№ 1131
гр. П., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430101510 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на СТ. М. СТ. с ЕГН
**********, адрес: с.Я., ул.“Г.Д.“ ***, против к. с.Я., адрес: с.Я., ул.“Д.П.“
***, представлявано от к. М. Д. И.. Посочва се в исковата молба, че ищецът
работил при ответника като „о.р.п.“ в к. с.Я., на основание трудов договор №
***г. Твърди се, че със заповед № ***г. на к. на к. с.Я. било прекратено
трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 т.1 КТ. Твърди се, че на
***г. по време на работа възникнала трудова злополука, при която част от
нож от моторна к. се забила в лицето на ищеца. Наложило се провеждането на
лечение, което било осъществено в *** „С. и М.“ гр.П.. Посочва се, че от
медицинското заведение ищецът бил изписан след *** на дата ***г. През
болничното лечение ищецът търпял болки, дискомфорт, както и притеснения
относно евентуални усложнения, които да влошат здравословното му
състояние. Твърди се, че в *** от к. с.Я. постъпила на ***г. декларация за
трудовата злополука, претърпяна при и по повод на възложената му трудова
функция. Посочва се още в исковата молба, че с разпореждане № ***г. на ***
трудовата злополука била приета от *** на основание чл.55, ал.1 от КСО.
Твърди се, че в периода от ***.- до ***г. вкл. ищецът търпял имуществени и
1
неимуществени вреди. Иска се от съда да осъди к. с.Я., при Община П., с
ЕИК ***, представлявано от к. М. Д. И., да заплати на СТ. М. СТ. с ЕГН
**********, адрес: с.Я., ул.“Г.Д.“ ***, сумата от ***. обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на претърпяна трудова
злополука на ***г. в село Я., както и сумата от ***., обезщетение за
имуществени вреди, представляващо разликата между уговореното и
полученото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
неработоспособност за месец ***., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на трудовата злополука ***г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски.
По делото е постъпил отговор с вх.№ ***г. по описа на РС-П., в който
ответника взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Оспорват се фактите в исковата молба. Твърди се, че на ***г. ищецът бил
ударен от малък предмет по лицето, но продължил да осъществява трудовите
си задължения, както и в периода ***г. идвал на работа в добро здравословно
състояние без видими следи от травма по лицето. Оспорва се наличието на
причинно следствена връзка между злополуката от ***г. и констатираното на
***. увреждане. Твърди се, че увреждането на лицето е резултат от друг
инцидент със собствената му моторна резачка, настъпил след ***г. и не по
време и при изпълнение на трудовата му функция. Твърди се съпричиняване
на резултата. Иска се от обезщетението, което съдът определи по чл.200 КТ
да се приспадне полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност в периода от ***.-***г. Претендират се направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
пълномощник адв.Д.Д. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител
молят съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани.
Ответникът, редовно призован, се представлява от к. М. Д. И. и пълномощник
адв. Илияна Д. – АК-П..
С определение от ***г. производството е прекратено по отношение на
искането сумата от ***., обезщетение за имуществени вреди, представляващо
разликата между уговореното и полученото трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна неработоспособност за месец ***.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата
2
злополука ***г. до окончателното изплащане, на основание чл.232 ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и не се спори между страните, че СТ. М. СТ. е работел
по трудово правоотношение с к. с.Я. до ***г., като е заемал длъжността „
р.п.“. В тази насока са и представените от ищеца и неоспорени от ответника
заверено копие на заповед № ***г., заверено копие на трудов договор №
***г., заверено копие на допълнително споразумение към трудов договор №
***г.
Не се спори и се установява от заверено копие на длъжностна характеристика
по делото, че сред задълженията на работника в пар.1, т.4 е посочено
почистване на дворни площи, а сред изискванията за длъжността е
квалификация за работа с различни машини и техники – к., м.к., х., б., с., е.,
ъ., г. и др.
Безспорно е по делото, че на ***г. к. на к. с.Я. М. И. подала декларация за
трудова злополука, входена под № ***г. в ***. В декларацията осигурителя
посочил, че пострадалия е СТ. М. СТ., злополуката е станала на ***г. в ***
часа по време на извършване на товаро-разтоварна и преносна работа,
събиране на отпадъци, почистване, косене и събиране на трева. В графата
начин на увреждане и материален фактор причинил увреждането,
осигурителя е посочил „при косене на трева с моторна к., ножът на която
засяга метален предмет на земята, от който се отделя парче и попада над
лявата вежда“, а в графата „вид увреждане“ – възпаление, вследствие на
попаднало под кожата метално тяло“.
Безспорно е по делото, че с Разпореждане № ***г. на *** декларираната
злополука е приета на основание чл.55, ал.1 КСО като трудова злополука.
Не се спори и се установява от заверено копие на етапна епикриза от К.п.х.,
че ищецът е престоял в клиниката по спешност в периода ***г. – ***г., като е
установено наличие на чуждо тяло в областта на челото, предизвикало околно
възпаление на тъканите, което наложило хирургична обработка и
антибиотично лечение.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на протокол на ***
и болничен лист, че в периода от ***. до ***. ищецът е бил в отпуск поради
3
временна неработоспособност, поради локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан, като му е предписано домашно лечение.
Спори се между страните има ли съпричиняване на уврежданията по чл.201,
ал.2 КТ и допуснал ли е груба небрежност ищеца при осъществяване на
трудовите си задължения, какъв е размера на изплатеното от *** и
полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност в
периода от ***.-***г., причинени ли са вреди и какви са те, има ли причинна
връзка между уврежданията и механизма в исковата молба.
За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Видно от писмо с изх.№ ***. , издадено от Д.И.П.Т.“ гр.П., при извършена
проверка в к. с.Я. по повод сигнал на СТ. М. СТ. заведен под № ***. се
установило , че работодателят не е осигурил прилагането на писмени
инструкции пи работа с моторни машини и инструменти в т.ч. с моторен х.,
както и не е съставил списък , който да съдържа работните места, професиите
и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства, за което
са приложени принудителни административни мерки.
Установява се от извлечение от книгите за първоначален инструктаж и
периодичен такъв в к. с.Я., че на ***г. СТ. М. СТ. бил запознат със
съдържанието на началния инструктаж по безопасност и здраве при работа, а
на ***. му бил проведен периодичен инструктаж.
По делото са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите ИВ. ЛЮБ. П. и К.С.Г. Установява се от показанията на
свидетелите, че увреждането на СТ. М. СТ. е настъпило в работен ден при
косене на трева с к., при което парче метал е отхвръкнало и го е ударило по
лицето в областта над лявата вежда, като е причинило кръвоизлив.
Свидетелят П. посочва, че ищецът е бил с очила, а св. Г. заявява, че в тревата
са открили четири железа с дължина около един метър, които поради
височината на тревата не са се виждали. И двамата свидетели споделят, че по
лицето на ищеца е била нанесена рана, от която е потекла кръв, което
наложило да му окажат първа помощ за спиране на кръвоизлива. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите по делото, както поради
съответствието им помежду им, така и поради съответствието с писмените
доказателства по делото вкл. декларацията за трудова злополука на
работодателя и епикризата от К.п.х..
4
По делото са назначени и изготвени съдебно медицинска и съдебно
икономическа експертизи.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска
експертиза, на ищеца е причинено по време на работа травматично
увреждане чрез попадане на чуждо тяло в лицето над лявата вежда, като при
лечението се е наложила оперативна намеса – хирургично изваждане на
чуждото тяло, дезинфекция и шев на раната. Увреждането отговаря да е
получено по време и начин, както се съобщава – по време на работа с к.,
чуждо тяло попада в кожата на лицето и се е наложило оперативното му
премахване. Вещото лице е категорично, че са причинени болки и страдания
с разстройство на здравето – временно и неопасно за живота на пострадалия
за около месец.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, за месец ***. СТ. М. СТ. е получил възнаграждение в размер на
***. Начисленото обезщетение за временна неработоспособност възлиза на
сумата от *** , а изплатеното обезщетение от *** за м.***. е ***. , като е
изплатено на 25.***. Вещото лице взема становище, че съгласно данните в
счетоводството на к. с.Я., ищецът е с получено възнаграждение за месец юли
***в. При пълен работен месец, а сумата за изплащане за месец ***. е ***.
Получено е обезщетение за м.***. от *** в размер на ***. или общо сумата
за получаване за м.***. е ***. общо от трудово възнаграждение и
обезщетение за временна неработоспособност. Видно от заключението на
вещото лице през м.***. е изплатена сума с ***. по-голяма от тази за месец
***г. при пълен работен месец.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите лице като
обективни, безпристрастни и компетентно изготвени, съответстват на
писмените доказателства по делото, поради което се възприемат изцяло от
съда.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за
обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, както
и законна лихва на основание чл.86 ЗЗД върху главницата от датата на
увреждането -***. до окончателното изплащане на вземането.
В чл.200, ал.1 от КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за
5
причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност
50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищеца е
претърпял трудова злополука, вследствие на която му е била причинена
временна неработоспособност, както и че към датата на злополуката е била в
трудово правоотношение с ответника. Съобразно чл.55, ал.1 от КСО трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Основателността на иска по чл.200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили
от трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение,
претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие
на злополуката. Съдът приема, че в конкретния случай са налице всички
изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ,
обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя.
Същевременно съдът приема за неоснователно възражението на
пълномощника на ответника за съпричиняване на резултата от страна на
ищеца и действия при груба небрежност от страна на С..
Разпоредбата на чл.201 КТ урежда някои хипотези на намаляване
отговорността на работодателя, а именно когато злополуката е причинена
умишлено от работника или служителя или когато същият е допринесъл за
нейното настъпване поради проява на груба небрежност, в който случай е
налице съпричиняване на произтеклите от нея вреди. В този смисъл е
наведено и възражение от ответника - работодател в отговора на исковата
молба, според който поведението на ищцата, изразяващо се в задействане на
машината без преместване на ръката от работната зона на ножа, представлява
грубо нарушаване правилата за работа на такава машина. Същевременно в
хода на съдебното дирене се установява, че работодателят не е изпълнил
задължението си да осигури безопасни и здравословни условия на труд на
ищеца, като не е провел задължително обучение за работа със съответния тип
машина. В тази насока е писмо с изх.№ ***. на Д.И.П.Т.“ –П.. В процеса не е
6
установено към момента на злополуката работодателят да е установил норми
за безопасност на работата с моторни машини и инструменти в т.ч. моторен
х.. Подписването на инструктажи – първоначален и периодичен (през период
от две години) не изпълняват изискванията на чл.5, чл.10 и сл. от Наредба №
***. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труда.Посочените обстоятелства налагат извод за липса
на проявена груба небрежност от ищеца. Последната, като понятие в
гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на
дължима грижа. Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика,
работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и при
случаите (Решение №60 по гр.д.№ 5074/2013г., IV г.о. ВКС), в които
работодателят не е осигурил безопасни условия на труд или без да е проведен
точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при
работа. Горните обстоятелства отричат възможността ищеца да е проявил
грижа, по-малка от очакваната и дължимата в подобна ситуация. Обратно от
гласните доказателства се установява, че С. е бил с предпазни очила, а
тревата, в която са се намирали металните предмети, не е позволявала същите
да бъдат видени. Не се доказа ищецът да е допуснал изключително груба
небрежност т.е. наличието на опасност от дадени действия да е очевидно и
въпреки това работника да ги извърши.
Гореизложеното обуславя извод, че няма установена груба небрежност на
работника по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, която да обуслови намаляване на
отговорността на работодателя.
По отношение на определяне на обезщетението за обезвреда, то
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, изисква индивидуалната им преценка, като се вземат
предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата,
която следва да обезщети пострадалия за претърпените болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно
редица фактори, между които конкретните обективно установени факти и
обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др.
7
външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи
трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение,
икономическа конюнктура, които обстоятелства се установяват на базата на
житейските правила и конкретните доказателства по делото. В процесния
случай, следва да се отчете, че вследствие претърпяната злополука ищеца е
бил в болнични за временна нетрудоспособност за период от 18 дни, лекувал
е възпаление на тъканите, което наложило хирургична обработка и
антибиотично лечение, а травматични увреждания безспорно са в причинно
следствена връзка с процесната трудова злополука. Вследствие на
злополуката, ищецът е изпитвал болки и страдания за период от около месец,
видно от заключението на вещото лице. Тези болки и страдания са довели до
увреждане на общото му психично здраве и са станали причина за неминуема
негативна промяна в мирогледа на ищеца в периода на възстановяване
включително са причинили реакция в отговор на преживения стрес у ищеца.
Съдът преценява, че в състоянието на ищеца са предизвикани емоционални,
психически, психологически терзания на личността, болки и страдания върху
целостта на организма и здравето на увредения, което е неминуемо свързано с
обстоятелството, че ищецът е постъпил за лечение, бил е хирургически
обработван и лекуван в медицинско заведение, а впоследствие се е наложило
възстановяване в домашни условия за продължителен период от време вкл. е
носил превръзка и марли и при завръщането си на работа.
Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди,
той получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните,
неприятните емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, като се отчитат спецификите на
всеки конкретен случай. Влошаването на здравето е факт, от който
пострадалият извлича за себе си благоприятни правни последици и затова
носи тежестта да го докаже. В случая от писмените доказателства по делото –
заверено копие на епикриза и болничен лист и заключението на вещото лице
по назначената медицинска експертиза се установява и наличието на
временна неработоспособност на ищеца, констатирана от компетентните
медицински органи, поради което възниква вземане за обезщетяване на вреди
от трудовата злополука.
8
Тежестта на уврежданията, продължителността на търпените болки и
страдания и продължителността на оздравителния процес аргументират съда
да приеме, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е сумата
от ***., от което следва да бъде приспаднато полученото такова за временна
неработоспособност в размер на ***.
Съдът приема за основателно възражението на пълномощника на ответника,
че от определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
приспадне полученото обезщетение от ***.
Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора
на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи)
и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ. Когато разпорежда, че работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в
случаите на предявени претенции за имуществени вреди. Законодателят ясно
и категорично е предвидил, че дължимото от работодателя обезщетение се
формира от сбора на претърпените имуществени вреди-изразяващи се в
претърпени загуби и пропуснати ползи, и неимуществените вреди- болки и
страдания. Известно е, че имуществените вреди се определят съгласно
представените доказателства за направени разходи или пропуснати ползи, а
неимуществените вреди- с оглед ангажираните доказателства и въз основа на
принципа за справедливост (чл.52 от ЗЗД). От така получената обща сума на
дължими от работодателя обезщетения, по правилото на чл.200, ал.3 КТ,
следва да се приспадне полученото обезщетение за временна
неработоспособност. Това е така, тъй като се касае за едно общо обезщетение,
покриващо отговорността на работодателя за вредите, които работникът е
претърпял при и във връзка с престиране на работната си сила. Различното
естество на вредите, различните средства за доказване, не отменят общото им
основание- трудовата злополука. Действително обезщетенията са
предназначени да възмездят различни засегнати блага- обезщетението за
временна неработоспособност обезщетява работника за пропуснатото трудово
възнаграждение, което не е могъл да получи поради трудовата злополука- т. е.
9
по естеството си са имуществени вреди. Обезщетението за неимуществените
вреди-от друга страна компенсира претърпените болки и страдания.
Необходимостта двете обезщетения да се кумулират се основава в
отговорността на работодателя да възмезди всички вреди, причинени от
трудовата злополука. Диференциране на отговорността му според вида вреди
не е предвидено в нормата, а и противоречи на общия принцип за
обезщетение на всички-преки и непосредствени вреди. В този смисъл е
трайната практика на ВКС – Решение №227/25.10.2016г. по гр. д. №
1405/2016 г. на IV гр. отд., , Решение № 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 4301/2019 г., III г. о., ГК, Реш. № 208/12.05.2020 г. пост. по гр. д. №
4494/2018 г., IV ГО на ВКС; Решение по гр.д.№2735/2017г. на ВКС IV г.о,
решение по гр.д.№ 1405/2016г. на ВКС IV г.о. и др. Изолирано от тази
практика е единствено Решение № 54/23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3649/2018 г., III ГО, в което се приема, че с оглед естеството на подлежащите
на обезщетение вреди, съответно на засегнатите блага, компенсация на
полученото обезщетение за временна неработоспособност може да се прави
единствено с признатото обезщетение за имуществени вреди. По посочените
по-горе мотиви последното не се споделя от настоящия състав.
По изложените съображения РС-П. приема, че правилното приложение на
чл.200, ал.4 КТ изисква да се приспадне от дължимото на ищеца обезщетение
полученото от него такова за временна неработоспособност от общественото
осигуряване. С оглед на горното, съдът приема, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на С. сумата от ***. след приспадане на платеното от ***.
За разликата от ***. претенцията се явява прекомерна и присъждането й
следва да бъде отхвърлено като неоснователна. Върху сумата от ***., следва
да се присъди обезщетение за вреди от забава в размер на лихвата по чл.86
ЗЗД от увредата до предявяване на исковете.
С оглед изхода по делото, следва ответната страна да бъде осъдена да заплати
на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска в размер на ***.. Същевременно на основание чл. 78,
ал.3 ГПК ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска в размер на *** лв. След прихващане
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от ***.
Следва на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати
държавна такса върху иска по чл. 200 КТ, както и разноските за вещи лица в
10
размер на ***. за всяко от тях или общо сумата от ***.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ к. с.Я., адрес: с.Я., ул.“Д.П.“ ***,
представлявано от к. М. Д. И., да заплати на СТ. М. СТ. с ЕГН **********,
адрес: с.Я., ул.“Г.Д.“ ***, сумата от ***., обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудова злополука, както и законна лихва на
основание чл.86 ЗЗД върху главницата от датата на увреждането -***. до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата до сумата от ***.-
главница отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК к. с.Я., адрес: с.Я., ул.“Д.П.“ ***,
представлявано от к. М. Д. И., да заплати на СТ. М. СТ. с ЕГН **********,
адрес: с.Я., ул.“Г.Д.“ ***, сумата от ***. адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК СТ. М. СТ. с ЕГН **********,
адрес: с.Я., ул.“Г.Д.“ *** да заплати на к. с.Я., адрес: с.Я., ул.“Д.П.“ ***,
представлявано от к. М. Д. И., сумата от *** лв. разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК к. с.Я., адрес: с.Я., ул.“Д.П.“ ***,
представлявано от к. М. Д. И. да заплати по бюджета на съдебната власт в
полза на РС-П. сумата от ***. разноски за вещо лице и сумата от *** такса и
по делото или общо сумата от ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр.П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11