Решение по дело №43/2018 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 95

 

Гр.Варна, 28.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Варненският апелативен съд, първи наказателен състав, на двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

    ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

 

    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

    при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора ИСКРА АТАНАСОВА,  като разгледа докладваното от съдията Живка Денева ВАНД № 43 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на глава 21 НПК.

 

    С решение № 3/12.01.2018 година, постановено по НАХД № 254/2017 година, Окръжен съд - Търговище е признал обвиняемия  Л.А.М. за виновен в това, че на 10.08.2017г. сутринта в МБАЛ – гр. Омуртаг за извършена работа – компютърна томография /скенер/ получил имотна облага – сумата от 60 лв. от А.М.М., която не му се следва – престъпление по чл.225б ал.І от НК. 

На  основание  чл.78 а от  НК, деецът е бил освободен от наказателна отговорност  за извършеното от него престъпление и му  е било наложено административно наказание  „глоба”  в размер на 1500лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия, който чрез своя процесуален представител – адв. А.А.С. е депозирал въззивна жалба. Основното оплакване засяга неправилните изводи на решаващият съд, тъй като инкриминираното деяние би следвало да се третира като „маловажен случай“. Алтернативно се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се, постановеното решение да бъде отменено, наказателното производство прекратено, или да бъде намален размера на наложената глоба.

В пренията пред въззивната инстанция, прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Обвиняемият, редовно призован не участва в съдебното производство, представлява се от адв.А.А.С. – ВАК, който изцяло поддържа така депозираната жалба. 

 

Варненският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно решение е постановено въз основа на следните безспорни фактически положения:

На 10.08.2017г. А.М. М. отишла в гр. Омуртаг за да се прегледа на лекар, защото я боляла главата. Първо посетила личния си лекар д-р Б., който й дал направление за невролог. Отишла при невроложката д-р П., която не могла да й обясни защо я боли главата. М. настояла да я прегледат със скенер, но П. казала, че трябва да я настанят в болницата за една седмица. М. не можела да си позволи това, понеже гледала болния си съпруг в с. Зелена Морава. Затова отишла в приземния етаж на болницата, където се намирал кабинетът със скенера. Там една жена извършила изследването, а д-р Л.М. разчел снимката, гледал и на компютъра и й казал, че й няма нищо. След това Л. М. казал на М., че дължи 60лв. за прегледа и тя му ги дала, а той ги взел и не ги отчел в касата на болницата. Изтрил от паметта на апарата направените снимки. Истинската цена за прегледа със скенер е 85лв. и се дължи на болницата. На 22.08.2017г. д-р Л. М. прекратил трудовия си договор и заминал за РГермания, където местоживеенето му не е известно.

Описаната по-горе фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Тяхната преценка води до категоричен извод, че обвиняемият М. е извършил от обективна и субективна страна, деяние съставомерно по см. на чл.225 б,ал.1 от НК. Настоящият въззивен състав не може да сподели доводите на защитата за ниската степен на обществена опасност, обуславяща приложението на чл.93, т.9 от НК.

При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл. 93, т. 9 НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство – арг. се черпи от Решение № 556 от 19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о. В настоящият разглеждан казус, деецът М. е заемал определено служебно положение – лекар – образна диагностика, което положение предимно е улеснило придобиването на облага, която не му се следва. Макар да не са налични предишни осъждания, то личността на дееца не може да се характеризира с ниска, или незначителна степен на обществена опасност. Същият заемайки положение, на което обикновените граждани поверяват грижите за своето здраве, и възползвайки се именно от това доверие е получил сумата от 60лв., като същата е неследваща се.

Не могат да бъдат пренебрегнати и показанията на свидетелката Й.Р./стр.108 от ДП 112/2017г., по описа на ОД МВР– Търговище/, която заявява, че обв. декларативно е заявил пред нея, че: „…..Ще продължава да взима пари на ръка, докато заплатата му не бъде увеличена“. Този факт категорично не свидетелства за проявено разкаяние, или най-малкото мотивираност инкриминирания случай да остане изолирано и еднократно проявление. Не без значение е и факта, че след разкриване на съставомерността на деянието, подс. М. се е укрил извън пределите на страната, което води до категорично убеждение, че е целял да избегне наказателната отговорност за извършеното.

Изложените фактически и логически изводи, обосновават законосъобразност на преценката за наличие на предпоставките, по чл.78а НК за освобождаване на обвиняемият М. от наказателна отговорност. Престъплението по чл. 225б, ал.1 от НК е умишлено и за него се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години и глоба. Л.М. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. С деянието не са били причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Правилни са съображенията на Окръжен съд - Търговище относно степента на обществена опасност на деянието и обвиняемият – сравнително ниски, с оглед първата по ред противоправна проява. В този смисъл наложеното административно наказание от хиляда и петстотин лева се явява законосъобразно и справедливо.

 

При извършената служебна проверка не се констатираха основания за отмяна на решението.

 

 

 

Предвид на изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/12.01.2018 година по НАХД № 254/2017 година по описа на Окръжен съд - Търговище.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

          2.