Решение по дело №14277/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 25.02.2021 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

      

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №14 277 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба с вх. № 64785/05.09.2019г. от П.П.Д., ЕГН **********,*** и С.Х.К., ЕГН ********** срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона „Лазур“, имот І-216 в квартал 9 по плана на вилната зона, с която е предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД с искане за обявяване на частично симулативни:

- на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том V, рег. № 11065, дело № 812/18.12.2008 г. на нотариус Александър Александров, по силата на който първата ищца П.П.Д. продава на сина си Г.Х.Г. следния свой собствен недвижим имот, притежаван от нея в индивидуална собственост, а именно: вилна сграда, състояща се от приземен етаж с изба и битова стая и етаж, състоящ се от две спални и покрита остъклена тераса с обща застроена площ от 40 кв.м, находяща се в землището на с. К., общ. Б, обл. В, във вилна зона „Лазур”, построена в ПИ № 1-216 в квартал 9 по плана на вилната зона за сумата от 1045,10 лева, която сума е представлявала и данъчната оценка на имота по онова време, а понастоящем с идентификатор 38354.502.146.1 и със застроена площ по К.К. от 82 кв.м с указано предназначение „Вилна сграда-еднофамилна”, като прикриваща дарение на гореописания недвижим имот между посочените страни и

- на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том V, peг. № 11068, дело № 813/18.12.2008 г. на нотариус Александър Александров, по силата на който първата ищца П.П.Д., както и нейната дъщеря - втората ищца С.Х.К., представлявана от брат си - Г.Х.Г., продават на своя син, брат и съсобственик - Г.Х.Г. следния свой съсобствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно: първата - собствените си 4/8 идеални части, а втората - собствената си 1/8 идеална част, или общо - 5/8 идеални части от място, находящо се в землището на с. К., общ. Б, обл. В, във вилна зона „Лазур”, представляващо ПИ № 1-216 в квартал 9 по плана на вилната зона, цялото с площ от 1000 кв.м по предходен документ за собственост, а по представена скица и по план - с площ от 850 кв.м, при граници за целия имот: имот № 11-215, имот № ХШ-204, имот № X1V-203, и от две страни - път, за сумата от 1306,25 лева, а по актуална скица представляващ имот с идентификатор 38354.502.146, с площ по К.К. от 831 кв.м, с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана” и начин на трайно ползване: „За вилна сграда”; и с административен адрес: с. К., общ. Б, обл. В, п.к.9152, вилна зона „Лазур”, като прикриваща дарение.

В исковата молба се излага, че първата ищца е майка на втората ищца, както и на първия ответник. Ответникът Г.Х.Г. и втората ищца С.Х.К. са брат и сестра - деца на първата ищца. Втората ответница Н.С.А. е бивша съпруга на първия ответник Г.Х.Г., като бракът им е бил сключен на 23.04.1994 г. и е бил прекратен с влязло на 16.04.2019 г. в сила бракоразводно решение, постановено по гр.д. № 5152/2018 г. на ВРС - 18 състав. На датата 18.12.2008 г., по време на гражданския брак между ответниците били изповядани оспорваните сделки и поради възмездния им характер съпругата на приобретателя и ответница в настоящото производство Н.А. станала съсобственик по силата на закона.

Твърди се, че и двете изповядани като продажби сделки са нищожни, предвид на това, че са привидни. Макар и изповядани като възмездни по тях не е заплатена продажната цена, а действителните намерения на участващите в двете сделки лица били приобретателят Г.Х.Г. да бъде надарен с двата имота от своите майка и сестра - ищците по настоящето дело. На двете ищци е било известно за проблемите в брака на техния син и брат Г.Х.Г. /довели и до по-късното му прекратяване/ и затова са желаели да го надарят, а не да правят обективно негов съсобственик и тогавашната му съпруга, която изобщо не е била уведомена за сделките и не е участвала в тях по никакъв начин - включително и финансово.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Г.Х.Г. признава изцяло предявения иск. 

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответницата Н.С.Г. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва и всички твърдения на ищците. Излага, че липсва правна и житейска логика двете ищци още през 2008 г. да са знаели, че бракът между двамата ответници ще бъде прекратен 11 години след сделките и поради това сделките още тогава да били „дарение”, а не покупко-продажба. Дори да се приеме това, към този момент са липсвали каквито и да било пречки ищците да сключат сделки за дарение, а не за продажба на имотите. Твърди, че двете сделки са действителни и че по тях е платена продажната цена.

Излага следната фактическа обстановка:

Ответниците са сключили граждански брак на 23.04.1994 г. като от брака си имат родени две деца - П., род. на *** г., и М., род. на *** г. След сключване на брака семейството живеело в апартамент № 7 на 3-ти етаж във вх.А в гр. В. прехвърлен на ответника Г.Х.Г. от първата ищца П.Д. срещу задължение за издръжка и гледане. В това жилище живеела и ищцата П.Д. и възрастната баба на ответника Г., като младото семейство се грижило и за нея.

Предвид трудностите от съвместното съжителство на много лица в един дом, още повече след раждането на двете деца на ответниците и израстването на същите, през пролетта на 2008 г. ищците предложили семейството на ответниците да се изнесе от апартамента и да се премести да живее самостоятелно в стара, неподдържана, полуразрушена вила, без външна мазилка, без отопление, без вода на втория етаж, находяща се във в.з. „Лазур”, в землището на с.К. Двамата ответници се съгласяват да се преместят с децата си да живеят в имота в с. Константиново, но само при условие този имот да бъде закупен от тях, тъй като същият е в окаяно състояние, в него следва да се извършат множество ремонти, за да се приведе в състояние, годно за обитаване, да се влагат много средства и труд за възстановяване и подобряване на имота - и земята, и сградата.

След проведени множество разговори между ответниците и двете ищци, последните се съгласили да продадат на двамата ответници притежаваните от тях части от имота в с. К. в.з. „Лазур” и сградата в него, срещу общата продажна цена в размер на сумата от 2 500 лв., при което било отчетено и тогавашното състояние на имота. Цената съвпадала и с данъчната оценка на продаваните имоти, което допълнително мотивирало продавачите, че това е обективната продажна цена на този имот в състоянието, в което е той.

На 18.07.2008 г. ответникът Г.Г., по време на брака си с ответницата Н.С. изтеглил кредит в размер на 9 000 лв., като с едната част от него в размер на 6000 лв. открил срочен депозит в „СЖ Експресбанк”, а друга част в размер на 2 500 лв. изтеглил в брой на 21.07.2008 г., за да плати тази сума на двете ищци за договорената обща продажна цена на имота - частта от земята и цялата сграда.

След плащането на цената, двамата ответници веднага започнали ремонти на вилната сграда и до края на юли 2008 г. се преместили да живеят във вилата заедно с децата си, като от този момент ответниците считали този имот за свой, владели ги и своили същия като собственици, демонстрирарайки това спрямо всички, вкл. и спрямо ищците, грижат се за него като собственици, извършват множество последващи ремонти и подобрения, довели до изменението на вилната сграда като излага, че сградата от 40 кв.м. /по нотариален акт/ към момента е 82 кв.м. /сграда № 1 по действащата КК/, и освен нея в имота вече има и пристройка към вилната сграда с площ от 25 кв.м. /сграда № 2 по КК/, гараж с площ от 47 кв.м. /сграда № 3 по КК/ и стопанска сграда с площ от 12 кв.м. /сграда № 4 по КК/, също собственост на ответниците. След преместването на семейството на ответниците в процесния имот, те записвали двете си деца в Първо СОУ в гр.Варна, като още през септември 2008 г. в ученическите книжки и на двете деца за учебната 2008/2009 г. бил посочен вече новият им адрес - с. К. в.з.Лазур. След плащането на продажната цена на 20.09.2008 г. ищцата С.Х.К. дава пълномощно на брат си - отв. Г. /пълномощно № 7889 и заверка на съдържание № 7890 от 20.09.2008 г. на нотариус Росица Танчева, рег.№ 341 НК, район на РС-Пловдив/, с което да я представлява като договаря сам със себе си при продажбата на имота от нейно име /пълномощното е описано в процесния нотариален акт, с който С.Х.К. е продала своята част от поземления имот /.

На 03.10.2008 г. бил сменен и постоянният адрес на ответницата Н.С., както и на детето М. Г., като същите вече имат постоянен адрес ***, в.з.Лазур, парцел 216. На 09.10.2008 г. семейството чрез ответника Г.Г. закупило и монтирало в имота и отоплителна система на сградата - камина с френска камера, облицовка, за което е сключен и договор от 09.10.2008 г. с ЕТ „Мери-Мариана Илиева”, ЕИК **********, при цена 3 250 лв.

Самите продажби на имота - земя и сграда, били оформени с нотариални актове малко по-късно - на 18.12.2008 г., тъй като издаването на скица за имота се било забавило и тя била издадена на 19.11.2008 г., но удостоверението за данъчна оценка на сградата било издадено още на 22.07.2008 г. - няколко дни след плащането на 19.07.2008 г. на продажната цена, а за земята на  13.10.2008 г., тъй като се е изчаквало получаването на удостоверението за наследници от община Суворово - издадено на 25.09.2008 г.

Ответницата твърди, че през цялото време - от плащането на продажната цена на 21.07.2008 г. и нанасянето си да живеят в имота след ремонта му - края на юли 2008 г. и до момента ответницата Н.С. счита този имот за съсобствен между нея и съпруга ѝ - ответника Г.Г., като придобит по време на брака им в режим на СИО и със съвместен принос. През този период тя работила през цялото време едновременно на няколко места, за да осигури средствата както за издръжката на семейството, така и за извършване на множество необходими ремонти и подобрения в имота, като с личен труд извършва и сама множество ремонти, вкл. мазилка на сградата през 2009 г., поставяне на тапети, полагане на паркет, поставя дограма, изграждане и обзавеждане на кухня, изграждане на ограда на имота, поставя облицовка от каменни плочи на стените на вилата, мазилки, боядисване, плочки, труд в двора - почистване, засяване, поддържане. За да покрие тези нужди за ремонти и подобрения в имота, ответницата Н.С. теглила и изплащала множество кредити от различни институции.

Освен че от лятото на 2008 г. ответницата Н.С. счита процесиите имоти за свои и се грижи за целия имот, и до момента като собственик по повод предстоящата сватба на едната дъщеря, тя предприела още нови и скъпи ремонти за подобряване състоянието на сградата - през 2017 г. и 2018 г. постепенно тя подменила дограмата на сградата като сама поръчвала и заплащала нова ПВЦ-дограма и комарници, и прави остъкление на антрето /видно и от сключените договори от 10.05.2017 г. с ЕТ „Орловски -Пламен Орловски; от 03.04.2018 г. и от 12.07.2018 г. с „Туинс-ИВ”ООД /ДЗЗД.

Отделно от сключените договори в този период тя закупила и множество строителни материали като извършила сама изграждането на нова ограда на имота, облицовала стените на сградата с каменни плочи „гнайс”, оправила пътеките в двора и направила двора „райска градина” като засява и се грижи за нея.

Твърди, че както ищците, така и бившият ѝ съпруг никога не са оспорвали правата ѝ върху този имот и никога не са споделяли или твърдели, че този имот е бил „дарен” на ответника Г., а не е закупен от съпрузите. В тази връзка излага още, че в множество документи ответникът Г.Г. сам прави признание, че този имот е СИО, като посочва ответницата Н.Г. като свой съсобственик - в т.ч. и в данъчна декларация пред Община Варна, както и в своя отговор № 53589 на насрещен иск по бракоразводното дело между ответниците - гр.д. № 5152/2018 г. на ВРС - 18-ти състав /на л.61 -гръб от делото, ответникът Г. посочва: „...един от недвижимите имоти, обща собственост...”/

След постигнато споразумение в бракоразводното гр.д. № 5152/2018 г. на ВРС - 18-ти състав ползването на имота в с. К. в.з.Лазур било предоставено безвъзмездно на Н.Г..

В условията на евентуалност заявява, че ако съдът приеме, че сключените договори за покупко-продажба са нищожни като привидни, то ответницата не е знаела за тази привидност, и тя не може да ѝ бъде противопоставяна.

В срока по чл. 131, ал. 2 от ГПК ответницата Н.С. предявява и насрещен иск, с искане в случай че съдът уважи предявеният от ищците иск да признание за собственик на процесните имоти поради упражнено от нея давностно владение в периода от м.юли 2008 г. до м.юли 2018 г., ако се приеме, че е била недобросъвестен владелец. Тъй като владението е осъществявано от ответницата Н.С. по време на брака ѝ с ответника Г. Г., имотите са придобити в режим на СИО, прекратена с развода между страните и трансформирана в обикновена дялова съсобственост, от която ответницата Н.С. към датата на исковата молба притежава ½ ид. част от процесните имоти. Твърди се добросъвестно владение.

По този иск като трето лице-помагач на страната на ищеца е привлечен Г.Х.Г..

В срока за отговор на насрещния иск ответниците по него и ищци в настоящото производство П.П.Д. и С.Х.К. са депозирали отговор на насрещната искова молба, в който твърдят че насрещният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Отделно намират предявеният иск и за неоснователен по следните съображения: Считат, че Н.С.А. не би могла да черпи права от сделка, в която не е участвала по никакъв начин. Оспорват твърденията на ищцата по насрещния иск, че двамата ответници са се съгласили да се преместят с децата си да живеят ви имота в с. К. само, при условие че този имот бъде закупен от тях, тъй като същият бил в окаяно състояние, като твърди, че имотът е бил напълно обитаем и годен за ползване, тъй като в него 15 години е живяла ищцата П.П.Д., съвместно с мъж, като двамата са поддържали имота в състояние, пригодено за постоянен живот. Оспорва изцяло твърденията, че вилата била „стара, неподдържана, полуразрушена”, че вилата била „без отопление”, тъй като се е отоплявала с дърва, а по отношение на твърдението, че вилата била „без вода на втория етаж”, то твърдят, че и понастоящем вода на втория етаж няма.

            Оспорват и твърденията, че ниската пазарна цена била обусловена от тогавашното състояние на имота и че ищците били „допълнително мотивирани, че това е обективната продажна цена на този имот”, като твърдят, че ниската продажна цена, несъответстваща на никакви пазарни аналози, сама по себе си свидетелства за това, че сделката не е възмездна, а представлява дарение.

Оспорват твърдението, че Г.Х. е теглил пари, за да ги изплати на ищците, тъй като тегленето датирало от 21.07.2008 г., а сделките били изповядани чак през месец декември 2008 г. и е налице огромно времево разминаване, а и ищците категорично твърдят, че пари по тези сделки не са получавали.

Оспорват и твърдението, че „след плащането на продажната цена на 20.09.2008 г. ищцата С.Х.К. дава пълномощно на брат си - ответника Г.”, като излагат, че издаването на това пълномощно по никакъв начин не е обвързано с плащането на някакви пари, а е целяло единствено това С.Х.К. да не се разкарва излишно до Варна.

Оспорват и твърдението, че плащането е извършвано на 19.07.2008 г., както и сочат, че е налице противоречие в твърденията на ответницата, доколкото последната сочи като дата на тегленето на парите – 21.07.2008 г., а за дата на плащането предхождащата я 19.07.2008 г. Оспорват, че ответницата е финансирала изцяло семейството и вършените в имота подобрения. Твърдят, че подобрения в градината дори и да са извършвани, това е било в последната година, откогато Н.А. живее сама в имота. В тази връзка оспорват и наведените в отговора твърдения, че през 2008 г. ответникът Г.Г. е учил право, като посочва, че всъщност същият е завършил право през 2005 г. Твърдят, че фактът на деклариране на имоти от ответника Г. като СИО не обвързва по никакъв начин ищците. Оспорват твърденията, наведени в отговора, че през лятото на 2019 г. ответникът Г.Г. е разбил едната врата от жилището и е влязъл в имота”. Твърди, че доколкото ответницата по никакъв начин не е участвала в атакуваните сделки, за да се твърди нейното знание или незнание.

В писмена защита ищците излагат своите доводи по същество на спора чрез проц. представител адв. Р.Д., като молят искът да бъде уважен.

Ответникът Г.Г. чрез проц. представител адв. Настя Костадинова също излага своите правни доводи по същество на спора като моли съдът да уважи предявените искове.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

            Представен е по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №105, том. V, рег.№11068, дело №813 от 18.12.2008 г. на нотариус Александър Александров - ВРС, по силата на който П.П.Д., ЕГВ ********** и С.Х.К., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника Г.Х.Г., ЕГН ********** продават на пълномощника Г.Х.Г., ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно: за първата собствените си 4/8 идеални части, а втората - собствената си 1/8 идеална част, или общо - 5/8 идеални части от място, находящо се в землището на с. К., общ. Б, обл. В, във вилна зона „Лазур”, представляващо ПИ № 1-216 в квартал 9 по плана на вилната зона, цялото с площ от 1000 кв.м по предходен документ за собственост, а по представена скица и по план - с площ от 850 кв.м, при граници за целия имот: имот № 11-215, имот № ХШ-204, имот № X1V-203, и от две страни - път, за сумата от 1306,25 лева, а по актуална скица представляващ имот с идентификатор 38354.502.146, с площ по К.К. от 831 кв.м, с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана” и начин на трайно ползване: „За вилна сграда”; и с административен адрес: с. К., общ. Б, обл. В, п.к.9152, вилна зона „Лазур”. При сключването на договора пред нотариуса е представен НА №30, том ІІ, дело №842 от 09.03.1966 г. на нотариус Стоян Стоянов при РС Варна

            Представен е и нотариален акт № 103, том V, рег.№11065, дело №812 от 18.12.2008 г. на нотариуса Александър Александров – ВРС, по силата на който  П.П.Д., ЕГВ ********** продава на Г.Х.Г., ЕГН ********** вилна сграда, състояща се от приземен етаж с изба и битова стая и етаж, състоящ се от две спални и покрита остъклена тераса с обща застроена площ от 40 кв.м, находяща се в землището на с. К., общ. Б, обл. В, във вилна зона „Лазур”, построена в ПИ № 1-216 в квартал 9 по плана на вилната зона за сумата от 1045,10 лева, която сума е представлявала и данъчната оценка на имота по онова време, а понастоящем с идентификатор 38354.502.146.1 и със застроена площ по К.К. от 82 кв.м с указано предназначение „Вилна сграда-еднофамилна“.

От постъпилото писмо вх.№39193/22.08.2020 г. от нотариус Александър Александров – ВРС и приложения към него акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 25.01.2014 г. се установява, че нотариално дело № 812/18.12.2008 г. и №813/18.12.2008 г. са унищожени на осн. чл. 4, ал.2 и чл. 10, ал.5 от Наредба №32 от 07.02.1997 г.

С писмо вх. № 41563/29.06.2020 г. от нотариус Росица Танчева, с район на действие РС Пловдив е представено пълномощно рег. №7889/20.09.2008 г., с което С.Х.К., ЕГН ********** упълномощава Г.Х.Г., ЕГН ********** да продаде при цени, условия и страни, каквито намери за добре, цялата придобита от нея по наследство идеална част от следния недвижим имот, индивидуализиран в НА №30, том ІІ, дело №842 от 09.03.1966 г. на нотариус Стоян Стоянов при РС Варна, а именно:нива с площ от 1000 кв. м, находяща се в землището на село К., община В., в местност „Лазур“, при граници по скица: от север – път, от запад – път, от изток – поземлен имот пл.№204 и поземлен имот №215 и от юг – поземлен имот пл.№203, включително с правата да договаря сам със себе си, както намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре. Също е упълномощен и „да получава капаро, както и да ме представлява пред нотариуса и да подпише нотариален акт. Да има право от мое име да получи продажната цена, независимо от начина на плащане – в брой или по банков път.“

По делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза на вещото лице М.А., от която се установява, че пазарната цена на процесния имот към датата на придобиването18.12.2008 г. е била в размер на 22706 лв. по твърдения в исковата молба за състоянието на имота и в размер на 23000 лв. по твърдения за състоянието на имота в отговора на исковата молба на ответницата Н.А..

По делото са изслушани показанията на свидетелката И. Г. С., от които се установява, че същата притежава имот в съседство на спирка „Хижа Звездица“. Познава ищцата С. от преди 50 години, тъй като преди юридическото си образование е била учителка в Суворово и ѝ е преподавала. От там познава и майка ѝ ищцата П.Д.. Когато видяла П. се зарадвала, че са съседки. Гостувала ѝ е много пъти. Първият път, когато отишла било през 1990 г. Личало, че току що се завършва къщата, имало довършителни работи. Описва имота с  беседка отвън, където сядали. Вътре на първия етаж с битова стая с камина и печка с твърдо гориво. Имало нещо като изход, който води към банята и тоалетната. На втория етаж имало две спални помещения и една огромна тераса, остъклена. Цялата постройка с дървена дограма, добре байцвана; Дворът бил целият с овощни дръвчета и цветя. После като ходила, установила, че има от кокичета до хризантеми, имало арония и планински лимон. Имало кът с билки и подправки, много рози и овощните дръвчета били с много качествени плодове, защото и до сега се носи славата на бащата на ищцата П.Д., който бил бригадир на овощна бригада в село Константиново и много добър специалист, умеел да ашладисва. Имало череша, която раждала два вида плодове, дрян, круши, ябълки, дюли, всеки сезон имало плодове. На втория етаж не знае с какво са се отоплявали. Имало течаща вода на първия етаж, на втория етаж - не. Захранвала се от централен водопровод. Няма канал, а шахта. Долните стаи били обитаеми, къщата била изградена от тухли. 20 квадратни метра маза и полусутерен. Била измазана с вар и цялата вила отвън била санирана и била с бяла мазилка. Имотът бил абсолютно обитаем, ищцата П.Д. гледала животни, живеела там целогодишно. В банята и тоалетната се влизало отвън, после допълнително, като присъединено, направили да се влиза отвътре. Не знае коя година е направено, но още П.Д. го направила. Бойлерът бил в банята и на дърва. Беседката не била дървена, луксозна, а нещо непромокаемо. Имало пейки и маса. Гаражът е в горния край. Не е влизала в гаража, не е обръщала внимание от какво е направена постройката. Оградата била от мрежа. Последните ѝ впечатления били до преди П.Д. да напусне къщата, което станало някъде 2007-2008 г.

Ищцата П.Д. ***, който бил от родителите ѝ и където останала майка ѝ, която била много възрастна. Имала болка, че младите не я поглеждат. Тя им дала пари, да отидат да ѝ купят хляб, но те не отишли, свидетелката отишла и я видяла да обира трохи. Ищцата П.Д. ходила да гледа майка си, перяла, но на пералнята била извадена кутийката за праха за пране и не можела да я ползва. В този апартамент живеели и Г. и съпругата му. Бабата категорично била разочарована, никакви грижи младото семейство не полагало за нея и тогава П. решила да продаде вилата, която сега е спорна. Давали ѝ 65 000 евро и тя искала да купи отделна гарсониера, за да живеят с майка си отделно. Но Г. като разбрал, побеснял, полудял, звънял и на свидетелката и ѝ казал: „Няма да се месиш в нашите отношения, няма да даваш акъл, каквото аз искам, ще стане“.

След 2008 г., когато минавала установила, че много от дръвчетата са отсечени и унищожени. Дворът не бил изриголван, а като хавра, и цветя не е виждала. Сградата била променена: първо сменили дървената дограма; Направили баня като постройка, да се влиза отвътре, но тя не е влизала. Виждала е, че има построена допълнителна стая. Гаражът също е нещо облицован, не е същият, който бил преди.

Изслушани са и показанията на свидетеля Я. Р. Г., от които се установява, че свидетелят е посетил процесния имот преди 7-8 години, когато ответникът живеел там със семейството си. Имотът бил в много добро, нормално състояние. Първият път, като отишъл ответникът бил направил сериозни ремонти - някаква стая построил в горната част, с тоалетна, гараж, някакъв навес имало. Имало резервоар в горната част, рязал някакви лози, засадил овошки. Ответникът се хвалил, че е теглил няколко кредита, за да направи инвестициите. Свидетелства, че го питал: „Ще се развеждаш, какво става с вилата?“, а ответникът казал: „Тя е моя, аз я купих от майка ми“, а свидетелят му казал: „По време на брака става СИО, защо го направи?“ и той казал: „С жена ми сме в лоши отношения, тя настройваше децата против мен и затова“. Свидетелят му казал: „Приятели сме, питай“. , той му казал: „Аз на майка ми пари не съм дал“. Жена му (ответницата П. Г.) работила като санитарка в Окръжна болница.

От изслушаните показания на свидетелката М. Г. Р., дъщеря на ответниците Г.Г. и Н.А. и внучка на ищцата П.Д. и племенница на ищцата С.К., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че преди да се нанесат в имота било старо, понякога нямало вода, в зависимост от налягането, тоалетната била външна, нямало баня вътре, била отвън, на горния етаж имало две стаи с коридор, не било облицовано, на мазилка било. След като се нанесли направили преустройства и подобрения: сложили камина долу с въздуховод към горните стаи, достроили банята и тоалетната и ги вкарали вътре в къщата, облицовали горния етаж с ламперия, слагали тапети, външна изолация, направили пристройка, на която също сложили дограма,  майка ѝ лично направила хубава пътека от къщата към гаража с камъчета, които лично лепила, сменили оградата, построили гаража.

От показанията на свидетелката П. Г. А., дъщеря на ответниците Г.Г. и Н.А. и внучка на ищцата П.Д. и племенница на ищцата С.К., чиито показания цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установя, че когато баба ѝ живеела в къщата тя представлявала мъничка постройка, не добре поддържана, неизмазана, не добре обзаведена. Имало една стара тоалетна с външен вход и бойлер на дърва в тази външна тоалетна, която се ползвала и като баня. Течащата вода била непостоянна, често спирала. Не можело да се изкъпе, а вътре имало малка мивчица. На първия етаж имало стая като дневна с камина и желязна печка с кюнци на дърва, и коридорче с бокс- кухня, в което била мивката. На горния етаж имало две стаи с коридор, гол под и стени, дървена дограма, тераса нямало. Когато баба ѝ живеела там, коридорът бил с дървена дограма, тераса нямало. Впоследствие направили изход, който бил като бъдеща тераса. Този коридор се използвал за семейни празненства, бил дълъг, не много тесен и от там имало гледка към езерото. Гаражът, преди представлявал направено то тенекии постройка – стопанско помещение, където баба ѝ гледала животни. След като заживели 2008 г. дошли майстори, сложили керемиди и направили остъкление на гаража. Имало пристройка, първо се вдигнал навес, след това се остъклил. Баща ѝ го сложил, майка ѝ го иззидала, измазала го, след това пребоядисала дървената дограма. Била сложена ламперия в коридора горе лично от майка ѝ. Майка ѝ лепила и облицовката на къщата с комшийката. Преди оградата била стара телена мрежа и по повод сватбата майка ѝ решила да я подмени с лакирана ограда с палети. Откакто заживели там, дворът се поддържал доста повече, украсен бил, майка ѝ накупила цветя, преди имало лалета, рози, овошки, и преди било поддържано, но по различен начин.

Когато лятото на 2008 г.,  се нанесли септември, къщата била тяхна, на семейството. Доколкото знае родителите ѝ я откупили от баба ѝ, за да отидат да живеят там. Доколкото знае, майка ѝ и баба ѝ имали конфликт, като снаха и свекърва, и се наложило да се преместят на вилата, понеже баба ѝ била възрастен човек, за да ѝ е по-лесно.

По делото е представен нотариален акт №49, том ХХХ, дело №8895 от 07.12.1992 г., по силата на който П.П.Д. прехвърля на своя син Г.Х.Г. следния свой недвижим имот, придобит чрез покупка от държавата по реда на Наредба за държавните имоти: Апартамент №7, на трети етаж, във вход „А“ на жилищен блок №36, в ж.к. „Петлешев“ в град В., с площ от 78.64 кв.м срещу задължението Г.Г. да поеме издръжката и гледането на своята майка, лично или чрез трето лице, докато е жива, като ѝ осигури спокоен живот, какъвто е водила до сега.

От извлечение от счетоводните сметки от Сосиете женерал Експерсбанк на Г.Х.Г. е видно, че същият е получил кредит в размер на 9000 лв., с 6000 лв., от които е открил срочен депозит, а 2500 лв. е изтеглил в брой на каса.

От представените удостоверения за настоящ адрес на М. Г. Р. и Н. С. Г. е видно, че като такъв е регистриран вилна зона Лазур, №216, считано от 03.10.2008 г.

Представени са ученически книжка на децата М. Р. и П. Р., от които се установя, че като техен адрес е вписан гр. В., община К., местност Лазур.

Представени са договор от 09.10.208 г. за закупуване на камина с френска камера; договор №1 от 10.05.2017 г. за остъкление на антре; договори от 03.04.2018 г. и 12.07.2018 г. за доставка на дограма; касови бонове и стокови разписки за закупуване на бои, лакове, лепило за плочки, газобетон, шпакловка, первази, дъски, палети, чакъл и др.

Представени са договор за кредит експресо, сключен между Сосиете Женерал Експресбанк и ответниците на 09.07.2009 г. за сумата от 3000,00 лв. и друг на 11.03.20,13 г. за сумата от 5000,00 лв., както и още един на 07.04.2016 г. за сумата от 1750,00 лв.

Представени са трудова книжка и трудови договори на ответницата за периода от 26.08.1988 г. до 2017 г.

На л. 161 от делото се намира и данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесните имоти, подадена от ответника Г.Г., в която като съсобственик е посочена и неговата съпруга ответницата Н.Г., на основание процесните нотариални актове.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е от ищците иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД.

Съдът намира така предявеният иск за допустим, поради факта, че въпреки безвъзмездния характер на дарението, законодателят свързва възможност за неговата отмяна с поведението на дарения, каквато възможност липсва при продажбата, поради възмездния ѝ характер – чл. 227 от ЗЗД. Поради и което съдът намира, че ищците имат правен интерес от установяване на частичната симулация, въпреки че в техният патримониум няма да настъпят директно правни последици, вследствие на решението. За същите обаче ще са налице бъдещи правни възможности за отмяна на дарението, поради някое от изброените в ч 277 от ЗЗД основания.

Съдът намира, че предявеният от ищците иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД за установяване на частична симулация на процесните две сделки остана недоказан.

По правило симулацията се доказва с обратен документ /контралетър/, който по своето съдържание е договорен, нарочен, т.е. съставен за нуждите на самата сделка, и следва да отразява истинските отношения между всички страни по сделката. Той може да представлява и едностранно писмо до другата страна, но да е получен от нея и да е възприет от същата, т.е. тя да не му се е противопоставила изрично. В случая обратният документ /писмо/ следва да има съдържание, даващо яснота за действителните намерения и отношения между дарителите и дарения с ясно декларирано от същите намерение имотът да бъде само симулативно подарен, като бъде прикрито действителното намерение на страните. Такъв документ по делото не е представен. При липса на обратен документ симулацията може да се докаже и чрез други доказателствени средства, вкл. чрез гласни доказателства, но последните стават допустими само при наличие на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК, изходящо от страна по сделката, или да са налице нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Не са представени по делото такива писмени доказателства, които да сочат на уговорка по договора за действително прехвърляне на собствеността върху процесните недвижими имоти с дарствено намерение. При липса на начало на писмено доказателство свидетелските показания са недопустимо доказателствено средство и не следва да се събират, поради и което искането в тази насока на ответницата е оставено от съда без уважение. По отношение на събраните гласни доказателства същите не следва да се кредитират в тази връзка. Така или иначе от събраните по делото гласни доказателства изводи за твърдяната симулация не могат да бъдат извлечени. Изобщо в исковата молба липсват твърдения за причината, поради която страните са решили да изповядат дарението като покупко-продажба, поради което симулацията като такава се явява лишена от основание. Съдът не може да приеме самоцелно прикриване на сделките без зад това да стои някакво съображение на страните.

Изложеното, че прехврълителите – ищци в настоящото производство – не желаели всъщност ответницата Н.Г., понастоящем бивша съпруга на ответника Г.Г., да придобие съсобственост над прехвърляните имоти, тъй като отношенията им били влошени, не дава отговор на въпроса за основанието поради което сделката не е изповядана като дарение, доколкото пречка за това нито се изтъква от ищците, нито се установява по делото. Дори и пълномощното, дадено от ищцата С.К. на ответника Г.Г. да преговаря сам със себе си по отношение на процесния поземлен имот е за продажба на същия и не съдържа упълномощаване за дарение.

По делото не е спорно, че ответникът Г.Г. е правоспособен юрист от 2005 г. насетне, или той е следвало да е наясно с последиците на закупуване на недвижим имот по време на брака и разликата с дарението. Същият най-добре е знаел състоянието на отношенията между него и съпругата му и ако го е преценявал като такова пред развод е имал възможност да придобие процесните имоти безвъзмездно щом е имало дарствено желание от страна на ищците. В тази връзка са и показанията на свидетеля на ищците Я. Р. Г., в които казва, че ответникът му казал: „С жена ми сме в лоши отношения, тя настройваше децата против мен и затова“, като говори за причината поради която сделката е изповядана като покупко-продажба, а не като дарение. Същото само доказва, че ответникът е имал основание да сключи сделката като покупко-продажба, за да може по този начин закупените имоти да станат СИО. Или това е бил целеният резултат от ответника към момента на изповядване на оспорваните сделки. Фактът, че в последствие този жест не е довел до целения от ответника ефект – запазване на брака му с ответницата – не заличава с обратна сила основанието за изповядване на сделките като покупко-продажба, а не като дарение. Това се потвърждава и от представената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесните имоти, подадена от ответника Г.Г., в която като съсобственик е посочена и неговата съпруга ответницата Н.Г.

В тази връзка за да се приеме като симулативна сделката следва всички страни по нея да са целели прикриването на друг правен резултат, каквото в случая не е било налице по отношение на купувача. Не е било и налице по отношение на продавача С.К., видно от даденото от нея пълномощно, което дава право на ответника да продаде имота срещу цена, която намери за добре, без да е включено и дарение на същия.

Видно от експертизата пазарната цена на имота към датата на изповядване на оспорваните сделки е била десет пъти по висока от посечената в нотариалния акт. Сам по себе си обаче този факт не може да бъде директно самостоятелно основание за установяване на прикриване на дарение, а би могъл да бъде такова единствено съвместно с други събрани по делото косвени доказателства сочещи към симулация. Както беше посочено обаче други доказателства сочещи към симулативност на оспорваните сделки не бяха събрани.

В тази връзка и недоказани останаха и твърденията на ищците, че уговорената цена по сделките не е платена. Видно и от двата нотариални акта в тях е записано, че цената е изплатена изцяло на продавачите в първия случай и на продавачката във втория. Съгласно чл. 164, ал. 1, т.6 от ГПК свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ са недопустими, поради и което казаното от свидетеля Я. Р. Г. в тази връзка не следва да се взима предвид.

По отношението на твърдението, че Г.Г. не бил упълномощен да получава пари в брой и поради това изявлението му, че е получил цената следва да се счита за изявление без представителна власт и без доказателствена стойност съдът намира за неоснователно. Видно от пълномощното ответникът е бил упълномощен „да получава капаро, както и да ме представлява пред нотариуса и да подпише нотариален акт. Да има право от мое име да получи продажната цена, независимо от начина на плащане – в брой или по банков път.“ Поради и което цитираната съдебна практика – Решение 126/10.10.2018 г. на ВКС, 3-то г.о. по гр.д.04602/2017 г. макара и споделяна по същество от съда, същият я намира за неотносима към настоящия казус с оглед цитираното съдържание на пълномощното.

Дали е платена уговорената цена по сделките съдът намира за ирелевантно по спора, тъй като

Поради изложеното по-горе съдът намира, че ищците не успяха при условията на пълно и главно доказване да установят факта на твърдяната симулативност на процесните сделки, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърляне на главния иск съдът не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност насрещен иск от Н. Г., поради липса на положителната процесуална предпоставка за това, а именно уважаване на главния иск.

На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищците да заплатят на ответниците направените от тях съдебено-деловодни разноски.

От ответницата Н.Г. са направени разноски, както следва: 1600.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, 110,00 лв. за съдебно-оценителна експертиза и 50,00 лв. д.т. за искова молба по насрещния иск и 42,00 лв. за вписване на искова молба. Съдът намира, че последните две разноски касаят неразгледания в настоящото производство и предявен в условията на евентуалност насрещен иск, поради което не следва да се възлагат в тежест на ищеца. По този иск не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение. Срещу адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на ищеца, поради което същото следва да бъде разгледано от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.

В настоящия случай съдът счита, че интересът е в размер на пазарната оценката на недвижимия имот към датата на придобиването, която съобразно заключението на вещото лице възлиза на 26 700 лв. За ответницата интересът възлиза на половината от тази сума, или 13 350,00 лв. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от  Наредбата минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 930,50 лв. (830+3% от 3 350,00) лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.8 от Наредба №1 при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща по 100,00 лв. В настоящия случай по делото са проведени три съдебни заседания, или се дължи допълнително възнаграждение в размер на 100,00 лв., като общата сума се получава в размер на 1030,50 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед на цитираната разпоредба съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде намалено до получената сума от 1030,50 лв.

Така на ответницата следва да бъда присъдени разноски в общ размер на 1140,50 лв.

От процесуалния представител на ответника Г.Г. е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 лв., представляващо заплатено от него адвокатско възнаграждение.

 

            Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците П.П.Д., ЕГН **********,*** и С.Х.К., ЕГН ********** срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона „Лазур“, имот І-216 в квартал 9 по плана на вилната зона иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД с искане за обявяване на частично симулативни:

- на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том V, рег. № 11065, дело № 812/18.12.2008 г. на нотариус Александър Александров, по силата на който първата ищца П.П.Д. продава на сина си Г.Х.Г. следния свой собствен недвижим имот, притежаван от нея в индивидуална собственост, а именно: вилна сграда, състояща се от приземен етаж с изба и битова стая и етаж, състоящ се от две спални и покрита остъклена тераса с обща застроена площ от 40 кв.м, находяща се в землището на с. К., общ. Б, обл. В, във вилна зона „Лазур”, построена в ПИ № 1-216 в квартал 9 по плана на вилната зона за сумата от 1045,10 лева, която сума е представлявала и данъчната оценка на имота по онова време, а понастоящем с идентификатор 38354.502.146.1 и със застроена площ по К.К. от 82 кв.м с указано предназначение „Вилна сграда-еднофамилна”, като прикриваща дарение на гореописания недвижим имот между посочените страни и

- на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том V, рег. № 11068, дело № 813/18.12.2008 г. на нотариус Александър Александров, по силата на който първата ищца П.П.Д., както и нейната дъщеря - втората ищца С.Х.К., представлявана от брат си - Г.Х.Г., продават на своя син, брат и съсобственик - Г.Х.Г. следния свой съсобствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно: първата - собствените си 4/8 идеални части, а втората - собствената си 1/8 идеална част, или общо - 5/8 идеални части от място, находящо се в землището на с. К., общ. Б, обл. В, във вилна зона „Лазур”, представляващо ПИ № 1-216 в квартал 9 по плана на вилната зона, цялото с площ от 1000 кв.м по предходен документ за собственост, а по представена скица и по план - с площ от 850 кв.м, при граници за целия имот: имот № 11-215, имот № ХШ-204, имот № X1V-203, и от две страни - път, за сумата от 1306,25 лева, а по актуална скица представляващ имот с идентификатор 38354.502.146, с площ по К.К. от 831 кв.м, с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана” и начин на трайно ползване: „За вилна сграда”; и с административен адрес: с. К., общ. Б, обл. В, п.к.9152, вилна зона „Лазур”, като прикриваща дарение.

ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН **********,*** и С.Х.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона „Лазур“, имот І-216 в квартал 9 по плана на вилната зона сумата от 1140,50 лв. (хиляда сто и четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН **********,*** и С.Х.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: