Решение по дело №4052/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260717
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 24 октомври 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20205330104052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

      

Номер       260 717                 5.10.2020   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – Пловдив                                                                 І брачен състав

На пети октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  4052                                                         по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството по настоящото дело е образувано по иск по чл. 144  вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 вр.149 от СК, предявен от Л.А. против Р.К.. Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка. А. навършила пълнолетие на ***г. и учила в *** клас в *** училище, редовна форма на обучение. Били необходими средства за учебници, учебни пособия, извънкласни дейности, храна, облекло. Нямала доходи или имущество. Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка от 200,00 лева месечно.

Отговор не е постъпил. В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител моли искът да бъде отхвърлен. Твърди, че н. д., и. о. т. н. д., к. с. д. и..

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни и висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя. Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищецът продължава образованието си след навършване на пълнолетие в средно и висше учебно заведение, както и дали може да се издържа от доходите и имуществото си. Какви са възможностите на ответника да заплаща издръжка. При разпределение на доказателствената тежест ищецът е страната, която следва да проведе пълно доказване на исковата си претенция.

Ответницата е майка на ищцата. С предходно решение на Районен съд – Пловдив е била осъдена да заплаща издръжка от 120 лева до навършване на пълнолетие. Ищцата е навършила пълнолетие на ***г.

Относно обстоятелството дали ищцата учи редовно в средно и висше учебно заведение, по делото има представени писмени доказателства, че е ученичка през учебната 2019г./2020г. в *** клас в *** *** редовна форма на обучение.

От показанията на с. А., б. н. и., се установи, че д. м. у., п. ч. у., н. з. к. й. О. н. б. з. и. о. *** г.. Издръжка за децата бащата получавал от *** в минимален размер.

Съдът дава вяра на показанията на с. като съгласно чл.172 от ГПК, като намира, че са в съответствие с доказателствата по делото.

Ищецата няма данни да притежава имущество. Р. п. о. ***г. Относно доходите на ответницата н. с. у. д. р. п. т. п., д. п. и., д. и. д. о. н. и.. И. о. ч. н. д.. Като съобрази липсата на установени доходи за майката и необходимостта да осигурява средства за базисните си потребности и тези на непълнолетните си деца, съдът приема, че присъждането на дори минимален размер издръжка в полза на ищцата би представлявало особено затруднение за ответницата да я покрива. Поради това и не са налице законовите предпоставки искът да бъде уважен.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си в средно учебно заведение. Ищцата безспорно се нуждае от средства, за да завърши образованието си. Ответницата не се установи да е във възможност да осигурява издръжка без това да представлява особено затруднение за нея, каквото е изискването на чл. 144 от СК. Ето защо и съдът прие, че липсват законовите предпоставки да бъде уважен предявеният иск, а именно възможност за майката да дава издръжка дори и в минимален законов размер, без особено затруднение. По изложените съображения и съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

Ответницата претендира разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено а. в.. С оглед отхвърляне на иска, разноските следва да бъдат възложени върху ищцата.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144  вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 от СК, предявен от Л.С.А. ЕГН **********, с адрес: *** против Р.И.К. ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на месечна издръжка от 200 лева /триста лева/, считано от ***г.

ОСЪЖДА Л.С.А. ЕГН ********** да заплати на Р.И.К. ЕГН ********** сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляващи направени разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Т. Маслинкова

 

 

         Вярно с оригинала.

С.А.