Р Е Ш
Е Н И Е №
260013
гр. Сливен, 10.02.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд гр. Сливен , десети състав, в публично съдебно заседание проведено на седми февруари през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря
МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 493 по описа за 2021 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за допускане, респ. извършване на съдебна делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл.ГПК. Производството е делбено и в него е допустимо към иска за делба да бъде прието и разгледно и възражение за изтекла придобивна давност в полза на някой от съделителите и да се разгледа възражението за недостойнство за наследяване на единия от съделителите по чл. 3 ЗН, тъй като това са преюдициални въпроси относно лицата, които ще участват като съделители и относно техните квоти. Ищецът З.Г. Станчев, ЕГН: ********** *** чрез адв. Д. ***, твърди, че с ответниците Г.С.Д., ЕГН: ********** *** негов баща и ответницата С.Г.С., ЕГН:********** *** били по силата на наследството съсобственици на следния недвижим имот: апартамент № 28, находящ се в гр. Сливен.к. „Сини камъни“ № 21, вх. Б, ет. 7, построен върху държавна земя, съставен от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 63,90 кв.м. ведно с таванско помещение, избено помещение № 1 и 1,02 % ид.ч. от общите части на сградата.
Моли съдът да допусне до делба процесния апартамент при следните квоти: ¼ за ищеца, ½ за ответника Г.С.Д. и ¼ за ответницата С.Г.С..
Ответникът Г.С.Д. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Заявил е чрез процесуалният си представител адв. Д.Д. ***, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, като признава обстоятелството, че процесният имот е съсобствен между него и ищеца и ответницата С.С., както и обстоятелството, че съсобствеността произтича от наследство и от прекратяване на СИО. Позовава се на чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС. Направил е искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да му бъде предоставено ползването на делбения имот докато трае делбеното дело, тъй като няма друг имот, а ищецът не бил ползвал процесния имот. В случай, че искането му да бъде предоставено на него ползването на делбения имот не бъде уважено е поискал ищецът да бъде осъден да му заплати обезщетение за лишаване от ползване в размер на 200 лв. месечен пазарен наем съответстващ на ½ ид.ч. от правото му на собственост върху имота. Периодът за който се претендира обезщетението е от 06.01.2021 г./датата на получаване на нотариалната покана от ищеца/ до окончателното извършване на делбата.
Ответникът Г.С.Д. е предявил иск с правно основание чл. 23 СК, с
който претендира съдът да признае за установено по отношение на ищеца по
първоначалния иск З.Г.С. и ответницата С.Г.С., че е собственик на 8238.50/10
477.00 ид.ч. от процесният
имот. Твърди, че по време на брака с бившата му съпруга и майка на другите
двама съделители им била дадена възможност като
крайно нуждаещи се да закупят процесният апартамент
за сумата от 10 477 лв. Сумата, която предварително били заплатили с техни
средства била 4477 лв., като тази сума била съставлявала техни спестявания по
време на брака им. Останалата дължима сума от 6000 лв. била набавена чрез
разрешен кредит на негово име от ДСК-Сливен. Твърди, че единствено той бил
изплащал кредита по време на брака и след прекратяването му. Вноските по
кредита били от неговите трудови възнаграждения.
Ответницата С.Г.С. чрез адв. В.С. е депозирала
отговор на исковата молба, с който прави възражение за изтекла в полза на нея и
на ищеца 10 годишна придобивна давност по отношение
на процесния апартамент. Същата счита, че апартаментът следва да бъде поделен
между тях двамата при квоти по ½ ид.ч. за
всеки един от двамата, като от делбата на имота бъде изключен съделителя Г.С.Д., тъй като същият бил недостоен да наследи
тяхната майка и наследодателка, тъй като бракът им
бил прекратен по негова вина през 1984 г. поради упражнявано от него домашно
насилие. Твърди, че същият изобщо не бил обитавал апартамента и нямал претенции
към него, а апартаментът бил обитаван от нея и от ищеца, като същите от 1984 г.
го били владеели заедно с тяхната майка преди нейната смърт несмущавано и необезспокоявано от никой.
С
оглед характера на предявеният иск, съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи следните обстоятелства-че процесния поземлен имот предмет
на делбата е съсобствен между него и ответниците като съделителите на
посоченото от ищеца основание –наследяване на общ наследодател ,както и при
какви квоти от съсобствеността. Съдът е указал на ответницата С., че следва да докаже възражение за изтекла в полза на нея и на
ищеца 10 годишна придобивна давност по отношение на
процесния апартамент и възражението си за недостойнство на другия ответник Д.
по см. на чл. 3 ЗН да наследява нейната майка. Съдът е указал на ответника Д.,
че следва да докаже по предявения от
него иск с правно основание чл. 23 СК, че следва да докаже, че процесният апартамент е бил придобит изцяло от него или
съобразно претендираната от него част с негови лични
средства.
След
анализ и преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С
Решение № 886 от 19.07.1984 г. на РС-Сливен е бил прекратен сключения на
09.11.1969 г. в с.Трояново, обл. Стара Загора
граждански брак на Ганка Косева Делева и Г.С.Д., като е било предоставено
ползването на семейното жилище, което съставлява делбения
имот на Ганка Косева Делева и на малолетните им деца З. и С. Делеви. Въз основа
на цитираното влязло в сила съдебно решение е бил издаден изпълнителен лист на
04.09.1984 г. в полза на Ганка Косева Делева досежно
ползването на семейното жилище. Това жилище е било придобито по време на брака
по силата на Договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ на 20.06.1979 г. за сумата от 10 477 лв., която предварително били
заплатили с техни средства била 4477 лв., като тази сума била съставлявала
техни спестявания по време на брака им. Останалата дължима сума от 6000 лв.
била набавена чрез разрешен кредит от ДСК-Сливен. Бил сключен договор за заем
за покупка /строеж/ на жилище /апартамент/ на 22.05.1979 г. с кредитор
Държавната спестовна каса-Сливен и двама длъжници Г.С.Д.
и Ганка Косева Делева и с изброени трети лица като поръчители. Кредитът е бил
отпуснат за покупка на процесното жилище в размер на 6000 лв. за период от 25
години. Видно от представеното от ответника Д. удостоверение от „Мини
Марица-Изток“ ЕАД, гр. Раднево за периода от 05.1986 г. до 01.1989 г. са му
били удържани суми от трудовите му възнаграждения на основание заем ДСК
ежемесечно в размер на 47 лв. и на 60 лв.
Видно
от представените по делото фишове от заплати от работодателя на Ганка Косева
Делева на последната също са били удържани вноски с посочено основание заем
жилище ежемесечно за периода 1992 до 1993 г.
Видно
от представеното удостоверение за наследници Ганка Косева Нейкова е починала на
12.12.2020 г. и е оставила за свои наследници С.Г.С.
дъщеря и З.Г.С.- син.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка И., която живее в съседство до
процесния имот апартаментът към настоящия момент се използва от ищеца З.Г.С.,
който го посещава два три пъти в седмицата със семейството си, като друг не е
виждала да посещава процесния апартамент.
Видно
от показанията на свидетеля Йорданов се установява, че ответникът Г.Д. е
започнал да строи вила в района на Войнишко кладенче, като бил построил сграда
на два етажа, ремонтирал я . Между ищеца и ответникът Д. имало спор за имоти,
като ищецът бил ударил ответника Д.. Отношенията между страните били влошени и
децата му го били изгонили от апартамента и той отишъл на вилата.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпристрастни и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Видно
от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза пазарната наемна цена за
процесното жилище за периода от 06.01.2021 г. до 30.11.2021 г. е в общ размер
на 1962 лв., а на ½ ид.ч. е в размер на 981
лв., като видно от приложение № 1, което е неразделна част от експертизата
справедливата пазарна цена на процесния имот е 181 лв. за един месец.
Съдът
кредитира изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза експертиза като изготвена от компетентно и безпристрастно
вещо лице, което е отговорило пълно и ясно на поставените му задачи.
След преценка на събрания по делото доказателствен
материал и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството е делбено и в него е
допустимо към иска за делба да бъде прието и разгледно
и възражение за изтекла придобивна давност в полза на
някой от съделителите и да се разгледа възражението
за недостойнство за наследяване на единия от съделителите
по чл. 3 ЗН, тъй като това са преюдициални въпроси
относно лицата, които ще участват като съделители и
относно техните квоти. Допустимо е да се съедини към иска по чл. 69 ЗН във вр. с чл. 34 ЗС и иск по чл. 23 СК, тъй като последният иск
има установителен характер и има преюдициално
отношение към определяне на квотите от съсобствеността между съделителите.
Предявеният иск е по чл. 23, ал. 1 СК, който урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или
отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на
вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от
съпрузите е вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва
изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. По време на придобиването на
процесния имот от двамата съпрузи са действали материалноправните
норми на отменения СК от 1985 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК /отм. 1985 г./
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били
придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и
труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 19, ал. 1 СК /отм.
1985 г./. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска
имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на
брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който
се предполага до доказване на противното (чл. 19, ал. 3 СК /отм. 1985 г./).
Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 20 и чл. 21 СК /отм. 1985
г./) . Съгласно чл. 21, ал. 1 СК /отм. 1985 г./ лични са вещите, правата
върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество по смисъла на чл. 20 СК /отм. 1985 г./ или с друго лично имущество,
придобито преди брака. Когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен
ако тази част е незначителна - чл. 21, ал. 2 СК/отм. 1985 г./. Признаването на пълна или частична
трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на
страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по
чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от
пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен
дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна
стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен
ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла
на чл. 20 СК /отм. 1985 г./) и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на
придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 19, ал.
3 СК/отм. 1985 г./ е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при
условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната
вещ.
В случая e спорно
дали има преобразуване на лично имущество на съпруга в закупуване на
апартамента от съпрузите по време на брака им, когато той сам е издължил заема
за това жилище. За така изплатените на заемодателите суми не възниква основание
за отчитане на трансформация по чл. 21, ал. 2 СК /отм. 1985 г./, тъй като
моментът на издължаването следва момента на придобиването правото на
собственост. А към момента на придобиването съпрузите са сключили заем, който е
дълг за задоволяване нужди на семейството. Този дълг обвързва и двамата съпрузи
солидарно - чл. 25, ал. 2 СК /отм. 1985 г./ Придобили са жилищен имот, който е
с предназначение да задоволи нужди на семейството. Затова, ако и доколкото е
поето дори и едностранно задължение във връзка с придобиване на жилищния имот,
обвързан солидарен длъжник е и другият съпруг. Без значение е кой и кога
погасява заема. Плащането от единия съпруг след развода създава за него
основание за облигационни вземания срещу другия, но в никакъв случай
погасяването на общия солидарен дълг не може да обуслови частична
трансформация. В този смисъл са Решение
№ 209 от 28.IV.1988 г. по гр. д. № 127/88 г., I г. о. на ВС и Решение № 415 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 231/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева и т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г.
на ВКС по т.д. № 5/2013 г. ОСГТК- облигационните
отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства,
когато задълженията им за връщане е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството-чл. 32, ал. 2 СК/чл. 25, ал. 2 СК отм. 1985 г./. Само в този случай
изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото
в съпружеската общност вещно право.
В случая дори
и бяха представени доказателства, че наследодателката
на ищеца Ганка Косева Делева е погасявала също заема, тъй като са й били
правени удръжки от нейните трудови възнаграждения на основание „заем жилище“.
Такива удръжки на основание „заем ДСК“ са били правени и от трудовите
възнаграждения и на ответника Д.. Договорът за заем е бил сключен и от двамата
съпрузи в качеството им на длъжници.
Следователно
претенцията по чл. 23 СК на ответника Д. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът счита
също за неоснователни и недоказани и претенциите на ответницата С.С.-
възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза
и възражението за недостойнство за наследяване на единия от съделителите
по чл. 3 ЗН ответникът Д.. Не бяха представени доказателства от страна на
ответницата независимо от дадените указания на съда и разпределената й доказателствена тежест, че е изтеклата 10 годишна придобивна давност в полза на нея и на ищеца по отношение
на процесния апартамент в резултат на владеенето на целия имот, както и как са
манифестирали промяната в намерението си пред ответника Д. по отношение на
неговата идеална част от имота и са се превърнали от държатели по отношение на
неговата идеална част от имота във владелци на същата. Ответникът Д. не се
явява наследник на починалата Ганка Косева Нейкова, тъй като към момента на
смъртта й на 12.12.2020 г. между тях не е
съществувала брачна връзка, тъй като са били разведени от 1984 г. Трябва да
съществува брак между съпрузите за да може в случай на смърт на единия от тях
другият да го наследи. Недостойнството по чл. 3 ЗН се отнася единствено до
лицата, които имат качеството наследник на наследодателя, тъй като признаването
на едно лице за недостойно му отнема правото да наследява. В случая ответникът Д.
не се явява наследник на починалата
Ганка Косева Нейкова и е безпредметно да се изследва въпроса за неговото
недостойнство. Ответникът Д. не може да бъде изключен от съсобствеността върху
апартамента на това основание, тъй като неговото право на собственост върху
½ ид.ч. от процесния апартамент се е породило
след прекратяване на СИО с развода с Нейкова, а не се е породило от
наследяването на същата.
Доколкото правото на делба произтича от
конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за
съдебна делба, съдът следва да установи, че е налице съсобственост между
страните върху процесния недвижим имот, както и, че същите не могат да го
поделят доброволно. Безспорно се установи, че страните са съсобственици на процесния апартамент, като ищецът З.С.
и ответницата С.С. са придобили своите по ¼ ид.ч. за всеки един
от тях от процесния имот на основание
наследствено правоприемство от тяхната майка и наследодателка Нейкова, която е притежавала ½ ид.ч. от процесния апартамент след прекратяване на СИО при
развода с баща им ответникът Д.. На основание чл. 5 ЗН децата наследяват равни
части от наследството на починалия им родител или всеки един от тях е получил
½*1/2 ид.ч. или ¼ ид.ч.
от процесния апартамент. Ответникът Д. е придобил своята ½ ид.ч. или 2/4 ид.ч. /с оглед
приравняване на всички дялове към един знаменател/ по силата на прекратяването
на СИО с развод, която се е превърнала от бездялова в
дялова съсобственост при равни квоти за всеки един от двамата съпрузи.
С оглед на изложеното съдът следва да
допусне процесния съсобствен имот до делба при
следните квоти за съделителите-1/4 ид.ч. за З.С.;
¼ ид.ч. за С.С. и
2/4 ид.ч./1/2 ид.ч./ за Г.Д..
Според разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в решението, с което се
допуска делба, или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
С определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е
допуснал касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на
искането за постановяването й или моментът на влизане в сила на съдебния акт за
постановяването й, на осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният акт,
постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка
може да бъде постановена само занапред във времето т.е. от
момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и
само до окончателното приключване на делбеното производство. От друга
страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да
бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на
иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително,
когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана
единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното
производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация
на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на
изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае
обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция по сметките
между съделителите, която следва да се разгледа по
реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното
производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването
на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на
делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението
по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и
претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими
съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях
съобразно посочените императивни процесуални норми - по искането за привременни
мерки - най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера
на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи
периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК (аргум. и
от чл. 351 от ГПК, като в него съдът
следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението).
Когато има неясноти и противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят чрез даване на
указания от съда за уточняването им.
Предявеното искане е привременна мярка, с
правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични
плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното
производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344,
ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на
чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите,
като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на
делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване.
Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното
производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се
произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането
касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт,
който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните. Действието на определението е за
определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да
бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг.
чл. 344, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай искането изхожда от
легитимирано лице, като искане по чл. 344, ал. 2 ГПК са направили двама от съделителите ищецът и ответникът Д.. В случая не се касае
за имот, който безпрепятствено може да се ползва и от двамата съделители, тъй като и двамата видно и от свидетелските
показания на свидетеля Йорданов са във влошени отношения. Ответникът Д. е
направил при условие на евентуалност искане в случай че съдът не му предостави
ползването на апартамента да му бъде присъдено обезщетение за лишаване от
ползване в размерът на средния пазарен наем. Видно от показанията на
свидетелката И. единствено ищецът ползва процесния апартамент като го посещава
два три пъти в седмицата заедно с неговото семейство.
В този смисъл доказана се явява първата
предпоставка на чл. 344 ал. 2 ГПК, че ответникът Д. е възпрепятстван да ползва
имота съобразно квотата си в съсобствеността.
Съдът счита, че следва да предостави по
реда на чл. 344, ал.2 ГПК ползването на процесния апартамент на ищеца, тъй като
същият е единственият който ползва имота към настоящия момент, а на ответника Д.
да му бъде присъдено обезщетение за лишаването му от ползване на имота
съобразно неговата квота в съсобствеността от 2/4 ид.ч.
или ½ ид.ч.
в размер на средния пазарен наем определен съобразно кредитираната от
съда съдебно-оценителна експертиза.
По отношение размера на претенцията.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи,
че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът
постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват
или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно
разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е
видно, че претенцията на неползващия съделител може
да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за
заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан
от искането. В конкретния случай съдът приема за основателно искането на
ответникът Д. за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и
предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае
за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот, т. е. касае само
отношенията между съделителите, като такива, без да
се отчитат права на трети лица /дете и пр./. От заключението на допуснатата по
делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че
средният пазарен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 181 лева или
съобразно правата си върху имота ищецът би могъл да претендира 90,50 лева, като
сума, която му се дължи, за това че не го ползва. Поради това съдът намира, че
дължимото обезщетение, което неползващият съделител,
следва да получи от ползващия имота съделител, е
½ от актуалния пазарен наем или сумата от 90,50 лв.
По отношение началния момент, от който се
дължи обезщетението.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК,
цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Същата е
заявена в исковата молба, което не води до промяна на характера на претенцията.
Съдебната практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал.
ІІ ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, то
исковата молба има ролята на покана, но доколкото искането по чл. 344 ал. 2 ГПК
не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в сила на
определението на съда до окончателното извършване на делбата.
Поради изложеното искането по чл. 344 ал.
2 ГПК се явява основателно за сумата от 90,50 лв. и за периода от влизане в
сила на определението до окончателното извършване на делбата.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК,
страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на
дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна
такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при
определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно,
в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т.
9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените
дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на
производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. №
144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на
делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и
в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/,
където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на
делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението
по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за
присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.С.Д., ЕГН: **********
*** иск с правно основание чл. 23 СК срещу З.Г.
Станчев и С.Г.С. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА ДЕЛБА между ищеца З.Г. Станчев, ЕГН: **********
*** и ответника Г.С.Д., ЕГН: ********** *** и ответницата С.Г.С., ЕГН:********** *** в качеството им на съсобственици на
следния недвижим имот: апартамент № 28, находящ се в
гр. Сливен.кв. „Сини камъни“ № 21, вх. Б, ет. 7, построен върху държавна земя,
съставен от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 63,90 кв.м. ведно с
таванско помещение, избено помещение № 1 и 1,02 % ид.ч.
от общите части на сградата при следните квоти от собствеността на всеки един
от съделителите: ¼
за З.Г. Станчев,
2/4 или ½ за ответника Г.С.Д. и
¼ за ответницата С.Г.С..
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на З.Г.
Станчев, ЕГН: ********** *** ползването на апартамент № 28, находящ се в гр. Сливен.кв. „Сини камъни“ № 21, вх. Б, ет.
7, построен върху държавна земя, съставен от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 63,90 кв.м. ведно с таванско помещение, избено помещение №
1 и 1,02 % ид.ч. от общите части на сградата, считано
от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК З.Г. Станчев, ЕГН: ********** *** да
заплаща на ответника Г.С.Д., ЕГН: **********
***, сумата от по 90,50 лв. месечно,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения
имот, съответно на притежаваната от Д. ид. част от
имота//2/4 или 1/2/, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване
на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението в частта за произнасянето по чл.
344, ал. 2 ГПК и имаща характер на определение, подлежи на обжалване, с частна
жалба, в 1-седмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част,
с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл.
259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните пред Сливенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: