вреди от
противоправно поведение на водач, което е признато за престъпление с влязла в сила
присъда.
Посоченото освобождаване от такси и разноски обаче се отнася само за тези,
които ищецът дължи за разглеждане на делото. Той обаче не е освободен от
задължението да заплати разноските на другата страна, ако искът бъде отхвърлен, на
основание чл. 78, ал.4 ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес е
уредена в чл.78 ГПК и е функционално обусловена от изхода на делото. Правната
1
уредба на разноските се основава на правилото, че всяка от страните е длъжна да
възмезди насрещната страна за направените пред съответната инстанция разноски, ако
разноските са извършени по повод на неоснователно предприети процесуални
действия - предявяване на неоснователен или недопустим иск, подаване на
неоснователна въззивна или касационна жалба. За възлагането на отговорността за
разноски е ирелевантно дали страната, която с оглед изхода на делото е задължена за
заплащането им, е освободена от такси и разноски за производството по реда на чл.83
ГПК. Освобождаването от такси и разноски е относимо към процесуалното
правоотношение между страната и съда, не и към облигационното задължение за
разноски, което възниква към насрещната страна в процеса, в чиято полза е
приключило делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика (така напр.
определение № 247/29.04.2014 г. по гр.д. № 1579/2014 г. на ВКС, I г.о., определение №
371/28.06.2018 г. по т.д. № 1281/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 278/01.07.2020
г. по гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III г.о. и др.)
Посоченото води до извод, че макар ищците да са освободени от внасяне на
разноски, щом исковете им са отхвърлени, те на общо основание дължат да възмездят
разноските на насрещната страна.
Искането по чл. 248 ГПК е поради това неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.О., А.С. и Г.С. за изменение на
решението от 01.04.2021 г. в частта за разноските, присъдени на „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2